№ 160
гр. Враца, 06.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ел. В. Ст.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200153 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от С.
Г. Р., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
И. С.- Началник на Затвора – Враца, изразява становище за неоснователност на
молбата с доводи, че осъденият Р. за престоя си в Затвора - Враца е спазвал
установения ред и дисциплината, няма наложени дисиплинарни наказания, няма и
получени награди. Същият е пасивен към организираните в затворническото
общежитие спорни мероприятия и образователни програми. Основна част от времето
си прекарва в спалното си помещение и отказва да участва в специализирана групова
работа. Лишеният от свобода омаловажава извършеното от него деяние и не приема
наложената присъда и с оглед становището на затворническата администрация
осъденото лице не отговаря на изискванията на чл.439а НПК. Корекционната работа с
него следва да продължи с цел постигане на трайна положителна промяна, поради
което предлагаме молбата му да не бъде уважена.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Излага
1
доводи, че осъденият е изтърпял предвидения в закона минимум от наказанието, който
е 1/2 от наложеното му наказание, но от представените по делото доказателства -
доклад за оценка на риска и рецидив по чл.155 ЗИНЗС и становището на
затворническата администрация става ясно, че същият не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне. Сочи, че същият има формално отношение към
плана на присъдата, демонстрира лабилна мотивация за промяна на поведението не
осъзнава своите грешки. С оглед на това намира, че не са изпълнени в пълен обем
целите, заложени в плана на присъдата, поради което моли да не уважавате молбата
му.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Определение от 26.01.2022г. по ЧНД№298/2021г. на ОС - Монтана са
групирани наказанията по НОХД№6124/2021г. на СРС и по замененото наказание
"пробация" по НОХД№43/2018г. на PC - Кубрат с ЧНД№76/2021г. на ОС - Монтана,
като определя общо и увеличено наказание "лишаване от свобода" от 1 година и 4
месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му общо наказание от
01.12.2021г., и до момента фактически е изтърпял 4 месеца и 5 дни. От предварителен
арест 6 месеца и 21 дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 10
месеца и 26 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 5 месеца и 4 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се
стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи
за промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 78
точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: Проблемни зони с дефицити се очертават:"Криминално минало" - осъждан е
многократно, първите му девиантни прояви са още като непълнолетен, настаняван е
във ВУИ; "Отношение към правонарушението" - има формирани криминални нагласи,
склонен е да търси самооправдание, мотивацията му за позитивна промяна е
лабилна;"Начин на живот и обкръжение" - формиран е под негативно влияние на
криминално проявения си баща, интегриран е в криминални среди, податлив е на
негативно влияние;"Умения за мислене" - не разпознава проблемите си и собствения
принос в тях; не ги разрешава по адекватен и законосъобразен начин; склонен е да
реагира импулсивно, без да мисли за негативните последици от действията си; повтаря
2
допуснатите грешки. Според соц.работник, ресурсите, с които разполага л.св. Р.
основно са свързани с младата му и трудоспособна възраст, има образователно ниво,
жилищно е осигурен, липсват зависимости към алкохол и наркотици, както и значими
емоционални проблеми.
Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности. Рискът от извършване на бягство е
нисък. Показал е толерантно отношение към служителите на затворническата
администрация и останалите лишени от свобода, но под влияние на алкохол и
наркотици би могъл да реагира враждебно и да прояви агресия. Не е декларирал
дискриминационни и враждебни нагласи.
От доклада на социалният работник е видно, че при извършената оценка е
констатирано, че лишения от свобода С.Р. спазва установения ред и дисциплина.
Поведението му отговаря на изискванията и ч отчетено, че отношенията му с
останалите лишени от свобода са повърхностни, но е склонен да се съобразява с
вижданията им. Не проявява дискриминационни нагласи. Към пенитенциарните
служители се отнася с необходимото уважение. Пасивен е към организираните в ЗОЗТ
културно-масови и спортни мероприятия и образователни програми, като предпочита
да прекарва времето си в спалното си помещение. Отказва участие в специализирана
групова работа "Умения за мислене".
Л.св. Р. поддържа редовни контакти с партньорката си чрез телефонни
разговори.
По отношение на л.св.Р. е отчетено, че през наблюдавания период той не е
награждаван и не е наказван.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към действията му. Не
е отчетена трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот след освобождаването му, в следствие ограниченията в затвора.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото
лице, в частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС
може да се заключи, че осъдения Р. не се е поправил. Приложените мерки за корекция
не са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Р. първата предпоставка формално е налице.
3
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към
спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към
извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си
начин на живот. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има
съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира,
както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.в. С.Р. следва да продължи
процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до
края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода Р. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно половината от наложеното му наказание
"лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
4
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Г. Р., роден на *** в гр.
Русе, с постоянен и настоящ адрес с.***, община Монтана, понастоящем в Затвора -
Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване
от свобода", определено му с Определение по ЧНД№298/2021г. на ОС - Монтана, с
остатък 5/пет/ месеца и 4/четири/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5