№ 41897
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110152540 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „.....................“ ЕАД срещу М. В. В. с
предявени установителни искови претенции за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: 9 179,33 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес:
......................, с абонатен № 151900, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2023 г. до окончателното й изплащане,
1 440,32 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 02.03.2023 г.,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 37,86 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.03.2023 г. до окончателното й изплащане, 6,75 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.03.2020 г. до 02.03.2023 г., начислена върху главницата за
дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 15995/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед от 13.04.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
При извършена по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка относно редовността на
исковата молба и допустимостта на предявените със същата искови претенции, съдът е
констатирал, че същата е нередовна, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, с
разпореждане от 06.10.2023 г., е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от разпореждането да: 1). уточни размера на вземането, представляващо мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.03.2023 г., начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, посочен в исковата молба като 1 440,32 лева, при съобразяване с
обстоятелството, че в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена в хода на предходно развилото се ч. гр. дело № 15995/2023 г. по описа на СРС, 51-
ви състав е удостоверено вземане в размер на сумата от 1 440,05 лева, посочен и в
заявлението на "....................." ЕАД и да 2) . представи доказателство за внесена по сметка на
Софийски районен съд държавна такса за разглеждане на исковите претенции в размер на
сумата от 213,27 лева /определена съгласно чл. 71, ал. 1, чл. 72, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
т. 18 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС/. С разпореждането
1
ищцовото дружество е предупредено за неблагоприятните правни последици от
неизпълнение на указанията – връщане на исковата молба и прекратяване на като
производството по делото.
Препис от разпореждането с указанията е връчено на ищеца на 10.10.2023 г. по реда на
чл. 50, ал. 5, вр. чл. 38, ал. 2 ГПК, видно от разпечатката от Системата за сигурно електронно
връчване (л. 39 от делото), като в указания му едноседмичен срок, изтекъл на 17.10.2023 г., а
и към настоящия момент, по делото не е представено доказателство за изпълнение на
дадените на ищеца указания.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК задължителна част от съдържанието
на исковата молба е ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска – като
искане за защита/съдействие, а съгласно чл. 128, т. 2 ГПК задължително приложение към
исковата молба е документ за внесена държавна такса за разглеждане на исковите
претенции.. За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените със
същата искания съдът следи служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата
страна твърдения. Последните очертават предмета на търсената защита от ищеца, а оттук и
предмета на доказване по делото и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл.
236, ал. 1, т. 5 ГПК.
В настоящия случай, от страна на ищеца „.....................“ ЕАД не е представено
доказателство за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на исковете в общ
размер на сумата от 213,27 лева, определена съгласно разпоредбите на чл. 71, ал. 1, чл. 72,
ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК и т. 18 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на
ВКС, а именно като сбор от дължимите държавни такси по исковите претенции за главница
и по тези за лихва, при съобразяване с минималния размер, следващ от разпоредбата на чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, равняващ се на
сумата от 426,55 лева, при съобразяване с вече внесената в хода на предходно развилото се
заповедно производство по ч. гр. дело № 15995/2023 г. по описа на съда в размер от 213,28
лева.
Въпреки дадените му указания с разпореждането от 06.10.2023 г. по делото не е
представено доказателство за изпълнението им от ищцовото дружество.
Изложеното обуславя извода на съда за връщане на исковата молба на основание чл.
129, ал. 3 ГПК и прекратяване на производството по делото, за които неблагоприятни
правни последици ищецът е бил предупреден с разпореждането от 06.10.2023 г.
За пълнота следва да се отбележи, че от страна на ищеца е останал неуточнен и
размерът на вземането за лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
претендирано за периода от 15.09.2020 г. до 02.03.2023 г., посочен в исковата молба като 1
440,32 лева, предвид обстоятелството, че в заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена в хода на предходно развилото се ч. гр. дело № 15995/2023 г. по
описа на СРС, 51-ви състав е удостоверено вземане в размер на сумата от 1 440,05 лева,
посочен и в заявлението.
Като последица от връщане на исковата молба и прекратяване на производството по
делото следва да бъде обезсилена и Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 15995/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 51-ви състав. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на
чл. 422 ГПК, е именно съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване, като обезсилването следва да се постанови едновременно с определението за
прекратяване на производството по иска. Това разрешение следва от задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
2
С оглед основанието за прекратяване на производството – неизпълнение от страна на
ищеца на дадените му указания и по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв
в полза на процесуалния представител на длъжника по ч. гр. дело № 15995/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав – адв. Р.Д. следва да бъде
присъдена сумата от 60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на длъжника по делото М. В. В.. В тази връзка съдът съобрази,
че компетентен да се произнесе по разноските в заповедното производство е именно
исковият съд – арг. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. ОСГТК на ВКС. Наред с това, искането е направено своевременно – с депозираното от
длъжника възражение по чл. 414 ГПК, като към същото е представен договор за правна
помощ и съдействие, в клаузите на който е отразено, че длъжникът ще се представлява от
пълномощника му безплатно – на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, тъй като се касае за близко
на упълномощения адвокат и материално затруднено лице (л. 17 от ч. гр. дело № 15995/2023
г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав). При определяне
на размера на възнаграждението съдът съобрази конкретно извършените от пълномощника
на длъжника процесуални действия, изразяващи се в подаване на възражение по чл. 414
ГПК, поради което намира, че следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в минимален размер от 200 лева, установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложими по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата (в приложимата редакция) – в т. см.
Определение № 10936/19.09.2023 г. по ч. гр. дело № 5290/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 264488/26.09.2023 г., подадена от „.....................“ ЕАД, с
ЕИК: ................ срещу М. В. В., с ЕГН: ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по
образуваното въз основа на същата гр. дело № 52540/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 10819/13.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 15995/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 51-ви състав.
ОСЪЖДА „.....................“ ЕАД, с ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Ястребец” № 23 Б, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, да заплати на
адв. Р.Д. от Софийска адвокатска колегия, с адрес на упражняване на дейността: ...................,
сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита на длъжника по ч. гр. дело № 15995/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3