РЕШЕНИЕ
№ 6
гр.
Русе, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав, в
публично заседание на 10 март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 696 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.П.Д. *** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №21-1085-000861/22.11.2021г.
на началник група към ОДМВР Русе, сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена
ПАМ – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Наведени са доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяната й и
присъждане на сторените в производството разноски, за които е представен списък
на л.38 от делото.
Ответникът
– началник група към ОДМВР Русе, сектор
„Пътна полиция, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсулт.
Административният съд, като извърши цялостна
проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат
на 22.11.2021 г., видно от отбелязването в разписката в самата заповед /л.1 от
административната преписка/. Жалбата е подадена на 26.11.2021г., в срока по
чл.149,ал.3 вр.ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената
заповед, имаща право и интерес от оспорване, поради което е допустима
Разгледана по същество, тя е основателна.
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-1085-000861/22.11.2021г. на началник
група към ОДМВР Русе, сектор „Пътна полиция“, на И.П.Д., на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, е наложена ПАМ –
„временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни
административни мерки, между които и процесната по чл.171, т.1, б.“в“ от закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ПАМ по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото /л.27/ е представена Заповед №
336з-1120/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да
прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП. Заповедта е издадена на основание
чл.172,ал.1 от ЗДвП и Заповед рег. №8121з-48 от 2015 г. на Министъра на
вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторно
известно, че с нея министърът на вътрешните работи определя областните дирекции
на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165,ал.1 от ЗДвП. Съобразно
това, и в съответствие с нормата на чл.172,ал.1 от ЗДвП, директорът на ОД на
МВР-Русе със Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. е делегирал правомощията си по
издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително е на началник
група в сектор ПП, какъвто е издателя на оспорения акт в настоящия случай.
Предвид това, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-1085-000861/22.11.2021г. е издадена в условията на делегирана
компетентност.
От събраните по делото доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 19.11.2021г., около 13.40 часа, жалбоподателят И.П.Д. ***. Бил спрян за проверка от полицейски служители. Д. бил
изпробван за употреба на алкохол /такава не била установена/, но отказал да
бъде проверен с техническо средство Drug test 5000 за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. Полицейските служители му издали талон за
изследване /стр.4 от административната преписка/, в който е вписан отказът на Д.
и той е уведомен, че следва да се яви в УМБАЛ "Канев" за вземане на
кръв и урина в срок от 40 минути от връчването на талона; талонът е връчен в
14.00 часа.
Жалбоподателят бил откаран до болничното
заведение от майка си - св. П.Д.. В 14.34 те пристигнали пред Спешно отделение
на болницата. Д. позвънил на звънеца, изчакал известно време, никой не отворил,
поради което отишъл до спешната лаборатория, за да провери дали там не могат да
му вземат кръв. Там служител на лабораторията му обяснил, че трябва да се върне
в Спешно отделение. В 14.42 ч. жалбоподателят се върнал във фоайето пред
отделението, отново позвънили неколкократно – първо Д., после и майка му, и в
14.47ч. от отделението излязъл медицински работник , който взел от
жалбоподателя талона за медицинско изследване. В 14.50 ч. същият медик върнал
на Д. талона и му обяснил, че изследване не може да бъде направено, тъй като посоченото
в талона време е изтекло. Тези факти се установяват безпротиворечиво от
показанията на св.Д. и представения по делото видеозапис.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП, послужила като правно основание за издаване на заповедта, ПАМ
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
се налага на водач, който управлява моторно превозно средство „…. след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.“
Анализът на нормата разкрива следните
хипотези, при които се прилага ПАМ – 1. Управление на МПС при установена / с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест/ употреба
на наркотични вещества или техни аналози и 2.управление на МПС при отказ да
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Водачът може да откаже както да бъде
проверен /на място, от полицейски орган, с техническо средство или с тест/,
така и да даде биологични проби.
Видно от употребата на съюзът „или“ при посочване на двете хипотези, за да е
съставомерен отказът, следва водачът да е отказал да бъде проверен изобщо, по
който и да е от визираните начини. Отказът за проверка с техническо
средство/тест, при липса на отказ за даване на биологични проби, не е
самостоятелно основание за прилагане на ПАМ. В този смисъл водачът има право на
избор за начина на установяване на употребата на наркотици. В подкрепа на този
извод е и разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, /издадена въз основа на законова делегация –
чл.174, ал.4 от ЗДвП/, съгласно която
установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. В
конкретни случай жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство, но не
е отказал такава с медицинско изследване. Видно от действията му – получаване
на издадения талон, явяване на указаното място в дадения времеви интервал,
неколкократното сигнализиране на звънеца на спешното отделение, той е направил
всичко в рамките на възможностите си, за да даде биологични проби; такова
поведението не може да се третира като отказ, доколкото последният следва да е категорично
изразен с думи или действия и да е насочен към осуетяване на предписанията,
дадени с талона за изследване. Неизвършването на самото изследване е в резултат
на независещи от волята на Д. причини – претовареност на медицинските
специалисти, лоша организация в болничното заведение и т.н. Следва да се
подчертае, че за съставомерността на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е необходимо не неизвършване на химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване, а отказ за даване на биологични
проби за такова, а както по-горе беше посочено, отказ липсва.
По гореизложените съображения, съдът приема, че в разглеждания случай не са били налице
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. Оспорената заповед се
явява постановена в нарушение на материалния закон, поради което се следва
нейната отмяна.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143 АПК, на оспорващия се дължат разноските за производството. Същият е сторил
такива в размер на 10 лв. – държавна такса и 200 лева възнаграждение за
адвокат, договорено и платено в брой с вкл. ДДС, удостоверено с представения
договор за правна помощ на стр.13 от делото, поради което юридическото лице, в
чиято структура е органът, издал оспорения акт - ОД на МВР-Русе, следва да бъде
осъдено за разноските в общ размер на 210 лева .
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 1 и 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по направеното оспорване от И.П.Д. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1085-000861/22.11.2021г. на началник група към ОДМВР
Русе, сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена ПАМ – „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Русе да заплати на И.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 210 лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно на основание
чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Съдия: