Р Е
Ш Е Н
И Е
№
63
Гр.
Перник, 04.04.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдията Кирил Чакъров административно дело № 33 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за
достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано по искане/жалба на В.П.Е., с
ЕГН **********, адрес: *** срещу Решение № 3, с рег. № 313004-3/20.01.2023г. на директора на
Областна дирекция на МВР – Перник, за предоставяне на доспът до обществена информация
по заявление № 313004-2 от 06.01.2023г., в частта по т. 1 от оспорения административен
акт, като според оспорващия предоставената от органа информация не е в пълен
обем, същата се съдържа в информационните масиви на ответника и не представлява
„лични данни“ по смисъла на закона. Жалбоподателят счита, че атакуваният
административен акт е незаконосъобразен и необоснован, иска отмяна на решението
в частта по т. 1 и връщането на преписката на органа за ново произнасяне.
В проведеното съдебно заседание на 30.03.2023 година,
жалбоподателят В.П.Е., редовно призован се явява лично. Поддържа изложеното в жалбата, счита, че исканата
информация по т. 1 от подаденото заявление за достъп до обществена информация,
не нарушава ЗЗЛД, моли съда да уважи жалбата, претендира съдебни разноски в
размер на дължимата държавна такса.
В проведеното съдебно заседание на 30.03.2023 година,
ответникът по жалбата директорът на ОД МВР - Перник, редовно призован не се
явява и не се представлява. В писмено становище, с
вх. рег. № 864 от 24.03.2023г., процесуалният представител на
ответника, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по подробно
изложени доводи. Прави възражение за прекомерност, в условията на
алтернативност , на претендирано адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав,
след както обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано по
подадено от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация вх.№ 313004-2 от 06.01.2023г. по описа на ОД на МВР – Перник ( лист
12 от делото). Със заявлението, по т. 1, е поискано предоставянето на следната
информация: …“В периода от 01.01.2022г. до 30.04.2022г. в с. В., общ. Брезник,
област Перник, какви полицейски проверки по ЗДвП и КЗ са били осъществени,
индивидуализирането им по дата/час (начало и край на проверката), брои на
проверените на конкретната дата ППС и пътуващите в тях лица, установените
нарушения поотделно за всеки водач, пътник, ППС, вида на нарушението и взетите
съответно мерки, като издадени фишове, АУАН, НП и др., колко от тях са
възразени (обжалвани) пред АНО и съд? Колко обжалвания пред съда има за
издадените по ЗДвП и КЗ наказателни постановления за посочения период, номерата
на делата, потвърдените от съда НП, отменените такива, обжалвани решения на
втора инстанция, съответно потвърдени, отменени дела и неприключили към момента съдебни производства“….Искането е
мотивирано с това, че заявителят
желае да изгради лично мнение за работата на Областната дирекция на МВР –
Перник, като е
посочена предпочитана форма на достъп – на хартиен носител по пощата.
Във
връзка с подаденото заявление е отправено запитване до РУ – Брезник, като със
Справка рег. № 249р-369/19.01.2023г., (лист 13 по делото), с поставена на
същата резолюция „ДА“, от 19.01.2023г. такава е предоставена на гл. юрисконсулт
на ОД на МВР, за последващи действия.
Въз
основа на изготвената Справка рег. № 249р-369/19.01.2023г., е издадено оспореното
в настоящото производство Решение № 3 с рег. №
313004-3/20.01.2023г. на директора на Областна дирекция на МВР – Перник,като
видно от изложените в него мотиви, търсената с процесното заявление информация не
представлява държавна или служебна тайна, представлява обществена информация и
може да бъде предоставена на заявителя по реда на ЗДОИ. По отношение на
поисканата със заявлението информация, описана в точка 1, е предоставен частичен
достъп, като от ответника е прието, че за информацията относно „установените нарушения по дата, поотделно за
всеки водач, пътник, ППС, вида на нарушението и взетите съответно мерки“ е
приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, а именно същата представлява
„лични данни“ по смисъла на § 1., т. 2 от ЗДОИ. По изложените съображения, че
заявлението в тази му част не описва търсената обществена информация в смисъла
на сведение или знание за дейността на МВР и не може да бъде възприето като
такова за достъп до обществена информация по чл.
2, ал.1 ЗДОИ ответникът е приел, че не поражда за него задължение за предоставяне на исканата информация.
Видно
от известие за доставяне (лист 17 от делото) , решението е връчено лично на
жалбоподателя, по пощата, на дата 26.01.2023г., като жалбата срещу
административния акт е постъпила директно пред съда на дата 07.02.2023г.
С оглед установеното от фактическа страна,
Административен съд – Перник, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с
оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168,
ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена
е в срок, от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по
смисъла на чл.
59, ал. 1 АПК, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба
на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ.
Съдът приема, че в случая заявлението за достъп до
обществена информация съдържа всички необходими реквизити по чл. 25
от ЗДОИ. Обосноваването на правния интерес за достъп до търсената
информация, не е задължителен елемент на заявлението по чл.
25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността обжалвания административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Като извърши дължимата проверка, съдът приема, че
оспореният акт е издаден от компетентен административен орган. Съгласно
разпоредбата на чл.
28, ал.2 ЗДОИ подадените заявления за достъп до обществена информация се
разглеждат от органите – задължени субекти по см. на чл.
3, ал.1 ЗДОИ или изрично определени от тях лица. Безспорно директорът на ОД на МВР, като
ръководител на структура по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е задължен субект
по см. на чл.
3, ал.1, пред. второ ЗДОИ.
Спазено е изискването за форма и съдържание на
административния акт, като същият съдържа реквизитите, регламентирани в чл.
59, ал.2 АПК, както и специалните реквизити, предвидени в чл. 34 от ЗДОИ.
В
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При извършената проверка за законосъобразност на
акта съдът намира, че същият е постановен при, неправилно приложение на
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, по следните
съображения:
Правото да се търси и получава информация е
конституционно признато в чл.
41, ал. 1 и ал.
2 от Конституцията на Р.България, като
това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят
достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените му
ограничения. В действащото законодателство са предвидени различни правни
средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и
значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за
упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в
ЗДОИ. Съгласно чл.
4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до
обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен
ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация. Съответно, в разпоредбата на чл.
2, ал. 1 ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е
дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в Р.България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В
чл.
9, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и
съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в
чл.
10 и чл.
11 ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията "официална
обществена информация" и "служебна обществена информация" и е
определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по
ЗДОИ. По смисъла на чл. 10
от ЗДОИ "официална обществена информация" е информацията, която
се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11
от ЗДОИ "официална служебна информация" е информацията, която се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации.
При анализа на посочената по-горе нормативна
регламентация следва извода, че във всеки един случай при извършване на
преценка дали за даден субект съществува законово регламентирано задължение за
предоставяне на достъп до информация по реда и на основание ЗДОИ, е необходимо
да се установи кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1.
Субектът, до който е направено искането, да е задължено лице по смисъла на чл. 3
ЗДОИ; 2. Информацията, която се иска, да представлява официална обществена
информация или служебна обществена информация по смисъла на чл. 10
и чл.
11, вр. чл.
2, ал. 1 ЗДОИ и да се създава или съхранява от органа, сезиран със
заявлението за достъп до информация и 3. в друг закон да не е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация.
Посочените предпоставки представляват юридически факти, които пораждат
компетентността (правото и
задължението) на органа,
сезиран с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да
се произнесе с индивидуален административен акт по направеното искане с решение
за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне
на достъп обществена информация.
По
делото няма спор, че търсената
информация представлява обществена такава по смисъла на легалната дефиниция на чл.
2, ал.1 ЗДОИ – информация, създадена и съхранявана от задължения субект във
връзка с осъществяване на правомощията му, свързана с обществения живот и от
естество, което ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение
за работата на МВР.
Основният
спорен въпрос по делото е дали информацията, касаеща „установените нарушения по дата,
поотделно за всеки водач, пътник, ППС, вида на нарушението и взетите съответно
мерки“, съставлява лични данни и попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал.
5 от ЗДОИ.
Административното производство е образувано по
подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация, в
което в
т. 1, пунктуално е посочена информацията, до която се иска достъп. В случай, на база изложеното в подаденото
заявление ответният орган, е приел за част от търсената информация, че се търси достъп
до лични данни
и предвид разпоредбата на чл.
2, ал. 5 ЗДОИ е постановил частично предоставяне на исканата
информация. Съгласно посочената разпоредба – чл.
2, ал.5 ЗДОИ, законът не се прилага за достъп до лични данни. В случая
обаче е поискано предоставянето на информация относно предприетите от органите на
МВР действия, а не на лични данни на водачите, пътниците и рег. номера на ППС.
Настоящият
съдебен състав не споделя извода на административния орган, който за да
аргументира частичнното предоставяне на информация по т. 1 от подаденото
заявление за достъп, се позовава на хипотезата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, съгласно която
законът не се прилага за достъп до лични данни. Изложените в решението мотиви, за частично предоставяне на поисканата
информация, касаят по-скоро основанието за отказ, регламентирано в чл.
37, ал.1, т.2 ЗДОИ – когато достъпът засяга интересите на трето лице и то
изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация.
С
подаденото заявление е поискано предоставянето на информация относно
предприетите от органите на МВР действия, а не на личните данни на водачите, пътниците и индетификация на
ППС. В случая не се
касае за достъп до лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща
възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект във връзка с контролните му функции по
ЗДвП и КЗ и в
частнот спазват ли се от водачите
на ППС и пътниците правилата на цитираните нормативни актове. В тази връзка ,
като е достигнал до извод, че с част от исканата информация се засягат лични
данни, админиситративния орган е постановил материално незаконосъобразен акт,
които е в противовес и с целта на закона, тъй като непредоставянето на исканата
информация в пълен обем, ограничава конституционно признатото право на
заявителя да бъде информиран.
В
допълнение следва да се отбележи, че ако начина на формулиране на въпроса по т.
1, от подаденото заявление, е създало у администратвиния орган неяснота, от
гледна точка на търсената информация, то за него възниква задължение да
укаже
на заявителя констатираната неяснота и да му предостави възможност да уточни предмета на исканата обществена информация, в
съответствие с разпоредбата на чл.
29, ал.1 ЗДОИ.
Във
връзка с изложеното и с оглед естеството на констатирания порок,
преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
в частта по т. 1 от
подаденото заявление за достъп до обществена информация, в съответствие с
указанията, дадени с настоящото решение.
По разноските в производството.
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса.
Така мотивиран и на
основание чл.
172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.П.Е.,
с ЕГН **********, адрес: *** Решение №3 с рег. №313004-3/20.01.2023г. на
директора на Областна дирекция на МВР – Перник, за предоставяне на доспът до
обществена информация по заявление № 313004-2 от 06.01.2023г., в частта по точка
1, с която е предоставен частичен достъп
до исканата информация.
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по точка 1 от подаденото
заявление рег. № 313004-2 от 06.01.2023г., при
съобразяване с
указанията по тълкуване и прилагане на закона в 14-дневен срок от
уведомяването.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи
- Перник да
заплати на В.П.Е., с ЕГН **********, адрес: ***, съдебни разноски по делото в размер на 10.00 (десет) лева.
На
основание чл.
40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация, решението е окончателно.
СЪДИЯ:/п/