Р Е Ш Е Н И Е   №

 

гр. Варна, …………………2019г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:    НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ

                                  

при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА

като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев

в.гр. дело №  549 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 12730/19.01.2019г. по описа на регистратурата на Районен съд-гр. Варна от Община Варна срещу решение № 336/29.01.2019г. по гр.д. № 12180/2018г. на Районен съд-гр. Варна, с което е осъдена Община Варна, да заплати на С.С.С. сумата от на 24 900 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и стрес, в резултат на попаднал неизгорял фойерверк в лявото й окото, клепачите на лявото око и кожата в областта на лявата лицева страна на главата по време на организирана от ответника празнична илюминация по случай деня на гр. Варна и изпълнена от страна на ЕТ "Вега - Момчил Кръстев“ гр.Варна, ЕИК103106465, възложено му от Община Варна с договор № Д16001671ВН/19.12.1016 г. „Организиране и провеждане на пиротехническо шоу на територията на Община Варна…Празника на Варна 15 август…“, в едно със законната лихва считано от 15.08.2017г. до окончателното и изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на районния съд за претърпени от С.С. неимуществени вреди, причинени в резултат на проявено бездействие на Община Варна по повод организиране на празника на гр. Варна на 15.08.2017г. Посочва се, че определеното от съда обезщетение в размер на 24 900.00 лева не е съобразено с характера на увреждането (същото е завишено), което е в причинна връзка с празничните илюминации на 15.08.2017г. Оспорва се обстоятелството вредите да са причинени от „неизгорял фойерверг“, попаднал в окото на пострадалата – излага се собствен анализ на доказателствения материал. Моли за отмяна на решението на ВРС изцяло, а в условията на евентуалност обезщетението да бъде намалено, като се съобразни с обективно съществуващите обстоятелства.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна чрез своя процесуален представител. Излага се становище за законосъобразност на първоинстанционното решение. Посочва се, че същото е постановено след изясняване на спора от фактическа страна, въз основа на внимателен анализ на всички съобразни по делото доказателства. Намира обезщетението, определено от съда, за съответстващо на критериите, предвидени в чл. 52 от ЗЗД и ръководните указания, дадени в ПП №4/1968г. на ВС. Присъединява се към съображенията на районната инстанция. Допълва, че последиците от нараняванията ще траят, докато е жива пострадалата. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на ВР

В о.с.з. въззивникът Община Варна не се представлява. Не изразява становище. Въззиваемата страна С.С.С. се представлява от своя процесуален представител, чрез когото оспорва въззивната жалба. Моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт. Процесуалният представител претендира възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

По предмета на така предявените искове:

В исковата молба С.С. излага, че на 15.08.2017 год. около 21 часа отишла с приятели на концерт на Морска гара - гр. Варна, по случай празника на град Варна. Твърди, че около 23,30ч. на сцената излязъл кмета на гр. Варна - г-н И. П., който обявил започването на тържествената заря. Твърди, че Зорница снимала зарята с телефона си, а самата ищца извадила апарата си от чантата и започнала също да снима. Твърди, че няколко минути след даденото начало на зарята, усетила много силен удар в лявото око идващ отгоре и цялата й глава отскочила назад. Усетила болка в лявото око, невъзможност да вижда с него. Твърди, че парче от неизгорял фойерверк било паднало върху окото й. Изпитала много голям страх от случващото се, почувствала такава болка, сякаш окото й вече не било на мястото си. Започнала да плаче, защото много се уплашила и попитала приятелката си дали окото й е там. Тя й отговорила, че е там и всичко ще е наред. След това й дала бутилка с минерална вода, с която ищцата изплакнала окото. Решили да излязат от района на Морска гара, където нямало обхват на мобилните телефони, за да се обадят на Бърза помощ. Твърди, че през цялото време усещала ужасна болка в областта на окото и при пипане на лицето си виждала кръв по ръцете си. Успели да се свържат и повикали линейка, след което слезли обратно до светофара на басейна, за да ги намери по-бързо линейката. Навеждат се доводи, че заради болката не можела да стои изправена на краката си, а линейката пристигнала след около 15-20 минути и часът бил около 24ч. Посочва, че по лицето си имала рани и кръв около лявото око и продължавала да не вижда, чувствала ужасен страх и невъзможност да направи нещо. В Очна болница било прегледана от д-р С., която установила, че има чужди тела в окото и трябва да ги извади. Навежда твърдения, че докато ги вадела, лекарката заявила, че това е барут. Навежда доводи, че д-р С. я прегледала много обстойно, като заявила, че състоянието на ищцата е много тежко и трябва да остане в болницата за лечение. Твърди, че в този момент зрението на лявото й око било 0%. Тъй като изследванията щели да бъдат готови в 7,30 часа, ищцата закупила предписаните й от д-р.С. лекарства и се прибрала в дома си с помощта на приятелката си. На следващата сутрин, отново придружена от приятелката си Зорница, ищцата пристигнала в Очна болница, където била прегледана от д-р Бояджиева и други лекари и специализанти. Проф. Г. я прегледала и установила, че има огромен кръвоизлив в задната част на окото, разкъсвания на мускулите на окото, на ретината, ириса, роговицата и веднага назначила лечение. В тази връзка ищцата посочва, че е припаднала от болка и стрес. Престояла 7 дни в болницата на системи, като не й било разрешавано да става. Твърди, че болката била нетърпима, приемала болкоуспокояващи, преглеждали я различни лекари по няколко пъти на ден. Твърди, че в първите дни нямала никаква видимост с окото. Постепенно зрението й леко се покачило на 10 %. Твърди, че шокът от случващото се и страха за зрението и живота си занапред, били неописуеми, живота й се сринал за 5 секунди, нямало прогнози и надежди, че положението ще се оправи, още повече, че сама виждала в момента през това око - с 10% зрение. Твърди, че за нея било шокиращо, стресово и трудно в такъв момент да си представи как ще живее занапред, дали ще може да продължи ежедневните си дейности, работа, комуникация с хора, четене, шофиране, виждане на околния свят, дали ще може да работи, да се чувства като пъноценен човек. Ищцата посочва, че се прибрала при родителите си в гр.Търговище, които се грижели за нея, като през седмица идвала на контролни прегледи при проф. Г. във Варна. Твърди, че външните белези по лицето й започнали да оздравявят - отокът спаднал раните зарастнали, окото й се изчистило от кръвоизлива. Заявява, че при преглед в края на месец септември 2017г., зрението й било 20%, а през месец ноември, след контролен преглед проф. Г., като зрението й било 30% от възможни 100%. Твърди, че според лекарите, които посетила това е максимума, който може да възстанови окото й. Понастоящем посочва, че изпитва дискомфорт при повишена слънчева светлина, погледа й се премрежвал доста често при четене, при умора виждала неясно на моменти, като са й изписани очила, с цел подобряване на зрението и предпазване на дясното око. Твърди, че с лявото око виждала сякаш през много силно начупено стъкло, с голяма мътнина в центъра на погледа и нямала почти никакво детайлно зрение с него. Излага, че приема хранителни добавки и витамини за очи, използва овлажняващи капки за очи, носи очила. През месец ноември 2017г. се обърнала за съдебномедицинска консултация към проф. д-р Д. Р., дм - специалист по съдебна медицина и деонтология, която след преглед и запознаване с издадените медицински документи, установила че ищцата С. е получила нараняване на лявото око, а при лечението й са установени следните травми: контузия на очната ябълка и околоочната област, оток и кръвонасядания по клепачите, повърхностни разкъсно-контузни рани с размери 2-3 мм по долен и горен клепач в ляво с наличие на чужди тела; конюнктивна - смесена инекция и наличие на чужди тела; роговица - множество епителни дефекти, наличие на чужди тела, травматична иридодиализа, травматична макулопатия на лявото око. В заключение посочва, че на последният контролен преглед на 28.11.2017г. зрителната острота на лявото й око е 30 %

Ответникът Община Варна в срока за писмен отговор депозира такъв чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.Г., в който оспорва основателността на иска. Оспорва наличието елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД. Оспорва вредите да са причинени именно по описания в ИМ начин. Моли за отхвърляне на претенцията изцяло. Алтернативно моли да бъде присъдено обезщетение в по-малък от претендирания размер.

В съдебно заседание ищцата С., чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата С., чрез своя процесуален представител отправя искане за изменение на предявения иск по размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 20000 лв., на сумата от 24900 лева. ВРС с определение е допуснал направеното изменение на ИМ.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Моли за присъждането на разноски.

ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява, че на 15.08.2017г. (в деня на празника на гр. Варна) се е провела празнична заря в 23:30 часа на Морска гара-гр. Варна. Организиране и изпълнението на пиротехническото шоу е било възложено от Община Варна на ЕТ „Вега-Момчил Кръстев“, съгласно договор № Д16001671ВН/19.12.2016г. На събитието отишли въззиваемата и нейна приятелка – св. З. П., с която работили заедно в аптека. Зарята започнала в 23:30ч., св. Петрова изкарала телефона си да снима зарята, а С.С. – своя фотоапарат, като в този момент двете били на една ръка разстояние една от друга. В следващия момент З. чула от своята приятелка С. да извиква, че нещо й е влязло в окото. Тя я погледнала и видяла въззиваемата да си държи лявото око с ръка, същото било подуто и имало кръв по лицето й. С. казала, че изпитва страшна болка. В същия момент З. изкарала бутилка с вода, за да си намокри въззиваемата лицето, хванала я за ръка и тръгнали да търсят линейка. Много пъти звъннали на тел.112, но не успели да се свържат. Излезли от морска гара и стигнали до Военноморския музей, откъдето успели да се свържат с бърза помощ чрез тел. 112, като линейката дошла след около 20 мин. С. и св.П. били закарани с линейката до Очна болница, в която бил извършен първоначален преглед на С.. Свидетелката присъствала лично при извършване на прегледа, като на поставените й числа не виждала нищо с лявото си око. Докторът констатирал, че има барут в лявото й око, който се наложило да бъде изваден в съседен кабинет. Св. П. посочва, че докторите казали, че окото й е обгорено, че зрението й е 0 % и имало вероятно да не се оправи. След това се прибрали в къщи, като С. няколко пъти споделила на Зорница, че не е спала и е мислила как ще бъде обезобразена за цял живот. На другия ден С. отишла в Очна болница, като дошли и родителите й. Св. П. посочва, че по лицето на въззиваемата имало следи от изгаряния по цялата лява част на лицето. Установява се още, че С. непосредствено след инцидента, вкл. към настоящия момент се страхувала много, била много наранена, станала съвсем различен човек, ограничила излизанията си. С. споделяла на свидетелката, че на моменти получавала „нещо като бяло петно“ пред лявото око, както и че се появявали искри пред окото й. Свидетелката посочва, че С. работила на компютър, като след 30 мин пред него, зрението на лявото й око се влошавало. С. й споделяла, че изпитва болка и дискомфорт в окото включително към настоящия момент. В заключение св. П. посочва, че след инцидента С. започнала да взима хапчета, за да спи нормално.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Д. Д., която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че на 15.08.2017г. въззиваемата е получила комбинирана травма в областта на клепачите на лявото око и лявата очна ябълка – разкъсно-контузни рани на горен и долен клепач, разкъсно-контузни рани на раговицата на лявата око, наличие на множество чужди тела, наличие на кръв в предната очна ябълка, травматична иридодиализа и макулопатия на лявата очна ябълка. Експертизата посочва, че описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, реализирани в областта на лявото око. В о.с.з. вещото лице допълва, че получените увреждания е в резултат на попадане на изгорели и неизгорели части от фойерверки. Към момента на приемането на въззиваемата в СБОБАЛ-Варна, зрителната острота на лявото око е била 0 %. В резултат на проведената адекватна специализирана медицинска помощ, към момента на проведените контролни прегледи на 28.11.2017г. и 17.05.2018г., зрителната острота на лявото око е била 30 %, а към настоящия момент 40 %. Комбинираната травма в областта на лявата очна ябълка обуславя трайно намаляване на зрението на лявото око, продължаващо към момента на изготвяне на експертизата. Вещото лице посочва, че следва да се провеждат системни контролни прегледи при специалист офталмолог, като не може да даде прогноза кога и дали ще настъпи пълно възстановяване на зрителната острота на лявото око.

По делото е приета и съдебно-психиатрична експертиза, която е изготвена от д-р Т. А., специалист по психиатрия и съдебна психиатрия, след запознаване с материалите по дело и проведен разговор с въззиваемата посочва. Вещото лице дава заключение, че  в първите дни след инцидента С.С. е била в състояние на значителен стрес, като е развила първоначално симптомите на остра стресова реакция – същата се характеризира с начална фаза на „зашеметеност“, описани от нея с думите „много голям страх“, „много се уплаших“, редуващи симптоми на тревожност, отчаяние, безсъние. По-късно през следващите 5-6 месеца във връзка с продължаващите болки в лявото око, нарушено зрение, телесни травми и последващи ограничения в ежедневието, състоянието на пострадалата С. е преминало в разстройство на адаптацията с водеща тревожно-депресивна симптоматика, което от отзвучало в рамките на 5-6 месеца. Към момента на освидетелстването на въззиваемата се наблюдават остатъчни симптоми на тревожност, емоционална лабилност и страхови изживявания, свързани със ситуации, свързани с инцидента, които покриват критериите на смесено тревожно-депресивно разстройство. В о.с.з. д-р А. допълва, че психичните състояния, през които е преминала С. с в резултат на получената травма и стресогенния фактор. В този смисъл експертът посочва, че психичното състояние, в което е изпаднала въззиваемата е типично по своя характер, като последица от внезапно настъпили състояния, свързани със стрес. Първоначално в резултат на внезапността на инцидента, на силната болка, на осъзнаването на травмата, която получила, С. е получила остра стресова реакция, която обичайно продължава около 2-3 дни. При С., обаче, е преминало в разстройство на адаптацията, тъй като факторите като болка и дискомфорт от телесното увреждане на лявото й око, съчетано със страха на едно младо момиче при мисълта, че може да остане сляпо с едното око, са довели до едно разстройство в адаптацията. Това състояние е довело до промени в настроението, липса на апетит, изолация от другите, нарушение в съня, което постепенно е отшумяло, поради доброто обгрижване и подкрепящата семейна среда. Към момента са налични единствено остатъчни симптоми, които се изразяват в една напрегнатост, свързана с определени ситуации, като фобия и хронично нарушение на съня, които вещото лице посочва, че отговарят на диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство, които са с по-малък интензитет от депресивните и тревожните симптоми.

По делото е разпитан като свидетел М. К., който е организирал извършването на пиротехническото шоу на 15.08.2017г. по възложение Община Варна. Обяснява, че за да се проведе такова мероприятие, проектът за извършването му се съгласува с Община Варна, Инспекцията по труда-гр. Варна, Полиция, КОС, пожарна и др. На процесния ден, пироефектите били разположени на две места – зона пристанище и зона военен кей. Големите зари с височина от 10 до 30-40м били разположени на военния кей. Свидетелят посочва, че когато се възпламени фойерверка във въздуха след него могат да подат сажди, искри, както и някои други парчета от тях. Материалите на процесните фойерверки не правили големи букети, а 80 % от тях били вертикално насочени, а другите ветрилобразно разположение с ниска височина на ефект и странично разположени спрямо публиката. Посочва, че зоната, която е била оградена е била с форма на трапец, 40-45м в горната част и 40 м в долната. Свидетелят посочва, че безопасната зона била от 10 до 15м, като те заложили по-големи зони.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

С.С.С. е предявила осъдителен иск против Община Варна, който е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС № 7 от 29.XII.1958 г., което е възприето изцяло в новата формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. Тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. А това значи, че за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия (ищеца); 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; 4. Изпълнителят на възложеното да има вина за причинените вреди. Следователно вина се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да няма вина. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия и е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата.

Съгласно постановките на ППВС № 9 от 28.XII.1966 г., чл. 49 ЗЗД се състои от два фактически състава, единият от които е вредите да се причинени при изпълнение на възложената работа, а другият - вредите да са причинени по повод на същото. Тези два фактически състава не се покриват. Изразът "при изпълнение на възложената работа" означава, че вредите трябва да са причинени през времето, когато се извършва възложената работа. Необходимо е тези вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение на възложената работа. Ако в течение на времето, определено за извършване на възложената работа, работникът или служителят причини някому вреди с действия, които по характера си не съставляват изпълнение на работата и не са свързани пряко с него, не възниква отговорност за възложителя по чл. 49 ЗЗД. При липса на връзка между вредоносното действие и изпълнението на възложената работа не възниква отговорност за възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД. От всичко това се налага изводът, че вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Изразът "по повод" изпълнението на възложената работа указва на други действия, които се извършват преди, по време и след изпълнението на възложената работа. Тези действия не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с него. Такива са например действията по подготовката за извършването на работата, по улесняване на извършването на същата, за запазване на резултата от нея, а така също и действия, с които не се цели пряко изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с него. Без наличието на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД.

Съобразно горните разяснения, дадени от върховната съдебна инстанция, настоящият съдебен състав счита, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на отговорността, предвидена в чл. 49 от ЗЗД, като съображенията за това са следните:

От представената писмена документация, както и разпита на св. М. К. се установи, че Община Варна е възложила организирането и изпълнението на пиротехническо шоу на ЕТ „Вега-Момчил Кръстев“, който е притежавал необходимите разрешения за транспортиране, употреба и търговия с пиротехнически изделия на територията на цялата Страна. Възлагането на работата е било извършено въз основа на сключен между Община Варна и ЕТ „Вега-Момчил Кръстев“ договор № Д16001671ВН/19.12.2016г.

От разпитаните свидетели се установи, че тържествената заря е започнала по план в 23:30ч., така както е договорено между възложителя и изпълнителя. Няколко минути след началото на празничните илюминации и по време на изпълнението им, чужди тела от изгорели и неизгорели пиротехнически изделия са попаднали в областта на лявото око на въззиваемята С.С., което се установява от показанията на свидетелката Петрова и съдебно-медицинската експертиза. Поради тази причина следва да се приеме за доказан фактът, че настъпилите травматични увреждания в зрителния орган на въззиваемата са при изпълнение на възложената от Община Варна работа.

Действията по организирането и провеждането на тържествена на заря от ЕТ Вега-Момчил Кръстев попринцип, не са противоправни, но предвид факта, че изпълнителят не е взел всички необходими мерки за безопасност на присъстващите по време на илюминацията, в резултат на което са причинени вреди на С.С., то с това поведение, ЕТ Вега-М. К. е нарушил общата императивна забрана, предвидена в чл. 45 от ЗЗД, да не се вреди никому – засегнато е чуждо благо, а именно телесното здраве на въззиваемата, защитено от правния ред чрез нормата на чл. 45 от ЗЗД и Конституцията на РБ. Взетите от изпълнителя мерки за безопасността на присъстващата публика при провеждане на мероприятието, очевидно не са били достатъчни и адекватни в съответствие с дължимата грижа на добрия търговец (чл. 302 от ТЗ) и не са дали нужния резултат, предвид причинените на въззиваемата телесни увреждания от попадналите в областта на лявото й око чужди тела, остатъци от експлоатираните пиротехнически изделия. Грижата на добрия търговец, предвидена в чл. 302 от ТЗ, която е следвало да положи ЕТ Вега-М. К., съпоставена с грижата, която дължи субектът на гражданското право – грижата на добрия стопанин, е една по-висока дължима грижа, изискваща притежаването на съответния търговски опит, знания, умения. ЕТ Вега-М. К. е бил длъжен, в качеството му на търговец, занимаващ се по занятие с пиротехнически изделия, да положи по-завишена грижа при организиране и провеждане на възложеното му пиротехническо шоу, с оглед запазване на живота и здравето на присъстващите. Неполагането на грижата на добрия търговец, която се изисква от закона и причиняването на телесни увреждания на въззиваемата, обуславя вината на изпълнителя, установена до доказване на противното с презумцията в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Община Варна, която носи тежестта да обори това законово предположение, нито е навела възражения за липса на вина от страна на изпълнителя, нито е ангажирала доказателства в тази насока.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние, осъществено от ЕТ Вега-М. К. и причинените на въззиваемата телесни увреждания. Съгласно правната доктрина причинната връзка е такава зависимост, при която едно явление (причина) поражда, обуславя възникването на друго явление (следствие). Причината и следствието се намират във взаимодействие и между тях съществува вътрешна закономерна връзка. Тази връзка не трябва да бъде разглеждана откъснато от конкретната обстановка. В тези случай трябва да бъде изследвано дали известно деяние е изиграло съществена роля за настъпването на вредоносния резултат. Освен това вредата трябва обективно и закономерно да произтича от него и да не е случайно деяние. Така с Р-2032-72-I г.о., Върховният съд приема, че даден резултат обикновено се предшества от цяла съвкупност от обстоятелства и че между тях причина е само това обстоятелство, без което резултатът не би настъпил. С друго решение е посочено, че обикновено действат много причини за настъпване на вредоносния резултат, но под внимание се взема само обстоятелството, което е изиграло решителна роля за причиняването на вредата (Р-2952-72-I г.о. ВС).

В настоящия случай, от проведеното от ЕТ Вега-М. К. пиротехническо шоу, са причинени телесни увреждания на С.С., които са логичен и закономерен (а не случаен) резултат от попадналите в областта на лявото й око чужди тела от изгорели и неизгорели частици от пиротехнически изделия, използвани от ЕТ Вега-М. К. при изпълнение на работата. Вещото лице в о.с.з. е категорично, че получените травматични увреждания са резултат от действието на твърди предмети с ограничена повърхност в областта на лявата очна ябълка, каквито представляват частите от използваните при провеждане на тържествената заря фойерверки. Именно това определя пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното и виновно деяние на изпълнителя и настъпилите телесни увреждания на С.С.. От тези телесни увреждания С.С. е претърпяла телесни болки, душевни страдания, негативни имеции, стрес и безпокойства, който следва да бъдат парично обезщетени, доколкото това е възможно. В тази връзка следва да се посочи, че Конституцията още в преамбюла си обявява за върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност, поради което следва да се приеме, че това са правно значими ценности, които следва да бъдат защитени. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.

При определяне на размера на обезщетението за претърпените от С.С. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушени блага (здраве, телесен интегритет), следва да вземе предвид законовият критерий за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, както и постановките на т. 2 на ППВС №4/1968г. Релевантните факти от значение за размера на обезщетението по настоящото дело са интензитета и продължителността на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, възрастта на пострадалата, възстановено ли е първоначалната зрителна острота на лявото й око преди увреждането, може ли да бъде възстановено, а ако увреждането е трайно – каква е медицинската прогноза за развитие на заболяването.

С.С. е получила комбинирана травма в областта на клепачите на лявото око и лявата очна ябълка – разкъсно-контузни рани на горен и долен клепач, разкъсно-контузни рани на раговицата на лявото око, наличие на множество чужди тела, наличие на кръв в предната очна ябълка, травматична иридодиализа и макулопатия на лявата очна ябълка. Тези травматични увреждания на лявото око първоначално са довели до пълната му слепота, а към настоящия момент (почти две години по-късно), зрителният орган е възстановен на 30 %, поради навременно предприетата и успешна медицинска интервенция. Вещото лице д-р Д. Д. не може да се ангажира със становище дали би могло въобще да се възстанови на 100% зрителната острота на пострадалото око на въззиваемата. Предвид липсата на положително медицинско становище за предстоящо подобрение, съдът приема, че възстановяване на зрителната острота на лявото око на пострадалата към настоящия момент е невъзможно. Този факт, наред с младата възраст на С.С. (на 27г. към момента на събитието), която до края на живота си ще бъде с увреден зрителен орган, ведно с неудобствата, които ще изпитва в ежедневието си, както и с оглед обстоятелството, че ще следва да осъществява системни контролни медицински прегледи и грижи, без краен срок, с цел запазване на постигната към настоящия момент зрителна острота на увредения орган, обосновава по-висок размер обезщетение от обичайното за подобен вид увреждания. Следва да се вземат предвид и първоначално изпитаните от пострадалата силни физически болки от причинените й увреждания (разкъсно-контузни рани) на клепачите на лявото око (но възстановени вече към настоящия момент), обуславящи временно разстройство на здравето неопасно за живота. Към причинените от С.С. неимуществени вреди, следва да се прибавят и претърпяната остра стресова реакция, с редуващи се симптоми на тревожност, отчаяние, безсъние, преминало в разстройство на адаптацията с водеща тревожно-депресивна симптоматика за период от 5-6 месеца (промени в настроението, липса на апетит, изолация от другите, нарушение в съня), до наличието към настоящия момент на смесено тревожно-депресивно разстройство, изразяващо се в остатъчни симптоми на тревожност, емоционална лабилност и страхови изживявания, свързани със ситуации, свързани с инцидента. Всичко това обуславя размерът на обезщетението за претърпените от пострадалата неимуществени вреди, да бъде определен по справедливост на 24 900.00 лева, толкова колкото претендира пострадалата С., респ. е присъдил районния съд.

Предвид съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде следва да бъде потвърдено.

            По разноските:

            Предвид неоснователността на въззивната жалба, както и с оглед изрично направеното искане от адв. Г.Ш., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ Община Варна следва да бъдат осъдена да заплати на адвокат Г.Ш. - пълномощник на въззиваемата – адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че адвокат Г.Ш. е оказал безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на С.С., което е материално затруднено лице. Обжалваемият материален интерес на предявения иск е 24 900.00 лв., поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 1277.00 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 336/29.01.2019г. по гр.д. № 12180/2018г. на Районен съд-гр. Варна, 49 състав.

            ОСЪЖДА Община Варна с ЕИК:********* да заплати на адвокат Г.Ш.,***, съдебен адрес:***, офис 9Б сумата от 1277 (хиляда двеста седемдесет и седем) лева, представвяща дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: