Определение по дело №485/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 411
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20205200500485
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

               

 

Номер       411             19.08.2020г.                  гр. Пазарджик                               

 

                               

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав,  на седемнадесети август  две хиляди и двадесета година  в закрито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                          Председател: Минка Трънджиева             

        Членове: Венцислав Маратилов

                        Димитър Бозаджиев

                             

при участието на   секретаря………, като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№485 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

            Производството е по реда на чл.267 ал.1 във връзка с чл. 40 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 259 ал.1 и с чл.263 ал. 1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.  

   Образувано е по повод постъпила въззивна жалба с вх.№9450 от 29.05.2020г.  подадена от ищцата в производството пред първата инстанция и въззивник във възивното производство пред Пазарджишки окръжен съд В.Е.А. *** чрез пълномощника си адвокат Н.Г. ***, със съдебен адрес *** против решение на Пазарджишки районен съд №381 от 08.04.2020г. постановено по гр.д.№4839/2017г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени исковете на В.Е.А. *** с ЕГН ********** против „Л.К. С. лизинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „А.П.“ АД, Франция, Париж, авеню „Г.А.“ 75116 за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата на основание чл.135, ал.1 ЗЗП сумата от 12000лв., представляваща обезщетение за вреди от дефект на стока – двигател на лек автомобил марка „П. 206“, рег. №…, рама №…., двигател №.., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 11.05.2017г. до плащането и е осъдена ищцата В.Е.А. да заплати на ответника „Л.К. С. лизинг“ ЕАД съдебни разноски в размер на 1117,47лв.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане при условията на чл.266 ал.3 от ГПК за назначаване на разширена тройна автотехническа експертиза  със задача формулирана във въззивната жалба, допусната и в последствие заличена от първоинстанционният съд поради извършени от съда процесуални нарушения.

При извършената служебна проверка, въззивната инстанция констатира, че  в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.40 ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК по отношение призоваването и връчването на съдебни книжа  на втория ответник „AUTOMOBILES PEUGEOT“, със седалище и адрес на управление 75, Avenue de la Grande-Armee, 75 116, Paris, France ,пощенска кутия –B.P. 01 16 75761,Paris, CEDEX 16, France /“А.П.“ АД, със седалище и адрес на управление  75, Авеню“Булевард“ „Г.А.“ ,75116, Париж, Франция/,   представляващ чуждестранно юридическо лице с известно седалище и адрес на управление в Република Франция, както по отношение връчването на постановеното  от същия съд  съдебно решение №381 от 08.04.2020г. /без превод на френски език/, така и на преписа от въззивната жалба  с вх.№9450 от 29.05.2020г. подадена от ищцата В.Е.А. / без превод на френски език/ срещу това съдебно решение.

В случая  исковият  съд е следвало задължително да приложи процедурата по връчване  в чужбина на съдебни и извън съдебни документи по граждански или търговски дела, предвидена в КОНВЕНЦИЯТА за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни  документи по граждански и търговски дела,  ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 08.09.1999г.-Дв,бр.83 от  21.09.1999г., издадена от Министерството на Правосъдието, обн.ДВ, бр.65 от 08.08.2000г., в сила от 31.07.2000г. и по-точно разпоредбите  на чл.6 и следващите, предвиждащи  изготвяне на съдебна поръчка по образец за призоваване на дружеството със седалище и адрес на управление в Р Франция и уведомяване  на ответника по исковете, ведно с указанията за посочване на съдебен адресат на територията на Р България с последиците по чл.40 ал.2 от ГПК, като след изготвянето й  съдебната поръчка да бъде изпратена за изпълнение чрез Министерството на правосъдието на Р България  до Министерството на правосъдието на Р Франция. Едва в хипотеза, когато е изпълнена успешно съдебната поръчка,  предвидена по Конвенцията /тоест  книжата и указанията на съда по чл.40 ал.1 от ГПК да са надлежно връчени на адресата с известен адрес/ и непоследва в  указан от съда срок страната-чуждестранно юридическо лице или търговец  да посочи съдебен адресат  на територията на Р България, за исковия съд възниква процесуалната възможност да се позовава и да прилага хипотезата на чл.40 ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК като всички последващи книжа и документи предназначени за тази страна  се прилагат към делото и да се считат за връчени, което предполага същите да бъдат изготвени на съответния език-френски или английски /чл.7 от цитираната Конвенция/, доколкото страната във всеки един момент може да поиска да се запознае с тях и реално да ги получи.

В случая, прилагането на разпоредбите на посочената Конвенция е задължително, независимо че Р България има сключен договор за правна помощ по граждански и търговски дела с Република Франция, който обаче предхожда по време, издаването на Конвенцията и нейното  ратифициране от Р България на 08.09.1999г. /Договор за взаимна правна помощ по граждански дела между правителството на Народна република България и Правителството на Френската република, ратифициран с Указ №269 на Държавния съвет от 28.02.1989г., по който договор като изключение е предвидена възможност да се изпратят книжата пряко на техния адресат по пощата-чл.10, без обаче да е елиминиран установения стандартен начин на връчване-чрез централния орган на замолената страна, който пристъпва или нарежда да се пристъпи към връчване на книжа по начин, който счете за  най-подходящ и доказване на връчването по строго определен начин-чрез разписка, свидетелство или протокол/ и доколкото  Р България изрично е възразила при ратификацията  на Конвенцията, за връчването на книжата да се прилага реда посочен в чл.10 от Конвенцията -изпращане  по пощата  на съдебни актове на лица, намиращи се в чужбина;възможност съдебните органи, съдебни длъжностни лица или други компетентни лица от държавата, в която съдебните  актове са били изготвени, да връчват съдебни актове пряко чрез същите тези органи на държавата, където трябва да се извърши връчването или възможност чрез лице, имащо интерес в дадено съдебно дело, да връчва съдебните актове пряко чрез съдебните органи, съдебни длъжностни лица или други компетентни лица от държавата, където трябва да се извърши  връчването /ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, обн., ДВ, бр. 83 от 21.09. 1999г., т.5. декларация по чл.10 :"Република България се противопоставя на използването на начините на връчване, посочени в чл. 10 от Конвенцията";

Освен това първоинстанционният съд е изпращал съдебни книжа-препис от исковата молба и от приложенията, от определението по чл.140 от ГПК, препис от молбата уточнение и други с препоръчани писма с обратна разписка като на върнатите документи няма изрично посочено лице, индивидуализирано с имена  и заемана длъжност при адресата, както и положен собственоръчен подпис, чрез които пряко да удостовери, че е получило изпратените му книжа и е поело задължение да ги предаде на представителя на дружеството, кой е този представител и какво процесуално качество има, съгласно вписаните данни от съответните регистри, касаещи дружеството адресат. Липсата на  индивидуализация на лицето получило книжата предназначени за  дружеството, респективно и липсата на положен собственоръчен подпис от него за получаването им  или евентуално заявен отказ да бъдат получени от адресата, също оформен по съответния ред  прави нередовно връчването им съгласно чл.44 ал.1 от ГПК.

Всичко това дава основание на въззивната инстанция да укаже на първоинстанционния съд да извърши повторно връчване по правилата на Конвенцията на изготвеното съдебно решение както и на подадената въззивна жалба. Нещо повече, след ратифицирането на Конвенцията РБ не е сключвала нов договор за правна помощ с Р Франция с който да ревизира някои от постановките на Конвенцията и да се отмени частично действието й съгласно чл.20 от същата.

Трайната и последователна практика на ВКС на РБ, е в посока, че разпоредбата на чл.40 ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК по отношение на чуждестранно физическо или юридическо лице следва да се прилага  в хипотеза на безусловно предварително извършено  връчване на книжата по реда на Конвенцията  и след установено надлежно връчване на книжата по някои от начините, посочени в чл.5 от Конвенцията-по начините,предвидени от законодателството на замолената държава за връчване на актове, издадени в тази държава или предназначени за лица, намиращи се на нейната територия/ал.1 буква „а“/ или  в съответствие със специалния закон, поискан от молещата държава, ако той не противоречи на  законите на замолената държава. При ратифицирането на Конвенцията както се посочи Р България изрично се е противопоставила относно приложението на процедурата по чл.10 от Конвенцията за връчване на съдебни книжа по пощата, чрез съдебни органи, съдебни длъжностни лица и други компетентни лица от държавата или от страна по делото имаща интерес от връчване да го извърши пряко чрез  съдебните органи, съдебни длъжностни лица или други компетентни лица от държавата,където трябва да се извърши връчването.  В този смисъл виж  определение №71 от 09.03.2018г. на ВКС по  т.д.№908/2016г., І.т.о.,ТК; решение №124 от 31.01.2018г. на ВКС по гр.д.№2389/2017г.,ІІ г.о.; определение № 830 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2013 г., IV г. о., ГК; решение № 849 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3381/2008 г., I г. о., ГК;определение № 929 от 3.06.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 866/2010 г., ГО;определение № 29763 от 21.12.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 15539/2018 г. и други.

         Предвид изложеното Пазарджишкият окръжен съд намира, че ще следва да прекрати въззивното производството по делото и да изпрати същото обратно на Пазарджишки районен съд с указания за връчване на постановеното решение и на преписа от въззивната жалба на ответното дружество „AUTOMOBILES PEUGEOT“, със седалище и адрес на управление 75, Avenue de la Grande-Armee, 75 116, Paris, France ,пощенска кутия –B.P. 01 16 75761,Paris, CEDEX 16, France /“А.П.“ АД, със седалище и адрес на управление  75, Авеню“Булевард“ „Г.А.“ ,75116, Париж, Франция/,   по реда предвиден в посочената Конвенция като за целта бъде подготвена и изпратена съответната съдебна поръчка в посочения образец- формуляр съгласно чл.6 във връзка с чл.5 и следващите от Конвенцията, като документите подлежащи на връчване бъдат придружени  с превод на френски език,  както и да бъдат преведени на френски език и вписани  указанията по чл.40 ал.1 от ГПК  за посочване  от ответното чуждестранно дружество на съдебен адресат в Република България и срок в който  този адресат да бъде посочен от страната, както и да се посочат неблагоприятните правни последици при бездействие на страната и непосочване на съдебен адресат.

         След изпълнение на съдебната поръчка и връчване на френското чуждестранно търговско дружество „AUTOMOBILES PEUGEOT“ ,със седалище и адрес на управление 75, Avenue de la Grande-Armee, 75 116, Paris, France ,пощенска кутия –B.P. 01 16 75761,Paris, CEDEX 16, France, на  книжата /преписки от постановеното съдебно решение и въззивната жалба/ и изтичането на сроковете за обжалване на решението, респективно на срока за подаване на писмен отговор на въззивната жалба / чл.259 ал.1 и чл.263 ал.1 от ГПК/, делото ведно с постъпилата жалба и отговор и другите книжа, да се изпратят отново на Пазарджишки окръжен съд за разглеждане.

         Водим от горното Пазарджишкият  окръжен съд

 

                                       О П Р Е Д Е Л И

 

         ПРЕКРАТЯВА  производството по въззивно гр.д.№485/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик.

         ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пазарджишки районен съд за изпълнение на указанията дадени в мотивите на настоящото определение.

         След изпълнението им  делото ведно с жалбата, отговорите и приложенията да се изпрати обратно на Окръжен съд Пазарджик за разглеждане.

         Определението е окончателно.

 

         Председател:                                   Членове:1.            2.