№ 3362
гр. Варна, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Х. К.
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Х. К. Гражданско дело № 20253110109920 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Х. К. И., обективираща искане за постановяване на мерки за
защита срещу В. А. А. - лице, с което са бил в съпружеско съжителство, като бъде задължен
ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; да бъде
забранено да не приближава молителката, обитаваното от нея жилище, находящо се в
************* и местата за социални контакти и отдих, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН;
да му бъде забранено да осъществява контакти с молителката под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН; да
бъде задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и
справяне с гнева, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.
В обстоятелствената част на молбата са заложени следните фактически твърдения,
обосноваващи търсената от молителя защита: на 12.08.2025г. ответникът упражнил
психическо насилие, изразяващо се в отправяне на заплахи. Моли се по отношение на
ответника да бъдат наложени мерки по Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителят редовно призован, не
се явява и не се представлява.
В о.с.з. ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Твърдяната връзка между молителката и ответника – лица, които са били в
съпружеско съжителство, не се оспорва от ответника.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителя по смисъла на чл. 9,
ал. 3 вр. чл. 13, ал. 2, т.3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 3 от закона, установява
упражнените спрямо декларатора актове на домашно насилие в посочените моменти от
страна на ответника, изразяващи се в проява на агресивно поведение чрез отправяне на
заплахи.
По делото е приложена Справка за съдимост на ответника, от която се установява, че
1
е осъждан.
Молителката не е ангажирала допуснатите в нейна полза гласни доказателства.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителят и ответникът.
За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществени
спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно
насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.
Анализирайки събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема, че
по делото е установено осъществяването на изложените в молбата на Х. И. актове на
домашно насилие под формата на психическо насилие спрямо нея. Деянието, изразяващо се
в проява на агресивно поведение чрез отправяне на заплахи от страна на ответника,
извършено на посочената в молбата дата спрямо нея и авторството му се установяват от
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание
относно това, къде е осъществен актът на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в
какво се състои същия.
Декларацията в тази част е годно доказателствено средство, което се ползва с
доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под страх от наказателна
отговорност обстоятелства /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/. По делото не са ангажирани доказателства
оборващи доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в нея факти.
Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за
защита е доказана по основание и следва да бъде уважена, като в защита на молителката
бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН.
Съдът намира, че предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1; т.3 /забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице и обитаваното жилище/ и т.4 ЗЗДН мерки се явяват
адекватна защита по отношение на молителката в това производство, с оглед
предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на
извършваното спрямо нея от ответника домашно насилие. Срокът на мерките т. 3 и 4 следва
да бъде определен на дванадесет месеца. Този срок е необходим да бъдат съхранени
здравето и живота на пострадалата. С тяхното налагане съдът счита, че ищцата ще бъде
защитена лично, като същевременно ще бъде обезпечено спокойствието й занапред. Не са
налице предпоставките за налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, която предвижда забрана
на извършителя да приближава местата за социални контакти и отдих, и местоработата на
молителката, както и по чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН поради липса на индивидуализацията им и с
оглед на това, че останалите мерки са достатъчни да съхранят здравето и живота на
молителката.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 25 лв..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА В. А. А., ЕГН **********, адрес: ************** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Х. К. И., ЕГН ********** на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА В. А. А., ЕГН **********, адрес: ************** ДА
ПРИБЛИЖАВА на по-малко от сто метра молителката Х. К. И., ЕГН ********** и
2
жилището, находящо се в *************, за срок от дванадесет месеца, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН, като ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част за постановяване на мерки по
чл.5, ал.1, т. 3 и 6 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА В. А. А., ЕГН **********, адрес: ************** да осъществява
контакт с Х. К. И., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. А. А., ЕГН **********, адрес:
************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РУ на ОД на МВР
съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3