М О Т И В И
към присъда № 260009
от 14.10.2020г. по
НЧХД № 247 по описа на Районен съд град Монтана
за 2020 година, трети наказателен състав.
Обвинението е предявено с тъжба по чл.170 ал.1 от
НК.
Подсъдимият К.Б.М. е обвинен в
това, че на 17.10.2018г. в град Монтана е влязъл в чуждо жилище – това на
тъжителката Й.Г.С.,xxx, като употребил за това ловкост, а именно използвал
стълба, по която се покачил на покрива на постройката до гаража и от там е
прескочил на терасата на кухнята на жилището - престъпление
по чл.170 ал.1 от НК.
Тъжителката Й.Г.С. лично и чрез
упълномощен представител поддържа така предявеното обвинение в хода на съдебните
прения и моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен,
като му наложи съответното справедливо наказание. Моли още съда да уважи
предявения с тъжбата граждански иск в пълният му размер.
Подсъдимият К.Б.М. в хода на съдебното следствие не се признава за виновен
и не се явява. Упълномощеният му защитник в хода на съдебните прения развива
доводи, че участието на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен не е
доказано и моли съда да постанови присъда, с която го признае за невинен и го
оправдае. Моли съда да отхвърли изцяло гражданския иск предявен от тъжителката.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна
връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Тъжителят Й.Г.С. xxx заедно със дъщеря си –
свидетелката Р.А.К.. Тъжителката С. живяла в този дом с Асен Каменов Стоянов,
б.ж. на град Монтана от 1974г. В същия този дом живяла и към настоящият момент
живее свидетелката Л.А.М., която е дъщеря на починалия Асен Каменов Стоянов от
предишен брак. Свидетелките Р.А.К. и Л.А.М. са полусестри.
Свидетелката Л.М. се омъжила за подсъдимия К.Б.М. и
заживели в същият този дом - в град Монтана, ул.”О.” № 4, ет.1.
Всички поддържали добри роднински отношения.
Празнували празниците си заедно, имали достъп до обитаваните от другите части
от къщата. Входа на дома бил един. От малко антре по стълби се качвали на
втория етаж тъжителката и свидетелката К., а от другата страна била вратата на
дома на подсъдимия и свидетелката М.. Преди няколко години, поради
преустройство на първия етаж започнали да се качват миризми от кухнята до
втория етаж от къщата. Това наложило тъжителката Й.С. да сложи PVC
врата пред стълбите. Вратата се заключвала понякога, а ключът стоял в джоба на
пазарска чанта в антрето на къщата. Това било известно на всички. Често пъти
обитаващите първия етаж се качвали до втория, в отсъствие на неговите
обитатели, за да оставят пари за ползвания общ интернет или да си вземат някой
лични вещи, които се съхранявали там. Част от втория етаж е собственост на
свидетелката Л.М., а част от първия етаж е собственост на свидетелката Р.К..
Налице е спор между свидетелката М. от една страна и
тъжителката С. и свидетелката К. от друга относно собствеността и подялбата на
съсобствения имот.
На 22 май 2018г. тъжителката си била у дома, когато в
обитавания от нея хол влязъл подсъдимият отивайки към библиотеката /там били
книгите на съпругата му до 2020г, когато били оставени пред вратата й на първия
етаж/. Тъжителката го обвинила, че иска да й вземе пенсията, както и че
била забелязала някой липси на вещи от дома си. Подсъдимият отрекъл и си
тръгнал.
На 06.10.2018г. била монтирана охранителна камера в
антрето.
На 17.10.2018г. свидетелката Р.К. забелязала, че
камерата е с нарушена цялост, поради което изгледала записа. На него видяла мъж
със светли дрехи и светла шапка. Показала записа на майка си – тъжителката Й.С.
и двете решили, че това е подсъдимия К.Б.М.. Било установено, че има лека
драскотина по вратата от терасата.
Сигнализирали за случая на РУ-Монтана. Било образувано
ДП1408/2018г. по описа на управлението.
Досъдебното производство приключило с Постановление за
прекратяване и спиране на НП от 03.09.2019г. и водено за престъпление по чл.194
ал.1 от НК.
Районна прокуратура Монтана приела, че от назначената
на ДП видеоидентификационна експертиза изпълнена от в.л.И. П. не може да се
идентифицира записаното на записа лице, макар да е запознато със снимка на
подсъдимия. Приела още, че за твърдяното незаконно проникване следва да се
подаде тъжба до РС-Монтана.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - свидетелските показания на Р.А.К., Л.А.М., Георги И.П., С.И.М.
и В.М.Т..
От
показанията на свидетеля Георги П. се установява, че същият като съсед е видял
през есента на 2018г. подсъдимия да носи стълба и да гледа нещо по покрива на
гаража. Този свидетел е категоричен, че не е видял подсъдимият да прониква в
чужд имот. Нещо повече, описва подсъдимия като облечен с къси панталони, а от
разпита на св.Р.К. става дума за лице проникнало в дома със светли дрехи, дълги
панталони и шапка. Съдът кредитира показанията на този свидетел, макар същите
да не изясняват по някакъв особен начин фактическата обстановка, още повече че
свидетелят не се ангажира с дата или друга конкретност, а говори за есента на
2018г.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелите С.И.М. и В.М.Т.. Тези свидетелки
познават както семейството на тъжителката, така и това на подсъдимия. Влизали
са многократно в дома на тъжителката и са запознати, че входа на къщата е общ,
а преди няколко години е поставена и PVC врата на стълбите, която по
някога се заключва. По този факт спор няма и между страните. Нито подсъдимия,
нито свидетелката Л.М. го оспорват.
Съдът
обаче с особено внимание анализира показанията на свидетелките Р.К.-дъщеря на
тъжителката и Л.М. – съпруга на подсъдимия, като съобрази факта, че двете са
полусестри, с възниквал имотен спор между тях именно за процесния имот.
Двете
свидетелки дават показания в смисъл, че част от втория етаж е собственост на
свидетелката Л.М., както и че до лятото на 2020г. последната е имала лични вещи
на етажа. Няма спор и по факта, че до 2018г. всички обитаващи имота са били в
добри отношения. Няма спор и по факта, че вратата е поставена между първия и
втория етаж не за разграничение, а поради излизащи лоши миризми. Това е и
причината ключа от втория етаж да се намира в антрето.
Свидетелката
Р.К. при разпита си в съдебно заседание отрече факта, че е имало свободен
достъп до техния имот от подсъдимия и св.М., но в самата тъжба е вписано, че на
22.05.2018г. в присъствието на тъжителката е влязъл подсъдимия в хола и се е
запътил към библиотеката. Не се наведоха доводи, не се и доказа по някакъв
начин, че след този случай на подсъдимия или на членове на неговото семейство е
забранено да се качва на втория етаж от къщата, обитаван от тъжителката. Ето
защо съдът в тази част не дава вяра на показанията на свидетелката К..
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелката Л.М., тъй като нейните показания
напълно се припокриват със събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства. Нещо повече, различия в показанията на свидетелите К. и М. по
същество няма. Единствено бе оспорен факта относно достъпа до имота на
тъжителката, но съдът по мотиви изложени по- горе прие, че не следва да се
кредитират показанията на свидетелката К..
Съдът
кредитира показанията на свидетелката К. досежно частта, в която твърди, че е
видяла подсъдимия да се разхожда в дома й на 17.10.2018г. по записа от
камерата. Факта обаче, че свидетелката вярва, че това е подсъдимия не означава,
че лицето проникнало в дома й е именно той. На досъдебното производство е
назначена видеоиндентификационна екпертиза изпълнена от вещо лице И. П. във
връзка със сваления видеозапис, от заключението, на което се установява, че
изследваните изображения на лицето, снимковите кадри, ниското ниво на
осветеност, наличието на шапка води до загуба на информация за голяма част от
лицевите черти, което не дава възможност за извличане на достатъчен брой
устойчиво-различими, общи и частни признаци, тоест не може да бъде
идентифицирано записаното лице. Следва да се отбележи още, че за сравнителен
материал е използвана снимка на подсъдимия от АИС „БДС”. Това заключение не
е оспорено и е обсъждано в прекратителното постановление на РП-Монтана.
Съдът намира, че след като експертът не е успял да
установи самоличността на записаното лице, въпреки че е ползвало за сравнение и
снимка на подсъдимия, то няма как свидетелката К. с категоричност за заяви, че
е разпознала от същия този запис лицето, като подсъдимия.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката К. в тази част, защото същата вярва, че е
разпознала подсъдимия на записа, но от събраните по делото доказателства се
установява друго.
Подсъдимият
К.Б.М. е обвинен в извършено престъпление по чл.170 ал.1 от НК, а именно, че е
влязъл в чуждо жилище, като за целта е използвал ловкост. Това престъпление
изисква да е осъществен ос пряк умисъл.
От
събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказа подсъдимият на
17.10.2018г. да е проникнал в жилището обитавано от тъжителката, а още по–малко
да е употребил за това ловкост. Нещо повече, следва да се преповтори факта, че
макар втория етаж да е обитаван от тъжителката, то идеална част от него е
собственост на съпругата на подсъдимия. Установи се още, че подсъдимият е имал
достъп по стълбите по втория етаж и не е наложително за проникване в имота да
използва стълба и ловкост за проникване през вратата на терасата. Факта
установен от свидетеля Георги П., че през есента на 2018г. е носел из двора
стълба не води до извода да е проникнал в имота през терасата, още повече че
този свидетел е категоричен в показанията си, че не е видял такова нещо.
От субективна страна престъплението по чл.170 от НК изисква да е налице форма на вина – пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. ІІ от НК. Подсъдимият да е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, да е предвиждал неговите обществено опасни
последици и да е допускал тяхното настъпване. От установената по – горе фактическа обстановка
изградена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства не
се установява подсъдимият да е извършил деяние, което да бъде възведено при
форма на вина пряк умисъл.
При така възприетата от съда и
описана по – горе фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни
доводи съдът намира, че подсъдимия К.Б.М. не е извършил престъплението по чл.170
ал.1 от НК, поради което го призна за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото
обвинение. Не се доказа по никакъв начин в хода на съдебното следствие
фактическата обстановка твърдяна в обстоятелствената част на тъжбата по един
категоричен и небудещ съмнение начин, а именно, че на 17.10.2018г. в град
Монтана да е влязъл в чуждо жилище – това на тъжителката Й.Г.С.,xxx, като
употребил за това ловкост, а именно използвал стълба, по която се покачил на
покрива на постройката до гаража и от там е прескочил на терасата на кухнята на
жилището.
По силата на чл.102 т.1 от НПК в
наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него, като по силата на чл.103 ал.1
пр.ІІ от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер лежи
върху тъжителя. В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимия не
е доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът
призна подсъдимия за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл.84 от НПК в
настоящият наказателен процес е предявен граждански иск от тъжителката Й.Г.С.
против подсъдимия К.Б.М. за сумата от 500.00 лева представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Предвид изхода на делото съдът намира, че не са
настъпили вредни последици, които следва да бъдат обезщетявани от подсъдимия,
поради което отхвърли гражданският иск, като неоснователен.
Предвид изхода на делото съдът намира, че
тъжителката Й.Г.С. следва да ЗАПЛАТИ на К.Б.М. сумата от 800.00 лева направени
разноски по водене на делото.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: