Р Е Ш Е Н И Е №
260677
20.05.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII-ми граждански състав
На 22.04.2021г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа
докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №333 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.Р.Т., ЕГН: **********,
подадена чрез пълномощника адв.Х.Д., срещу
Решение №260022 от 04.01.2021 г., постановено по гражданско дело № 8824 по описа за 2019 г. на Пловдивски районен съд,
ХІII гр. състав, с което са отхвърлени предявените от него искове за осъждане на М.Г.Т., ЕГН: **********, да му заплати сумата от 10 500 лева, представляваща половината
от продажната цена по сключен между страните и Ц. Д. Д. договор за
покупко-продажба от 09.03.2016 г., обективиран в нотариален акт вх. № 12058,
акт № 64, дело № 8344/2016 г. на Служба по вписванията гр. София, на недвижим
имот, притежаван от страните в режим на съпружеска имуществена общност към
момента на сключване на договора, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4360.253.17.13 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, която сума е получена изцяло от ответницата по банков
път, сумата в размер на 1041,26 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 06.06.2018 г. – 28.05.2019 г.,
ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 28.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение
като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Претендира се отмяната му от
въззивния съд и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да бъдат уважени
предявените искове, ведно със законните последици.
Постъпил е писмен отговор от М.Г.Т., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. С.Ж., в който се оспорва
основателността на въззивната жалба с искане обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му намира наведените от ищеца с въззивната
жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение за основателни.
Решението е постановено
при дадена неправилна правна квалификация на предявения от ищеца главен иск-чл.284
от ЗЗД. С твърденията си по исковата молба и дадените пояснения , ищецът Е.Р.Т.,
ЕГН: **********, е определил кръга на релевантните към спора факти, както и
търсената защита, а именно, че страните са бивши съпрузи, като на 09.03.2016г.
по време на брачния си съюз са продали на трето лице притежавания от тях в режим на съпружеска
имуществена общност самостоятелен обект в сграда с идентификатор
58134.4360.253.17.13, находящ се в гр. София, за сумата от 10750 евро.
Продажната цена била изплатена от купувача по банковата сметка на ответницата, с изричното съгласие на ищеца обективирано в договора за покупко-продажба. С Решение от
02.01.2018 г., постановено по бр. д. № 16964/2017 г. по описа на Районен съд
Пловдив, е одобрено споразумението между страните за прекратяване на
гражданския брак, като съдът не се е произнесъл относно имуществените
отношения.С прекратяването на брака бившата съпруга е следвало да предаде на
ищеца половината от продажната цена на съсобствения им недвижим
имот в размер от 5375 евро с равностойност
10500 лева, което тя не е сторила и въпреки връчената й нотариална покана на 29.05.2018г.Така
мотивиран ищецът е отправил искане до съда
за осъждане на ответницата , да
му заплати сумата от 10 500 лева,
представляваща половината от цена на
продадения от страните недвижим имот,
която сума ответницата е получила от името на ищеца , но не му е предала.
При гореизложените в исковата молба твърдения и предявен иск от
единия от бившите съпрузи, срещу другия бивш съпруг за изравняване на
икономически създаденото по време на брака неравенство, съдът е длъжен да
квалифицира иска като такъв по чл.59,ал.1 от ЗЗД и да разгледа спора на
основата на неоснователното обогатяване,
в който смисъл са решение №238/06.02.2017г.
по гр.д.№1454/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. , решение № 59 от 22.4.2010
г. по гр.дело № 387/2009 г . на
ВКС, ГК, IV г.о.
Районният съд в мотивите на постановеното първоинстанционно
решение е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на които се
основава и заявеното искане за присъждане на парична сума, и в този смисъл не е
излязъл от търсената защита и не е постановил недопустим съдебен акт по смисъла
на чл. 270, ал. 3 ГПК,
а е нарушил материалния закон като е дал неправилна правна квалификация на
иска, което е основание за отмяна на неправилното решение в частта му по
отхвърлен иск по чл.
284 от ЗЗД.
По основателността на иска при правилната правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
съдът намира следното:
От фактическа страна
e безспорно между страните и документално установено по делото, че на 12.11.2005г. страните са
сключили граждански брак, който е бил прекратен по взаимно съгласие с Решение от
02.01.2018г. , по бр. д. № 16964/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с., като с
утвърденото от съда споразумение са уредени упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката и местоживеенето на детето, ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата. Поради
невключените в споразумението имуществени отношения, същите остават неуредени и между страните може да
възникне правнорелевантен спор за тяхното съдържание.
На 09.03.2016г. по време на брачния си съюз съпрузите са продали
на трето лице притежавания от тях в
режим на съпружеска имуществена общност самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 58134.4360.253.17.13, находящ се в гр. София, за сумата от 10750
евро. Продажната цена съгласно изричното
обективирано в договора за
покупко-продажба съгласие на ищеца е следвало да бъде изплатена от купувача по банковата сметка на ответницата.
От представеното във въззивното производство извлечение от банкова
сметка *** М.Г. Т. открита в „Първа инвестиционна банка“АД, се установява,
че купувачът на имота е изпълнил
задължението си по договора , като на 09.03.2016г. е превел по посочената
банкова сметка ***вностойност от 24 996, 18 лева.
Във въззивното производство ответницата признава, че с
получената на 09.03.2016г. цена от продажбата
на имота е закупила друг такъв в град Пловдив на името на сина си от предходен
брак, което обстоятелство по делото се потвърждава и от банковото извлечение,
видно от което на 20.06.2016г. от ответницата е бил нареден банков превод в
размер на сумата от 23 858 лева, съставляваща окончателна вноска за апартамент в комплекс „***“ 5,секция В,
ап.**.
При така установените факти и обстоятелства от значение за спора,
настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за изравняване на създаденото по време на брака и съвместното
съжителство между страните икономическо
неравенство за основателен.
Неоснователното обогатяване
като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко
едно имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които
трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са
наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка
между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото
разместване.
В процесния случай така посочените
предпоставки са налице, с оглед безспорно установеното по делото, увеличаване на имуществения патримониум на
ответницата със сумата от 10750 евро , съставляваща цената от продажбата на 09.03.2016г. на придобит от страните при режим на СИО
недвижим имот. Така получената от нея
сума на 09.03.2016г. не е била разходвана за покриване на
нужди на семейството, а за закупуване на
имот на името на сина й от предходен брак. Ответница неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, тъй като еднолично се е разпоредила с получените парични средства и дължи връщане половината от тях в размер на
5375 евро.
Изложеното обосновава извод, че обжалваното решение в частта, с
която претенцията на ищеца е отхвърлена,
е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост.Това налага отмяна на решението, като в полза на ищеца се присъди сумата от 5375 евро,с която
ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка.
Посочената от ищеца левова равностойност към датата на подаване на исковата
молба е от значение за определяне цената на иска и дължимите държавни такси.
Както е изяснено в Тълкувателно решение № 4/2014 г. ОСГТК ВКС, съдът не може да присъди на ищеца дължимото в
чуждестранна валута в лева, като определена левова равностойност по централния
курс на БНБ. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, дължима в чуждестранна валута, съдът трябва да се
произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане
на дължимата в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда
вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало, защото не се променя
предметът на делото , тъй като се присъжда паричен еквивалент за стойност.
В разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД е посочено, че при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение,
какъвто е настоящия (тъй като отговорността при неоснователното обогатяване е
извъндоговорна), длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора
(чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В този смисъл лихвата за забава може да се претендира
най – рано от датата на връчване на поканата за заплащане на сумата.
В процесния случай такава покана е
получена от ответницата на 29.05.2018г.,
от която дата е изпаднала в забава и
дължи на ищеца обезщетение в размер на
законната лихва по чл.86 от ЗЗД.Изчислено съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК за
исковия период от 06.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-28.05.2019г. обезщетението за забава възлиза в размер на сумата от 1042,50 лева ,
поради което предявеният по чл.86 от ЗЗД иск следва да бъде уважен в пълния заявен с
исковата молба размер от 1041,26 лева , след отмяна на неправилното
първоинстанционно решение.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция
въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените във въззивното производство
разноски в размер от 1084,85 лева, както
и разноските в първоинстанционното производство в размер от 1320 лева.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
ОТМЕНЯ изцяло решение №
260022/04.01.2021 год., постановено по гр.д.№8824/2019г. по описа на
Пловдивския районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Г.Т., ЕГН: **********,***,
да заплати на Е.Р.Т., ЕГН: **********, сумата от 5375 евро, с която неоснователно
се е обогатила за негова сметка и съставляваща половината от продажната цена по
сключен между страните и Ц. Д. Д. договор за покупко-продажба от 09.03.2016 г.,
обективиран в нотариален акт вх. № 12058, акт № 64, дело № 8344/2016 г. на
Служба по вписванията гр. София, на недвижим имот, притежаван от страните в
режим на съпружеска имуществена общност към момента на сключване на договора,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.253.17.13
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, сумата в размер
на 1041,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 06.06.2018 г. – 28.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-28.05.2019г.
до окончателното й изплащане, сумата от 1084,85
лева -разноски по делото пред
въззивната инстанция и сумата от 1320
лева - разноски за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.