№ 3853
гр. София, 23..1.2.25 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
2.24111.162.24 по описа за 2.24 година
Софийски районен съд, ІІ Гражданско отделение, 164-и състав, в закрито съдебно
заседание проведено на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
състав:
Районен съдия: Гергана Недева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 62.24 по описа на съда за 2.24 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 14. ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74,
ал. 4, вр. ал. 1, пр. I и II КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка
с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Г. Р., ЕГН **********,
срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. (WIZZ AIR HUNGARY ZRT.), чуждестранно
акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република **********вписано в
търговския регистър на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под
номер .1-1.-14.174, със седалище и адрес на управление 11.3 Byganewa, Koer utca 2/A B. ep.
II-V, представлявано от Йозеф Янош Варади, действащо в Република България чрез клон с
фирма „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, вписан в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК 2..83.927, с която са предявени следните искове:
- За обявяване за недействителна разпоредбата на чл. 1 от сключения на 17..8.2.21 г.
между страните трудов договор, респ. от трудовия договор от 17..2.2.23 г., в частта, с която
се установява срочност на договора, поради противоречието й с разпоредбите на чл. 68, ал. 4
от КТ във вр. с § 1, т. 8 КТ и чл. 8, ал. 1 КТ;
- За признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, извършено от
ответника със Заповед № 2243.а от 12..8.2.24 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ
- за възстановяване на ищецът на заеманата преди уволнението му длъжност;
- За осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в
размер на 22 97.,82 лв. за времето, през което последният е останал без работа вследствие на
1
незаконното уволнение, за максималния период от 6 месеца, от 19..8.2.24 г. до 19..2.2.25 г.;
- За осъждане на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва върху
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7656,94 лв., дължима за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението.
Ищцата И. Г. Р., ЕГН **********, основава претенцията си на твърдения, че е
работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „младша стюардеса“ с код
съгласно НКПД-2.11 5111 3..6, въз основа на трудов договор от 17..8.2.21 г., сключен за
срок от 18 месеца, като във връзка с трудовите функции на длъжността изпълнявала
международни рейсове като член на кабинния екипаж на оперирани от ответника
въздухоплавателни средства. На 17..2.2.23 г. страните сключили повторно на основание
чл. 68, ал. 4 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ срочен трудов договор за определен срок – 18 месеца,
който започнал да тече на 19..2.2.23 г. Трудовото правоотношение между страните било
прекратено със Заповед № 2243.а от 12..8.2.24 г. Поддържа, че вторият договор следва да се
счита сключен за неопределено време, тъй като към датата на сключването му не са
съществували обективни причини, които биха могли да обусловят срочния му характер.
Поддържа, че клаузата за срок, фигурираща в Трудовия договор от 17..8.2.21 г., респ. – в
трудовия договор от 17..2.2.23 г., противоречи на нормата на чл. 68, ал. 4 КТ. Оспорва
правото на работодателя за прекратяване на ТПО на посоченото основание „с изтичане на
определения срок“.
Ищецът твърди също, че клаузата от процесните трудови договори, съгласно която
„сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят
няма да прави отделни плащания за тези сектори“, е недействителна поради
противоречие със закона, евентуално – поради заобикаляне на закона. Излага съображения,
че въз основа на сключените трудови договори и политика за възнагражденията на Уиз Еър
ответникът е следвало ежемесечно да начислява и заплаща на ищеца (след като преди това
удържи дължимите от последната здравноосигурителни и социалноосигурителни вноски и
данък върху доходите) в срок до 1.-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат
съответните суми, най-малко следните трудови възнаграждения и командировъчни пари: а)
т. нар. „брутна заплата“ по чл. 5 , буква (точка) „а“ от трудовите договори, представляващо
1/12 от сбора от „основна (базисна) заплата“ и уговорените в съответния трудов договор
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, наричани от работодателя
„брутни еднократни суми“; б) „секторно плащане“, в т.ч. т.нар. „секторен бонус“ – в
размер на 2.,54 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. – 24,64 лв. за всеки
изпълнен „среден сектор“, и 3.,8. лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“ и 36,97 лв. за всеки
„свръхдълъг сектор“ през периода от постъпване на ищцата на работа до 2...3.2.22 г. вкл.; в
размер на 24 лв. за всеки изпълнен„стандартен сектор“, респ. – 2.,8. лв. за всеки изпълнен
„среден сектор“, и 36 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“ и 43,2. лв. за всеки „свръхдълъг
сектор“ през периода от 21..3.2.22 г. до 2...5.2.22 г. вкл.; в размер на 28 лв. за всеки изпълнен
„стандартен сектор“, респ. – 33,7. лв. за всеки изпълнен „среден сектор“, и 42 лв. за всеки
изпълнен „дълъг сектор“ и 5.,6. лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ през периода от 21..5.2.22 г.
до 2...3.2.23 г. вкл.; в размер на 34,16 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. – 41
лв. за всеки изпълнен „среден сектор“, и 51,24 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“ и 64,69
лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ през периода от 21..3.2.23 г. до датата на прекратяване на
ТПО, представляващо възнаграждение по чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата; в) командировъчни пари по раздел IV от Наредбата
за служебните командировки и специализациите в чужбина в размер на 55 евро за всеки
ден, през който ищецът е бил член на екипажа на оперирано от ответника
въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс; и г) други допълнителни
възнаграждения с непостоянен характер (месечната комисионна в размер на процент от
реализираните през съответния месец продажби на продукти на борда на самолети на Уиз
2
Еър) и допълнителни командировъчни нари (наричани във фишовете за работна заплата
„DA“ (daily allowance), начислявани и изплащани в съответствие с вътрешните актове и
политики за възнаграждение на ответното дружество. Поддържа, че ответникът следва да й
изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за времето в което е останала без работа в резултат
на незаконното й уволнение, за посочения в ИМ шестмесечен период, като твърди, че през
процесния период е имала право да получава дневни командировъчни пари в размер на 55
евро, която сума следвало да се включи в базата при изчисляване на претендираното
обезщетение.Претендира и обезщетение за забава върху търсеното обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ, като посочва, че същото възлиза на сумата от 7 656, 94 лв. за периода от
уволнението до датата на подаване на исковата молба в съда, като претендира и законната
лихва върху същото от подаване на исковата молба в съда до окончателното му плащане.
Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на сторените по делото
разноски.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат
приети по делото. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси. Прави искане по чл. 19. ГПК ответникът
да бъде задължен да представи всички допълнителни споразумения към Трудови договори
от 17..8.2.21 г. и 17..2.2.23 г. с изкл. на Анекс от 22..5.2.22 г.; Договор за обучение;
потвърждения за удържан данък върху доходи от ТПО за 2.21 г., 2.22 г. и 2.23 г.; работните
графици за периода от .1.1..2.22 г. до датата на прекратяване на ТПО; фишове за работна
заплата от м. декември 2.21 г. и м. февруари 2.23 г.; Вътрешни правила (Политики) относно
работната заплата в ответното дружество, приложими към процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. (WIZZ AIR
HUNGARY ZRT.) депозира отговор на исковата молба, чрез адв. Радослав Александров, с
който оспорва исковете като недопустими, като предявени срещу ненадлежна страна.
Оспорва твърденията за незаконност на уволнението като ги намира несъстоятелни.
Поддържа, че разликата между зимен (слаб) и летен (силен сезон) и по-малкото полети през
зимния сезон представляват „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 4 във вр. пар. 1, т. 8
от ДР на КТ. Твърди, че клаузата за срочност на трудовия договор била валидна. Оспорва, че
ищцата е продължила да работи след 19..8.2.24 г., като нейният последен работен ден бил на
1...8.2.24 г. При недействителност на клаузата на чл. 5 от трудовия договор поддържа, че
„секторното плащане“ не следва да включва в базата за изчисляване на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ. Поддържа, че страните са се договорили, че допълнителното и специфично
„секторно плащане“ ще се заплаща за прелетени 3-ти и 4-ти сектор за деня, но няма да се
дължи 1-ви и 2-ри сектор, тъй като трудът за тези сектори се покрИ. от основната заплата.
Поддържа, че приложените документи към исковата молба – обяснения на заплатите на
кабинен екипаж; често задавани въпроси България; въпроси и отговори са ирелевантни към
делото. Оспорва размерът на дневните да е 55 евро на ден. Оспорва, че при изчисляване
размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се включат „секторно плащане“ за
първи и втори сектори, както и за трети и четвърти сектор; „секторен бонус“; „дневни“
(командировъчни) по чл. 215 КТ; междинни данъчни корекции; комисионна; плащане за
време на разположение; плащане за извънреден труд; плащане за нощен труд; бонус;
плащане за нощен транспорт. Моли за прекратяване на настоящото производство като
недопустимо, евентуално – за отхвърляне на исковете, като неоснователни по същество.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответника също прилага писмени доказателства, които
моли да бъдат приети по делото. Моли за задължаване на ищеца да представи в превод на
български език Фиш за РЗ за м. юли 2.24 г. Моли за поставяне на допълнителни въпроси към
вещото лице по ССчЕ. Прави искане по чл. 19. ГПК ищецът да бъде задължен да представи
трудовата си книжка. Моли за допускане до разпит на свидетелите В. А. и Р. Х., при режим
3
на призоваване, на адрес гр. Варна, летище „База Уиз Еър“, за установяване на
обстоятелствата около връчване заповедта за прекратяване на ТПО, последния работен ден
на ищцата и че същата не е работила след 18..8.2.24 г. Моли от съда ищецът да бъде
задължен да се яви лично и да даде обяснения по посочените в ОИМ въпроси.
Безспорни обстоятелства и такИ., които не се нуждаят от доказване:
Ищцата И. Г. Р. е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност
„младша стюардеса“ с код съгласно НКПД-2.11 5111 3..6, въз основа на трудов договор от
17..8.2.21 г., сключен за срок от 18 месеца, като във връзка с трудовите функции на
длъжността изпълнявала международни рейсове като член на кабинния екипаж на
оперирани от ответника въздухоплавателни средства. На 17..2.2.23 г. страните са сключили
повторно, на основание чл. 68, ал. 4 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, срочен трудов договор за
определен срок – 18 месеца. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено
със Заповед № 2243.а от 12..8.2.24 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
налице противоречие на клаузата от трудовия договор с повелителни правни норми, респ. –
че е налице заобикаляне на повелителни правни норми.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи наличието
на трудово правоотношение между страните към датата на уволнението.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението, а именно – наличието
твърдяното основание за уволнение – че договорът е бил сключен като срочен и
предвиденият в него срок е изтекъл към датата на издаване на заповедта за уволнение.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в тежест на ищеца е да установи, че с ответника са
се намирали във валидни трудови правоотношения преди издаване на оспорената заповед,
незаконосъобразност на процесното уволнение и неговата отмяна оставането на ищеца без
работа по причина на уволнението през процесния период от 19..8.2.24 г. до 19..2.2.25 г. и
размера на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението, а именно – наличието
на твърдяното основание за уволнение – че договорът е бил сключен като срочен и
предвиденият в него срок е изтекъл към датата на издаване на заповедта за уволнение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
По предявените искове ответникът следва да докаже въведените в отговора на исковата
молба правоизключващи възражения.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Посочените с исковата молба и отговора писмени доказателства съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и прилагането им по делото
следва да бъде допуснато.
Следва да се укаже на ищеца на основание чл. 185 ГПК да представи в превод на
български език следните документи – Анекс от 2...5.2.22 г.; Имейл от 25..6.2.24 г.; Имейл от
.2..7.2.24 г.; Имейл от 29..7.2.24 г.; Имейл от 13..8.2.24 г.; Имейл от 16..8.2.24 г.; Имейл от В.
А. до ищцата; Фишове за заплати; Обяснение на заплатите на кабинния екипаж в редакция,
приложима, считано от .1..4.2.23 г. и .1..4.2.24 г.; Обяснение на фиш за заплата в редакция,
приета, считано от 13..4.2.23 г. При неизпълнение същите ще бъдат изключени от
4
доказателствения материал по делото.
Следва да бъде уважено направеното от ищеца искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за отговор на посочените в исковата молба и отговора на ИМ.
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 19. ГПК за задължаване ответното
дружество да представи потвърждения за удържан данък върху доходи от ТПО за 2.21 г., 2.22
г. и 2.23 г.; работните графици за периода от .1.1..2.22 г. до датата на прекратяване на ТПО;
фишове за работна заплата от м. декември 2.21 г. и м. февруари 2.23 г.; вътрешни правила
(политики) относно работната заплата, приложими към процесния период, като следва да
бъде отхвърлено в останалата си част касателно всички допълнителни споразумения към
Трудови договори от 17..8.2.21 г. и 17..2.2.23 г., доколкото с ОИМ ответникът е посочил, че
не разполага с такИ. и страните не твърдят да са сключвани такИ., и договор за обучение
като неотносим към предмета на спора.
Следва да се уважи искането на ответника по чл. 19. ГПК за задължаване ищеца да
представи трудовата си книжка.
Следва да бъде уважено искането на ответника ищецът да се яви лично пред съда, за да
даде обяснения на поставените в ОИМ въпроси по реда на чл. 176 ГПК.
Следва да се укаже на ответното дружество да представи допълнителна информация за
исканите от него свидетели – три имена и ЕГН, в случай на необходимост от изготвяне на
допълнителна справка за постоянен и настоящ адрес на същите, както и да уточни посочения
адрес за призоваване, техен служебен адрес ли е?
Съдът намира предявените искове за допустими. Това е така, тъй като в
обстоятелствената част на същата се излагат твърдения относно дружеството, за което
ищецът счита да е негов работодател, като същото съответства на лицето, посочено от нея
като ответник по делото. По останалите поддържани с отговора на исковата молба и
допълнителна молба доводи относно липсата на пасивна легитимация на ответника да
отговаря по предявените искове, обосновани с твърдението, че не е работодател на ищеца и
не се намира в трудово правоотношение с нея, съдът дължи произнасяне едва при
постановяване на съдебния акт по съществото на спора.
Следва да се укаже на ищеца да конкретизира претенцията си за мораторна лихва
върху търсеното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като уточни начална и крайна дата на
периода, за който се претендира и как е формиран посочения м ИМ размер?
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 14., ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да уточни с молба с препис за ответника претенцията си за мораторна лихва върху
обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ, като конкретизира периода, за който се претендира, с
начална и крайна дата. При неизпълнение – исковата молба в тази си част ще бъде върната,
а производството по нея – прекратено.
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за .9..5.2.25 г. от 11,.. ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 185 ГПК да представи в превод на български
език следните документи, приложени към ИМ - Анекс от 2...5.2.22 г.; Имейл от 25..6.2.24 г.;
5
Имейл от .2..7.2.24 г.; Имейл от 29..7.2.24 г.; Имейл от 13..8.2.24 г.; Имейл от 16..8.2.24 г.;
Имейл от В. А. до ищцата; Фишове за заплати; Обяснение на заплатите на кабинния екипаж
в редакция, приложима, считано от .1..4.2.23 г. и .1..4.2.24 г.; Обяснение на фиш за заплата в
редакция, приета, считано от 13..4.2.23 г. При неизпълнение – същите ще бъдат изключени
от доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, със заключението по
която вещото лице да даде отговор на поставените от ищеца в исковата молба и от
ответника в ОИМ, въпроси, при депозит в размер на 6.. лв., от които 3.. лева, вносими от
бюджета на съда предвид разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК, и 3.. лева, вносими от
ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице В. Д. П.
УКАЗВА на вещото лице по ССчЕ, че следва да изготви заключението след проверка
на документите, приложени по делото и намиращи се у ищеца, и след проверка в
счетоводството на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 19. ГПК ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи потвърждения за удържан данък върху
доходи от ТПО за 2.21 г., 2.22 г. и 2.23 г.; работните графици за периода от .1.1..2.22 г. до
датата на прекратяване на ТПО; фишове за работна заплата от м. декември, 2.21 г. и м.
февруари, 2.23 г.; Вътрешни правила (Политики) относно работната заплата, приложими към
процесния период.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 19. ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да представи препис-извлечение от трудовата си книжка относно
вписванията, касаещи трудовото правоотношение между страните.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 176 ГПК ищецът Р. да се яви лично в о.с.з., за да даде
обяснения във връзка с поставените в отговора на исковата молба, въпроси.
УКАЗВА на ответника да представи допълнителна информация за исканите от него
свидетели – В. А. и Р. Х., като уточни трите имена и ЕГН на същите, за да бъде направена
евентуално последваща справка в НБД за адреса на лицето, както и да уточни посочения в
молбата му адрес за призоваване, техен служебен адрес ли съставлява?
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и представят
или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за които до
момента не са ангажирали такИ..
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства – да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото – да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
6
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 2.4.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7