Р Е Ш Е Н И Е
№ 1582/16.11.2020 година, град Б.
Административен съд – Б., в публично заседание на
десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.
дело № 707/2020 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 във връзка с
чл. 225а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от А.М.А. с ЕГН ********** и
съдебен адрес ***, представляван от адвокат Ж.Х. ***, против заповед № РД – 16
- 560/09.03.2020 година на кмета на Община П..
С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, изграден от жалбоподателя -
„преустройство в подпокривно пространство, състоящо се в оформяне на жилищно
помещение с открита тераса“, намиращо се в урегулиран поземлен имот (УПИ) XI - 698 в кв. 10 по плана на град П. с
административен адрес град П., улица „Отец Паисий“ № 13 като се приведе във
вид, отговарящ на одобрените проекти за жилищните сгради в срок до тридесет дни
от влизане в сила на заповедта (лист 31).
В жалбата се твърди, че
административният акт е незаконосъобразен. Поддържа се, че него неправилно е
посочено, че се касае за „нов строеж“, при условие, че „единствено
съществуващото подпокривно пространство с открита тераса по първоначалния
инвестиционен проект е пригодено за обитаване“. Заявява се, че проверката,
приключила с издадената заповед, е резултат от сигнал, подаден от трето лице,
имащо личен конфликт с жалбоподателя. изтъква се, че използването на
подпокривното пространство е в съответствие с одобрените инвестиционен проект и
разрешение за строеж, а извършените допълнително „монтажни работи“ вътре в
сградата „не представляват строителство“.
Иска заповедта да бъде отменена.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя административната преписка. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, установи следната фактическа обстановка.
Съгласно нотариален акт № 165/2001 година и нотариален
акт № 6/2002 година, жалбоподателят А.А.
е собственик на „Семеен хотел“ и заведение за обществено хранене „Бърза
закуска“, намиращи се в УПИ ХІ-698, кв. 10 по плана на град П. - в УПИ, посочен
в административния акт. Строежът е бил
въведен в експлоатация с удостоверение № 16/11.03.2005 година.
Със заявление с вх. № ТСУ-2337/12.11.2013 година
жалбоподателят поискал от главния архитект на Община П. да бъде издаден акт за
узаконяване на строеж „преустройство на
използваема тераса на последен етаж“ в УПИ ІХ-698, кв.10 по плана на град П..
На 17.12.2013 година служители от Община П. изготвили констативен акт (КА) №
33/17.12.2013 година, в който посочили, че извършител на строежа и негов
собственик е А.А.. Приели, че са извършени строителни и монтажни работи (СМР) в периода от края на
2002 година до юни 2003 година (заявление за издаване на акт за узаконяване по
§127, ал.3 от ЗИДЗУТ) за обект „Семеен хотел“ и ЗОХ „Бърза закуска“, намиращи
се в УПИ ХІ-698, кв.10 по плана на град П..
Установено било извършено допълнително, неприсъстващо
в проекта преустройство на използваема тераса, чрез което била изградена
масивна надстройка с ориентировъчни размери в план 7,82/8,10 метра и квадратура
70,72 м² над „Семеен хотел“ и ЗОХ „Бърза закуска“, в УПИ ХІ-698, кв. 10 по
плана на град П., с адрес: град П., ул.“Отец Паисий“ № 13.
Въз основа на извършената проверка и доказателствата
съдържащи се в административната преписка, главният архитект при Община П. е издал „мотивиран отказ за издаване на акт
за узаконяване“ по реда на § 127 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ на строеж „Преустройство
на използваема тераса на последен етаж“.
В отговор на постъпила жалба, началникът на РДНСК –
ЮИР издал заповед № ДК-10-ЮИР-38/01.11.2018 година, с която е приел жалбата
срещу издадения отказ за неоснователна, като е отхвърлил същата и е оставил в
сила отказа за издаване на акт за узаконяване, относно процесния строеж.
А. обжалвал заповедта на началника на РДНСК – ЮИР пред
АдмС – Б., който с решение № 885/10.05.2019 година по адм.д. № 167/2019 година
отхвърлил жалбата. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 05.06.2019
година (лист 59 - 61).
На 07.01.2020 година кметът на Община П. изпратил
писмо до А.А., в което го уведомил, че на 16.01.2020 година от 14:00 часа от
служители на общината ще бъде извършена проверка на строеж „преустройство на
използваема тераса на последен етаж“ в УПИ ІХ-698, кв. 10 по плана на град П. с
административен адрес улица „Отец Паисий“ № 13, град П.. Писмото било получено
от А., чрез пълномощника му – К. О., по пощата с известие за доставяне на
14.01.2020 година (лист 29).
На 16.01.2020 година служители на общината
(специалисти „контрол по строителството“ в дирекция СУТОСУП) извършили проверка
на обекта в присъствието на пълномощника О.. При нея установили извършването на
преустройство на съществуваща тераса на кота 7,91 като в подпокривното
пространство са били обособени жилищни помещения и WC чрез
изграждане на преградни стени от гипскартон. Било установено, че на
югозападната стена на сградата са монтирани допълнително прозорци от PVC-профил. За
установените факти бил съставен констативен протокол № 1/16.01.2020 година, към
който служителите приложили изготвени снимки (лист 27 - 28).
На следващия ден, 17.01.2020 година, служители по
контрол на строителството в дирекция СУТОСУП на Община П. изготвили КА №
4/17.01.2020 година за проверката, осъществена на 16.01.2020 година. В него те
описали установените обстоятелства. Приели, че са извършени СМР, чрез които е
преустроено подпокривно пространство на югозападната двуетажна жилищна сграда с
гараж и ориентировъчни вътрешни размери 7,82/8,55 м и приблизителна площ от
66,86 м². Установили, че е оформено жилищно помещение в открита тераса, в
което е изградена баня с тоалетна чрез преградни стени от гипскартон и
приблизителна площ от 3,00 м². Констатирали, че откритата
тераса е с размери 7,82/2,00 м, а трите външни стени на новооформеното жилищно
помещение са изпълнени с тухлен зид с приблизителна височина 2,60 м, като от
югозападната страна е монтирана PVC-дограма. В КА било посочено, бе
обектът представлява „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и е изпълнен
без издадено разрешение за стоеж по чл. 148 ал.1 от ЗУТ (лист 25 - 26).
На 28.01.2020 година съставеният КА бил връчен на А.
по пощата чрез пълномощника Т. М. (лист 24).
В законоустановения срок срещу акта не постъпило
възражение, а този факт бил установен с акт от 06.02.2020 година от служителите
от общинската администрация, осъществяващи контрол върху строителството (лист
23).
На 09.03.2020 година, въз основа на изводите в
констативния акт, кметът на общината, е издал заповедта, оспорена в настоящото
производство. В заповедта, е възпроизведена фактическата обстановка, установена
с КА. Като адресат на волеизявлението е посочен жалбоподателя А. (лист 31).
Заповедта е изпратена на адресата по пощата и е
получена на 13.02.2019 година от управителя на дружеството (лист 5 долу).
По делото е назначена и приета съдебно – техническа
експертиза, която е отговорила единствено на въпросите, поставени от ответника.
На поставените въпроси, за отговора на които съдът е възложил разноски върху
жалбоподателя, с оглед разпределението на доказателствената тежест в
производството и необходимостта от доказване на твърденията в жалбата,
експертът не е отговорил, поради невнасяне на определения депозит от А.А.. В
рамките на експертизата вещото лице е приело, че предвиденото в проекта
пристрояване и надстрояване отговаря на предвижданията на застроителния план за
ниско жилищно строителство (лист 63 - 68).
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния
орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях.
В настоящият случай оспорената заповед е издадена от
кмета на Община П. а строежът не е от категория, за която компетентността за
премахване е възложена на друг орган.
В хода на административното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразност на
заповедта. Жалбоподателят е конституиран като заинтересована страна в
производството и му е изпратен издадения констативен акт. Жалбоподателят не
представя доказателства, а и не твърди, че освен него трето лице е изграждало строежа,
установен при проверката, т.е. конституирането му е било достатъчно да изчерпи
кръга на заинтересованите лица в процеса.
Заповедта е съобразена с приложимото материално право.
Преустройството, описано в оспорената заповед,
представлява „строеж” по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази
разпоредба "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Процесният обект, по своята същност и конструктивни
особености, е преустройство на нежилищно в жилищно пространство, в изградена и
въведена в експлоатация надземна сграда с преградни стени, санитарен възел и
покривна конструкция, представляващи „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на
ЗУТ. За същия обект е било образувано и друго административно производство - по
узаконяването му, което е приключило със законосъобразен отказ от главния
архитект на общината, проверен и по съдебен ред.
Според чл. 148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. След като обектът, описан
в заповедта е „строеж“, за изграждането му е било необходимо надлежно разрешение за строеж, а
доколкото такова не е издавано, заповедта се явява материално законосъобразна.
Редът за премахване на обекти, които са „строеж“ по смисъла на ЗУТ, е реда по
чл. 225а от закона, както е процедирал органа – издател.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските в производството върху жалбоподателя, съгласно своевременно
направеното изявление на процесуалния представител на ответника. Ответникът е
бил представляван от служител с юридическо образование и съдът приема, че А.А.,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и внесения депозит за
вещо лице в размер на 120 лева, т.е. сума в общ размер 220 (двеста и двадесет)
лева - разноски по делото (лист 55 - 56).
С оглед на изложеното, на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.М.А. с ЕГН ********** и съдебен
адрес ***, представляван от адвокат Ж.Х. ***, против заповед № РД – 16 -
560/09.03.2020 година на кмета на Община П..
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** да
заплати на Община П. сумата от 220 (двеста и двадесет) лева - разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: