№ 2047
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. ЕВТ. П. р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. П. р. Гражданско дело №
20231110158459 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на ГПК.
Образувано е по искова молба на С. М. А., ЕГН **********, срещу М. В. А., ЕГН
**********. Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК, обективно кумулативно
съединен с иск по чл. 149 СК за заплащане на месечна издръжка на учащо се пълнолетно
дете от родител в размер на 600,00 лв. месечно, считано от 02.10.2023 г./ датата на записване
на детето във висше учебно заведение/ до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване. Направено е и искане по чл. 146, ал. 1 СК за присъждане на законна
лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца. Твърди се, че последният е
навършил пълнолетие, но е студент, редовно обучение, специалност „Публична
администрация“ във „Философски факултет“ при Софийски университет Св. „Климент
Охридски“. Твърди, че грижата и издръжката за него е поета изцяло от майка му – Силвия
Панайотова. Твърди нужди за обучение и алиментни разходи, както и липса на доходи, с
които да ги покрива. Сочи ответникът да не е заплащал издръжка след 17.09.2022 г. когато е
навършил пълнолетие. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се оспорват
твърденията за наличие на имущество и доходи, от които ответникът да може да покрие
претенцията. Твърди отговорност към малолетно дете - еднокръвен брат на ищеца, както и
наличие на кредит. Оспорва твърдението, че ищецът и майка му са били затруднени
финансово, докато ищецът е бил ученик. Твърди недостатъчен размер на получаваните от
него доходи за задоволяване нуждите на пълнолетния ищец.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
1
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако учат, се дължи, само ако
не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице – трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Ищецът С. М. А., ЕГН **********, е дете на ответника и е навършил пълнолетие към
датата на подаване на исковата молба, а и към 25.10.2022 г. /началната дата, от която се
претендира присъждане на издръжка за минало време/, като към крайната дата, за която се
претендира присъждане на издръжка за минало време /за периода на обучение на ищеца в
средно учебно заведение/, а и към датата на устните състезания ищецът не е навършил 20-
годишна възраст /л. 12 от делото/. С навършване пълнолетие от страна на ищеца е
прекратило действието си задължението на ответника за издръжка, на която е осъден с
решение №20133891/07.06.2021 г., постановено по гр. д. № 14752/2019 г. по описа на СРС,
ІІІ г.о., 83 с-в /л. 9-11 от делото/. Установява се, че през учебната 2022/2023 г. ищецът е бил
редовен ученик в 12А клас, профил Хуманитарни науки, в НУККЛИИЕК- Горна баня, за
времето от 15.09.2022 г. до 14.06.2023 г. /л. 13 от делото/. Установи се майката на ищеца да е
заплатила такса в размер на 1811,00 лв. за обучение на ищеца в дванадесети клас /л. 103 от
делото/. От уверение, издадено от Софийски университет Св.„Климент Охридски“, гр.
София, № 120/25.09.2023 г., се установи, че ищецът е записан като студент в посоченото
учебно заведение за учебната 2023/2024 г. към 25.09.2023 г. /л. 14 от делото/. Установи се
също, че на 26.07.2023 г. е заплатена от майката на ищеца семестриална такса в размер на
300,00 лв. за първия семестър, редовно обучение в Софийски университет, специалност
„Публична администрация“ за учебната 2023/2024 г. /л. 106 - 107 от делото/. Предвид
изложеното съдът приема, че в процесния период по всеки от обективно съединените искове
същият е имал качеството на пълнолетен учащ редовно в средно заведение, ненавършил
двадесетгодишна възраст /до 14.06.2023 г./ - по иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 144
СК, предявен за присъждане на издръжка за минало време за пълнолетен учащ редовно в
средно учебно заведение, респективно – качеството на пълнолетен учащ редовно във висше
учебно заведение, ненавършил двадесет и пет годишна възраст, в периода от 02.10.2023 г.
датата на устните състезания /25.01.2024 г./ - по иска с правно основание чл. 144 СК,
предявен за присъждане на издръжка за пълнолетен учащ редовно във висше учебно
заведение.
От представените по делото справки от Агенция по вписванията – с №
1208108/18.09.2023г., както и от Национална агенция за приходите - за актуално състояние
на трудови договори от 20.10.2023г., се установява, че на името на ищеца не е декларирано
имущество, както и липсват данни за реализиран от него доход по трудово правоотношение,
които да му позволяват да се издържа и да покриват разходите му за издръжка. Доказаха се
по делото следните доходи на ответника за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. същият
е получавал месечен доход в размер от 710,00 лв., а от месец август до месец октомври през
2023 г. – в размер на 780,00 лв. /л. 112 от делото/. Установява се, че ответникът има
алиментни задължения към свое малолетно дете - Тодор М. А., роден съответно на
25.01.2022 г. /л. 47 от делото/.
Останалите представени по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като са
неотносими, а част от тях – и негодни да установят фактите, за които са представени, в това
число и приложена гаранционна карта и фискален бон на стойността от 1899,00 лв.,
доколкото не се установи връзката им със страните по делото.
2
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. По делото обаче не се установи размерът на доходите на ответника да
надвишава 780,00 лв. месечно, а единствено наличието на алиментни задължения спрямо
негово малолетно дете. Ето защо съдът приема, че ответникът не разполага с възможност да
дава издръжка на ищеца по делото без особени затруднения. Задължението на родителя да
дава издръжка на пълнолетно дете, продължаващо своето обучение, не е безусловно. Тази
издръжка се дължи, ако не представлява особено затруднение за родителя. Възможностите
на ответника да дава издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката, но и за
основанието на иска /така - ППВС №5/1970 г., т. ІV/ . По делото не се събраха доказателства
относно възможностите на ответника да заплаща издръжка на ищеца без особено
затруднение, с оглед имущественото му състояние, доходи и квалификация, а тези факти
следва да бъдат установени главно и пълно от страна на ищеца съобразно разпределената по
делото доказателствена тежест.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 144 СК, както и обективно кумулативно съединеният с него иск с правно
основание чл. 149 вр. чл. 144 СК, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Предвид неоснователността на обективно съединените искове неоснователно се явява и
акцесорното искане за присъждане на законна лихва за забава, поради което същото следва
да бъде отхвърлено.
Относно разноските по делото:
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, каквито се претендират и се
установява тяхната направа в размер на 800,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо следва да му бъдат присъдени в посочения размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. М. А., ЕГН **********, срещу М. В. А., ЕГН
**********, искове, както следва: иск с правно основание чл. 144 СК за присъждане на
месечна издръжка на учащо във висше учебно заведение пълнолетно дете от родител в
размер на 600,00 лв. месечно, считано от 02.10.2023 г. – датата на постъпване във висше
учебно заведение, до настъпване на основание за нейното изменение и прекратяване, ведно
със законната лихва за забава, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 149 вр. чл.
144 СК за заплащане на месечна издръжка на учащо в средно учебно заведение пълнолетно
дете от родител в размер на 600,00 лв. месечно, за период от 25.10.2022 г. до 14.06.2023 г. –
датата на завършване на средното образувание ведно със законната лихва за забава.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от 08.02.2024 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3