№ 675
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202636 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЯН.
Г. П. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 19-0819-
007609/04.02.2020г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с
което й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на
основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДП.
В жалбата се твърди, че описаното в акта и постановлението нарушение не е
извършено, тъй като след внасянето на автомобила в Р.България, на същия на
03.12.2019г.по надлежния ред са били поставени транзитни номера, валидни до
03.01.2020г., поради което и не може да се приеме, че е осъществено нарушение на
чл.145 ал.4 от ЗДП.На следващо място в жалбата се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с датата на извършване на
нарушението , неговото описание от фактическа страна, както и липсата на
произнасяне относно приложението на чл.28 от ЗАНН.Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание , въз. П. , редовно призована, не се явява , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Й.А. отново пледира за отмяна на
постановлението и прави искане за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е
1
извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2019год. въз.П. закупила от Германия л..а „Пежо 206“.На 03.12.2019г.
автомобилът бил представен в КАТ-Бургас , като му били поставени транзитни номера.
На 30.12.2019г. въз.П. представила автомобила за регистрация в гр.Варна .След
запознаване с представения договор, било преценено, че превозното средство е
следвало да бъде регистрирано в едномесечен срок от договора за покупка, който бил
изтекъл.
Поради това и на 31.12.2019г. против въз.П. бил съставен акт за установяване на
нарушение за това, че на 30.12.2019г. в 17,00ч. в гр.Варна, в пункта за регистрация на
МПС, е установено, че не е спазила законоустановения едномесечен срок , в който е
длъжна да регистрира л.а. „Пежо 206“ с рег. № В 77 82 НТ, видно от договор за
покупка от Германия от 25.11.2019г. Нарушението било квалифицирано като такова
по чл.145 ал.4 от ЗДП.При личното предявяване на акта въз.П. посочила, че има
възражения, но не ги конкретизирала.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били депозирани.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел описаните в него фактически
констатации и и правната квалификация на нарушението по чл.145 ал.4 от ЗДП. За
него на въз. П. на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДП било наложено наказание
„Глоба“ в размер на 200лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан А.Т. - свидетел при
съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви. Според свидетеля датата, от която започва да тече едномесечния
срок за регистрация на превозното средство, е датата на договора на
продажба.Свидетелят поясни, че в акта е вписан регистриционния номер на
автомобила, който е получил след регистрацията на 30.12.2019г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
2
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 19-0819-007609/ 04.02.2020г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Нарушението, вменено във вина на въз.П. е конкретизирано в степен,
позволяващи й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се
защитава.Наложеното наказание също е индивидуализирано.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата
на правната норма. В чл.145 ал.4 от ЗДП е предвидено, че разпоредбата на ал.2,
която задължава приобритателят на регистрирано ППС в срок до един месец да го
регистрира в службата за регистрация на ППС по постоянния си адрес, се прилага и
при придобиване на собствеността на ППС извън Р.България.По делото безспорно е
установено, че въз.П. е придобила превозното средство от Германия с договор за
покупко-продажба от 25.11.2019г. Именно това е датата, от която съгласно законовите
разпоредби , започва да тече предвидения едномесечен срок. Обстоятелството, че за
превозното средство на 03.12.2029г. от Сектор „ПП“-Бургас, са били издадени
транзитни номера, което е видно от приложената по делото справка, не води до извод,
че нарушение не е допуснато. Съгласно чл.27 ал.1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, транзитни табели се издават в случай на
предвижване на нерегистриране ППС в страната.Това не води до отпадане от
задължението на собственика да спази срока, предвиден в чл.145 ал.4 вр. ал.2 от ЗДП.В
този смисъл, след като договорът за покупко-продажба е от 25.11.2019г., то
едномесечния срок по чл.145 ал.4 вр. ал.2 от ЗДП следва да е изтекъл на 25.12.2019г.,
което обаче е официален празник , респективно неработен ден.Това означава, че за
крайна дата на едномесечния срок следва да се приеме първия работен ден, който е
27.12.2019г.Това от своя страна води до извод, че нарушението следва да е било
извършено на следващият ден – 28.12.2019г., който обаче също е бил
неработен.Следователно нарушението е извършено и довършено в първия работен ден-
на 30.12.2019г., която дата съвпада с тази на установяване на нарушението.В този
смисъл правилно е било прието, че на 30.12.2019г. е било допуснато нарушение на
чл.145 ал.4 от ЗДП.
Правилно е била определена и санкционната норма , тъй като именно в чл.177
ал.6 от ЗДП е предвидена глоба за лице, което не изпълни задължението си по чл.145
3
ал.2 от ЗДП, каквото имаме в настоящия случай.
Съдът счита обаче , че преди издаване на наказателното постановление
наказващият орган е следвало да направи преценка дали в случая не се касае за
маловажен случай , като е следвало да бъде обсъдена степента на обществена опасност
на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да бъде социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. Съгласно ТР №1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният
контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл. 28
от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и
не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че
допуснатото от въз. П. нарушение, а и самата тя е с ниска степен на обществена
опасност. Причината за допускане на нарушението не е грубо незачитане на правилата
на ЗДП , доколкото превозното средство е било представено за регистрация с
минимално закъснение от един работен ден. Поради изложеното до тук , като взе
предвид степента на обществена опасност на деянието , която е по-ниска от
обичайните случаи на този вид нарушения, обществената опасност на дееца, която е
изключително ниска, както и причините и обстоятелствата за извършване на
деянието, съдът намира, че макар и формално извършеното от жалбоподателката да
осъществява признаците на административно нарушение по чл. 145 ал.4 вр. ал.2 от
ЗДП, то поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност и
засяга в малка степен установения ред на държавно управление.Поради това и следва
да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.
Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо
приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в
хода на проверката е издал наказателно постановление , като е наложил на въз.П.
наказание. С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че извършеното от въз.П.
представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН и издаденото против нея наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. П. да се
присъдят направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в
размер на 360лв. с включен ДДС. Това възнаграждение е определено в минималния
размер , предвиден в чл.18 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , като на основание § 2 „а“ от
4
ДР на наредбата и по аргумент от Решение на Съда на Европейския съюз от 23
ноември 2017 г., по съединени дела С-427/16 и С-428/16, към адвокатското
възнаграждение следва да се присъди и начисленият данък, тъй като в случая не е
налице двойно облагане с ДДС. Поради това и съдът намира , че на въз.П. следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19-0819-007609/04.02.2020г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на ЯН. Г. П. , й е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на основание
чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на ЯН. Г. П. – ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 / триста и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5