Решение по дело №578/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Р Е Ш Е Н И Е

№…….

гр.Б.С., 24.03.2020г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Белослатински Районен съд, I-ви наказателен състав в публичното си заседание на 26 февруари Две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                              

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Житарска НАХ дело № 578 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

М.В.А. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 19-0248-000320/02.05.2019г. на Началник РУ – Б.С. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

В жалбата си жалбодателя чрез адв.С.Г. *** твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и желае неговата отмяна. Излага доводи, че липсва нарушение, тъй като начина, по който полицаите са сигнализирали шофьора на автомобила да спре, не е по установените правила в ЗДвП. С оглед неправилните действия на служителите на МВР се твърди, че не следва да се приема, че не спиране на по този начин подаден сигнал е по-скоро правилно, предвид безопасността на лицата в автомобила. Предвид изтъкнатите извършени нарушения на желае да се отмени на обжалваното НП.

Ответника по жалбата, редовно призован не е изпратил представител не е взел становище по нея.

Разпитаха се  актосъставителя и свидетеля по акта.

По делото са представени акт за констатирано нарушение № 335/24.03.2019г., НП № 19-0248-000320/02.05.2019г., справка за нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, медицинско свидетелство, трудов договор 1/30.05.2017г., студентска книжка, списък с разноските.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от жалбодателя претенции, приема  за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 23.03.2019г. полицейските инспектори при РУ – Б.С. Х.Х. – мл.ПИ „Пътна полиция“ и Я.К. били на работа за времето от  19.00 часа до 07.00 часа на 24.03.2019г. Около 02.05 часа се движили със служебен лек автомобил по ул.“Васил Левски“ в посока с.П.. Когато се намирали на кръстовището на ул.“Васил Левски“ и ул.“Петър Берон“ видели, че от към с.П. се задава лек автомобил и решили да го спрат за проверка. Когато приближили автомобила, водачът на служебния автомобил – Я.К., подал светлинен сигнал с бурканите, които се намирали отгоре на автомобила, придружен със звуков сигнал и косо тръгнали към автомобила, с цел да го блокират и спрат. Автомобилът първоначално намалил скоростта и приближавайки се към полицейския автомобил изведнъж рязко ускорил и ги заобиколил и без да спира продължил с висока скорост в посока центъра на града. Автомобилът бил „Форд Фокус“ с рег. № Вр 8979 Вр. Актосъставителя твърди, че при разминаването на двата автомобила, той видял шофьора на автомобила, тъй като полицейския автомобил осветил насрещния автомобил и това бил жалбоподателя М. А.. Полицаите обърнали колата и тръгнали след л.а.“Форд Фокус“, но не могли да го настигнат. Те познавали водача на автомобила и тръгнали да го търсят на места, където предполагали, че ще паркира. Полицейските служители открили автомобила на паркинг пред блок в ж.к. „Калоян“, установили, че все още капака над двигателя е топъл и решили, че водача на автомобила трябва да е наблизо. Влезли във светещ вход на блока, качили се нагоре, неустановили никого, но на слизане забелязали силует и тръгнали към него. Като го настигнали, установили, че това е М.А.. Извършили му проверка на документите и му съставили акт за установяване на административно нарушение за това, че не спира на подаден звуков и светлинен сигнал от лек автомобил „Кия“ с рег.№ СВ 9953 КА, с което осуетява полицейска проверка, както и че не е заплатил дължима глоба от 20.00 лева, и по този начин е нарушил разпоредбите на чл.103 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП. Акта е съставен от мл. автоконтрольор Х.Х. в присъствието на Я.К. и жалбодателя М.А., който го е подписал с възражението, че не е управлявал посочения в акта автомобил. Въз основа на този акт на 02.05.2019г. Началникът на РУ – Б.С. към ОД на МВР гр.В., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. е наложил на А. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, като на основание чл.54 от ЗААН е прекратил административно-наказателното производство в частта касаещо нарушението на чл.190, ал.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от акта за нарушение, Наказателното постановление, показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал. 1, б. "б" от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал. 1, б. "а" от ЗАНН от материално компетентни органи, видно от приложената по делото заповед на МВР. Актосъставителят отговаря на т. 1. 3. от заповедта, че след като заема длъжността "младши автоконтрольор" в РУ към ОД на МВР в правомощията му е да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност да издава наказателни постановления на Началника на РУ към ОД на МВР-гр. В., действащ като административно-наказващ орган, произтича от т. 2. 8. от представената заповед на министъра на МВР. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетеля-очевидец на нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетеля, посочен в него, съгласно разпоредбата на чл.43, ал. 1 от ЗАНН. И АУАН, и НП отговарят на изискванията съответно на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.

От установената по – горе фактическа обстановка на правен анализ подлежи нарушението, отразено в акта и в НП.

          Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, по който текст е привлечена отговорността на жалбоподателя, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От анализа на разпоредбата е видно, че за възникване на отговорност за водача по този текст от ЗДвП е необходимо да е бил подаден сигнал за спиране от контролен орган, при който водачът да не е изпълнил неговите указания да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата място. Чл.103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил, какъвто е и конкретния случай. По аргумент от  чл. 207 от ППЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като това става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Следователно, за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от начините, посочени в разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и  чл. 207 от ППЗДвП, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. Светлинния сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.  При подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. Съгласно  чл. 207, изр. последно от ППЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 103 ЗДвП и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Имайки предвид тези съображения съдът намира, че макар и наказателното постановление да е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, същото се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото съдът намира, че за направените от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева следва да бъде осъдена ОД на МВР гр.В., която да ги заплати на М.В.А.,***, ЕГН **********.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ОТМЕНЯ НП № 19-0248-000320/02.05.2019г. на Началник РУ – Б.С. към ОД на МВР гр.В., издадено срещу М.В.А. ***, ЕГН **********, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.В. да заплати на М.В.А. ***, ЕГН ********** направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред  ВрОС. 

                                                            

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: