№ 4485
гр. С., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110152991 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от В. П. Д. искова молба,
срещу „Д-Е“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 177, вр. чл. 173а КТ и чл. 213 КТ за заплащане
на следните суми: сумата от 718.52 лева, представляваща обезщетение за прекратяване
на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
сумата от 570.00 лева, представляваща възнаграждение за ползван платен отпуск от 22
дни през месец Ноември 2021 г. и сумата от 6 223.80 лв., представляваща обезщетение
за незаконно недопускане до работа за периода от 01.12.2021 г. до 01.09.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от дата на предявяване на исковата молба –
30.09.2022 г. до окончателно изплащане.
С протоколно определение от 17.03.2023г., на основание чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на иска с правно основание чл. 177 КТ, чрез увеличаване
размера на претенцията от 570.00лв. на 657.80лв.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор от
28.01.2019 г., въз основа на който е изпълнявала длъжността „продавач консултант“.
Сочи, че със заповед № 30/01.09.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ, като оспорва да е било налице взаимно съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение, както и да е отправяла предложение до
работодателя в този смисъл. Твърди, че се дължи обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от нейна страна. Излага, че с оглед
обявената епидемична обстановка в страната е била преустановена работата за м.
ноември 2021 г., поради което работодателят издал заповеди за ползване на платен
годишен отпуск за период от 22 работни дни, за което време ищцата твърди, че не е
заплатено възнаграждение. Сочи, че след изтичането на платения годишен отпуск от
м.ноември 2021 г. до връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение /11.09.2022 г./, непрекъснато е посещавала магазина, но не била
допускана до него, т.к. същият бил заключен. С оглед изложеното претендира
обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от м.12.2021 г. до
1
м.09.2022 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
221, ал. 1 КТ, чл. 177, вр. чл. 173а КТ и чл. 213 КТ.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение. Настоящият
съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба, не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза може да се направи извод за основателност на заявените искови
претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение, с което заявените искови претенции да
бъдат уважени.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати по
сметката на Софийски районен съд сумата от 648.95лв., от които 300.00лв. –
възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда и 348.95лв. – държавни
такси.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д-Е“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., /АДРЕС/, да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, на основание чл. 221, ал. 1
КТ, чл. 177, вр. чл. 173а КТ и чл. 213 КТ, сумите както следва: 718.52 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от 657.80 лева,
представляваща възнаграждение за ползван платен отпуск от 22 дни през месец
Ноември 2021 г. и сумата от 6 223.80 лв., представляваща обезщетение за незаконно
недопускане до работа за периода от 01.12.2021 г. до 01.09.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от дата на предявяване на исковата молба – 30.09.2022 г.
до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Д-Е“ ООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на В. П. Д., ЕГН **********, сумата от 600.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Д-Е“ ООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 648.95лв.
Решението, по аргумент от чл.239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2