Р Е Ш Е Н И Е
22.06.2022 г.
Номер 102 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на четиринадесети юни 2 0 2 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 84 по описа за 2022 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Д.М.Н. ***, чрез пълномощника си адв. В., е подал жалба срещу Заповед № РД-01-04-305/05.11.2021 г. на Кмета на Община Рила, с която на основание чл. 25 ал. 2 във вр. с чл. 18 ал. 1 пр. 1 и чл. 22 ал. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество и чл. 44 ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, на същия е определено да заплати обезщетение от 4 695 лв. за нанесени щети по селскостопанската продукция от негови животни на увреден собственик в недвижим имот с ид. № 62671.257.5 по КВС на землището на гр. Рила и да заплати обезщетение от 9 744 лв. за нанесени щети на дървета под особена закрила на увреден собственик в недвижим имот с ид. № 62671.257.14, № 62671.257.3 и 62671.257.6 по КККР по КВС на гр. Рила. Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издадената заповед, постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на същата, като се претендират и направените разноски по делото. Представени са и писмени бележки.
Ответната страна - Община Рила, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна В.Б.Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представено е и писмено становище.
Заинтересованата страна „ВИКИ – К“ ЕООД, със седалище и адрес за управление ***, не изразява становище по жалбата.
По делото е приложена преписка вх. № 1197/16.03.2022 г., както и материалите, намиращи се в кориците на адм. дело № 387/2021 г. по описа на КнАС, адм. дело № 2496/2021 г. по описа на ДРСи гр. дело № 28/2021 г. по описа на ВКС – петчленен състав..
Разпитани са и свидетелите Г.Е. В., Б.К.В., И.И.С. и К.Г.К..
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Административното производство, приключило с издаването на обжалваната заповед е започнало по постъпила жалба от В.Б.Ф. *** и К.ГК.– управител на „ВИКИ – К“ ЕООД, с искане за извършване на проверка и установяване на щетите нанесени в поземлени имоти, по КККР на гр. Рила, подробно описани.
Със Заповед № РД-01-04-200/28.07.2021 г., Кметът на Община Рила, на осн. чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА и чл. 20 ал. 1, във вр. с чл. 18 ал.1 пр. 1 от ЗОСИ е определил комисия, която след оглед на място и проверка на изнесеното в жалбата, да отрази направените констатации в протокол. С Протокол от 28.07.2021 г. и направените констатации в същия от извършената проверка, назначената комисия предлага при безспорно доказване на собственика на селскостопанските животни, сочени като непосредствени причинители на вредата, да се предприемат действия по възлагане изготвянето на пазарна оценка на нанесените щети върху засегнатите трайни насаждения в цитираните и подробно описани поземлени имоти в землището на гр. Рила.
На основание чл. 18а, във вр. с чл. 26 от АПК, заинтересованите лица са уведомени за започване на административното производство по издаване на индивидуален административен акт и за датата на извършване на проверката.
С Договор № 124 от 19.10.2021 г. за изготвяне на експертиза, Община Рила е възложила на А.Г.К. да изготви оценка за нанесените вреди на селскостопанското имущество и определяне на размера на обезщетението за същите. Експертната оценка е извършена и депозирана на 29.10.2021 г. и одобрена от Кмета на Община Рила на 30.10.2021 г.
Със Заповед № РД- 01-04-305/05.11.2021 г., Кметът на Община Рила, на основание чл. 25 ал. 2, във вр. с чл. 18 ал. 1 пр. 1 и чл. 22 ал. 2 от ЗОСИ и Протоколът от 28.07.2021 г. на горецитираната комисия, е определил обезщетение в размер на 4 695 лв. за нанесени вреди на селскостопанска продукция – ябълки, круши, сини сливи, дюли, череши, дрян, в поземлен имот с ид. № 62671.257.5 по КККР на гр. Рила, собственост на В.Б.Ф. ***, наследник на Иван Христов Ф. – бивш жител ***, както и обезщетение в размер на 9 744 лв. за нанесени вреди на селскостопанска продукция /дървета под особена закрила/ - орех, лешник, бадем, собственост на „ВИКИ – К“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, в поземлени имоти с ид. № 62671.257.14; № 62671.257.3 и № 62671.257.6 по КККР на гр. Рила, което да бъде заплатено от Д. ***, в 14 – дневен срок от влизане на заповедта в сила. Причината за налагането на определеното обезщетение спрямо лицето Д.Н., е в резултат на неупражнен надзор, като собственик на селскостопанските животни – кози, в следствие, от което е допуснал последните да влязат в чужд поземлен имот, без да има право за това.
Издаденият административен акт е съобщен на жалбоподателя на 09.11.2021 г., което не се оспорва от ответника. Жалбата е депозирана в срок - на 22.11.2021 г., поради което се явява процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Кмета на Община Рила. Посочени са и основанията за издаването й – чл. 25 ал. 2, във вр. с чл. 18 ал. 1 пр. 1 и чл. 22 ал. 2 от ЗОСИ.
Съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗОСИ “Вреди, които се обезщетяват по реда на този закон, се установяват по заявление на увредения или служебно с акт, който се съставя незабавно от орган по охрана на селскостопанското имущество”.
Съгласно чл. 22 ал. 2 от ЗОСИ „При определяне на вредите от неполучена селскостопанска продукция се вземат предвид реално очакваните добиви, а ако последните не могат да се определят – плановите добиви“.
Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗОСИ “Когато няма основание за налагане на административно наказание, определянето на обезщетение за причинени вреди става със заповед на административно-наказващия орган”.
Настоящият състав по делото констатира, че липсва вина на жалбоподателя Н., тъй като стадото кози не е негова собственост. Същите са собственост на свидетелката по делото Б.К.В., вкл. и към датата 16.07.2021 г., когато се твърди, че са нанесени вредите на чуждото имущество /виж лист 37 - 42 по делото – справка от ИИС на БАБХ на МЗХГ/. Самата В. в о.с.з. потвърди, че е собственик на същите и ги отглежда в животновъден обект с адрес в гр. Рила /рег. № **********/2630-0666/. На датата 16.07.2021 г. козите са били пасени от св. Г.Евтимов В., който потвърждава това в о.с.з. Част от козите влезли в чуждите недвижими имоти с трайни насаждения през оградите им. Пастирът В. незабавно влязъл в имотите, за да изгони козите, но собствениците им, които в този момент били в имотите го задържали насилствено, упражнявайки върху него и физическо насилие, поради което същият не могъл да ги изведе от имотите. Докато свидетеля – пастира В. бил държан в чуждите имоти, по телефона му се обадил жалбоподателя Н., на който В. обяснил какво се случва, след което Н., който е в близки отношения със собственика на козите – свиделката В., отишъл на място и извел козите. Горното се пътвърждава и от свидетелските показания на разпитаните служители от РПУ – гр. Рила, С. и К..
Фактическата обстановка изложена в протокола и възпроизведена в оспорената заповед се потвърждава от свидетелите Г.В., Б. В., И.С. и К.К..
Представените в съдебното производство писмени доказателства, обаче безспорно сочат, че Д.Н. не е собственик на козите, за които се твърди, че са нанесли щети на чуждо имущество, не е бил и техен пастир на 16.07.2021 г., за която дата се твърди, че същите са увредили чуждото имущество.
С оглед на изложеното и при безспорния факт, че Д.М.Н., не е собственик на козите, нанесли вреди на селскостопанска продукция в недвижими имоти, собственост на В.Б.Ф. и „ВИКИ – К“ ЕООД, административният орган неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 25 ал. 2 от ЗОСИ за издаването на оспорената заповед срещу същия. Административният орган е приложил неправилно закона, не е установил с относимите доказателства предпоставките, необходими за реализиране на процедурата регламентирана в чл. 25 ал. 2 във вр. с чл. 18 ал. 1 пр. 1 от ЗОСИ, в нарушение на чл. 35 и сл. от АПК. Не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Горното е довело до неправилно определяне на субекта на извършеното нарушение.
Отделно от горното, налице са и допуснати процесуални нарушения в административното производство, водещи на самостоятелно основание до отмяна на издадената заповед, а именно:
В обжалваната заповед не е посочена датата на твърдяното за извършено нарушение в противоречие с чл. 42 ал. 1 т. 3 от ЗАНН, въпреки че такава е посочена в Констативния протокол – 16.07.2021 г. Не са описани по съответния ред и ушните марки на козите навлезли в чуждия имот, за да се установи по безспорен начин, чия собственост са същите. Не е спазен и чл. 18 от ЗОСИ, съгласно който е следвало да бъде съставен АУАН за констатираните вреди. Сътветният Констативен протокол е съставен 8 дни след като заинтересованите страни са подали жалба до кмета на общината. Не се представят доказателства за връчването на този протокол на жалбоподателя, с което е било нарушено правото му на защита, както не се представят и такива доказващи, че лицето извършило експертната оценка на щетите нанесени на селскостопанската продукция на заинтересованите лица, притежава съответният лиценз за това.
Имайки впредвид всички изложени по – горе нарушения на процесуалните правила и материалния закон, съдът ще отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и неправилна.
С оглед изхода на делото разноски ще се присъдят на жалбоподателя, съгласно представените доказателства за това..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-04-305/05.11.2021 г. на Кмета на Община Рила.
ОСЪЖДА Община Рила да заплати на Д.М.Н. с адрес: ***, чрез адв. К.В.,***, сумата от 1 010 /хиляда и десет/ лева направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: