РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Перник, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500713 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ОД на МВР – Перник,
чрез процесуалния й представител юрк. З.В., срещу Решение № 1018 от 12.10.2022 г. по
гр. дело № 3980/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът е осъдил
ОД на МВР – Перник да заплати на Е. В. П. сумата в размер на 163.16 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 55 часа за целия процесен период 01.01.2020г.-10.07.2020г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и на
основание чл.84 ЗЗД, сумата от 36.01 лв., представляваща лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, считано от датата, следваща
изискуемостта на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през
който трудът е бил положен/ в периода - 01.01.2020г. до датата на подаване на исковата
молба - 13.07.2022г., ведно със законната лихва върху дължимата сума от 163.16 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба - 13.07.2022г., до окончателното
изплащане.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните
разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
С въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуални
1
норми на закона. Твърди се, че претендираните суми не могат да бъдат изплатени, тъй
като липсва правно основание за това. Възразява се, че дължимите се обезщетения
били вече заплатени на служителя със съответното увеличение, като нощен труд.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на релевираните възражения, като се
сочи, че решението е постановено при неправилна преценка на събраните в хода на
производството доказателства. Иска се отмяна на решението включително и в
свързаната с иска част за разноските, присъдени в полза на ищеца, и решаване на спора
по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете. Не се представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната
на въззивна жалба страна, не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не изпраща
представител. С писмена защита изразява становище по съществото на делото.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище от процесуалния си
представител, моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Твърди се че соченото във жалбата не отговаряло на действителното фактическо
положение.
Моли за присъждане направените разноски, като представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното:
Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че страните са били
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е бил държавен
служител в ОД на МВР-гр. Перник, а в настоящия случай отношенията между страните
се уреждали съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Изследвал е дали в случая намира
приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Приел е, че
според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/
11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от
02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От
02.08.2016г. понастоящем действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Районният съд е приел, че текстовете на
чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, тъй като повелявали, че при работа на
2
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014
г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножавало по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-
592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от
01.10.2016г. до 30.11.2019 година липсвало изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Доколкото не е бил посочен алгоритъм за преизчисляване,
била налице празнота и следвало да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове, тъй като противен случай биха се
поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както и тези
работещи по служебно правоотношение по ЗДС.
От фактическа страна, от събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява, че в процесният период ищецът е бил служител в
Областна дирекция на МВР -гр.Перник, работещ по служебно правоотношение, като е
заемал длъжността - *** в група *** на Сектор *** към *** при ОДМВР- Перник.
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа
експертиза се установява, че за периода от 01.08.2016г. до 30.09.2019г., ищеца има
изработен нощен труд 663 часа, по месеци и на тримесечие. За периода от 01.01.2020г.
до 10.07.2020г. ищцата има общо брой часове положен извънреден труд 382 часа.
Превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез коефициента равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време за съответното работно място съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е в размер на 55 часа.
Вещото лице е изчислило, че неплатените суми за приравнени нощни часове в
дневни часове, като извънреден труд/ получен при посоченото преобразуване/ е в
размер на 486.66 лева, за периода от 01.01.2020г. до 10.07.2020г. Разликата между
неплатените суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд/
получен при посоченото преобразуване/ 486,66 лева, за процесния периода и изплатени
суми за нощен труд по 0,25 лв. на час за процесния период за положен нощен труд
163.16 лева е в общ размер 163.16 лева.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивнатажалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
3
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение,
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено
от правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените
доказателства факти, че през процесния период ищецът е заемал длъжността командир
отделение в група *** на Сектор *** към *** при ОДМВР- Перник и е държавен
служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата
на МВР – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 -
06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия
случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.
5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване,
дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на
МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.
Съгласно приетото с тълкувателно решение № 1/2020, постановено на
15.03.2023 година от ОСГК на ВКС, явяващо се задължително за правоприлагане от
съдилищата, за нощния труд в МВР не следва да важат правилата на Кодекса на труда
(КТ), нито специалния коефициент, с който в частния сектор се умножават
отработените часове. За разлика от останалите лица, заети по трудово правоотношение,
полицаите е допустимо да работят по осем, а не по седем часа през нощта и спрямо тях
не следва да се прилага специалния коефициент от 1,43, по който до 2016 година са се
умножавали часовете за нощен труд в МВР.
Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба), като следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
4
В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на правото на
Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел допускане на определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в
публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, обусловена от допустима от закона цел
на посоченото законодателство и е съразмерно с нея.
За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона. В
Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време,
изразено в брой на часовете. Този въпрос е уреден в чл.187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на
чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР, съпоставени с чл.140 КТ установяват, че разпоредбите на
ЗМВР регламентират по-голяма продължителност на работното време на нощния труд
на служителите от МВР, в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение, което се обосновава с основните функции на МВР, визирани в чл. 2,
ал. 1 ЗМВР.
В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият законодател не е
изразил вола да преобразува нощните часове в дневни. Освен това, неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други
начини: допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР),
по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение (чл.234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен
режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за
придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО), пенсиониране при условията на І
категория труд (чл. 69 КСО) и др., както приемат върховните съдии.
Всичко изложено дотук мотивира настоящата въззивна инстанция да приеме, че
с решението си районният съд е достигнал до правни изводи и краен резултат,
различни с тези на въззивния съд (доколкото съдът отстъпи от досегашната си
практика, предвид постановеното относимо тълкувателно решение на ВКС) и в
противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно
решение № 1/2020, постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС, поради което
атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, включително и в
частта за разноските, а въззивната жалба - уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3, и ал.8 от ГПК на жалбоподателят се
дължат сторените по делото разноски, които ищецът следва да бъде осъден да заплати
в размер на 325,00 лева, от който 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред двете инстанции и 25,00 лева платена държавна
такса за производството пред възивния съд.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1018 от 12.10.2022 г. по гр. дело № 3980/2022 г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Областна дирекция на МВР -
гр.Перник, ул.“Самоков“ №1, ЕИК ********* да заплати на Е. В. П., ЕГН: **********
с адрес: *** сумата в размер на 163.16 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 55 часа за целия процесен
период 01.01.2020г.-10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143, както и на основание чл.84 ЗЗД, сумата от 36.01 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд, считано от датата, следваща изискуемостта на всяко вземане /26-то число на
месеца, следващ тримесечието, през който трудът е бил положен/ в периода -
01.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 13.07.2022г., ведно със
законната лихва върху дължимата сума от 163.16 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба - 13.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН: ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ Областна
дирекция на МВР - гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, ЕИК ********* сумата в размер на
325.00 /триста двадесет и пет/ лева – сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т.
3, пр. първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6