Решение по дело №2519/2017 на Софийски градски съд

Р       Е       Ш       Е       Н       И        Е

Гр.София, …  август 2018 година

 

В       ИМЕТО      НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО,  6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2519 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                  Твърдения на ищеца в исковата молба: че на 24.03.2009г. ответникът по делото „К.“ ЕООД, ЕИК *******е издал в полза на Б.та – ищец „П.И.Б.“ АД запис на заповед, с който издателят се е задължил безусловно да заплати на поемателя при предявяване на записа на заповед, в срок до 25.06.2018г. сумата от 118 433 евро.Записът на заповед е авалиран от П.Ж.С..Ищецът твърди, че записът на заповед е предявен на издателя и на авалиста, чрез нотариална покана, връчена им на 09.01.2017година, но плащане на е извършено; поради липса на плащане Б.та е подала заявление по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, което искане  е уважено от съда.Образувано е изп.дело №20178440401535 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег.№844 на КЧСИ; на Б.та е изпратено разпореждане от заповедния съд, че в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение относно съществуване на вземането и и поради това предявява настоящите положителни установителни искова, за признаване със СПН съществуване на вземане в размер на 27 500 евро представляващо част от вземането, произтичащо от ценната книга, което има към ответниците- издател и авалист на менителничния ефект, които моли съда да уважи.Претендира разноски.

                   В срока за отговор ответниците оспорват основателността на предявения иск.не спорят, че на посочената дата ответникът- ЮЛ е издал процесния ЗЗ, а ответникът- ФЛ е менителничен поръчител, но твърдят, че ценната книга е издадена като обезпечение на вземането на банката, произтичащо от сключената банкова сделка, която е променена с последващи анекси и с тях страните по договора са приели, че обезпечението на банката е учредената ипотека, поради което ЗЗ е изгубил своята обезпечителна функция е предявения основаващ се на него иск се явява неоснователен.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   Страните не спорят относно наличие на издаден  от ответника- ЮЛ запис на заповед, авалиран от втория ответник, в полза на настоящия ищец за сумата от 118 433евро, както и относно това, че праводателят на ищеца – „МКБ Ю.“ АД и „К.“ ЕООД, ЕИК *******са сключили договор за предоставяне на кредит „Развитие“ на 24.03.2008година, по силата на който банката е предоставила на ответника- ТД сумата от 130 379 евро, съобразно условията на договора за кредит.

                   От приобщеното като доказателство ч.гр.д.№8165/2017г. по описа на СРС, се установява, че на основание документ по чл.419, т.9 ГПК „П.И.Б.“ АД, ЕИК ********, се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата ответници за сумата от 79 713,84 евро- главница по запис на заповед, издаден от търговското дружество на 24.03.2009 година, предявен за плащане на 09.01.2017 година, авалиран от ФЛ на датата на издаване на ценната книга, представляващ част от вземане в общ размер от 118 433 евро, ведно със законната лихва за периода от 09.02.2017 година до изплащане на вземането и разноски по делото в общ размер от 3 268,13 лв.

                   Към заявлението е представен запис на заповед, издаден от „К.Ф.“ ЕООД, с който дружеството безусловно се е задължило да заплати на поемателя по сделката „МКБ Ю.“ АД сумата от 118 433 евро.Страните са уговорили падеж – на предявяване на ценната книга, което следва да е не по- късно от 25.06.2018 година.Ценната книга е авалирана от управителя на дружеството-издател на менителничния ефект – П.Ж.С..

                   Към заявлението банката- заявител е представила доказателства, че на 10.01.2017 година на издател и авалист е връчена нотариална покана, с която им е предявена тази ценна книга.

                   В срока по чл.414 ГПК – на 03.07.2017 година - длъжниците са подали възражение относно съществуване на вземането.

                   Изводът, че преклузивния срок за възражението е спазен се извежда от изпратените от ЧСИ Стоян Якимов, по изп.дело№ 20178440401535 по неговия опис, ПДИ, удостоверяващи, че книжата са получени от длъжниците на 21.06.2017 година.        

                   Съобщението на съда до заявителя за необходимостта от провеждане на исковото производство за установяване съществуване на заявеното вземане е достигнало до страната на 13.07.2017 година.

                   На 11.08.2017 година банката представя на съда доказателства, че е предявила искове за вземането си пред СГС – копие от искова молба с вх.№ 106386/10.08.2017година по описа на СГС.

                   При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

                   Предмет на настоящите положителни установителни искове е установяване на вземането по заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника, като изрично е предвидено, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Последователна е практиката на ВКС, че предявяването на специалния установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя - кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника с възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва вземането, поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане. Касае се за изрично предвиден в закона установителен иск, поради което ищецът не дължи изрично обосноваване на правен интерес. Правният интерес от установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение не отпада при обезсилване на изпълнителния лист в резултат на отмяна на първоначално допуснато незабавно изпълнение на заповедта. Такъв интерес няма да е налице само при обезсилена заповед за изпълнение с влязъл в сила съдебен акт.Формалните предпоставки със съществуване на които се свързва преценката на съда за наличие на интерес от предявяване на положителните искове касателно съществуване на вземането на ищеца са налице, поради което настоящият състав на съда намира, че е сезиран с процесуално допустими претенции.

                   По основателността на исковете.

                    Ищецът е основал искането са за издаване на заповед за изпълнение спрямо длъжниците на ценна книга- запис на заповед, издадена на 24.03.2009 година от ответника – ЮЛ и авалиран от П.Ж.С..

   Съгласно задължителните указания в т. 17  Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, представляващо задължителна съдебна практика, предмет на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен положителен установилен иск за вземане, произтичащо от запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, на основание чл.417, т. 9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на строго формалните, абстрактни едностранни сделки, при която основанието е извън съдържанието на документа. В мотивизационната част на ТР е разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването на съществуването на каузалното правоотношение между него и издателя по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение като причина за издаването на записа на заповед е необходимо в случай на обвързаност на записа на заповед с каузалното правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед.

Основанието за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е ценна книга, имаща задължителното съдържание, съгласно изискването на законовата норма, посочено по- горе. Уговореният падеж на плащане е съобразен  с разпоредбата на чл. 537 ТЗ, която препраща към уредбата на менителницата,  в частност към чл. 486 ТЗ.Тази разпоредба урежда начина на определяне на падежа, като в настоящия случай страните по абстрактната сделка са се съгласили, че падежът се определя чрез извършеното предявяване, по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ.

Установено е вземане, имащо за произход строго формалната абстрактна едностранна сделка, съгласно чл.535 ТЗ, чийто падеж е настъпил – следователно  паричното вземане на настоящия ищец е изискуемо.

                   По отношение на възраженията на издателя на ценната книга и на авалиста, че записът на заповед има обезпечителна функция по отношение на банковата сделка, а последващите анекси обективират съгласие на страните по договора за кредит вземането на банката да се гарантира с вещно обезпечение- учредената в полза на банката ипотека, поради което менителничния афект не може да е основание да се дири плащане.

                   Записът на заповед не се съдържа в тези изчерпателно посочени от закона способи за гарантиране кредитора срещу евентуална неплатежоспосбност на длъжника.По своята същност записът на заповед е абстрактна правна сделка, строго формална, даваща възможност на поемателя да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя на ценната книга, за да удовлетвори интереса си, без да доказва основанието на своето вземане.Няма основание да се приеме, че менителничният ефект има характер на обезпечение на вземането, произтичащо от договора за банков кредит.Ценната книга позволява на кредитора по договора да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и на основание т.9 на чл.417 ГПК, извън основанието по т.2 от цитираната разпоредба, във връзка с каузалното правоотношение.Налице е връзка между абстрактната сделка и каузалното правоотношение, тъй като размерът на поетия със записа на заповед дълг е идентичен като размер с този, чийто правопораждащ ЮФ е договорът за банков кредит.Погасяването на едно от двете вземания, имащи различни правопораждащи факти, съществуващи паралелно, ще доведе до погасяване на вземането на кредитора.Т.е. налице са два източника на дълг  на едно и също лице, но менителничният ефект няма характер на обезпечение, тъй като длъжник и по двете сделки е едно и също лице, което отговаря пред своя кредитор по правилото на чл.133 ЗЗД.Фактът, че страните по банковата сделка са уговорили и вещно обезпечение не лишава кредитора по договора за банков кредит, на основание чл.471,т.9 ГПК да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на ценната книга.Ето защо възражението на ответника- ЮЛ се явява неоснователно.

                  По възражението на авалиста, което е идентично с това на главния длъжник.

                  Авалът е менителнично поръчителство, представляващо едностранна, абстрактна, формална сделка, по силата на която авалистът поема задължение да отговоря солидарно с издателя на менителничния ефект за плащане на вземането на поемателя.Правната характеристика на авала и неговият самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от договора за поръчителство, прави невъзможно менителничният поръчител да притовопоставя на поемателя възражения, които би могъл да му стори издателя на ефекта- както абсолютни за недействителност на записа на заповед / с изключение на възражението за нищожност, поради неспазена форма/, така и релативните възражения, произтичащи от каузалната връзка между издател и поемател.  Аргумент за това е нормата на чл.485, ал.2 ТЗ съобразно която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено е недействително, освен поради недостатък на формата. Подобни възражения могат да се превърнат в част от предмета на спора, ако авалисът е страна по каузалното правоотношение. Другата възможност авалистът да прави лични възражения е тогава, когато поемателят по ценната книга има качество на недобросъвестна страна и злоупотребява с права.по тези съображения настоящият състав на съда приема, че възраженията на авалиста не следва да се обсъждат.

                   Предмет на иска е съществуване на вземането, за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на заповедното производство.

                   В тази връзка следва изрично да се посочи, че с исковата си молба под вх.№106386/10.08.2017 година ищецът твърди съществуване на вземане в размер на 118 433 евро – сума различна от  посочената от заповедния съд по ч.гр.д.№8165/17 г. по описа на СРС.

                   След като съдът е оставил без движение производството по делото, преди да получи заповедното производство и му е дал указание да внесе държавна такса върху посочения материален интерес, с молба от 21.08.2017 година „ПИБ“ АД е поправила исковата си молба, като е посочила, че моли съда да установи съществуване на вземане в размер на 27 000 евро. Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване съществуване на вземането на ищеца, имащ качество на заявител в заповедното производство, основано на ценната книга – процесния запис на заповед.Ищецът е предявил иск за част от вземането, за което се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение- в размер на 27 000 евро.От данните по делото настоящият състав прави извод за съществуване на вземането на ищеца срещу двамата ответници, при условията на пасивна солидарност само до размер на сумата от 27 000 евро. Съгласно задължителните разяснения в т.13 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 от ГПК, съответно по чл.417 от ГПК и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 от ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. В настоящата хипотеза производството по предявения от заявителя ] иск по чл.422 от ГПК, в размер, който е по- малък от съдебно заявения пред заповедния съд, настоящият състав намира, че следва служебно да изпрати на 157-ми състав на СРС, по ч.гр.д.№8165/2017 година заверено копие от молбата на ищеца под вх.№109852/21.08.2017 година, която заповедният съд да съобрази, с оглед необходимостта от приложение на нормата на чл.415, ал.5 ГПК по отношение на размера на вземането, надвишаващ това, което е предмет на настоящия исков процес.

                   При изложеното съдът

 

                   Р        Е        Ш        И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска на “П.И.Б.“ АД, ЕИК ********, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, против „К.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и П.Ж.С., гражданин на Холандия с личен № *******, роден на ***година, с постоянен адрес ***, че  ответниците дължат при условие на солидарност на ищеца сумата от 27 000 евро/ двадесет и седем хиляди евро/, на основание запис на заповед от 224.03.2009 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2017година до окончателното и плащане, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№8165/2017година по описа на СРС, на 13.03.2017 година.

   Да се изпрати на СРС по ч.гр.д.№8165/2017година по описа на СРС, 157-ми състав, заверено копие от молба на ищеца “П.И.Б.“ АД, ЕИК ********, под вх.№ 109852/21.08.2017 година, която заповедният съд да съобрази, с оглед необходимостта от приложение на нормата на чл.415, ал.5 ГПК, ведно с ч.гр.д.№. 8165/2017година, а по настоящето дело да се оставят заверени копия от него.`

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: