РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Пирдоп, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното
от съдията Паралеева АНД № 109 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.М.К. *** против електронен фиш серия К № 3561473, с който на К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лв. във връзка с нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП.
С жалбата се оспорва електронния
фиш като незаконосъобразен, както по основание, така и по размера на наложената
санкция, тъй като в процедурата по установяване на административното нарушение
и съответно – налагане на наказанието били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Жалбоподателката сочи, че
заснетия лек автомобил „Мерцедес С 500 Л“, с рег. №СВ1661НК го е предоставила на други лица за ползване и в тази връзка няма
никаква представа кой и с каква цел го е управлявал на 03.11.2019г. в 15.59
часа на описаното във фиша място. Твърди, че лицата, на които го е предоставила
и казали, че е изминало доста врем от тогава и също не са в състояние да
посочат лицето, което е управлявало автомобила на посочената дата, час и място.
Поради това жалбоподателката заявява, че е в невъзможност да депозира
декларация, в която да посочи лицето, извършило нарушението, още по-малко да
представи копие от свидетелството му за управление. Счита, че не следва поради
невиновната и невъзможност да се възползва от разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП, да и бъде наложено наказание за деяние, което не е извършила. На следващо
място в жалбата е посочено, че липсва конкретен издател на електронния фиш, а
всеки документ, в това число и електронните фишове представляват волеизявление
на конкретно лице с определени правни последици. Липсата на издател се сочи, че
лишава електронния фиш от характеристиките на документ и на административен акт
като волеизявление на конкретен орган, натоварен с властнически функции, с
който се засяга правната сфера на трети лица. Липсата на издател според
жалбоподателката обуславя анонимност на лицата, съставящи и издаващи електронни
фишове, което от своя страна препятства възможността за осъществяване на
адекватен и надлежен контрол на компетентността, както и невъзможност за
реализиране на отговорност в случаите на правонарушения. Непосочването на
конкретния издател на електронния фиш не позволявало да се направи категоричен
извод дали конкретното лице е имало правомощия за издаване на фиша, при
положение че разпоредбата от закона, касаеща издаването на електронни фишове, е
променяна няколко пъти през годините. Посочено е в жалбата още, че електронният
фиш не съдържа дата на издаване, като този реквизит е задължителен с оглед
решаване на съществени въпроси, като приложим към датата на издаване на фиша
материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издалото го
длъжностно лице, изчисляване на давностните срокове и др. По изложените
съображения, жалбоподателката К. моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалвания електронен фиш.
При
разглеждане на делото жалбоподателката или нейн представител не се явяват в
съдебното заседание и не вземат становище. Въззиваемата страна ОДМВР-София и РП-Пирдоп, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.
Съдът,
след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
На 03.11.2019
г. в 15:59 часа, по ГП I-6, в района на с. Мирково, 179+158 км.,
с посока към гр. София, при въведено с пътен знак Б26 ограничение
от 60 км/ч извън населено място, се е движил автомобил с Рег. № СВ1661НК, със скорост 102
км/ч. Автомобилът е собственост на ЕТ „Фешън топ модълс – Д.К.“, представляван от Д.М.К.. Нарушението е установено и заснето със стационарно автоматизирано техническо средство № 003059047ВАА. За установеното и заснето превишение
на разрешената скорост е издаден процесният електронен фиш, с който на
жалбоподателката Д.М.К. е наложена глоба в размер на 400 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства: електронен фиш серия К №3561473 и снимков материал към него; справка
за МПС от база данни на КАТ; протокол №34-С-ИСИС/21.06.2019г. от проверка
на стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823/06.10.2009 г.; протокол
от 16.11.2012 г. за монтиране и тестване на стационарна система „SI TRAFFIC ERS 400“; 2бр.
заповеди относно образец на електронен фиш от 2016г.; писмо изх. №11-00-486/26.08.20г. от Областно пътно управление София, ведно с
приложените към него 2 бр. снимков материал.
С ангажираните по делото
доказателства се установи, че на жалбоподателката е издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, въз основа на фотоснимка от система за видео-наблюдение с автоматизирано техническо средство, без дата на
издаване на фиша, със серия на фиша К № 3561473 и с посочен
издател – ОДМВР София. Във фиша е отразено, че на 03.11.2019г. в 15.59 ч. на ГП-I-6 - Мирково, посока към гр. София, с МПС – „Мерцедес С 500 Л“, рег. № СВ1661НК е извършено нарушение за скорост, констатирано и заснето
с автоматизирано техническо средство №003059047ВАА, като при разрешена скорост от 60 км/час, за автомобила е установена такава от 102 км/час и превишение на скоростта от 42 км/час. Във фиша е посочено също,
че собственик на автомобила е Д.М.К. като законен представител на ЕТ „Фешън
топ модълс – Д.К.“, която е визирана и като
извършител на описаното деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП. За това нарушение, на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.182,
ал.2 т.5 ЗДвП на жалбоподателката е наложена санкция „Глоба“ в размер на 400.00лв. Към електронния фиш е представена разпечатка на фотоснимка от клип, в която са посочени същите данни за дата на нарушението, извършено с визирания във фиша автомобил с рег. № СВ1661НК, местонарушението, данни за констатираната скорост и
превишение на скоростта с 3 км. повече от скоростта, описана във фиша. В разпечатката-фотоснимка е посочено, че измерената скорост за автомобила е 106 км/час. На самата разпечатка-фотоснимка
действително е заснет процесният автомобил с ясно разграничим регистрационен номер, така както е описан в електронния фиш. На
фотоснимката като дата на създаване е посочена 21.04.2020г., а като обработващ:
ОДМВР „София“, с-р „Пътна полиция“.
Подробни данни за МПС-то, с което
се сочи да е извършено нарушението /технически параметри, идентификационни
данни и собственост/ пък са описани в справка от КАТ за МПС, от където е видно,
че заснетият в нарушение автомобил с рег. №СВ1661НК е регистриран като собственост на ЕТ
„Фешън топ модълс – Д.К.“.
Според протокол от 16.11.2012 г. на
комисия към МВР, на същата дата, на ГП I-6, 179км+158м, бензиностанция Мирково,
е монтирана и тествана стационарна система „SI TRAFFIC ERS 400“, т.е. техническото средство е стационарно
такова. В протокола е посочено, че мястото е сигнализирано с пътен знак B26 с ограничение на максимално
разрешената скорост в двете посоки 60 км/ч и табела T2, застъпваща зоната на действие на
знака-1000 м.
Относно утвърждаването на използваното
техническо средство за отчитане на скорост на автомобил- стационарен радар за регистрация
на пътни нарушения „SITRAFFIC
ERS 400“, по делото е приложено
Удостоверение № 09.10.4823 с дата на валидност на
сертификата за техническото средство до 06.10.2019 г. и дата на издаването и
одобрението му - 06.10.2009 г. От удостоверението се установява, че автоматизираното техническо
средство, с което е заснето нарушението е одобрен тип средство за измерване.
Видно от приложения протокол от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“
към БИМ от дата 21.06.2019 г. за проверка на стационарна видео-радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, идент. №003059047ВАА, тип „SITRAFFIC ERS 400“, монтирана
при с.Мирково, системата съответства на одобрения тип. Тази проверка, която е
отбелязано, че е „последваща, след ремонт“ е установила, че техническото
средство за видеоконтрол съответства на метрологичните изисквания. В протокола
е посочено, че грешката, която дава техническото средство е +/- 3 км до 100
км/ч и +/- 3 км над 100 км/ч. Посочено е още, че обхвата на измерване на
скоростта на техническото средство е от 10 км/ч до 250 км/ч, а работната
температура от -25 до +65 градуса по Целзий.
Като доказателство по делото е
изискана от Областно пътно управление /ОПУ/- София схема за организация на
движението в района на ГП-I6, при с.Мирково от 178+000 до 180+000 км. От
Областно пътно управление – София са представили писмо, в което е посочено, че
информират съда в отговор на запитването му, че на ГП I-6 София-Бургас, с.Мирково,
бензиностанция „Мирково“, в посока от гр.Пирдоп към гр.София има поставени
знаци на км 179+560 в ляво, както следва: пътен знак В26 „Забранено е
движението със скорост по-висока от указаната“, в случая 60 км/ч и пътен знак
Т2 „Дължина на действие на пътен знак В26“, в случая 1000 м. Приложени са
снимки, онагледяващи пътя и поставените пътни знаци, от които се вижда, че
поставените знаци, съвпадат с посочените в писмото на ОПУ-София.
По делото са приложени заповеди от
2016г. за утвърждаване на образци на ел. фишове за налагане на глоба за
нарушение, установено с АТС по ЗДвП. Приложените заповеди са Заповед №8121з-172/29.02.2016г. (за
утвърждаване на образци) и Заповед № 8121з-931/30.08.2016г.
(за изменение и допълнение на Заповед №8121з-172/29.02.2016г.).
Образецът, който е приложение към заповедта от 30,08.2016г., кореспондира с
процесния електронен фиш, чиято отмяна се иска.
Други доказателства не са
представени и ангажирани по делото. Съдът двукратно е изискал от ОДМВР- София
да представи доказателства за датата на връчване на електронния фиш, за датата
на съставяне/издаване на електронния фиш и издателя на фиша, както и за
определените видове технически средства за видеозаснемане, използвани от МВР.
Въпреки отправеното до въззиваемната страна искане от страна на съда
(посредством писма, получени на 21.08.2020г. и 30.09.20г.) за представяне на
доказателства и отправеното предупреждение, че липсата им ще бъде отчетена във
вреда на административнонаказващия орган, доказателствата не са ангажирани, без
да се посочва основателна причина за това.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно: лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш
– Д.М.К., която е установена като законен представител на търговеца- собственик
на автомобила.
Съдът е длъжен да счете, че жалбата
е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване
на получен електронен фиш, макар този факт да не е несъмнено установен.
Причината за неустановяването му е, че административнонаказващият орган, чиято
е тежестта да докаже кога е връчен електронния фиш, не представи доказателства
за това, макар да бяха изискани от него двукратно. При това положение,
санкцията за въззиваемата страна е разглеждане на жалбата относно
законосъобразността на оспорвания електронен фиш, независимо дали същата е в
срок, доколкото този факт не може да се установи именно по вина на въззиваемата
страна. В този смисъл, съдът приема жалбата за допустима и своевременно
подадена и счита, че следва да я разгледа.
Съдът следва да обсъди доводите,
наведени в жалбата и основателността им по отношение крайния извод
законосъобразно ли е издаден или не обжалваният електронен фиш. В тази връзка,
настоящият съдебен състав намира следното:
Разсъжденията в жалбата по
отношение на евентуалната невъзможност на санкционираното лице да се възползва
от разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП, не могат да бъдат възприети и ценени като
обстоятелства, обуславящи незаконосъобразност на електронния фиш. Това е така,
тъй като чл.188 ЗДвП въвежда една своеобразна презумпция, че извършител на
нарушението е собственикът или ползвателят на автомобила, а когато се касае за
юридическо лице-собственик – законният му представител. Тази презумпция е
оборима, но тежестта за оборването и е
именно на вписаното като собственик/ползвател или законен представител на
собственика лице, в случая – на санкционираната Д.К.. Разпоредбата
на чл.189, ал.5 ЗДвП
предоставя възможност на собственика на автомобила да избегне отговорността по чл.188 ЗДвП за
нарушението на правилата за движение, но въвежда изискване за подаване на писмена
декларация,
съдържаща
данни за лицето, извършило нарушението. Такава декларация в случая не се твърди и не се
установява да е била подавана, дори напротив- жалбоподателката твърди, че не я
е подала именно защото не е била в състояние да посочи данни на лицето, което в
действителност е управлявало автомобила. Дори твърдението на жалбоподателката
да е истинно и тя да не е наясно със самоличността на лицето, управлявало
автомобила на процесната дата и час, същата е била длъжна, с цел оборване на
презумпцията, че собственикът /законният представител на собственика/ е извършил
нарушението, най-малкото да посочи името на лицето, на което е преотстъпила
автомобила, както и евентуално – да представи документ, с който го е
преотстъпила /напр. договор за покупко-продажба, предварителен договор за покупко-продажба,
пълномощно за управление/. Жалбоподателката обаче в случая нито е посочила име
на лице, на което е преотстъпила автомобила, за да бъде то призовано от съда и разпитано
по делото, нито е представила документ, доказващ преотстъпването. Поради това
съдът не може да даде вяра на неподкрепено с доказателства твърдение. Процедурата
по чл.189, ал.5 и
правилото на чл. 188
ЗДвП не са въведени случайно. Същите целят от една
страна да гарантират
правото на защита на собственика на автомобила/представляващи ЮЛ, а от друга страна имат за цел да не
допуснат
избягването на административнонаказателна отговорност посредством заобикаляне
на законовия ред. Затова
не е имало
необходимост административно-наказващият орган да
издирва евентуален друг водач
на МПС, след като законът е презюмирал извършителя, а този презюмиран извършител не доказва друг да е
реалният извършител.
Съдът приема, че електронният
фиш е редовен от външна страна, като съдържа реквизитите, разписани императивно
в разпоредбата на чл.189, ал.4
ЗДвП- данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за
доброволното заплащане. Освен това електронният фиш е издаден по утвърдения образец, което е
гаранция за неговата законосъобразност и пълнота. Самият
фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има
удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за
това средство). Следва
да се отбележи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в
случаи като процесния, са дерогирани от специфичните
изисквания на нормата на чл.189, ал.4
ЗДвП, която
детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна
отговорност и формалните изисквания към санкционния акт /вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г./. При
установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният
фиш се издава в отсъствието на нарушителя. Описанието на нарушението в конкретния случай е възведено
чрез посочване на относимите скорости - разрешената стойност на скоростта,
установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, който
начин на описване е напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице
да разбере за какво нарушение бива обвинено. Тук следва да се посочи, с оглед
наведен в жалбата довод, че липсва необходимостта от посочване на физическия
издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т.е.
автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша игнорира
необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател.
Въпреки горното и с оглед установяване дали е изпълнено изискването
на чл.90, ал.2 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, според който нарушенията, заснети с автоматизирани технически средства и
системи, се обработват само от служители с полицейски правомощия, съдът изиска от ОДМВР-София да представят
доказателства за издателя на фиша и неговото длъжностно качество. Това
искане на съда беше игнорирано от административнонаказващия орган и същият не
предприе никакви действия в отговор. Поради това, съдът се солидаризира с
довода на жалбоподателката, че анонимността на лицето, обработило и издало
процесния електронен фиш, което не можа да бъде установено, въпреки усилията на
съда в тази насока, рефлектира в правната сфера наказаното лице, защото
последното може единствено да предполага, че електронният фиш е обработен от
лице с полицейски правомощия.
На следващо място, чл.189, ал.4 ЗДвП не предвижда като
реквизит „дата на съставяне“ на фиша, а единствено посочване датата на
нарушението, което съдът, също както и жалбоподателката, намира за неправилен
законодателен подход, но доколкото законодателят не е въвел този реквизит, то
съдът не е в състояние да го коригира, нито да отчете липсата му като
процедурно нарушение от страна на административнонаказващия орган. Въпреки
това, съдът е категоричен, че в съдебен процес по разглеждане
законосъобразността на електронен фиш, датата на издаването му следва да бъде
установена, доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете
по чл.34, ал.1 ЗАНН. В административно-наказателните производства, каквото е и
настоящото, намира приложение чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се
съдържат описани давностни срокове, за които съдът следи служебно – 3 месеца от
откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушението, след
изтичането на които се погасява възможността за осъществяване на наказателно
преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява неприложима в случая, доколкото
производството по издаване на електронни фишове е опростено и специфично
производство, при което електронният фиш се приравнява по правното си действие
едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов/, т.е. няма
как да има изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този
смисъл съдът дължи преценка не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а
този по чл.34, ал.1 ЗАНН. В настоящия случай страната, която следваше да докаже
кога е издаден електронният фиш – въззиваемата страна ОДМВР-София, явяваща се и
издател на фиша, не прояви инициатива да представи надлежни доказателства за
датата на издаване на фиша, въпреки указанията на съда в тази насока.
Административнонаказващият орган не представи доказателства, от които да се
установи, че давностният срок е бил спазен (дори напротив – налице са
доказателства в противоположния смисъл), въпреки че тежестта за това е негова и
процесуалната санкция за това е отмяна на електронния фиш. Предвид, че няма
други данни, освен тези, отразени в самия фиш и снимката към фиша, съдът
приема, че електронният фиш е издаден/генериран на 21.04.2020г., доколкото
върху снимката, като дата на създаване е вписана именно тази дата, а снимката е
приложение към електронният фиш и се издават едновременно. Така, при изчисление
на изминалия период от време между датата на нарушението – 03.11.2019г. и
датата на издаване на електронния фиш- 21.04.2020г., се установява, че са
изминали 5 месеца и 18 дни. Както вече бе посочено, законовото правило (чл.34,
ал.1 ЗАНН) изисква да не се образува административнонаказателно производство
ако не е съставен АУАН /в случая електронен фиш/ в продължение на 3 месеца от
откриване на нарушителя и ако е изтекла една година от извършване на
нарушителя. Следва да се счете, че нарушителят е могъл да бъде открит/установен
още към датата на заснемане на нарушението посредством справка в полицейските
масиви на КАТ по номера на заснетия автомобил. Поради това 3-месечният срок е
започнал да тече още от датата на самото нарушение и е изтекъл на 03.02.2020г.
Електронният фиш обаче е издаден в по-късен момент – едва на 21.04.2020г., към
която дата 3-месечният давностен срок от откриване на нарушителя е бил вече
изтекъл и не е следвало фишът да се издава, тъй като издаването му след
изтичане на давностния срок противоречи на императивна правна норма. С изтичането
на давностния срок контролният орган – ОДМВР-София /част от държавната
структура/ е загубил възможността да реализира наказване на извършителя на
нарушението. Издаването на електронния фиш извън законоустановения давностен
срок е абсолютно основание за отмяната му /така и Решение от 27.01.2020г. по
КАНД №475 по описа за 2019г. на Старозагорски административен съд/.
С оглед на горното, независимо че
са събрани достатъчно доказателства, че нарушението е извършено, заснето е с
годно автоматизирано техническо средство и е правилно квалифицирано,
обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна като незаконосъобразно издаден.
Поради гореизложеното и на
основание чл.189, ал.14 ЗДвП във
вр. чл.63,ал.1, предл.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, серия К № 3561473 на ОДМВР София, с който
на Д.М.К., ЕГН: **********, адрес: *** (като законен представител ЕТ „Фешън топ модълс – Д.К.“), за
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :