Р Е Ш Е Н И Е
№260080 06.04.2021 г. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На тридесети март две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 378 по описа за 2020 г. за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 20-0375-000398 от 30.07.2020 г. издадено от И.
Димитров Димитров, на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан.
Жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна депозира писмено становище, с което моли НП да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Жалбата
е неоснователна.
По т.
1 от обжалваното НП № 20-0375-000398 от 30.07.2020 г. издадено въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 173471, Серия GА, издаден на 22.05.2020 г., жалбоподателят И.В.Н., ЕГН
********** е санкциониран на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – Закон
за движение по пътищата („Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи
в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице
изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по
автомагистрала и скоростен път“), за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП („При
движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство“), изразяващо се в това, че на 22.05.2020 г. на АМ Тракия, км.
167+100 м., по посока запад – изток е управлявал собствения си лек автомобил „**“,
с рег. № **, като се е движил в лентата за принудително спиране, без повреда на
МПС или здравословни проблеми на водача или пътниците.
По т.
2 от обжалваното НП, жалбоподателят
е санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – Закон за движение по
пътищата („Използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му“), за нарушение на чл. 104а от ЗДвП („На водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.“),
изразяващо се в това, че на 22.05.2020 г. на Автомагистрала „Тракия“ (АМ Тракия),
км 167+100 м., по посока запад – изток е управлявал собствения си лек автомобил
„**“, с рег. № **, като по време на управлението е използвал мобилен телефон
без устройство, което позволява използването му без участието на ръцете.
Приетата
от АНО фактическа обстановка се установява от събраните при проведеното съдебно
следствие гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите -
актосъставителя И.Д.Н. и свидетелите по съставяне на АУАН – В. Светлинов А. и К.Д.Д.,
последните очевидци на нарушението. Показанията на свидетелите кореспондират с АУАН
№ 173471, Серия GА, издаден на 22.05.2020 г., който съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност. Изброените доказателствени
източници са логични и непротиворечиви. Те не са оборени от други
доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се
установяват всички обстоятелства от предмета на доказване – фактите около процесната
проверка и констатираното нарушение.
Поради
изложеното, съдът приема, че обжалваното НП е било издадено в съответствие с
установената фактическа обстановка, съобразно изискванията на ЗАНН и въз основа
на акт за констатиране на административно нарушение, съдържащ изискуемите от
закона реквизити.
Съгласно
чл. 58, т. 3 ЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се
движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. От редакцията на закона е видно, че движение в лентата за
принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само
когато превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното
средство нямат здравословни проблеми.
Съгласно
чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен
чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
От редакцията
на закона е видно, че използване на мобилен телефон при управление на превозно
средство не
е забранено във всички случаи, а само когато водача не ползва устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
От
показанията на свидетелите, на които съдът няма основание да не се довери се
установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в продължение на
около един километър в аварийната лента на АМ Тракия, км. 167+100 м., по посока
запад – изток. По делото не бе установена причината за движение на автомобила в
лентата за принудително спиране, като няма каквито и да е било данни, превозното средство да е било
технически неизправно или пък водачът да е имал здравословни проблеми. Установи
се също така, че жалбоподателя при управление на процесния автомобил е
използвал мобилен телефон без устройство за „свободни ръце“, което е отбелязано
в съставения акт, който водачът е получил без възражения.
Съдът
не споделя довода на жалбоподателя, че твърдяното нарушение е несъставомерно,
тъй като в участъка, в който е било извършено нарушение е имало ограничение на
90 км/ч, поради което не става въпрос за участък от автомагистрала по смисъла
на закона.
Съгласно
§ 6, т. 52 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП („Автомагистрала“ е път, който отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 7
от Закона за пътищата).
Съгласно
чл. 3, ал. 7 от Закона за пътищата автомагистралите са национални обекти. Те
са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни
средства с високи скорости и притежават следните характеристики: 1. имат
самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между
тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална
лента за аварийно спиране; 2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и
трамвайни линии е само на различни нива; 3. влИ.ето и отливането на движението
е само на определени места; 4. нямат директни връзки към съседните прилежащи
територии; 5. имат площадки за краткотраен отдих; 6. имат предпазна телена
ограда, т.е. в легалната дефиниция за „Автомагистрала“, законодателя не е
предвидил, че поставянето на знак за ограничението на скоростта на този път за
движение го превръща в друг вид републикански път.
Съдът
не споделя довода на жалбоподателя, че тъй като АУАН не е бил съставен от лице,
което е свидетел на нарушението, това е опорочило процедурата по издаването му.
В случая е спазена процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като АУАН е бил
съставен в присъствието на нарушителя И.В.Н. и свидетелите, които са
присъствували при извършване на нарушението - В. Светлинов А. и К.Д.Д..
Вида
и размера на наказанията е бил законосъобразно определен от АНО, съобразно
предвиденото в нормите на чл. 178ж, ал. 1 и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Не е
налице и маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателя е
многократно санкциониран с влезли в сила НП за нарушения на ЗДвП.
Поради изложеното, наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на делото, както и изрично направеното от процесуалния
представител на санкциониращия орган искане, и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва в полза на
ОДМВР - Стара Загора да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПрП), съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая, производството по делото е продължило
в шест съдебни заседания, в които процесуален представител на ОДМВР - Стара Загора не е участвал, поради
което следва да му се присъди възнаграждение в минимума от 80 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-0375-000398 от 30.07.2020 г. издадено от Иван
Димитров Димитров, на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, РУ
Чирпан.
ОСЪЖДА
И.В.Н., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР - Стара Загора, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: