РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1382
гр. Пловдив, 06.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1111 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
А.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Почева, против
Решение № 228 от 16.03.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №20215330200272
по описа на съда за 2021г., с което е потвърден електронен фиш серия К № 4097085
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал.4, във вр.
с чл. 182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на А.Д.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100лв.
за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Излага съображения относно съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на
административнонаказателното производство.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия
К № 4097085. Не
се претендират съдебни разноски.
Ответникът
по касационната жалба намира
касационните оплаквания за неоснователни. Изразява подробни писмени
съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява относно
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение,
че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка:
На 24.06.2020г. в 16:19 часа на
Републикански път III -565 км 22+500м, в посока с. Белозем към с. Шишманци, при
въведено ограничение на скоростта 50км/ч с пътен знак „В26“ и отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача с МПС Ивобус О550 вид автобус с рег. № РВ
2392 КТ, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № ТFR1-М №581, като при
разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 74 км/ч и превишение на
разрешената скорост с 24 км/ч.Като собственик, на когото е регистрирано МПС,
респективно ползвател е вписан А.Д.А. с ЕГН ********** и на същия е наложена
глоба от 100лв. за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е приел, че при издаването на
електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел
е, че описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Съдът правилно е определил субектът на
административно-наказателната отговорност като е обсъдена приетата по делото
Декларация за предоставяне на информация по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДвП.
Изводите на районния съд са правилни и
изградени въз основа на събраните писмени доказателства.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ
и на съдебния акт.
Следва да се посочи, че отразеното
ограничение на скоростта 50 км/ч в ЕФ съвпада с това посочено в Протокола за
използване на АТС. При това в хода на съдебното производство пред ПРС не са
направени искания за събиране на доказателства.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено,
че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо
то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш както правилно е установил и районният съд.
В
случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото
от представените по делото доказателства се установява, че процесното
техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението е било технически изправно. В този
смисъл, нарушението е установено от техническа система, надлежно калибрована,
при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата
е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от
проверката на автоматизираното техническо средство за видеоконтрол. С оглед на
изложеното процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването
на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото не е с фактическа и правна
сложност, поради което, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 228 от
16.03.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №20215330200272 по
описа на съда за 2021г.
ОСЪЖДА А.Д.А., с ЕГН **********, да заплати в
полза на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пловдив сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.