№ 84
гр. Варна, 19.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20233000500004 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивникът М. И. А., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззивницата М. О. А., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззивникът „КТМ ЕКС“ ЕООД, редовно призован, представлява се
от адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна ДЪРЖАВАТА чрез МИНИСТЪРА НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО , чрез
Областен управител – Търговище, се представлява от адв. А. Н., редовно
упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
АДВ.З.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИ. ОТГОВОР
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. И. А.,
М. О. А. и двамата от гр. Търговище, както и от „КТМ ЕКС“ ЕООД, гр.
Варна, всички, представлявани от адв. Ил. З. от АК - Сливен, насочена срещу
решение № 260010/03.08.22г. по гр. д. № 9/21г. на ОС-Търговище, с което
въззивниците са осъдени да предадат собствеността и владението върху
следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в четириетажна
1
жилищна сграда на улица „Аксаков“ № 7, в град Търговище, целият със
застроена площ от 127.80 кв. м., състоящ се от две свързани помежду си със
стълбище нива, като първото ниво на апартамента е разположено срещу
стълбището на втория етаж на жилищната сграда и се състои от спалня,
дневна, столова, кухненски бокс, санитарен възел, предверие и стълбище за
второто ниво на апартамента, заедно с избено помещение № 5, с площ 9.05
кв. м., заедно с гараж с площ 20.60 кв. м., заедно с 1/5 идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж, НА ДЪРЖАВАТА –
Република България, в лицето на Областен управител на област Търговище; и
въззивниците са осъдени да заплатят на областния управител на област –
Търговище сумата от 3 534.36 лв., направени по делото разноски. Наведени са
оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, тъй
като ответниците-физически лица без искане от ищеца са били служебно
задължени от съда да се явят лично и да отговарят на въпроси, поставени от
съда, а същевременно съдът не е задължил ищеца да посочи причините за
несъставянето на акт за частна държавна собственост за процесните имоти.
Съдът се е позовал и на служебно известен му факт, посочвайки това едва в
мотивите на решението си (относно отнемането на права на ЧСИ Ст. А.Г.),
които освен това не са верни. Наред с това в нарушение на процесуалните
правила не са били уважени възражения на ответниците против
доказателствените искания на ищеца (относно изискване на материалите по
изп.д. № 81/11г. на ЧСИ Г. Стоянов; да не се приема представеното от ищеца
удостоверение за данъчната оценка на имотите, което не е по партидата на
държавата; да не се приема представената с исковата молба справка №
140170/01.09.20г. от СВ-Търговище, тъй като същата е непълна; да не се
приемат представените от ищеца преписи на документи с изключение на
присъдата по НОХД № 505/06г. на ТОС, решението по гр.д. № 240/08г. на
ТОС и постановлението за възлагане от 21.07.11г.) и не са били уважени
съответно исканията им за събиране на доказателства (да се изиска от СГКК-
Търговище на пълната информация относно процесния имот от КР по см. на
чл. 25 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.16г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР; да се изискат от СВ-Търговище в цялост на всички
документи, които са били представени за вписванията на възбрана от
19.10.06г., на искова молба от 19.06.08г., отбелязването на вписани искови
молби от 16.06.11г. , съдебно решение от 26.09.11г. и заличаването на
възбрана на 04.04.12г.). Освен това се сочи, че не е било открито
производство по оспорване истинността на цитираната по-горе справка №
140170/01.09.20г. от СВ-Търговище. Счита се, че съдът не се е произнесъл и
по възражението за липсата на правен интерес от предявения иск против
ответниците А.и. Освен това се сочи, че съдът не е съобразил, че процесният
гараж представлява самостоятелен обект и поради това следва да има
идентификатор по КККР, който не е бил посочен от ищеца, нито пък са били
описани неговите граници. Не се споделят и изводите, основани на
извлеченията на данни от оспорените справки относно вписвания и
отбелязвания в СВ-Търговище на обезпечителни мерки, на искова молба, на
присъда и съдебно решение, както и на постановление за възлагане, относно
противопоставимостта на извършените конфискация, отнемане в полза на
държавата и публичната продан на процесните имоти спрямо отделните
носители на права. Счита се, че след като ответниците са оспорили изцяло
2
предявения иск и твърденията в исковата молба, то доказателствената тежест
за установяване на точните дати и на съдържанието на вписаните и
отбелязаните в СВ-Търговище обстоятелства, е върху ищеца. Оспорва се и
компетентността на държавните органи, поискали съответните вписвания и
отбелязвания. Поддържа се, че съобразно нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК в
действащата й след 2012г. редакция, придобиването на права въз основа на
постановлението за възлагане, става от влизането му в сила, а не от неговото
вписване. Релевирано е възражение, че по делото не е било доказано и каква е
била цената на обезпечения в полза на държавата иск чрез вписването на
възбрана върху процесните имоти, за да може да се направи преценка и дали
извършените разпореждания над цената на обезпечения иск, са действителни
(тъй като със съдебното решение за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество са били отхвърлени част от исканията),
както и дали е налице пълно съответствие между обезпечения иск и
обективните и субективни предели на постановеното решение; дали
обезпеченият иск е бил предявен в срок. Освен това исковата молба по гр.д.
№ 240/08г. по описа на ОС-Търговище е била вписана единствено по
персоналните партиди и то без материален интерес. Решението по делото и
присъдата по НОХД № 505/06г. на ОС-Търговище са били отбелязани след
изтичането на 6-месечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС, считано от влизането
им в сила. Поради всичко това се счита, че ищецът не е доказал по делото
непрекъснатост на оповестително-защитното действие на вписванията,
направени относно имотите и ½ ид.ч. от същите са придобити от дружеството
въз основа на постановлението за възлагане по изпълнителното дело, по което
още на 03.01.11г. е била вписана възбрана върху тях. Незаконосъобразно е
било приетото от първоинстанционния съд, че ответниците владеят имотите,
както и относно СИО на ответниците. Отправените искания за събиране на
доказателства е да се изискат от СГКК-Търговище пълната информация
относно процесния имот от КР по см. на чл. 25 от Наредба № РД-02-20-
5/15.12.16г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР; да се
изискат от СВ-Търговище в цялост пълните преписки по лица относно
ответниците и по имоти относно процесните такива. Претендира се
решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството чрез областен управител на
област с административен център Търговище, подадена чрез адв. А. Н., с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че окръжният съд,
проследявайки датите на вписване на присъдата по НОХД № 505/06г. (на
26.09.11г.); на възбраната върху процесните имоти като обезпечение на бъдещ
иск по ЗОПДИППД (отм.) – на 19.10.06г.; на исковата молба по гр.д. №
240/08г. ТОС (на 19.06.08г.), отбелязването на влязлото в сила решение по
посоченото гражданско дело (на 16.06.11г.), както и на постановлението за
възлагане (на 06.10.11г.), правилно е приел, че решението по посоченото гр.
дело има действие от датата на вписването му, която е предхождаща датата на
вписване на постановлението за възлагане. Поради това се счита, че е
законосъобразно уважен предявеният иск за осъждане на ответниците да
3
предадат ½ ид.ч. от процесния апартамент и гаража, тъй като с протокол за
въвод във владение ответното дружество е било въведено във владението на
имотите на 04.08.11г. Претендира се решението да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт и редовност на жалбата,
поради което и същата се явява допустима.
С определение № 46/23.01.23г. исковото производство и въззивното
производство по в.гр.д. № 4/23г. на ВАпС е оставено без движение като е
дадена възможност на ищеца (Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството чрез областен управител на
област с административен център Търговище) в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото определение и със съответен брой преписи за
насрещните страни:
- Да извърши пълна и точна индивидуализация на процесния гараж с
площ от 20.60 кв.м. чрез описание на неговите граници (съобразно титула за
собственост на ответниците, представляващ КНА № 52, т. ІV, дело №
1227/01.07.1996г. на нотариус в гр. Търговище, приложен в незаверено копие
на л. 115-116 от първоинстанционното дело, което следва да се завери за
вярност от страната);
- Да се посочи дали процесният гараж е отразен в КККР на гр. Търговище
с посочване на идентификатор и представяне на схема на имота, издадена от
СГКК-Търговище;
- След индивидуализацията на процесния гараж да се посочи от ищеца и
дали същият е идентичен на описания в присъдата по НОХД № 505/06г. на
ТОС под т. 4 „монолитен гараж /придобит с НА № 140, т. І, нот. дело №
243/2000г./“ (като се представи заверено копие от този нотариален акт). Ако
двата имота не са идентични – да уточни обема от притежаваните и
претендирани по делото права на собственост върху процесния гараж.
Освен това с горното определение са оставени без уважение исканията
на въззивниците за изискване на пълните преписки от СВ-Търговище по лица
относно ответниците и по имоти относно процесните, както и за изискване от
СГКК-Търговище на пълната информация относно процесните имоти от КР
по см. на чл. 25 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.16г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР.
С депозирана в указания срок молба с вх. № 1485/24.02.23г.
процесуалният представител на ищеца е посочил, че относно описаните в
КНА № 52, т. ІV, дело № 1227/01.07.1996г. на нотариус в гр. Търговище и в
НА № 140, т. І, нот. дело № 243/2000г. гаражи не са били предприети от
ответниците А.и действия за отразяване на промени в кадастралните регистри
относно промяната в собствеността. В КККР за гр. Търговище е отразен
описаният в НА № 140, т. І, нот. дело № 243/2000г. гараж с площ от 15.12
кв.м., за който е отреден идентификатор 73626.507.437.2.2 по КККР. Този
гараж обаче бил предмет на спора по гр.д. № 16/21г. на РС-Търговище, респ.
по в.гр.д. № 155/22г. на ОС-Търговище. В постройката, където се намира този
гараж има общо 4 гаража, представляващи свързано строителство, като за
4
останалите 3 няма данни за притежателите на правото на собственост.
Уточнено е, че ищцовата претенция е да се предаде собствеността и
владението върху ½ ид.ч. от гараж с площ от 20.60 кв.м., описан в КНА № 52,
т. ІV, дело № 1227/01.07.1996г. на нотариус в гр. Търговище. Представени са
заверени преписи от двата цитирани нотариални акта.
С определение № 143/01.03.23г. въззивният съд е дал допълнителна
възможност Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството чрез областен управител на област с
административен център Търговище в 1-седмичен срок от получаване на
настоящото определение и със съответен брой преписи за насрещните страни:
да уточни дали е налице десезиране на съда (чрез оттегляне или отказ от
претенцията) за останалата ½ ид.ч. от правото на собственост върху гараж с
площ от 20.60 кв.м., описан в КНА № 52, т. ІV, дело № 1227/01.07.1996г. на
нотариус в гр. Търговище по следния начин: разположен на приземния етаж
/партера/ на жилищната сграда, при граници за гаража: от североизток –
дворище, от югоизток – парцел ХІХ-3725, от северозапад – избено
помещение № 5 и коридор и от югозапад – избено помещение № 1 и коридор,
отгоре – апартамент № 2 и отдолу – терена на блока. Указано е , че при
неизпълнение в срок производството по предявения ревандикационен иск
относно описания гараж ще продължи в първоначално претендирания с
исковата молба обем от правото му на собственост.
В указания срок, изтекъл на 16.03.23г. не е постъпило уточнение от
ищеца съобразно дадената му възможност.
Междувременно с молба с вх. № 1717/06.03.23г. процесуалният
представител на ищеца (въззиваема страна) е представил издадени от СВ-
Търговище удостоверения относно всички вписвания, отбелязвания и
заличавания по персоналните партиди на тримата ответници и отделно - по
имотните партиди за процесния апартамент и процесния гараж.
Връчени са на въззивниците чрез адв. З. преписи от молбите от
24.02.2023 г. и от 06.03.2023 г., ведно с техните приложения, като на същия е
предоставена възможност да изрази становище по тях в днешно съдебно
заседание.
АДВ.З.: Поддържам въззивната жалба така, както е подадена.
АДВ.Н.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.
АДВ.З.: Посочените удостоверения, изготвени от ищеца, съответно
въззиваемата страна, отразяват част от информацията, както по отношение на
нейния обем, така и по отношение на нейния период за който се отнася. На
практика в тези удостоверения не се обхваща периода, от който двама от
въззивниците - М. И. А. и М. О. А., са придобили собствеността върху
процесните имоти и последващите след това вписвания до към настоящия
момент, а отразява някакъв частичен интервал от време, както се вижда от
самите удостоверения - началната дата на първото отразено вписване. В
самите удостоверения, например да почнем с първото удостоверение, само за
илюстрация, то на практика порокът е общ за всички удостоверения, говоря
за удостоверение изх. № 190/2023 г., първото по най-нисък номер, най-
ранното вписване е от 04.05.2000 г., а „най-прясното“ (така да го наречем), е
от 16.02.2021 г. Периодът преди 2000 г. на практика не се съдържа в тези
5
удостоверения. Това е по отношение на времевия период, който обхваща тези
удостоверения. На второ място, по отношение на обема информация, която би
могло да се съдържа в тези удостоверения, става въпрос за съответните лица,
които са инициирали съответните вписвания, съответните документи, които
са представили за извършване на съответните вписвания, съответната
конкретизация на имотите по отношение, на които е било поискано
съответното вписване. На практика в удостоверенията тази информация е
схематично посочена и поради тази си причина е недостатъчна и непълна. Но
така или иначе, това което е отразено като официален документ, ние не
оспорваме неговата вярност и би следвало да се приемат по делото, с
коментираните вече недостатъци на тези документи.
Съдът намира, че представените с двете уточняващи молби от
въззиваемата страна (ищец в исковото производство) документи са
допустими и относими към предмета на делото доказателства, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представените пред въззивната инстанция от
въззиваемата страна заверени копия на констативен нотариален акт №
52/01.07.1996г. и нотариален акт № 140/2000г., както и представените
удостоверения, издадени от Служба по вписванията – Търговище, касаещи
вписвания, отбелязвания и заличавания за лица и имоти.
АДВ.З.: Нямаме други искания по доказателствата. Представям списък
на разноските.
АДВ.Н.: Нямам искания по доказателствата. Представям писмени
бележки, като в последното изречение е и списъка на разноските.
АДВ.З.: Не правя възражения относно размера на адвокатското
възнаграждение.
АДВ.Н.: Не правя възражения относно размера на адвокатското
възнаграждение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага списъци на разноските, като този на въззиваемата
страна е инкорпориран в писмените бележки, както и доказателства за
извършването на такива.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.З.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба, с присъждане на разноски съобразно изхода на спора, в полза на моите
доверители. Това, което бих искал да наблегна, освен изложеното във
въззивната жалба, е необходимостта от една преценка относно допустимостта
на обжалваното решение и дотолкова доколкото оплакванията за
недопустимост никога не се преклудират, те са актуални и валидни и в
настоящата инстанция и има и служебен ангажимент за проверка на тази
допустимост на обжалваното първоинстанционно решение. Съображенията
ми в тази посока са свързани с обстоятелството, че се претендира от едната
група ответници - М. А. и М. А., собственост върху имот по реда на чл.108 от
6
ЗС, собственост върху имоти, върху които те нямат каквито и да било
претенции. Няма каквито и да е било твърдения в исковата молба, че същите
владеят тези имоти, които са предмет на настоящото дело. От тази гледна
точка се поставя въпроса доколко е допустимо да се води такъв иск срещу
лица, които не са изявявали съдебно или извънсъдебно претенции по
отношение на някакъв недвижим имот.
На следващо място, такава недопустимост следва да бъде преценявана и
по отношение на другия ответник „КТМ ЕКС“ ЕООД, доколкото това
дружество се легитимира за собственик на процесните имоти само по
отношение на ½ идеална част от тях, получена по силата на постановление за
възлагане. Това дружество по същия начин никога не е имало манифестирана
претенция за по-голяма собственост от ½ идеална част, но по отношение на
това дружество също виси претенция за установяване на собствеността на цял
имот, а не на идеална част от него /за двата процесни имота/ и се иска
предаване на владението пак по същия начин - за цели имоти, а не на ½
идеална част. Друг е аспектът, че по делото няма никакви доказателства и
този ответник, съответно въззивник, да владее процесните имоти. Но така или
иначе съответствието между материалното право и претенцията срещу тези
ответници би следвало да бъде преценено от гледна точка на допустимостта
на исковете.
На следващо място тази претенция следва да бъде, ако я приемете, че е
допустима, следва да бъде преценявана от гледна точка на нейната
неоснователност, дотолкова доколкото изначално в исковата молба няма
твърдения, от когото и да е било от ответниците да владее процесните имоти.
Що се отнася до претенцията, до спора по отношение на ½ идеална част
от процесните имоти, то тя е висяща и един вид е предмет на решението по
съществото на спора, дотолкова доколкото постановлението за възлагане, с
което се легитимира „КТМ ЕКС“ ЕООД като собственик на ½ идеална част от
процесните имоти не е отменяно по съдебен ред, влязло е в сила и неговото
вещно-транслативно действие на това постановление следва да бъде отчетено.
В един такъв процес вещното действие на постановлението за възлагане не
може да бъде дерогирано, а ако постановлението за възлагане има някакъв
порок, то неговият порок следва да бъде отстранен в отделен процес, а не в
настоящия. Но няма данни по делото такъв процес да е воден и няма данни
това постановление по някакъв начин, неговото вещно-транслативно действие
да е отменено по някакъв си начин на основанията, предвидени в закона. По
този въпрос има практика на ВКС, където е казано именно това, че ако трябва
да бъде незачитано вещното действие на постановлението за възлагане, то
това може да стане единствено и само в исков състезателен процес, случаят
обаче не е такъв.
С оглед възможността по-подробно да изложа доводите си, моля да ми
дадете възможност за писмени бележки.
АДВ.Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение като допустимо, законосъобразно и правилно,
както и да присъдите разноски за тази инстанция, направени от Държавата.
Подробни съображения съм изразила в писмени бележки, които няма да
повтарям.
7
Съдът дава възможност на адв. З. в срок до 26.04.2023г. включително,
да депозира в писмен вид съображенията си по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8