РЕШЕНИЕ
№………./ …..06.2020 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание осми юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на
секретаря Мая Иванова
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело №
1929 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, с която са предявени обективно кумулативни искове по реда на чл.422 от ГПК за установяване в отношенията с Д.Н.Т., че ответникът дължи на ищеца суми по Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г. както следва: 30 723.53 лева главница, 507.39 лева договорна лихва за период 25.02.2019 г. – 09.06.2019 г. включително, 120 лева разход при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 9058/2019 г. по описа на ВРС.
В исковата си молба „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че между нея и Д.Н.Т. е сключено Споразумение за обединяване на кредити, по силата на чл.1 от което страните са се съгласили да обединят съществуващи задължения на ответника, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление № 11/21256333 от 13/09/2013 г. и от Договор за кредит за текущо потребление № 11/22005921 от 08/08/2014 г., в един кредит под формата на кредит за текущо потребление. От текста на споразумението се установявало, че кредитите, предмет на обединяване, са изцяло усвоени като са посочени и дължимите суми по тях. В резултат на обединяването на кредитите, вместо съществуващите задължения по горепосочените договори за кредит, ищецът твърди, че е възникнало ново задължение на ответника към него в хипотезата на новиране на дълга по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, което към момента на подписване на споразумението възлизало на сумата от 30 496,00 лева. След изтичане на уговорения тримесечен гратисен период, през който кредитополучателят дължал 50% от редовната лихва по кредита, в рамките на уговорения срок за издължаване на задължението - 120 месеца, той се задължил да заплаща равни месечни вноски на всяко 25-то число от месеца. Съгласно т.3.3 от Споразумението, непогасената част от начислената в гратисния период лихва се капитализирала към остатъка по главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от договорения гратисен период по т.3.2 от същото.
Сочи се още, че страните постигнали съгласие на основание чл. 5.1 от договора, кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,400 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години 0,180%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 9,22%. Лихвеният процент се променял с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приемала за стойност нула процента, а крайният лихвен процент не можело да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка 9,22%.
На 30/01/2019 г. съгласно условията на подписания договор банката обединила кредитни задължения в едно общо, като е открила нова кредитна сметка №11/25926288, по която се обслужва консолидираното задължение на кредитополучателя. Твърди, че насрещната страна не е изпълнявала задълженията си по споразумението от 30/01/2019 г., като след подписването му е извършила едно единствено плащане по кредита на 10.06.2019г., в размер на 106,17 лева, с което са погасени част от дължимите към тази дата лихви. Поради описаната забава в плащанията, на 06.06.2019 г. ищецът излага твърдение, че е предприел действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредит № 25926288, като за целта е изпратил покана - уведомление изх.№ 06-20-01364/06.06.2019 г. чрез куриерска фирма Спиди, връчена лично на кредитополучателя на 07/06/2019 г. Забавата обхващала, четири просрочени вноски за сумите: 13,27 лева с падеж 25.02.2019 г., 119,44 лева, с падеж 25/03/2019 г., 119,44 лева с падеж 25/04/2019 г., 403,21 лева с падеж 25/05/2019 г.. Липсата на надлежно изпълнение на задълженията на длъжника мотивирало ищеца със заявление по чл. 417 от ГПК да поиска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което по ч.гр. дело № 9058/2019 г. била издавана заповед за изпълнение и ИЛ срещу кредитополучателя. След сдобиване с ЗНИ и преди образуване на изпълнително дело, на 08/07/2019 г. длъжникът внесъл за погасяване на изискуемите си задължения сумата в размер на 119,85 лева, с която били погасени част от присъдените по ЧГД лихви, а на 09.08.2019 г. заплатил доброволно още 91,00 лева по обслужващата кредита сметка, които били използвани за покриване на изискуемата главница. Поради изложеното, претенцията на банката по настоящия иск била съобразена с извършените доброволни погасителни плащания на кредитополучателя, направени след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и не съвпада изцяло със заявената в заповедното производство претенция. След намаляване на размера на задълженията, ищцовата страна твърди съществуване на изискуемо вземане спрямо ответника в приетите за разглеждане размери. Предявената сума в размер на 120 лева била предвидена в Тарифата на Банка ДСК ЕАД и представлявала разход по изискуем кредит, дължим на основание т.14 от Допълнителното споразумение към Договора за кредит във връзка Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента.
Въз основа на гореизложеното както и на твърдения за липса на плащане на претендираните като изискуеми задължения на ответника, ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита, като отправя искане за уважаване на предявените установителни искове с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът излага становище за недопустимост, а в условията на евентуалност и за неоснователност на исковете. Горното обосновава с твърдения, че на 07.06.2019 г. получил обявление от кредитора, че кредитът е предсрочно изискуем, а на 02.07.2019 г. получил покана за доброволно изпълнение от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с което бил уведомен, че между дружеството и банката бил сключен договор за събиране на вземания от 30.06.2019 г., с който на ОТП Факторинг е възложено събиране на просрочения дълг. След справка ответникът установил, че подателя на съобщението е колекторска фирма, която по договор за цесия, сключен с ДСК събира по съдебен ред просрочени задължения към банката. Това затвърдило убеждението му, че задължението му е прехвърлено с цесия, което го накарало да преустанови опитите си доброволно да заплати дължимите суми на Банка ДСК АД. Поради изложеното твърди още, че ищецът не е негов кредитор и по отношение на него липсва правен интерес от провеждане на исковата претенция и същата е недопустима. В условията на евентуалност твърди нищожност на клаузи в Споразумението за обединяване на кредити, както и в първоначално сключените договори за текущо потребление, поради тяхната неравноправност.
В проведеното открито съдебно заседания процесуалните представители на ищеца поддържат предявените искове и претендират уважаването им в цялост.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника моли за тяхното отхвърляне по съображения за нищожност на клаузи от договорите за потребителски кредит, както и от споразумението.
С депозирани в предоставения срок писмени бележки ищцовата страна поддържа изложеното в исковата си молба като навежда твърдения, че споразумението за обединяване на кредитните задължения има характер на обективна новация, а не на отделен договор за кредит. По съображения за наличие на всички изискуеми предпоставки от фактическия състав на предявените искове сочи, че същите са доказани по основание и размер и претендира тяхното уважаване.
В представените в срок писмени бележки ответникът оспорва исковете като поддържа възраженията си за нищожност на отделни клаузи от договора довели до едностранно увеличение на размера на дължимата лихва, което счита за неравноправно.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл. чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, за успешното провеждане на които в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на валидни облигационни отношения между страните по делото с характера на договор за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по тях, твърдението си за новиране на задълженията с процесното споразумение, размера на претендираното вземане по отделни пера, включително извършването на претендираните разходи за предсрочна изискуемост.
Възраженията на ответника за недопустимост на исковете са неоснователни, тъй като заявител в производството по чл. 417 от ГПК, както и в настоящото исково такова, е банкова институция, която е легитмирана да предяви претенцията си по реда на чл. 417, т. 2 и чл. 422 от ГПК. С изпратената покана за доброволно изпълнение /л.44 по делото/ „ОТП Факторинг“ ЕАД не е заявило собствени права върху вземане, а е поканило длъжника да го заплати на досегашния си кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД.
Предвид момента на договаряне, процесната сделка се урежда от специалния
Закон за потребителския кредит и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне (чл. 12 от ДР на ЗЗП, както и чл. 143, т. 5, 9, 12 и ал.3, чл. 144,
ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 от ЗЗП), съответно тези норми ще следва
да бъдат съобразени служебно от съда. Заемът е предоставен на физическо лице
като обявената основна цел изключва то да е действало като професионалист и
съответно следва да се приеме за потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Видно от приложеното като доказателство по делото ч.гр. дело № 9058/2019 г. по описа на ВРС в полза на „Банка ДСК‘ ЕАД е издадена Заповед № 4561/12.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу ответника за сумите от 30 814. 53 лева – главница, ведно с лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, 614.13 лева- договорна лихва за периода 25.02.2019 г. – 09.06.2019 г., 4.55 лева – лихва за забава за периода 25.05.2019 г. – 09.06.2019 г. и 120 лева разходи за изискуем кредит. Присъдени са и разноски. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от Д.Т., обстоятелство, обуславящо правния интерес на ищеца от провеждане на исковата защита.
Не е налице спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че страните са сключили Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г., по силата на чл.1 от което са се съгласили да обединят съществуващи задължения на ответника, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление № 11/21256333 от 13.09.2013 г. и от Договор за кредит за текущо потребление № 11/22005921 от 08.08.2014 г. в един общ дълг. Видно от съдържанието на постигнатото съглашение, ищецът и ответникът са установили в отношенията помежду си, че към 30.01.2019 г. предоставените суми по двата кредита за текущо потребление са изцяло усвоени от кредитополучателя и след извършени частични плащания обединеният общ размер на дълга му съгласно чл. 2 възлиза на сумата от 30 496,00 лева. След изтичане на уговорения тримесечен гратисен период, през който кредитополучателят дължи 50% от редовната лихва по кредита, в рамките на уговорения срок за издължаване на задължението - 120 месеца, той се задължил да заплаща равни месечни вноски на всяко 25-то число от месеца. По силата на чл.3.3 от Споразумението, страните постигнали съгласие непогасената част от начислената в гратисния период лихва да бъде капитализирана към остатъка по главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от договорения гратисен период.
1.
По
твърденията за новиране на задълженията:
Съдът не споделя твърденията на ищцовата страна, че приложеното по делото Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г. има характер на договор за обективна новация по чл. 107 от ЗЗД, защото липсва изразена изрична воля от страните за подновяване на задълженията чрез изменение на съществени негови елементи. Видно от клаузата на чл. 1 от Споразумението целта на обединяване на задълженията е те да бъдат погасявани при еднакви условия като кредит за текущо потребление, следователно чрез самото допълнително съглашение не се погасяват предходните задължения, а единствено се уговарят идентични условия, съгласно които длъжникът да ги изпълнява. Предвид изложеното липсва воля за възникване на нов дълг на мястото на съществуващите и няма изменение в предмета и основанието им, а единствено се преоформят дължимите вноски и падежите на същите, което не удовлетворява изискванията относно изискуемите съществени елементи на договора за обективна новация по чл. 107 от ЗЗД, установени в константната съдебна практика /напр. Решение № 118/08.06.2016 г. по т.д. № 729/2015 г. по описа на I т.о. на ВКС, Решение № 110 по т.д.№ 1568/2014г. на І т.о и други/.
Въпреки това, страните са обвързани от клаузите на Споразумение от 30.01.2019 г. и предвидените в него валидни условия относно изпълнението на задълженията на ответника, възникнали от сключените между тях Договор за кредит за текущо потребление № 11/21256333 от 13.09.2013 г. и от Договор за кредит за текущо потребление № 11/22005921 от 08.08.2014 г. Така например, с допълнителното споразумение Д.Т. изрично е признал, че изцяло е усвоил уговорените суми по кредити изцяло, факт който се потвърждава и от заключението на проведената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Предвид обстоятелството, че на 07.06.2019 г. длъжникът е получил изявлението на банката за обявяване на задълженията му по договора за изцяло и предсрочно изискуеми, което се доказва и от представената от ищеца обратна разписка от куриерска фирма, то с оглед установената забава в плащанията /заключението на ССЕ в т.6 сочи забава в четири погасителни вноски/, ответникът е изгубил преимуществото на срока и е останал задължен за цялата неиздължена сума по двата обединени кредита.
2.По възраженията
на ответника за нищожност на клаузи от споразумението:
Възраженията му за нищожност, макар насочени спрямо договорите за кредит и последващото допълнително споразумение в цялост, касаят единствено клаузите, определящи променливата възнаградителна лихва и начинът за нейното формиране. Същите не водят до нищожност на договорната връзка между страните, още по-малко до отпадане на задължението на кредитополучателя за връщане на сумите, получени от банката под формата на кредит потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, дори и договорът изцяло да бъде обявен за недействителен, потребителят остава задължен за кредитираната сума, която е усвоил, поради което възраженията му за неравноправност и нищожност на договорите и последващото споразумение следва да бъдат разгледани като такива за недействителност на клаузите, въз основа на които банката е начислявала възнаградителна лихва и такси.
Видно от клаузата на чл. 5.1 от Споразумението, страните са постигнали съгласие предоставената от банката сума да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,400 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години 0,180%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 9,22%. Видно от заключението на вещото лице по т. 10 от ССчЕ при действието на Споразумение от 30.10.2019 г. не е извършвано изменение на приложимия лихвен процент, като такова се установява единствено по време на действието на Договора за кредит за текущо потребление от 13.09.2013 г. Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В настоящия случай не е налице горното основание, напротив, увеличението на лихвения процент е извършено въз основа на ясни и критерии, свързани с неизпълнение на предвидените в т. 9 от преференциалните условия по кредити, предоставени на кредитополучателя по силата на служебното му правоотношение. По същността си увеличението представлява частично губене преференциалните условия, предоставени на длъжника, поради неизпълнение на задължението му за срочно и пълно изпълнение на поетите задължения. Ирелевантен в случая е периода на забавата доколкото е изпълнена хипотезата на санкционната клауза от преференциалните условия, установяваща, че кредитополучателя частично губи по-благоприятните уговорки за дължимата лихва, като същата се увеличава до предварително определена величина. Предпоставката за извършване на промяната на възнаградителната лихва не зависи от волята на кредитора и е обусловена изцяло от поведението на длъжника, като при осъществяването и́ цената по договора е изначално определена и фиксирана. Освен това потребителя по силата на т.9.2.1 от Условията по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ е разполагал с възможност при изпълнение на задълженията си да поиска с ново заявление отново приложение на преференциалната възнаградителна лихва. Всичко гореизложено обосновава извод, че клаузата на т.9.1.2. от посочените преференциални условия не е неравноправна, като в същото време изцяло съответства на изискванията за обективност и предвидимост на условията по чл. 10, ал. 4 от ЗПК, приета след сключване на договора. В процесния период не се установява друго увеличение на договорната лихва, поради което възраженията на ответника за нейната нищожност са неоснователни.
От друга страна, чрез Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г., на което ищецът основава вземането си се постига забранен от закона резултат, а именно капитализиране на редовни и изтекли лихви към главница и последващото им повторно олихвяване. Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ /например Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на II т.о./. В същото време, самият характер на договорната лихва, определящ я като възнаграждение в полза на банката за предоставяне на сумата по кредита, изключва възможността същата да бъде начислявана върху суми, дължими на различно основание, които в крайна сметка кредитополучателят не е могъл да ползва реално и не са отишли в негова полза. Предвид изложено, уговорката на чл. 3.3. от Споразумението за обединяване на кредити, чрез която е извършена капитализация на лихви към главница, и посредством която кредиторът е уговорил олихвяването на капитализираните лихви е нищожна и не е породила действие между страните.
3.По размера:
С оглед горното извършените капитализации не следва да са съобразяват при установяване на размера на дължимата от ответника сума, поради което релевантно за определяне на същата е заключението по втория вариант на т. 11 на ССчЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено. Така съгласно приетото от вещото лице, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК задължението на ответника е възлизало на сумата от 31 510.63 лева, част от които са и претендираната главница в размер на 29 004.60 лева, 1 385.23 лева редовна договорна лихва за периода до 30.01.2019 г., редовна лихва за периода от 30.01.2019 г. до 10.06.2019г. в размер на 992.11 лева както и такса за предсрочна изискуемост в размер на 120 лева. След подаване на заявлението се установяват принудителни погашения на дълга, като съгласно задължителните за съдилищата постановки на т. 9 от ТР от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при определяне на основателната част от иска не следва да бъдат взети предвид събраните в изпълнителното производство суми. От друга страна, съдът следва по правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК отчете настъпилото доброволно изпълнение на сумите от 111.16 лева заплатена на 08.07.2019 г. от длъжника възнаградителна лихва и 91 лева - погасена на 09.08.2019 г. главница, като за посочените суми искът следва да бъде отхвърлен, независимо дали ищецът твърди, че същите са приспаднати при определяне на цената на установителния иск. Така към момента на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция размерът на вземането на ищеца спрямо ответника възлиза на сумата от 28 913.60 лева дължима и неизплатена главница и 2 266.18 лева начислена възнаградителна лихва, като искът за присъждане на договорна лихва следва да бъде уважен в цялост, съобразно предявения размер от 507. 39 лева. За горницата над сумата от 28 913.60 лева до целия предявен размер от 30 723.53 лева искът за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Същото важи и за претенцията за присъждане на „разходи при изискуем кредит“ в размер на 120 лева. Макар на ищеца с извършения доклад по делото да е указано, че следва да установи в условията на главно и пълно доказване извършването на претендираните разходи и да е отбелязано, че не сочи доказателства за този факт, твърдението му остава недоказано, тъй като не са ангажирани доказателствени средства за установяването му. Освен това, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предварителното договаряне на фиксиран размер на дължимите разходи, сочи, че става въпрос именно за такса, а не за реално извършен разход по повод на конкретни действия по събиране на сумата. Освен това разходите свързани със събирането на кредита, са действия по управление на същия, като обстоятелството, че в случая се касае за предсрочна изискуемост, е ирелевантно, тъй като срещу заплащане на сумата на длъжника не се предоставя конкретна услуга. Непогасяването на кредита, не е непредвидено обстоятелство, напротив кредитора изначално е установил специален ред за събиране на дълга, при преустановяване на плащанията по него. Предвид изложеното, искът за присъждане на разходи за предсрочна изискуемост следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед гореизложеното исковите претенции следва да бъдат уважени до сумите от 28 913.60 лева изискуемо и незаплатено задължение за главница по предоставените и обединени кредити и възнаградителна лихва в размер от от 507.39 лева, като за горницата над посоченото главно задължение и за претендирани разходи в размер на 120 лева, исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, като съобразно представения списък и доказателства е извършил такива в общ размер на 1297.70 лева в исковото производство, а на основание чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 НПП следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лева, адекватно на фактическата и правна сложност на делото и проведеното едно съдебно заседание. Пропорционално с уважената част от исковете на присъждане в полза на ищеца подлежат 1217.81 лева разноски в настоящото производство за държавна такса и експертиза.
На база уважения материален интерес, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство в общ размер на 728.24 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид отхвърлената част от исковете в полза на ответника се дължи репариране на извършени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 172,36 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Н.Т., ЕГН **********, че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* следните суми по Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г., между страните, за които е издадена Заповед за изпълнение № 4561/12.06.2019 г. по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 9058/2019 г. по описа на ВРС:
1.) сумата от 28 913.60 /двадесет и осем хиляди деветстотин и тринадесет лева и шестдесет стотинки/ лв., представляваща дължима главница по Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 30 723.53 лева главница;
2.) сумата от 507.39 /петстотин и седем лева и тридесет и девет стотинки/ лв., представляваща дължима договорна лихва за период 25.02.2019 г. – 09.06.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* за приемане за установено в отношенията между страните, че Д.Н.Т., ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща разход при изискуем кредит по Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г..
ОСЪЖДА Д.Н.Т., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* сумата от 1217.81 /хиляда двеста и седемнадесет и 0.81/ лв., представляваща сторените в настоящото исково производство разноски, сумата от 200 /двеста/ лева за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 728.24 /седемстотин двадесет и осем и 0.24/ лева - дължими разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9058/2019 г. по описа на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на Д.Н.Т., ЕГН ********** сумата от 172.36 /сто седемдесет и два и 0.36/ лв., представляваща сторените в настоящото исково производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: