Р Е Ш Е Н И Е № 426
гр.Пловдив 02.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2792/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното :
Обжалвано е решение №335/08.07.2019г. по гр.д.№1104/2018г. по описа на АРС,I гр.с-в в частта,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ,чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 17279,98лв., представляващо дължимо обезщетение за имуществени вреди от претърпяно ПТП на 09.11.2017г.,като недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и исковата претенция да се отхвърли изцяло като сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна,а първоинстанционното решение за парвилно и моли същото да се потвърди.
Постъпила е и частна жалба в частта за разноските от ищеца в първоинстанционното производство,като счита решението в тази му част за неправилно и моли същото да се отмени и разноски за ответника П.К. да не се присъждат.
Постъпил е отговор на частната жалба от ответника ЗД „Евроинс“ АД,като същия счита частната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение,а въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и също моли да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,установи от фактическа и правна страна следното:
Ищецът сочи да е собственик на автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№** *,като на 09.11.2017г. е претърпял ПТП на пътя Асеновград-с.Болярци,тъй като другия автомобил,“Нисан Терано 2“ с рег.№***,собственост на П.К.,***-Асеновград е навлязъл в насрещното платно и е ударил автомобил „Тойота Рав 4“,поради което на същия са били нанесени материални щети по автомобила в размер на 17279,98лв.Към момента на настъпилото ПТП автомобил „Нисан Терано 2“ е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.След настъпването на ПТП същото е било регистрирано с издаването на Наказателно постановление и налагането на административно наказание на ответника П.К..
В случая е налице деликт,като ищеца претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди.Това е така,защото съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ застрахованото лице виновно е причинило ПТП,от което са настъпили имуществени или неимуществени вреди и тези вреди са в причинна връзка с противоправното поведение на застрахованото лице;налице е застрахователно правоотношение между застрахованото лице и застрахователното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ и на трето място пострадалия е отправил писмена покана до застрахователното дружество с претенция за обезкщетение на имуществените вреди,като определното такова от дружеството-застраховател не е удовлетворило ищеца и за него се е породило правото на иск.Относно противоправното поведение е налице съставен акт от служител на МВР,който не е оспорен от страните,като е описан в този акт механизма на ПТП,от което става ясно,че е налице причинна връзка между противоправното поведение и нанесените вреди.По отношение на вредите е била назначена автотехническа експертиза,от която става ясно механизма на ПТП.От експертизата става ясно и какъв е размерът на причинените щети по автомобила „Тойота Рав 4“,като щетата се явява тотална и е икономически неизгодно поправянето на автомобила,тъй като щетите надхвърлят 70% от стойността на автомобила,но независимо от това щом пострадалия държи на ремонта му следва да се изплати обезщетението от застрахователя.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че така постановеното решение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на решението в частта за разноските решението също е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди,тъй като и при прекратяване на делото съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК на страната,която не е дала повод за завеждането на иска,се дължат разноски.В случая по отношение на П.К. производството по делото се явява прекратено,поради което на нея и се дължат разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна,но такива няма представени по реда на чл.80 от ГПК,поради което не следва да се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№335/08.07.2019г. по гр.д.№1104/2018г. по описа на РС-Асеновград,I гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: