Решение по дело №639/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 544
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Величка Запрянова Запрянова
Дело: 20235300500639
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Пловдив, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20235300500639 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от „Енергия Техноинвест“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адвокат М. Ч., против решение № 406/28.01.2023 г., постановено по г. д. № 16635/2021
г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против
„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********, иск за признаване на установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 5 519,43 лева с включен ДДС – главница,
представляваща сума за допълнително начислена електроенергия, за периода от 22.06.2021 г.
до 21.07.2021 г., за обект с ИТН *** – вилна сграда „***“ в село Р., за което е издадена
фактура № **********/15.09.2021 г, като в полза на ответника са присъдени разноски в
размер на 520,00 лева.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна и вместо това уважаване
на предявения иск за недължимост на процесната сума. Поддържа се, че неправилно са
игнорирани от първостепенния съд обстоятелствата, че: не е установено незаконният кабел
да е захранвал имоти, собственост на жалбоподателя, след като всички обекти са продадени
на трети лица; процесното вземане на ответника не е доказано по основание; процесната
фактура не остойностява технологичен разход; корекцията по ПИКЕЕ не е самостоятелно
правно основание за получаване на парични суми; ответникът не е доказал закупуването на
ел. енергия за технологичен разход, нито съществуването на такъв; в случая не се
установява имуществено разместване на блага, което да подлежи на възстановяване; не е
доказано начисленото количество ел. енергия да е било реално потребено; начисленото
количество ел. енергия е остойностено неправилно и в разрез с чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ;
върху допълнително начисленото количество ел. енергия незаконосъобразно е начислено
ДДС; ел. енергията е дължима на крайния снабдител, а не на оператора на мрежата, като
1
липсва правна възможност ответникът, като оператор на електроразпределителната мрежа,
да претендира директно заплащане от потребителя, в каквато посока е налице противоречие
на ПИКЕЕ с редица актове на ЕС и националното ни право; корекцията е в нарушение на чл.
98а, ал. 2, т. 6, б. „б“ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „б“ от ЗЕ, като съдът не е изпълнил
задължението си да приложи ЗЕ вместо ПИКЕЕ. Не се правят доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Електроразпределение Юг”
ЕАД. С представено по делото становище и в съдебно заседание въззивната жалба се
оспорва, като неоснователна. Излагат се подробни съображения в подкрепа на атакуваното
решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124 от ГПК, предявен от „Енергия Техноинвест“ ЕООД срещу
„Електроразпределение Юг” ЕАД за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 5 519,43 лева с включен ДДС, представляваща стойността на
допълнително начислена електрическа енергия по корекционна фактура №
**********/15.09.2021 г., за обект с ИТН ***, представляващ вилна сграда „***“ в с. Р.
Претенцията е обоснована с твърдения, че: липсва облигационно правоотношение с
ответника по продажба на електрическа енергия; начисленото количество енергия не е
реално доставено, в процесния период; са допуснати нарушения на уредената в ПИКЕЕ
процедура за извършване на проверка и последващата я едностранна корекция на сметка.
В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от „Електроразпределение Юг” ЕАД,
предявеният иск е оспорен, като неоснователен по съображения за спазена процедура по
уведомяване на ищеца за извършване на проверка и връчване на протокола от същата,
респективно законосъобразно извършена процедура на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за
корекция на сметка електрическа енергия.
За да постанови обжалваното сега отхвърлително решение, районен съд е приел
приложими в случая да са ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.,
като на основание същите именно ответното дружество е титуляр на вземането при
установено неправомерно присъединяване към електрическата мрежа и нерегламентирано
ползване на електрическа енергия, като е спазен установеният ред за извършване на
корекционната процедура при установено пълно неотчитане на електрическата енергия.
Приел е за допустим приложения едномесечен корекционен период, а именно от 22.06.2021
г. до 21.07.2021 г., поради което и процесната сума, дължима, като правилно определена и
остойностена от ответника.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице
нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да
отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, поради което и по отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269,
ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:
Не се спори относно приетите за установени от първостепенния съд факти, че
дружеството ищецът е потребител на услугите на ответното дружество по партида с
клиентски № ***, за обект с ИТН: *** – вилна сграда „***“ в с. Р. Ответното дружество е
лицензирано да осъществява дейността по „разпределение на електрическа енергия“ на
обособена територия, в границите на която се намира и обектът на потребление на ищеца.
2
На 21.07.2021 г., след извършена проверка на процесното СТИ с клиентски № *** съвместно
от служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и инспектор при РУ Несебър, е съставен
констативен протокол № 642484/21.07.2021 г., удостоверяващ наличието на директен кабел
със сечение 3х25+16 кв.мм, без електромер за търговско измерване, който електрозахранва
електрически консуматори в съседния на кабелния шкаф жилищен блок – апартамент 2а,
апартамент и избено помещение, във вилна сграда „***“ в с. Р., като ползваната
електрическа енергия по кабела не се измерва от СТИ. С оглед резултатите от проверката
въззиваемото дружество е извършило едностранна корекция на сметката на абоната за
минал период от 22.06.2021 г. – 21.07.2021 г., като е начислило и претендира сумата от
5519,43 лева, представляваща допълнително начислена ел. енергия за периода, за която е
издадена фактура № **********/15.09.2021 г.
Спорът е концентриран върху това, налице ли е основание за едностранно
извършване на корекция на сметката на потребената електроенергия за релевирания минал
период и поради това корекция на стойността , от легитимирано лице ли е извършена
корекцията, съответно спазена ли е установената за това процедура.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Констативен протокол за извършената проверка е от 21.07.2021 г. т.е. след датата на
влизане в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 25/30.04.2019 г., което определя като приложими
именно тези действащи и понастоящем Правила.
Съгласно чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ при установено неправомерно
присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на
констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по
една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи
инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване.
Преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.
49. В чл. 49- чл. 56 от ПИКЕЕ са посочени редът и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия. Последните легитимират оператора на
електроразпределителната мрежа като лице, което извършва преизчисляването и има право
да получи от ползвателя на мрежата съответната сума, определена в резултат на
преизчисляването и с оглед възприетата от ВКС практика (решение № 77/30.05.2022 г. по
г.д.№ 2708/2021 г., 3-то г.о. на ВКС; решение № 153/29.06.2022 г. по г. д. № 2999/2021 г. 4-
то г. о. на ВКС; решение № 50178/07.10.2022 г. по г. д. № 3603/2021 г., 4-то г. о. на ВКС;
решение № 50243/07.02.2023 г. по г. д. № 339/2022 г., 3-то на ВКС), че тези разпоредби са в
рамките на законовата делегация и не противоречат на нормативен акт от по - висока
степен, доводите в жалбата за противоречие на разпоредбите на ПИКЕЕ със ЗЕ и липсата на
облигационно отношение с въззиваемия, са неоснователни. Същото се отнася и за соченото
противоречие на националното законодателство с цитирани разпоредби от нормативни
актове на общностното право, които не намират отношение към конкретиката на поставения
за разглеждане в настоящото производство спор.
Проверката на СТИ е извършена при спазване на правилата, визирани в чл. 49 от
ПИКЕЕ. Констативният протокол е съставен от двама служители на ЕРП, в присъствието на
двама свидетели (полицейски инспектор при РУ Несебър и служител на СОТ Кремък), като
в съответствие с изискването на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, същият е изпратен на
жалбоподателя с писмо с обратна разписка, с отбелязване за връчването му на адресата на
3
31.08.2021г. (л. 21 от делото на РС). Отразеното в протокола от извършената на 21.07.2021 г.
проверка е в пълно съответствие с показанията на свидетеля И. И. (извършил проверката
служител при ответното дружество). Този свидетел установява, че при извършена проверка
в процесния обект, в избеното помещение на една от построените в него сгради, са
установени няколко конфигурации на т. нар. „копачи“ за криптовалута. При последвалото
обследване за източника на тяхното захранване е установено, че това е кабел, свързан с
разпределителната касета, в близост до електромера за процесния обект. Тези показания се
кредитират изцяло като ясни, последователни и логични, включително кореспондиращи със
заключението по приетата в първоинстанционното производство СТЕ, което също се
кредитира от настоящата инстанция, като обективно, пълно и компетентно изготвено. В
него е отразено, че при извършен на място оглед, експертът е установил, че констатираният
с констативен протокол от 21.07.2021 г. нерегламентиран силов кабел, тип САВТ 3х25+16
кв.мм, е бил присъединен към лявата вертикална касета с мощностни предпазители (сега
опразнена от предпазители), а процесният кабел разшинован, което показва ползване на
електрическа енергия по неправомерно присъединен кабел, без тя да се измерва и заплаща.
Показанията на свидетеля Ж. К. (собственик на апартамент в рамките на процесния обект) в
тази им относима част не опровергават данните от протокола, показанията на свидетеля И. и
заключението по СТЕ, доколкото свидетелят К. сам сочи, че не посещава имота си,
съответно няма постоянни наблюдения.
Отразената в протокола от проверката и СТЕ констатация за наличие на присъединен
кабел, без да се измерва от СТИ ползваната по него електрическа енергия, представлява
хипотеза на неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи, посочена в
чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, като установената там методика за изчисляване на неотчетеното
количество електрическа енергия, също е спазена. Последното, както и това, че
неизмереното количество електроенергия е остойностено правилно съгласно чл. 56, ал. 3 на
ПИКЕЕ, е категорично установено от заключението по коментираната СТЕ. Според вещото
лице не е възможно да се установи началният момент на присъединяване, съответно
неизмерване, на електрическата енергия по този неправомерно присъединен кабел, но
нерегламентираното ползване на енергия по него е започнало преди 22.06.2021 г. (приетата
от електроразпределителното дружество начална дата), с оглед анализа на извършваното по
хронология в БКТП 20/0,4 кV „кв.64“ село Р., балансиране на електрическа енергия по
изводи. Процесната сума е начислена за период с начало 22.06.2021 г. и край 21.07.2021 г. –
когато е извършена самата проверка и е отстранен присъединеният кабел, като за нея са
издадени фактура и справка в съответствие с чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Спазено се явява и
правилото на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, като периодът на корекция от 29 дни не надвишава
допустимия от 180 дни, началото му е след датата на включване в анализа на балансиране на
електрическа енергия по изводи на всички електроснабдяващи се потребители и
регистриране на дебаланс от 30%-50% при нормален такъв от 2-3%, а краят - датата на
премахване на кабела, когато дебалансът рязко намалява и е от порядъка на 0,12% до 0,34%.
Без значение е какво количество електроенергия реално е преминало през присъединения
кабел, доколкото относимата методика по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ изисква единствено
обективни данни за пропускателната способност на присъединителните съоръжения,
свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, а не такива за реално
потребление, поради което неоснователни са доводите в жалбата за неустановеност на
реалното количество потребена електроенергия и нейното доставяне до обект на
жалбоподателя. Относно последното от показанията на свидетеля Ж. К. се установява, че
собствениците на апартаменти в процесния обект „***“ нямат собствени електромери, а
партидата продължава да се води на строителя, доколкото за строителството няма издаден
акт образец 16. Последното обстоятелство не се оспорва, следователно именно
жалбоподателят, като потребител на услугите на ответното дружество по партида с
клиентски № ***, за обект с ИТН: *** – вилна сграда „***“ в с. Р., е надлежна страна в
процесното правоотношение. Не се установява и поддържаното нарушение на чл. 56, ал. 1 от
ПИКЕЕ относно калкулираните в дължимата сума пера „мрежови услуги“ и „задължения
към обществото“. Останалите, въведени с въззивната жалба възражения, не следва да бъдат
4
разгледани, доколкото не са включени своевременно в спорния предмет по делото пред
първостепенния съд, поради което и са преклудирани.
Изложеното до тук налага извод, че е осъществен фактическият състав, даващ
възможност на ответното дружество да извърши едностранна корекция на сметката на
ползвателя на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, във вр. с чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ.
Налице е законосъобразно проведена процедура по корекция на сметка. Процесната сума е
определена в съответствие с изискванията на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, поради което се явява
дължима, а предявеният отрицателен установителен иск неоснователен.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на въззиваемото
дружество се дължат разноски за юрисконсулстско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8
от ГПК, като същото, по реда на чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 150,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 406/28.01.2023 г., постановено по г. д. № 16635/2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Енергия Техноинвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 23 да заплати на „Електроразпределение Юг”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5