Присъда по НОХД №2199/2012 на Районен съд - Пловдив

 

 

МОТИВИ

          към Присъда по  НОХД № 2199/2012г. по описа на ПРС-ХХІІІ н.с.

 

Районна прокуратура - П. е повдигнала обвинение срещу А.З.Д., ЕГН: **********, за това, че:

На 09.09.2011г. в гр. К., обл. П., повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужда движима вещ – 1 бр. моторна пръскачка на стойност 190 /сто и деветдесет/ лева от владението на Х.Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 195 ал. 1 т.7 вр.                чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК.

Съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните, но съобразно волята на подсъдимия и неговия защитник делото е разгледано по общия ред на глава 20 от НПК.

          В съдебното производство не е конституирана допълнителна             страна – граждански ищец и/или частен обвинител.  

          Представителят на прокуратурата поддържа обвинението  с горната правна квалификация на деянието, като счита, че същото е доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, което е предаден на съд. Предлага,  отчайки като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено младата възраст на дееца, при условията на чл. 54 от НК съдът да определи и наложи на подс. Д. наказание “лишаване от свобода” с първоначален “строг” режим на изтърпяване, от което на основание чл. 59 от НК да бъде приспаднато времето на задържането по реда на НПК, включително с мярка за неотклонение “задържане под стража”. Сочи, че подсъдимият следва да понесе и направените по делото разноски.

         Подсъдимият А.Д. не се признава за виновен в извършване на вмененото му престъпление. Лично и защитника си – адвокат Н.С., застъпва тезата за недоказаност на обвинението; настоява за постановяване на оправдателна присъда.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

     ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА       

Подсъдимият А.З.Д. е роден на ***г. в гр. П., живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неработещ, осъждан,                       ЕГН: **********.

До постановяването на настоящата присъда е осъждан с шест съдебни акта, както следва:

1. Присъда № 140/03.04.2009г. по НОХД № 562/2009г. по описа на  РС - П., в сила от 22.04.2009г., с която за извършено на 04.01.2009г. престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “б” от НК му е наложено наказание 9 месеца “пробация”, изразяваща се в пробационните мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес”, “Задължителни срещи с пробационен служител”, “Включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие” /изтърпяно изцяло на  20.02.2010г., съгласно писмо Р-220 на РП – П./;

          2. Определение № 1159/29.11.2010г. по НОХД № 7714/2010г. по описа на РС - П., в сила от 29.11.2010г., с което, за извършено на 20.11.2010г. престъпление  по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр.       чл. 28 ал. 1 от НК, при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание в размер на 6 месеца “лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено на  основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен  за срок                    от 3 години, като на основание чл. 59 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР -                от 20.11.2010г. до 21.11.2010г.;

         3. Присъда  по НОХД № 1146/2011г. по описа на РС - София, в сила от 24.01.2011г., с която за извършено на 18.01.2010г. престъпление по              чл. 194 ал. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание “глоба” в  размер на 300 лева;

         4. Определение № 1111/14.11.2011г. по НОХД № 1450/2011г. по описа на РС - Петрич, в сила от 14.11.2011г., с което за извършено на 06.11.2011г. престъпление по чл. 279 ал. 1 пр. 1 от НК, при условията на  чл. 55 ал. 1 т. 2 б.“б” от НК му е наложено наказание 1 година и 3 месеца “пробация”, изразяваща се в пробационните мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес” и “Задължителни срещи с пробационен служител”, както и наказание “глоба” в размер на 300 лева, като на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР - от 06.11.2011г. до 07.11.2011г.;

         5. Определение № 8/13.01.2012г. по НОХД № 2227/2011г. по описа на РС - П., в сила от 13.01.2012г., с което за извършено на 01.10.2010г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1  вр. чл. 28 ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено на  основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен  за срок                         от 3 години и 6 месеца;

         6. Определение № 104/25.04.2012г. по НОХД № 265/2012г. по описа на РС - П., в сила от 25.04.2012г., с което за извършено на 22/23.12.2010г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1  вр. чл. 28 ал. 1 от НК, при условията на  чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване.

 

          С оглед преценката за квалификацията на процесното деяние,               от значение са само първите три цитирани по-горе съдебни актове /влезли в сила преди 09.09.2011г./ и  формиращи по правилата на съвкупността две осъждания, тъй като второто и третото от тях се намират в кумулативна зависимост помежду си; а останалите касаят последващи спрямо разглеждания случай осъждания.

          През 2006г. свид. С.Е. ***, запознал подс. А.Д. със свой братовчед – свидетеля  Ц.Ф.,  впоследствие  и с неговата сестра – свид. Х.Ф., като от 2010г. подсъдимият сам или заедно със свид. Е. често гостувал в дома на Ф., а от месец юни 2011г., когато установил  близки отношения със свид. Ф., многократно /един-два пъти седмично/ преспивал  в дома на последната – триетажна къща, находяща се в   гр. К.,  ул. “П.”  № , където свид. Х.Ф. и нейният брат – свид. Ц.Ф., живеели заедно с баща си, баба си и дядо си – свид. Х.Ф., притежаващ от месец юни 2006г. жълта на цвят, 20-литрова моторна пръскачка, която съхранявал на видно място в коридора пред избеното помещение в приземния етаж на къщата. Подсъдимият много добре знаел за съществуването и местонахождението на тази вещ, тъй като при посещенията си обикновено бил настаняван в разположена наблизо стая от приземния етаж.  

         На 08.09.2011г. подс. Д. отишъл в дома на фамилията Ф и за пореден път останал да нощува там, в една стая със свид. Х.Ф., макар че няколко дни по-рано последната му била обявила решението си за прекратяване на връзката им.

          Около 07.00 часа на 09.09.2011г. свид. Ц.Ф. потеглил заедно със свид. С.Е. към с. К, където работели и двамата.

         Малко по-рано на същата дата подс. Д. се обадил на свой  приятел –  криминално проявения Д.Ж. ***, когото помолил да дойде да го вземе с автомобил от дома на Ф.. Не след дълго  Д.Ж. пристигнал с управляван от неговия брат – свид. С.Ж., л.а. “Ф.П.”, тъмносин на цвят, който спрял на известно разстояние от указания адрес /на поне 50 метра от къщата на Ф./, разминавайки се преди това с колата, в която пътували свидетелите Ф. и Е., а  подс. Д. взел пръскачката и, оглеждайки се да не бъде забелязан, я  сложил в л.а. “Ф.П.”, след което казал на братята Ж. да го изчакат на  автогарата в                           гр. К.. После подсъдимият се върнал в къщата на Ф. и се качил до намиращата се на втория етаж стая на свид. Ф., за да се сбогува с нея. Междувременно, вече будната свид. Ф. видяла през прозореца действията на подсъдимия по изнасянето и натоварването на пръскачката. Затова, познавайки криминалното минало на подс. Д., когато той  влязъл в стаята й, му казала каквото е взел да го върне, но подсъдимият заявил, че това не е нейна работа и си тръгнал пеша, като на автогарата се качил в управлявания от свид. Ж. автомобил.

            Не след дълго бащата на свид. Ф. установил, че пръскачката я няма и около 09.00 часа на 09.09.2011г. свид. Ф. позвънила по  мобилния телефон на подс. Д., като го приканила до няколко часа да върне вещта, защото дядо й ще забележи липсата, а подсъдимият й заявил, че е взел пръскачката назаем, за да пръска за бълхи двора си в с. О., като преди това е поискал разрешение от свид. Ц.Ф.. Свид. Ф. веднага се обадила на брат си, който обаче я уведомил, че              подс. Д. нито го е питал, нито е получавал такова позволение от него.

           По обяд на 09.09.2011г. бащата на свид. Ф. я изпратил до  автогарата и тя се придвижила с автобус до с. О., където пристигнала около 13.30 часа. Там се срещнала със своята братовчедка и сестра на свид. С.Е. – свид. Е.Е., която по същото време имала близки отношения със свид. С.Ж.. Двете потърсили подсъдимия в с. О., но не го открили там; не намерили никого в дома му. Докъм 14.30 - 15.00 часа свид. Ф. провела няколко телефонни разговора с подсъдимия, настоявайки за връщането на пръскачката, като го уведомила, че в противен случай, ще сигнализира полицията. Подсъдимият отговорил, че не може да се срещне със                  свид. Ф., посочвайки първоначално, че се намирал в гр. София, а после - в  гр. П.. Уведомил я също, че е дал пръскачката на               свид. С.Ж. да я върне, защото самият той ще  заминава за Гърция. От своя страна пък свид. Е. се обаждала неколкократно на свид. С.Ж. и разбрала, че пръскачката е при него. Последният заявил и на свид. Ф., че пръскачката му е дадена от подсъдимия, но ще я върне когато поиска. Свид. Е. обяснила на свид. Ж., че трябва да я върне, защото братовчедка й  ще подаде жалба срещу подс. Д..             В крайна сметка, свид. С.Ж., който  също твърдял първо, че е в гр. София и нямало как да дойде, а после, че пътували и бил в                            гр. П., се уговорил със свид. Е., че ще закара и ще остави пръскачката в дома на нейната баба в  с. О..

         Същевременно около 15.00 часа свид. Ф. и свид. Е. отишли при районния инспектор на с. О. – свид. Т.Т.. След като свид. Ф. му разказала за случая, свид. Т. и обяснил, че жалбата следва да бъде подадена в РУП - С. и закарал двете свидетелки дотам със служебния автомобил. 

        Връщайки се от гр. С. в с. О., пред дома на               сем. Е свид. Т. видял тъмносин лек автомобил “Ф.П.”, управляван от свид. С.Ж., като в колата забелязал и моторна пръскачка - разглобена. Попитал каква е тази пръскачка, а свид. Ж. му отвърнал, че са я карали в гр. П., тъй като подс. Д. искал да я продава там, но понеже не можал да я продаде, сега трябвало свид. Ж. да я върне в с. О.. На въпроса му къде е подс. Д., свид. Ж. отговорил, че подсъдимият бил останал в П..                 Свид. Т. веднага уведомил колегата си от РУП - С. – свид. К С, и разпоредил на свид. Ж. да закара пръскачката при него. Последният сторил това веднага и в хода на разследването, с разписка от 23.01.2012г.,  вещта била върната на  свид. Х.Ф., който научил за изчезването на пръскачката вечерта на 09.09.2011г.

          Около 09.00 часа на 10.09.2011г. подс. А.Д. и Д.Ж. напуснали пределите на РБългария в посока Гърция.

          Впоследствие подсъдимият неколкократно се обаждал по телефона на свид. Ц.Ф. и на свид. С.Е. с молба да убедят                  свид. Ф. да оттегли подадената срещу него жалба, като декларирал готовност да заплати 300 лева и да поеме ремонта на пръскачката, тъй като я бил повредил – скъсал жилото, но свидетелите не приели предложението му.

Съгласно заключението на изготвената по дознанието оценъчна експертиза, стойността на инкриминираната вещ към 09.09.2011г. е възлизала на 190.00 лева.

След завръщането си в страната, подс. Д. започнал работа като  продавач  при свой бивш работодател, който на 09.02.2013г. сключил нов трудов договор с него, тъй като макар и запознат със съдебното му минало, бил впечатлен от неговата старателна работа и решил да му даде шенс.

С постановление на РП - П. от 10.02.2012г. подсъдимият е  задържан за срок от 72 часа по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК, като с протоколно Определение № 221/13.02.2012г. по ЧНД № 1078/2012г. по описа на ПРС - Х н.с., потвърдено с Определение № 129/21.02.2012г. по ВЧНД № 212/2012г. по описа на ПОС и влязло  в сила на 21.02.2012г., е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, изменена в “подписка” по реда на чл. 270 от НПК с протоколно определение на настоящия съдебен състав от 29.06.2012г., поради това, че считано от 08.05.2012г. подс. Д. е започнал да изтърпява наложеното му по НОХД № 265/2012г. по описа на РС - П. наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода, като и приведеното в  изпълнение на основание чл. 68 ал. 1 от НК с отделно определение на РС - П. наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 7714/2010г. по описа на РС - П..    

Разпитан в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство подс. Д. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

          Тази фактическа обстановка съдът прие за категорично установена от депозираните в съдебната фаза на процеса показания на свидетелите Х.Ф., Ц.Ф., Е.Е., С.Е., Т.Т., Е.Д. /майка на подсъдимия/ и С.М. /приятел на подсъдимия/, както и прочетените по реда на чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 5 от НПК показания на свид. К С /л. 46 ДП/;   частично от дадените в съдебно заседание обяснения на подсъдимия А.Д., показанията на свидетелите Х.Ф. и С.Ж.; от приетото при условията на чл. 282 ал. 3 от НПК заключение на стоковооценъчната експертиза /л. 50-51 ДП/, както и от приобщените чрез прочитането им на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства: протокол за доброволно предаване /л. 9 ДП/, копие на гаранционна карта от 16.06.2006г. /л. 55 ДП/, разписка от 23.01.2012г. /л. 56 ДП/, справка за задгранични пътувания на А.Д. /л. 71 ДП/, справка за задгранични пътувания на Д.Ж. /л. 74 ДП и 172 НОХД/, справки в АИС “БДС” /л. 75-77 ДП/, справка за регистрации на А.Д. в ЦПР, /справка за съдимост на Д.Ж. /л. 18-20 ДП/, характеристична справка на подсъдимия А.Д. /л. 81 ДП/,   справки за съдимост на подсъдимия /л. 14-16 ДП; л. 28-30, 42-44, 46-48, 57-60, 74-77, 80-83, 89-92, 94-97, 98-101, 106-109 НОХД/, справки от Затвора - П. /л. 33, 37, 61, 113, 132 НОХД/, справки от  РП -  П. /л. 36, 50, 79 ДП/, Постановление на РП - П. от 10.02.2012г., Определение № 221/13.02.2012г. по ЧНД № 1078/2012г. по описа на ПРС - Х н.с., Определение № 129/21.02.2012г. по ВЧНД  № 212/2012г. по описа на ПОС.

         По делото няма веществени доказателства.

         Настоящият съдебен състав изцяло дава вяра на показанията                     на свидетелите Х.Ф., Ц.Ф., Е.Е., С.Е., Т.Т., Е.Д., С.М. и К С, намирайки ги за добросъвестни, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите гласни доказателства в кредитираната им част, в синхрон с писмените доказателства по делото и допълващи се от неоспореното от страните заключение на СОЕ,  ценено като обективно и компетентно, изготвено с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

         Обясненията на подсъдимия Д. съдът не възприема досежно твърденията му, че предварително е уведомил свид. Ф. за намерението си да вземе временно пръскачката и да я ползва, за да напръска двора на кащата си за кърлежи и бълхи, като тя е дала съгласието за това; че е направил  пръскането около 11 часа на 09.09.2011г., използвайки закупен от него същия ден препарат от аптеката в с. О., при което именно скъсал жилото на пръскачката; както и, че не е предлагал да заплати сумата от 300 лева /150 евро/ за да бъде оттеглена подадената от                     свид. Ф. жалба; защото те решително се опровергават от еднопосочните показания  на свидетелите Ц.Ф. и С.Е., в чиято достоверност тази съдебна инстанция няма разумна причина да се съмнява; от  съотвестващите им показанията на свид. Х.Ф.; дори и от показанията на свид. Ж.; а конкретно относно реализираното пръскане и механизма на повреждане на пръскачката обясненията на            подс. Д. са сами по себе си неубедителни и алогични. Всъщност, показанията на свидетелите Х.Ф. и  Е.Е., ясно сочат, че към момента,  в който подсъдимият е изнесъл пръскачката от къщата на Ф., в нея освен свид. Х.Ф. са се намирали нейният баща, баба й и свид. Х.Ф., което обстоятелство очевидно е било известно както на свид. Ф., така и на подс. Д., точно поради което в първия проведен със свид. Ф. телефонен разговор подс. Д. й е заявил, че е получил не нечие друго съгласие за вземането на вещта, а на единствения отсъстващ в този момент член на семейството – свид. Ц.Ф. /сам определящ себе си като много близък приятел на подсъдимия/. Необходимостта пък от подобно обяснение на подс. Д. към свид. Ф. и безспорно последвалия го телефонен разговор от нейна страна със свид. Ц.Ф. изобщо не би съществувала, в случай, че подсъдимият е разполагал с предварително дадено му от свид. Ф. разрешение да ползва пръскачката. Същевременно, че в действителност подс. Д. не е имал ничие съгласие за вземането на пръскачката и много добре е съзнавал това, достатъчно показателни са даже заявените от свид. С.Ж. в съдебно заседание и в извънпроцесуалните му обяснения пред свид. К С факти, идентични  с изложените от свид. Ф.  – че свид. Ж. не е спрял управлявания от него автомобил непосредствено пред дома на Ф. /макар да е знаел къде се намира той/, а на кръстовището, отстоящо на поне 50 метра от къщата и веднага след натоварването на пръскачката по указание на подсъдимия е потеглил към автогарата, за го изчака там, вместо да остане  на място, докато подс. Д. е готов да напусне къщата, при все че именно последното би било най-нормалното поведение на човек, комуто е разрешено да си тръгне с вещта. Още по-малко пък би предлагал впоследствие да заплати обезщетение за това, че е взел пръскачката да я ползва. (Съвсем отделен е въпросът дали и кога свид. Ф. щеше  настоятелно да поиска връщането на вещта и да потърси съдействие от полицията, ако малко по-късно същия ден баща й не бе констатирал изчезването на пръскачката). А що се отнася  до твърдяното “пръскане за бълхи и кърлежи”, то неминуемо прави впечатление, че подс. Д. не знае какъв препарат е закупил и използвал, докато за разлика от него майка му –  свид. Е.Д., има точна представа какъв е предназначеният за целта препарат, защото тя го купува. Успоредно с това, напълно нелогично е точно, когато с приятеля му Д.Ж. са възнамерявал да пътуват за Гърция и са бързали да приготвят багажа си,  подс. Д. не просто да се загрижи за пръскането на двора, но дори за първи път да тръгне сам да купува препарат, че и да реши да вземе “за няколко часа” пръскачката на свид. Х.Ф. ***, при все, че според показанията на свид. М. всеки втори жител *** има поне една пръскачка /била тя и ръчна/, като самият той притежава две и всяка седмица пръска оранжериите си /400 кв. метра – колкото се сочи да е целият двор на Д/ с ръчна пръскачка. Противно на всякакви технически правила пък е обяснението на подсъдимия, че понеже по време на пръскането не успял да изключи пръскачката от бутона, се опитал да спре работата й с дърпане на жилото, което несъмнено служи единствено за стартирането на мотора и не изпълнява никакви функции по спирането му.   

          Предвид горното и в частност показанията на свид. Красимир Стойчев, напълно несъстоятелна е версията на свид. С.Ж., че докато подсъдимият слагал пръскачката в колата, свид. Ф. стояла пред вратата на къщата и веднага след като се сбогувал с нея подс. Д. се качил в автомобила на братята Ж., потегляйки с тях към с. Ново село, за да вземе Д.Ж. багажа си, а после свид. С.Ж. ги оставил в с. О, за да приготви багажа си и подсъдимият, както и да напръска двора, но тъй като последният повредил пръскачката, я бил занесъл в гр. П да я поправят и понеже не намерил майстор, двамата с Д.Ж. я оставили в дома на свид. С.Ж. ***. Прочее, във връзка с последното е твърде неясно как                  изобщо подс. Д. е транспортирал пръскачката /голяма и тежка според свид. Ж./***, при все че му е бил необходим автомобил, за да я закара до дома си, и как изобщо са се придвижвали двамата с Д.Ж., след като свид. С.Ж. ги е оставил в с. О., като последният не пояснява защо не е отишъл отново до там да ги вземе, след като е занесъл болничния си лист в гр. С. и същия ден не е ходил на работа. Нещо повече, в тази насока показанията на свид. Ж. са вътрешно противоречеви и неубедителни, тъй като самият той заявава по-нататък, че след като са отишли до къщата на  подс. Д., после пак са тръгнали за с. Ново село. Освен това, свид. С.Ж. от една страна твърди, че получил обаждане от подсъдимия, който му казал, че пръскачката се намирала в П. и трябвало да я вземе оттам, а от друга - че брат му бил този, който му съобщил за въпросната повреда и местонахождението на пръскачката. Поставен пък в очна ставка със свид. Т., свид.  Ж. заема позицията, че при  срещата си с районния инспектор в с. О. /карайки пръскачката до там следобяд на 09.09.2011г./, му е казал, че тепърва пръскачката щяла да бъде носена за ремонт. Допълнително, показанията на свид. Ж. досежно обясненията, който е дал на свид. Т. за причината пръскачката да бъде закарана в гр. П., имат стабилен контрапункт в показанията на този свидетел, подкрепящи се изцяло от останалия кредитиран доказателствен материал по делото. 

           Показанията на свид. Х.Ф. пък съдът счита за недостоверни в частта им, касаеща твърденията, че не е имала близки отношения с подсъдимия и на 08/09.09.2011г. той не е нощувал в нейната стая – категорично оборени от хармоничните показания на свидетелите Ц.Ф., С.Е., Е.Е. и допълващите ги показания на свидетелите Х.Ф., Е.Д., С.М.; че първоначално не е разбрала каква вещ изнася подс. Д. от дома й сутринта на 09.09.2011г. – тъй като сама посочва, че е видяла носения от подсъдимия предмет, забелязала е поставянето на “пръскачката” в автомобила и въпреки разстоянието е разпознала намиращите се в автомобила лица; както и, че веднага след тръгването на подсъдимия му е позвънила, за да му каже да върне взетата от него вещ – защото, макар косвено, от собствените й показания, дадени в очната ставка с подс. Д., и особено от логичните, последователни показанията на свид. Е.Е., се изяснява, че всъщност активното поведение, на свид. Ф., насочено към връщането на вещта, е предприето едва след като баща й /а не свид. Х.Ф./ е констатирал изчезването на пръскачката. Показателен за липсата на собствена мотивация у свид. Ф. да противостои енергично на стреното от подсъдимия е и заявеният от нея факт, че това, което е направила след като е видяла през прозореца действията на подс. Д., е било да се върне в леглото. А тъй като, отричайки /поради някакви  известни само на нея причини/ близостта си с подсъдимия, свид. Ф. трудно би могла да обясни този свой апатичен подход и обстоятелството, че дори не е уведомила дядо си или баща си, които по същото време несъмнено са били в къщата, тя очевидно счита за уместно да твърди и, че последните са отсъствали.   

    ОТ ПРАВНА СТРАНА

 С оглед така установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, съдът зае становището, че подсъдимият А.З.Д. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъпление по чл.  194 ал. 1 от НК.

           Категорично изяснено от обективна страна е, че на 09.09.2011г. в            гр. К. подсъдимият Д. е отнел една чужда движима вещ  – моторна пръскачка, представляваща годен предмет на кражба, тъй като към момента на престъпното посегателство е имала определена стойност, възлизаща на 190 лева, като до момента на отнемането й тази вещ се е намирала във владението на нейния собственик – свидетеля Х.Ф., което с действията си подсъдимият е прекратил, установявавайки трайно своя фактическа власт върху вещта въпреки отсъствието на съгласие от страна на нейния владелец.  

            Видно от справката за съдимост на подс. Д., горното е сторено от него преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наложените му с влезлите в сила съдебни актове /по НОХД № 562/2009г. на  РС - П., НОХД № 7714/2010г. на РС - П. и НОХД № 1146/2011г. на РС – София/ наказания за други три такива престъпления – кражби, което определя квалификацията на престъплението като извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК.

          Разглежданото деяние на подс. Д. обаче, за разлика от тези, за които е осъден по НОХД № 562/2009г. на  РС - П. /като непълнолетен/ и  НОХД № 7714/2010г. на РС - П. /като пълнолетен/,  съдът намира за “маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК, съгласно дадената от която разпоредба легална дефиниция: “Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид”,  поради което счита, че независимо от повторността, не е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК, за чието осъществяване е необходимо, както престъплението, за което деецът е осъден, така и това, което извършва след осъждането си, да не е маловажен случай. В тази връзка, следва да се отбележи, че съобразно практиката на ВКС е небходимо да се вземат предвид  в кумулативна даденост обстоятелствата относно обществената опасност на деянието в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализираният механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението и фактическите данни досежно личността на дееца. Съответно, по-ниската степен на обществена опасност на извършеното се определя не само от количеството и паричната стойност на предмета на престъплението, но и от цялостната характеристика на деянието и дееца, като конкретните фактически обстоятелства предпоставят маловажност на престъплението, когато извършеното, преценено с оглед комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

          В настоящия казус, за да направи извод за маловажност на случая    съдът взе предвид на първо място, ниската стойност на предмета на кражбата – 190 лева, размер чувствително по-малък от една  минимална работна за страна към  м. септември 2011г.  /270 лева/ и приетия в практиката на ВКС ориентировъчен стойностен критерии от две /в отделни решения и три/ минимални работни заплати. Наред с това, отчитайки самото естество на вещта, обстоятелството, че макар в разглобено състояние и с повреда /за която не се твърди да е била особено съществена/, след броени часове тя е била предадена на ораните на реда, елемента на доброволност при нейното връщане и факта, че отнемането й е било в значителна степен улеснено от инертното поведение на свид. Ф. както в момента на осъществяване на деянието, така и непосредствено след него, съдът  намери, че въпреки проявената от подсъдимия престъпна упоритост процесното му деяние  разкрива                  по-ниска степен на обществена опасност.

         Същевременно, макар маловажността на престъплението да  води до отпадане на квалифициращото обстоятелство по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр.  чл. 28 ал. 1 от НК, конкретното престъпление не съставлява  маловажен случай по  чл. 195 ал. 3 от НК и още по-малко по чл. 194 ал. 3 от НК, а следва да се квалифицира по чл. 194 ал. 1 от НК, тъй като при наличие предпоставките на чл. 93 т. 9 от НК като маловажни случаи на кражба законодателят изчерпателно е посочил само деянията, осъществяващи признаците на основния състав  – чл. 194 ал. 1 от НК, или на тези по  чл. 195 ал. 1 т. 2 и           т. 6 от НК.  Във всички останали хипотези на чл. 195 ал. 1 от НК, вкл. по          т. 7, законът позволява квалифициране на маловажните случаи  единствено по чл. 194  ал. 1 от НК. /В този смисъл напр. Р 649-2004- І н.о. на ВКС,                Р 429-84-ІІ н.о. на ВС, Р 192-89-ІІ н.о. на ВС и др. /.

         От субективна страна, престъплението е извършено от  подсъдимия с ясно изразен и обективиран в действията му  пряк умисъл. Той напълно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и предвиждал настъпването на общественоопасните му последици, които непосредствено е преследвал. Разбирал е, че вещта, на която посяга е чужда и има стойност, че лишава от фактическа власт нейния владелец, като е целял да установи своя такава върху нея, да се разпореди с предмета на престъплението в свой интерес, за да си набави чрез продажбата му парични средства. Именно това се установява по безсъмнен начин от кредитираните доказателства по делото.

Ето защо, съдът призна подсъдимия А.З.Д. за ВИНОВЕН в това, че на 09.09.2011г. в гр. К.,                            обл. П., е отнел чужда движима вещ – 1 бр. моторна пръскачка на стойност 190 лева, от владението на Х.Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 194 ал. 1 от  НК, като същевременно го призна за НЕВИНЕН в това кражбата да е извършена повторно в немаловажен случай по смисъла на чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 28 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по така повдигнатото му обвинение.

          ПО НАКАЗАНИЕТО

          При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази като смекчаващи  обстоятелства възрастта на дееца /20 години/, отнасяща го  към т. нар. “млади пълнолетни” – до 21 години, с която  граница съдебната практика и европейски стандарти свързват завършеното емоционално-волево изграждане и трайното формиране на личността; трудовата ангажираност на подсъдимия, включително съзнателното изпълнение на служебните му задължения преди и в последващ извършването на престъплението период от време /за което са събрани доказателства в производството по чл. 64 ал. 1  от НПК/, а като отегчаващо обстоятелство констатира предходните му осъждания – за три кражби /но едновременно с това отчете  факта, че първата от тях е извършена от подсъдимия като непълнолетен и квалифицирана по чл. 197 от НК,  а  третата  -  по  чл. 194 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал.  1 от НК/.

          Преценявайки относителната тежест на тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящата инстанция отдаде значителен превес на смекчаващите такива, поради което за извършеното престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК определи и наложи на подсъдимия А.З.Д., при условията на чл. 54 от НК, наказание в размер на СЕДЕМ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер /по НОХД № 7714/2010г. на ПРС/, т.е. не са налице материалноправните предпоставки на чл. 66 ал. 1 от НК, и същият има статут на рецидивист по смисъла на §3 от ДР на ЗИНЗС, на основание  чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС съдът постанови така наложеното наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода подсъдимият Д. да изтърпи ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип  при  първоначален СТРОГ режим.

           Поради това, че наложеното на подсъдимия Д. наказание по настоящото дело и наказанието му по НОХД № 265/2012г. по описа на          РС - П. /в размер на четири месеца лишаване от свобода/ касаят деяния, извършени преди да е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях, на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК съдът ги КУМУЛИРА, като  определи на подсъдимия Д. едно общо и най-тежко наказание, а именно СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което, заради обстоятелствата, отчетени по-горе при индивидуализацията на наказанието от седем месеца лишаване от свобода, според този съдебен състав е достатъчно за постигане на целеният принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен ефект, респ. не се налага да бъде уваличавано на основание чл. 24 от НК. 

С оглед вече изложените съображения, съдът постанови и определеното на подсъдимия Д. едно общо най-тежко наказание в размер на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при  първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 25 ал. 2 от НК ПРИСПАДНА от същото изтърпяната от подсъдимия до влизане в сила на настоящата присъда част от наложеното му наказание по НОХД  № 265/2012г. по описа на РС - П..

          Освен това, от изтърпяването на наложеното наказание по настоящото дело наказание, съответно и от определеното общото най-тежко наказание, на основание чл. 59 ал. 2 и ал. 1 т. 1 от НК, съдът ПРИСПАДНА времето, през което подсъдимият Д. е бил  задържан по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК - от 10.02.2012г. до 12.02.2012г.,  както  и с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” - считано от 13.02.2012г. до 07.05.2012г. включително.

         Предвид  изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Д. направените по делото разноски за СОЕ в размер на 40.00 лева и за пътни разходи на свид. Т. в размер на 19.99 лева, или общо в размер на 59.99 лева /петдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, като го осъди да заплати тази сума по сметка на ВСС.

        

           По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

         

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно секретар Н.Т.