Решение по дело №5318/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260120
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20201720105318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260120

гр. П., 05.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 05318 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че В.К.И. дължи сума в размер на 1728,08 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «*****, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 235,43 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Подаден отговор на исковата молба, с който поддържа, че исковете са недопустими, тъй като не е спазен срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК. Оспорва се наличието на договорни отношения между страните по делото, както и доставката на топлинна енергия до имота.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03837 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

По делото е представен препис на нотариален акт от 15.02.2017 г., от който се установява, че ответникът безвъзмездно прехвърля ½ ид. ч. от процесния имот на синовете си.  

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза, от което става ясно, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1728,08 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото не се установи, че ответната страна е притежавал правото на собственост или вещно право на ползване върху имота през процесния период. Не се представиха и доказателства за сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия. Това води до извод, че страните по делото не се намират в договрни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Предвид изложеното исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърят.

По разноските:

Ответникът не представя доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.  

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :  

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от  Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу В.К.И., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1728,08 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «*****, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 235,43 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03837 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03837 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.