Р Е Ш Е Н И Е
№…………….…./…………03.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН А.
при секретар Елена
Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1676 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от “Мбилдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Г. Живков“ №22, представлявано от М В Н,
действащо чрез адв.Д.Д.,
със съдебен адрес:*** /партер/, против М.И.И., с ЕГН **********
и С.К.И., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Й.,***, представлявана от Кмета И. П., в качеството
на правоприемник /наследник/ по смисъла на чл.11 от ЗН на С.Д.С., с която е
предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване за
недействителна по отношение на ищеца на увреждащата го сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***. на Варненски нотариус, с рег.№382 на НК, по силата на която С.Д.С.
е продал на М.И.И., недвижим имот с идентификатор №***,
представляващ Жилище /Апартамент/ №**, находящ се в
сграда с идентификатор №**, в ПИ с идентификатор №**, с адрес: **, със
застроена площ от 55.90кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, баня,
тоалет, коридор, две тераси, заедно с Избено помещение №16, с полезна площ от
10кв.м., като и 3.7534% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
Предмет на разглеждане по делото е и
предявеният от ответниците М. и С. И, отрицателен инцидентен установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за приемане на установено, че ищецът
“Мбилдинг“ ЕООД, няма качеството на кредитор на С.Д.С.
по Запис на заповед на стойност 60000лв., издаден на 08.03.2010г., с падеж на
08.10.2015г. и по Запис на заповед на стойност 80000лв., издаден на
12.02.2017г. с настъпил падеж на 05.10.2017г.
В исковата молба подадена от “Мбилдинг“ ЕООД, се твърди, че дружеството поддържало
дългогодишни договорни и финансови взаимоотношения със С.Д.С., който е починал
на 22.03.2018г. Твърди се, че ищеца е бил кредитор на Ст.С по силата на Запис
на заповед на стойност 60000лв., издаден 08.03.2010г., с падеж на 08.10.2015г.
и Запис на заповед на стойност 80000лв., издаден на 12.02.2017г., с падеж на
05.10.2017г. Сочи се, че въз основа на първият ЗЗ е образувано
ч.гр.д.№105/2018г. на PС Варна, където е издаден Изпълнителен лист
№138/05.01.2018г., а по вторият ЗЗ е образувано ч.гр.д.№3608/2018г. на PC
Варна, където е издаден Изпълнителен лист №2299/15.03.2018г. Сочи се, че след
справка в Имотният регистър към АВ, ищеца установил, че длъжникът Ст.С е
отчуждил единствените два недвижими имота, които притежава. Поддържа се, че с
Договор за покупко-продажба от 19.10.2017г., обективиран
в НА №34, том II, рег.№5292, дело №219 от 2017г. на Варненски нотариус с
рег.№382 на НК. Ст.С е продал на ответника М.И., недвижим имот-самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №***, с административен адрес в **, попадащ в
сграда №1 в ПИ с идентификатор №**.26, разположена в Поземлен имот с
идентификатор №**, с предназначение на самостоятелният обект: Жилище-Апартамент
№**, със застроена площ от 55.90кв.м., състоящ се от: две стаи, кухненска ниша,
баня, тоалет, коридор, две тераси, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: **.12; **.27, под обекта **.7; **.8; над обекта **.17, **.18,
заедно с Избено помещение №16, с полезна площ от 10кв.м., без посочени граници
на избеното помещение по предходен нотариален акт, като и 3.7534% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот. Поддържа се, че въпросната сделката е извършена, след
като вземанията на ищеца по гореописаните ЗЗ, са били възникнали, т.е. че към
момента на прехвърляне на имота, дружеството вече е било кредитор на Ст.С.
Твърди се, че Ст.С е знаел за задълженията си към ищеца, както и че въпреки
отправените му покани за плащане, се разпоредил със собствеността върху процесният имот. Твърди се, че Ст.С е извършил продажбата,
чрез пълномощник-Д.Д.П., с ЕГН **********, който също знаел за задължения на упълномощителят към ищеца. Твърди се, че Д.П. е присъствал
на редица разговори между представител на ищеца и длъжника, както и е отговарял
писмено на отправени покани. Поддържа се, че Ст.С и Д.П., са обещавали на
ищеца, че ще погасят задълженията по ЗЗ с уверения, че длъжникът има достатъчно
имущество, което да служи за обезщетение. Сочи се, че последният писмен отговор
в тази насока, е получен от ищеца на 12.10.2017г., т.е. 7-дни преди да се
изповяда атакуваната сделка. Сочи се, че въпреки продължавалите уверение за
погасяване на задълженията по процесните ЗЗ, имота
предмет на атакувания договор, бил продаден на 19.10.2017г. на трето лице, с
което Д.П., а от там и Ст.С, са поддържали познанство и то за цена от 35000лв.,
която е в пъти по-ниска от данъчната оценка и пазарната стойност на имота.
Поддържа се, че занижената продажна цена, ясно свидетелства за намерението
имота да бъде отчужден максимално бързо, за да се препятства възможността за
ищеца да се удовлетвори, чрез продажбата му, в качеството на кредитор при
евентуално осъждане на длъжника Ст.С. Поддържа се, че при сключване на процесната сделка, Д.П. и М.И., са знаели за задълженията
на Ст.С към ищеца. Твърди се, че непосредствено след придобиване на имота М.И.,
се е опитал да го продаде на Д И. Б, за цена от 39000 евро, която е над два
пъти по-голяма от тази, за която го е купил, като за целта на 12.12.2017г., е сключил предварителен договор. Поддържа се, че
опит да се препродаде имота на двойно по-висока цена,
както и че имота е бил представен за продажба в Агенция за недвижими имоти,
непосредствено след придобиването му от М.И., свидетелства за явното намерение
и знание за увреждане на кредитора-ищец. Сочи се, че наред с това
препредаването му на имота на четвърто лице, би довело до невъзможност на
практика да се води успешно отменителен иск, което е
била целта на С С, Д.П. и М.И.. Поддържа се, че в
случая атакуваната сделка уврежда кредитора-ищец, като увреждане винаги е
налице когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. Сочи се, че
понастоящем е налице отказ от наследството на Ст.С от страна на всички
физически лица, който са призовани до го наследят по реда на чл.5-чл.10 от ЗН,
поради което Община Варна, се явява правоприемник на същия при условията на
изключението предвидено в чл.11 от ЗН, а имено защото всички наследници са се
отказали от наследството и става въпрос за жилище, което се намира на територия
на общината.
С депозираният от ответниците М. и С. И,
отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенцията
с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, като се оспорват фактическите твърдение
и доводите на ищеца, както и доказателствената
стойност на представените в тяхна подкрепа, писмени доказателства, като се
поддържа, че част от тях са съставени за целите на процеса. Не се оспорва
факта, че ответниците са съпрузи, които са придобили процесният
имот в режим на СИО. Оспорват се твърденията, че ищцовото дружество, е кредитор
на С С по силата на процесните
записи на заповед, за който се поддържа, че са недействителни и се оспорва
тяхната автентичност. Поддържа се, че ищцовото дружество, не е разполагало с посоченият
в ценните книги финансов и/или материален ресурс, за да предостави такъв на С С, съответно че последният не е получавал от дружеството
такива суми, за да има задължение да ги плати на падежа на ценните книги. Сочи
се, че след снабдяване със ЗИ и ИЛ по ч.гр.д.№105/2018г. и ч.гр.д.№3608/2018г.,
двете на РС Варна, ищцовото дружество е цедирало вземането
си на “Кълектор“ ООД, с ЕИК *********, което като взискател е образувало ИД №433/2018г. по описа на ЧСИ с
рег.№895 от КЧСИ. Ето защо се поддържа, че към датата на депозиране на ИМ и
понастоящем ищцовото дружество не е титуляр на вземането и не се явява
легитимирана страна в настоящото производството. Прави се възражение, че едното
от задълженията по процесните ЗЗ, е погасено по
давност. В заключение се поддържа, че ищцовото дружество не разполага с
действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието,
чието обявяване за недействително се иска. На следващо място се поддържа, че
атакуваната сделка няма увреждащ за ищеца характер, тъй като С С, е имал и друго имущество, което е достатъчно за
удовлетворяване на кредитора, а имено самостоятелен обект-Изба ***., в ***, с
идентификатор №**.26 и самостоятелен обект, с площ по док. от 43.780 кв.м., в ***и
Изба ***., както и земеделски земи в ***, с площ от 46.52 декара. Поддържа се,
че с атакуваната сделка от 19.10.2017г., Ст.С не е намалил имуществото си по
начин, по който да постави кредиторите си в невъзможност да съберат задълженията
си, респективно да ги увреди. Сочи се, че процесният
имот е първият, с който С се е разпоредил, като не може да се вмени задължение
на длъжниците, да не се разпореждат с част от имуществото си, за да не би да
увредят някой от кредиторите си. Твърди се, че след въпросната разпоредителна
сделка, в патримониума на Ст.С, е останало достатъчно
имущество, от което евентуалните негови кредитори могат да се удовлетворят.
Твърди се, че цената по процесната сделка, е била
продиктувана от окаяното състояние на недвижимият имот, предмет на същата.
Твърди се, че имота е имал остра нужда от основен ремонт и почистване, които са
извършени непосредствено, след покупката му. Сочи се, че по-високата продажна
цена по предварителният договор, е отражение на стойността на извършените
наложителни ремонтни дейности. Ето защо се поддържа, че процесната
сделка не уврежда ищцовото дружество, тъй като не застрашава и не създава
трудности за удовлетворяване на кредитора. На последно място се оспорват
твърденията, че приобретателите-ответници, са знаели,
че със сделката от 19.10.2017г. се уврежда кредитор на прехвърлителят
и са целели такова. Твърди се, че на ответниците не е било известно Ст.С да е бил
длъжник на някого, като не са знаели или подозирали за задължения на същият към
ищцовото дружество. Твърди се, че ответника М.И. не е бил уведомен от С или от П.,
за наличието на задължения, а ответницата Сн.И. не е
виждала или познавала С и не е била страна в нотариалното производство,
респективно никога не е имала контакт с него и не е знаела за негови задължения
към когото и да било.
С подадената от ищецът допълнителна искова
молба, се оспорват твърденията и доводите на ответниците, изложени в отговора
на исковата молба, като са доразвити доводите за недействителност на
атакуваната сделка. Твърди се, че ищцовото дружество е кредитор, поради
наличието на действителни записи на заповед, които са породили своите последици
и по които длъжникът е осъден, с влязла в сила заповед за изпълнение. Сочи се,
че проверката за редовността на ЗЗ е извършена от съдът в инициираните
заповедни производства, като тя е потвърдена с издаване на съответните
изпълнителни титули. Оспорва се възражението за погасяване по давност на
задължението по ЗЗ с падеж на 08.10.2015г., като се сочи, че кредиторът е
предприел защита на своето притезание и по двете
записи на заповед в предвидения в чл.531 от ТЗ срок. Сочи се, че молбата за
издаване на изпълнителен лист, съставлява предприемане на действие за
принудително изпълнение, поради което и съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД прекъсва давностният срок и от тогава започва да тече нова давност
на основание чл.117, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че в качеството на длъжник в
заповедното производство С.Д.С., е бил надлежно уведомен и е могъл в законовия преклузивен ** дневен срок да релевира
всякакви възражения, срещу процесните записи на
заповед, включително и относно тяхната недействителност и автентичността на
положения подпис, но същият не го е направил. Твърди се, че въз основа на
издадените изпълнителни листове, са започнати изпълнителни дела при ЧСИ, като
поканите за доброволно изпълнение са връчени на С.Д.С., съответно заповедите за
изпълнение, са влезли в сила. Поддържа се, че правото да се оспори истинността
на процесните ценни книги, е принадлежало на Ст.С,
което право е преклудирано с изтичане на двуседмичния
срок за подаване на възражение по чл.4**, ап.2 от ГПК в заповедните
производство по ч.гр.д.№105/2018г. и ч.гр.д.№3608/2018г., двете на РС Варна.
Твърди се, че поканите за доброволно изпълнение до длъжника по изп.д.№56/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№895 от КЧСИ, са
връчени на 17.01.2018г. лично на С.Д.С. и на 21.03.2018г., чрез надлежно
упълномощеният му адв.И.Г.. Поддържа се, че поради
неподаване на възражения от страна на длъжника С С в
срока по чл.4** от ГПК, заповедите за изпълнение на парични задължения, са
влезли в сила, с което и според възприетото в TP №5 от 2012 на ОСТК на ВКС, се
е преклудирала възможността за оспорване истинността
на документа в съдебно производство, независимо по чия инициатива е образувано
то. Сочи се, че влязлата в сила заповед за изпълнение, съставлява стабилен
съдебен акт и посочените в нея задължения, не могат да бъдат оспорвани на
основания, относими към тяхната ликвидност и
изискуемост към момента на подаване на заявлението по чл.410 или чл.417 от ГПК,
съответно към момента на изтичане на срока по чл.4** от ГПК за подаване на
възражение. Сочи се, че след като длъжникът не е оспорил съществуването на претендираните от кредитора вземания, посочени в издадените
му заповеди за изпълнение, неговият наследник, приел наследството, не може на
собствено основание да отрича тяхното съществуване, както по основание, така и
по размер. Сочи се, че при настъпване, съответно стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника,
респективно неговите наследници, по съображения, твърдения и факти, които е
първият е могъл и е следвало да заяви преди влизането ѝ в сила. На
следващо място се поддържа, че общо възражение за съществуване на каузално
правоотношение обусловило издаване на ЗЗ, не може да бъде релевирано
от трети лица на правоотношението, поради самостоятелния, неакцесорен
характер на задължението на менителничния поръчител,
който не може да противопостави на приносителя на менителничния
ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат-както абсолютните възражения за недействителност на
ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и неговите лични
/относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Поддържа
се, че с оглед абстрактният характер на записа на заповед, липсата на каузална сделка,
не прави вземането несъществуващо, поради което ирелевантен
е въпроса дали кредитора е имал финансов и/или материален ресурс, за да
предостави такъв на Ст.С, респективно дали последният е получавал от ищцовото
дружество подобни суми, за да има задължения да плати на посочените в ЗЗ дати.
Твърди се, че ЗЗ може да съществува като самостоятелна, главна сделка, като той
няма основание и не е нужно да се доказва, че зад него стои материално
правоотношение между издателя и поемателя, т.е. между
длъжника и кредитора. Твърди се, че стига ЗЗ да е редовен от външна страна и да
притежава изискуемото от закона съдържание, той удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу издателя. Твърди се, че при липса на възражение от
длъжника-издател за съществуване на каузално отношение, във връзка с чието
обезпечение е издаден ЗЗ, кредиторът-поемател не е
задължен да твърди и доказва съществуването на каузална сделка. Поддържа се, че
процесните ЗЗ, са издадени на собствено основание,
като ищцовото дружество не е твърдяло да е предоставяло средства /парични суми/
на Ст.С. Поддържа се, че твърденията на ответниците въведени във връзка с
каузалните отношения по ЗЗ, съставляват общо по своя характер възражение, а не
конкретно възражение, срещу съществуването на вземането, поради което и според
възприетото в т.17 от ТР №4/18.06.20**г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със ЗЗ задължение и да
доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и
издателя, по повод или във връзка с което е издаден ЗЗ. Оспорват се твърденията
на ответниците, че с оглед извършената цесия на задълженията по процесните ЗЗ в полза на “Кълектор“
ЕООД, което е образувало като взискател изп.д.№433/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№895 от КЧСИ,
ищцовото дружество не е легитимирано да води иска по чл.135 от ЗЗД, като се
сочи, че прехвърлянето на вземанията, се е осъществило след сключване на
атакуваната разпоредителната сделка. Твърди се, че когато увреждащата сделка предхожда
цесията, то цесионерът или новият кредитор не е имал
качеството “кредитор“ към датата на разпоредителното действие, респективно
същия не може да бъде увредено лице. Сочи се, че според правната теория и
съдебната практика отменителния иск, не принадлежи на
оня кредитор, чието вземане е възникнало след сключване на атакуваната сделка с
иска по чл.135 от ЗЗД, а на този който е имал качеството на такъв към датата на
разпоредителната сделка. Оспорват се възраженията на ответниците, че процесната сделка няма увреждащ характер за ищцовото
дружество, тъй като Ст.С е имал други имоти, чиято цена е достатъчна да
удовлетвори кредитора, като се сочи, че според задължителната съдебна практика
увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на
своя кредитор.
С подаденият от ответниците отговор на
допълнителната искова молба, се оспорват доразвитите в същата съображения за
легитимацията на ищецът като кредитор на Ср.Д. и за увреждащият характер на процесната разпоредителна сделка, като на свой ред са
доразвити доводите за неоснователност на претенцията. Поддържа се, че
понастоящем не е установена легитимацията на ищцовото дружество да води иска,
доколкото не е доказано в кой момент е прехвърлено вземането към Ст.С. Оспорват
се доводите за стабилизиране на заповедите за изпълнение като се сочи, че не е
доказано надлежното връчване на ПДИ, включително и че адв.И.Г.
е бил надлежно упълномощен от Ст.С да го представлява и да получи поканата.
Наред с това в условията на евентуалност, ако се приеме тезата на ищецът за
датите на връчване на ПДИ, то е видно, че Ст.С получава едната ПДИ лично на
17.03.2018г., т.е. пет дни преди да почине на 22.03.2018г., а другата чрез
пълномощник на 21.03.2018г., т.е. един ден преди да почине. Ето защо се
поддържа, че Ст.С не е имал възможност да възрази по реда на чл.4** или чл.4**а
от ГПК, защото е починал непосредствено след това, респективно сроковете за
възражение и оспорване на 33, са изтекли след неговата смърт и той не е имал
възможност да възрази и да се брани по предвиденият в ГПК ред. Сочи се, че в
случай, че подписите в 33, не са на издателя, то твърденията на ищеца, че е
налице валидно правоотношение и той се явява кредитор на С, се оборват, което
налага в настоящото производство да бъде проверено качеството кредитор на
ищцовото дружество. Поддържа се, че изложените в исковата молба фактическите
твърдения за поддържани дългогодишни договорни и финансови взаимоотношения
между ищцовото дружество и С.Д.С., водят до извод за наличие на каузално/и
отношение/я по повод, на което/ито са издадени процесните ЗЗ. Поддържа се, че това правоотношение/я, е
въведено от ищцовото дружество, поради което същото следва да установява въз
основа на какви правоотношения Ст.С, се е задължил със ценните книги и да
доказва каузалната връзка с тях. Сочи се, че ответниците не могат и не биха
могли да направят конкретни възражения по оспорване вземанията на ищцовото
дружество от Ст.С, тъй като първите не са знаели или подозирали за наличието на
взаимоотношения и задължения между вторите.
В подаденият от Община Варна отговор на
иска, се поддържа, че същия е неоснователен и недоказан, като се моли за
предоставяне на възможност за излагане на допълнителни доводи и аргументи в
насока неоснователност на исковата претенция.
С подадената от М. и С. И искова молба, с
която е предявен инцидентен установителен иск, се твърди, че ищцовото дружество
няма качеството кредитор на С С, съответно че не е
налице действително вземане на “Мбилдинг“ ЕООД, тъй
като процесните записи на заповед, са недействителни,
неавтентични и защото едното задължение е погасено по давност. Твърди се, че “Мбилдинг“ ЕООД не е имало финансов и/или материален ресурс,
за да предостави такъв на С С в размера посочен във
въпросните ценни книги. Твърди се, че Ст.С не е получавал от дружеството сумите
предмет на ЗЗ, за да има задължение да плати на посочените в тях падежни дати.
Сочи се, че от справка в TP е видно, че дружеството никога не е представяло
ГФО, за да може да се направи извод за финансова обезпеченост. Сочи се, че са
налице съществени задължения на едноличният собственик на капитала, възлизащи
на стойност над 125000лв., за което са наложени запори на дружествени дялове.
Сочи се, че от справка в АВ, не се установява “Мбилдинг“
ЕООД да притежава недвижими имоти. На следващо място се поддържа, че след
снабдяване със ЗИ и ИЛ по ч.гр.д.№105/2018г. и ч.гр.д.№3608/2018г., двете на РС
Варна, “Мбилдинг“ ЕООД е цедирало
задължението на “Кълектор“ ООД, с ЕИК *********,
което е образувало, като взискател изп.д.№433/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№895 от КЧСИ,
поради което към датата на депозиране на ИМ и към настоящият момент първото
дружество не е титуляр на вземането. В заключение се поддържа, че не са
възниквали и няма действителни вземания в полза на “Мбилдинг“
ЕООД от С С, или в условията на евентуалност, че
вземанията са цедирани, поради което дружеството не е
техен титуляр.
С отговора на ИУИ подаден от ответника “Мбилдинг“ ЕООД, се поддържа, че дружеството е кредитор на
Ст.С, поради наличието на действителни записи на заповед, които са породили
своите последици и по които длъжникът е осъден, с влязла в сила заповед за
изпълнение. В подкрепа на неоснователността на претенцията, са изложени доводи
и възражения, които са идентични с тези изложени в допълнителната искова молба
подадена по иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
В допълнителната искова молба по ИУИ, са
развити съображения, които са идентични с тези изложени в подаденият от М. и С.
И отговор на допълнителната искова молба по първоначалният иск. В допълнение се
оспорват доводите, че “Мбилдинг“ ЕООД е носител на
вземането, защото цедирането в полза на “Кълектор“ ООД е станало след сключване на увреждащата
разпоредителната сделка, като се позовават на нормата на чл.99, ал.2 от ЗЗД,
според която прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, т.е. цесионерът придобива вземането в този вид и с тези
характеристики, които то е имало у стария кредитор. Поддържа се, че в този
смисъл върху новия кредитор преминават всички предимства, които старият кредитор
е имал по отношение на длъжника, включително възможността да се иска отмяна на
действията, увреждащи кредитора при условията, при които това е могъл да
направи цедентът, като се сочи относима
съдебна практика.
С отговора на допълнителната искова молба,
се преповтарят всички доводи, съображения и възражения изложени от страна на “Мбилдинг“ ЕООД, като в допълнение се сочи, че възражението
за наличие на каузално правоотношение към ЗЗ, е лично и може да бъде релевирано само от издателя на ЗЗ. Поддържа се, че третите
лица, каквито са ищците по ИУИ, не са страни по правоотношението и при релевираното бланкетно възражение
за наличие на “кауза“, то това възражение, не следва да бъде разглеждано от
съда в какъвто смисъл е и практиката на ВКС. Сочи се, че издаването на ЗЗ е
финансово правоотношение, тъй като записа на заповед е финансов инструмент.
Твърди се, че процесните ЗЗ не са издавани във връзка
с конкретно отношение между дружеството и Ст.С, а без конкретно основание и без
да съществува каузална сделка, която гарантират. Поддържа се, че изведеното от
ответната страна предположение, че е налице наличие на каузално правоотношение
е извадено от контекста на изложеното от дружеството в основаната му искова
молба и е направено с единствената цел, страната да се домогне да въведе като
предмет на разглеждане по делото някакво каузално правоотношение и то без да
конкретизира какво е то по своя характер.
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощникът
си, поддържа претенцията си и оспорва
насрещната такава. С писмени бележки доразвива подробни съображения в подкрепа
на поддържаното становище. Претендира деловодни разноски.
Ответниците М. и С. И, чрез пълномощник, оспорва иска с
основание в чл.135, ал.1 от ЗЗД и поддържат предявеният от тях отрицателен ИУИ. С
писмени бележки доразвиват доводите си. Претендират разноски.
Ответника Община Варна, чрез процесуалният
си представител, оспорва иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, като
поддържа становището си, че Общината не е легитимирана да е ответник по
претенцията, както и че същата не може да отговаря за задълженията на Ст.С.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна, следното:
Установява се от представените по делото
преписи от Запис на заповед на стойност 60000лв., издаден 08.03.2010г., с падеж
на 08.10.2015г. и Запис на заповед на стойност 80000лв., издаден на
12.02.2017г., с падеж на 05.10.2017г., че С.Д.С. е поел безусловно задължение
да заплати в полза на ищцовото дружество сумите предмет на менителничните
ефекти, след настъпване на падежа на задължението по съответната ценна книга.
Автентичността на въпросните записи на заповед, е проверена посредством неоспореното
заключение на СПЕ, което се кредитира изцяло от съда, като според същото
ръкописният текст и подписите в процесните ценни
книги са изпълнени от С.Д.С..
Видно е от представените преписи от
Изпълнителни листи издадени на 05.01.2018г. и на 15.03.2018г. от РС Варна, че поемателя по горепосочените ценни книги е инициирал срещу
издателят им, съдебни /заповедни/ производства по реда на чл.417 и сл. от ГПК,
респективно че въз основа на ЗЗ за сумата от 60000лв. е образувано
ч.гр.д.№105/2018г. на PС Варна, а въз основана на ЗЗ за сумата от 80000лв. е
образувано ч.гр.д.№3608/2018г. на PC Варна, които са приключили с издаването на
титули за принудително събиране на сумите от длъжника Ст.С.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че след снабдяването със Заповеди за изпълнение и Изпълнителни
листи по ч.гр.д.№105/2018г. и ч.гр.д.№3608/2018г., двете на РС Варна, ищцовото
дружество е прехвърлило вземанията предмет на изпълнителните титули на “Кълектор“ ООД, с ЕИК *********, което своя страна в
качеството на взискател е образувало изп.д.№433/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№895 от КЧСИ.
Според представените ПДИ по цитираното изпълнително дело длъжникът Ст.С е
получил лично на 17.01.2018г. поканата за доброволно плащане за задължението по
ЗЗ за сумата от 60000лв., ведно с лихвите и разноските, и на 21.03.2018г., чрез
пълномощник поканата за плащане на задължението по ЗЗ за сумата от 80000лв.,
ведно с акцесорните плащания. Съгласно данните по делото С.Д.С. е починал на
22.03.2018г.
Установява се от представените по делото
преписи от Договори за прехвърляне на вземания от 15.03.2018г., от
11.01.2018г., от 27.11.2019г. и от 27.05.2020г., ведно със съответните им
Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, че ищцовото дружество е прехвърлило на “Кълектор“ ООД вземането си по процесните
ценни книги издадени от С.Д.С., ведно с акцесорните задължения на “Кълектор“ ООД, което дружество от своят страна ги е
прехвърлило на “Жалби“ ЕООД, а в последствие то обратно на “Мбилдинг“
ЕОООД. Представени са и преписи от книжата по изп.д.№433/2018г.
по описа на ЧСИ с рег.№895 от КЧСИ, с които Община Варна е уведомена за
конституирането ѝ в изпълнителното производство като
длъжник-правоприемник на С.Д.С., както и за предприетите изпълнителни действия,
чрез насочването на Опис на недвижим имот, който е бил собственост на
първоначалния длъжник и на Публична
продан на същия имот.
От представените по делото заверени преписи
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***. на Варненски
нотариус, с рег.№382 на НК и от Пълномощно, носещо нот.заверки
на подписа и съдържанието с рег.№№ 12749 и 12750 от 27.09.2017г. на Варненски
нотариус с рег.№480 в РНК, се установява, че на 19.10.2017г. С.Д.С., действащ
чрез пълномощникът си Д.Д.П., е продал на М.И.И., собственият си наследствен недвижим имот, с
идентификатор №***, представляващ Жилище /Апартамент/ №**, находящ
се в сграда с идентификатор №**, в ПИ с идентификатор №**, с адрес: **, със
застроена площ от 55.90кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, баня,
тоалет, коридор, две тераси, заедно с Избено помещение №16, с полезна площ от
10кв.м., като и 3.7534% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, за сумата от 35000лв.
Според съдържанието на горецитираният
НА и видно от представеното по делото Удостоверение за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 от ДОПК, към момента на процесната
продажба, данъчната оценка на отчуждаваният имот е била в размер на 72667лв.
По делото не е налице спор, че ответниците М.И.И. и С.К.И., са били съпрузи към момента на сключване на
гореописаният договор за покупко-продажба, съответно че същите са придобили
собствеността върху процесният недвижим имот в режим
на СИО по смисъла на чл.21 от СК.
Видно е от приетия по делото препис от
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.12.2017г., че ответниците М. и С. И, са сключили с Д И. Б,
договор, с който са обещали продажбата на процесния имот, срещу задължение на
бъдещия купувач да плати цена от 39000 евро. В договора е отразено, че
продажната цена е за празен имот, с боядисани стени и тавани, и изцъклен
паркет, както и с монтирани интериорни МДФ врати-“Златен дъб“.
Видно е от приетите по делото заверени
преписи от Решение №3997/02.10.2019г. по гр.д.№6425/2019г. на РС Варна и
издаденото по същото делото Удостоверение от 07.11.2019г., че въпросното
решение, с което е допуснато приемане по опис от страна на Община Варна на
наследството оставено от С.Д.С., е влязло в законна сила на 25.10.2019г.
От заключението на назначената по делото
СОЕ, което се кредитира от съдът като компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че пазарната стойност на имотите притежавани от С.Д.С.,
към 19.10.2017г. е, както следва: 1.
74500лв. за Апартамент №**, с идентификатор №*** и административен адрес: *****;
2. 115000лв. за Апартамент №12, с
идентификатор №**.26 и административен адрес: *****; 3. 50000лв. за Апартамент №21 по кадастрална карта или Апартамент
№3 по технически строителни книжа, с идентификатор №10135.1501.830.1.21 и
административен адрес: *****и 4. 3**00лв.
за 8 бр. земеделски земи-Ниви, находящи се в
землището на с.Садово, с обща площ от 46.520 дка.
Според
вещото лице по допусната по делото СИЕ, чието заключение, се цени от съдът като
компетентно дадено и неоспорено от
страните, поради липса на предоставени от ищцовото дружество счетоводни
документи и на подадени Годишни данъчни декларации и Годишен финансов отчет в
НАП, и на публикувани Годишни отчети в Търговският регистър не може да се установи
имал ли е търговеца ресурс- финансов и/или материален, за да предостави на
издателя сумите обективирани в процесните
записи заповед към датите на издаване на ценни книги. Също така според вещото
лице, съгласно ЗСч. и практиката в счетоводството, след като записът на заповед
не е свързан с плащания на пари и съответно няма движение на парични потоци, и
към цената книга няма друг договор, то тя не подлежи на осчетоводяване.
Единствено място, където такъв запис на заповед, който не намира отражение в
баланса, може /но не е задължително/ да се отрази, е в приложение към ГФО, а
именно в допълнителната част-обяснителната записка към ГФО, като бъдещо
вземане.
От заключението на назначената ССч.Е, което се кредитира от съдът като добросъвестно дадено и неоспорено от страните, се установява, че задълженията по Договорите за цесии от 27.11.2019г. между “Кълектор“ ЕООД и “Жалби“ ЕООД и от 27.05.2020г. между “Жалби“ ЕООД и “МБилдинг“ ЕООД, не са отразени в счетоводните регистри и не фигурират в счетоводните записвания на дружествата, както и че не са осчетоводени прехвърлянията по вземанията по двата договора за цесия преди непостъпване на суми по ИД №56/2018г. на ЧСИ с рег.№895,. В о.с.з. вещото лице уточнява, е в счетоводна практика е спорно, дали да се осчетоводи нещо, за което няма основание, че е извършено или ще се извърши. В случай, че се осчетоводи, то трябва е извънбалансово, като условен актив или условен пасив, като при евентуално постъпване или превеждане на парите, тогава би трябвало да намери отражение в сметките сметки 498-други дебитори или 499-други кредитори, като резултатът от тази цесия, трябва да се осчетоводи като приход при едните и като разход при другите, за да отиде във финансовия резултат от дейността.
В показанията си, разпитания на страната на
ответниците М. и С. И, свидетел П.С.К., сочи, че е далечен роднина на М. и го
познава от ранна детска възраст. Сочи, че знае за закупуването на процесният имот през месец септември-октомври на 2018г.,
като същият към момента на сключване на сделката бил в окаяно състояние. По
думите на свидетеля апартамента, сякаш бил свърталище на бездомни и навсякъде
имало боклуци, а най-фрапиращото било, че е било уринирано
в самите помещения. Свидетеля сочи, че жилището почти нямало врати, а
санитарното помещение не било точно санитарно, тъй като имота бил тоалетна
навсякъде. Сочи, че М. споделил, че е закупил имота изгодна цена, като
свидетелят приема това за логично предвид състоянието му. Сочи още, че след
закупуването на имота М. започнал ремонтни дейности, които били изключително
нужни, като се започне с изхвърляне на всякакви боклуци, отпадъци, т.е. със
всичко в апартамента и след това с възстановяването на апартамента за нормален
начин за живот. Възстановяването на имота се изразило в изкъртване на стари
плочки, съответно поставяне на нови в банята и в другите помещения, поставяне
на ламиниран паркет, мебели, легла и т.н. Според
свидетеля, след като се разбрало, че върху имота има тежести, между М. и С., е
възникнал конфликт. До този момент С. не знаела за покупката на имота, но след
образуването на делото и след като се установило, че имотът има задължения, тя
разбрала и имали семейни неприятности.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед наличието по смисъла т.2 от ТР №2 от
09.07.2019г. по т.д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС, на преюдициалност
между иска за установяване на вземането на кредитора и иска по чл.135 от ЗЗД,
разглеждането на претенцията на “Мбилдинг“ ЕООД, се
явява обусловено от резултата по претенцията предявена от М. и С. И. Ето защо
на първо място следва да се разгледа
отрицателният инцидентен установителен иск, че “Мбилдинг“
ЕООД, няма качеството на кредитор на С.Д.С. по процесните
записи на заповед.
Записът на заповед е ценна
книга, която материализира едностранно волеизявление, с което едно
лице-издател, се задължава да заплати определена парична сума на друго лице-поемател. По същността си, записът на заповед е
писмено обещание на длъжника, че ще заплати безусловно определена сума, като за
да е валиден същия е необходимо да е спазена пунктуално изискуемата от закона
форма. По силата на чл.535 от ТЗ за да е валиден менителничният
ефект в текста на записа на заповед, следва да бъдат включени следните
реквизити: наименованието “запис на заповед“ в заглавието и в текста на
документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или
на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването и подпис
на издателя. Документ, който не съдържа някои от посочените реквизити, не е
запис на заповед, освен в случаите определени чл.536, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ.
Ако липсва някой от другите елементи, посочени в чл.535 от ТЗ, издаденият
документ не може да се счита за валиден запис на заповед.
Процесните записи на заповед, съдържат горепосочените
реквизити, което ги прави редовни от външна страна документи удостоверяващи
подлежащо на изпълнение право за сумите, съответно от 60000лв. и от 80000лв.
Наред с това автентичността на ценните книги бе установена с приетото по делото
заключение на СПЕ, в резултат, от което същите удостоверяват наличието на дълг
на Ст.С към “Мбилдинг“ ЕООД в посоченият размер.
Доводите на М. и С. И, че С не
е получил от дружеството сумите предмет на ЗЗ, за да има задължение да ги плати
на падежът им, са неоснователни. По дефиниция записът на заповед, е абстрактна
сделка, като предвидената в нея имуществена облага не е свързана с определена
кауза /основание, причина/. В този смисъл записа на заповед, поражда
самостоятелни права и задължения, като е възможно да обезпечава или не
изпълнението по друго каузално правоотношение. Ето защо действителността и
валидност на записа на заповед, не е обусловена от съществуването на каузална
сделка като причината за задължението. Същевременно според константната съдебна
практика при искове, имащи за предмет задължение по издаден запис на заповед,
съдът извършва проверка за съществуване на каузално правоотношение, съответно
на задължение по него, само ако длъжникът е направил възражение за
съществуването, а не за липсата на такова. В противен случай взискателя-поемател не е задължен да доказва съществуването
на каузална сделка, достатъчно е да се позове на редовен от външна страна менителничен ефект, какъвто е настоящият случай.
Съображенията на ищците И, че “Мбилдинг“ ЕООД не е титуляр на вземането, тъй като същото е
цедирано в полза на трето лице, се опровергаха от
събраните по делото доказателства. От горекоментираните
договори за цесии сключени между “МБилдинг“ ЕООД, “Кълектор“ ЕООД и “Жалби“ ЕООД, се установи, че действително
вземанията по процесните ценни книги са били предмет
на поредица от разпоредителни сделки, крайният резултат, от които обаче, е че
титуляр на вземането понастоящем се явява дружеството ответник по ИУИ.
Обстоятелството, че въпросните сделки не са намерили счетоводно отражение, не
може да доведе до друг извод, доколкото от заключенията на СИЕ и ССч.Е, се установи, че при липса на движение на парични
потоци във връзка със ЗЗ, то цената книга, съответно вземането, което е неин
предмет, не подлежат на осчетоводяване. Освен това липсата на счетоводно
осчетоводяване, може евентуално да послужи за ангажиране на
административно-имуществената отговорност на задълженото да осчетоводи
договорите лице, но не е аргумент за невалидност на сделките.
Доводът, че задължението по
Записа на заповед от 08.03.2010г. за сумата от 60000лв., е погасено по давност,
е неоснователен. Съобразно чл.531, ал.1 вр. чл.537 от ТЗ задълженията по запис на заповед, се погасяват с изтичане на 3г. давност. В
случая падежът на ценната книга е на 08.10.2015г., съответно давността би
изтекла на 08.10.2018г. Междувременно кредитора е инициирал производство по
издаване Заповед за изпълнение въз основана на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№105/2018г. на РС Варна, за което длъжникът Ст.С е уведомен лично на
17.01.2018г. с получаването на ПДИ. След като длъжникът не е подал възражение
срещу дължимостта на вземането по заповедта за
изпълнение, в четиринадесет дневен срок от получаването на поканата за
доброволно плащане, то заповедта се е стабилизирала, респективно давността е
прекъсната и е започнала да тече нова такава, с краен срок 31.01.2023г.
В заключение съдът намира, че процесните ценни книги удостоверяват, че “Мбилдинг“ ЕООД е имало качеството на кредитор по отношение
на С.Д.С., респективно, че предявената от М. и С. И претенция се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По иска на “Мбилдинг“
ЕООД:
Според разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
С оглед горното и предвид конкретиката по делото, за уважаване на иска с посочената
правна квалификация, който е предмет на разглеждане в настоящия съдебен спор, е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
ищецът да има качеството на кредитор на прехвърлителя
по атакуваната сделка, сделката да има увреждащ кредитора ефект, т.е. да води
до намаляване на имуществото на длъжника или да затруднява удовлетворяването на
вземането на ищеца, както и длъжникът и третото лице-приобретател,
да са знаели, че увреждат кредитора, тъй като сделката е възмездна.
Както се установи по-горе към момента на
сключване на процесният договор за покупко-продажба
от 19.10.2017г. на недвижим имот, ищецът “Мбилдинг“
ЕООД е имал качеството на кредитор на С.Д.С. по силата на Запис на заповед от
08.03.2010г. и на Запис на заповед от 12.02.2017г., с общ размер на вземането
от **0000лв. В резултат, от което
първата от посочените предпоставки е налице. Налице е и втората предпоставка,
доколкото според разпоредбата на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитание. Ето защо всякога когато длъжникът се лишава от свое имущество или
го намалява, същия намалява възможностите за удовлетворение на кредитора, който
по своя преценка може да насочи изпълнение на вземането си, срещу кое да е
имущество на длъжника. С процесната сделка длъжникът
е отчуждил недвижим имот, с което е увредил ищеца, като е осуетил възможността
последният да се удовлетвори предпочитателно за
вземането си, чрез насочване на принудително изпълнение върху имота, предмет на
сделката. В този смисъл доводите на ответниците и събраните в тяхна подкрепа
доказателства, че в патримониума на длъжника, е имало
друго достатъчно като стойност имущество за да обезпечи погасяване на
задължението към ищеца, са ирелевантни за спора.
Не се установи обаче третата от процесните предпоставки, а именно третото лице-приобретател, да е знаело, че със сделката се уврежда
кредитора “Мбилдинг“ ЕООД, което знание има
субективен характер и е в тежест на доказване от ищеца. Вярно е, че предвид
субективният характер на знанието у ответникът-приобретател,
рядко са налице преки доказателства за това обстоятелството, поради което
доказването му е допустимо да стане с косвени доказателства и/или с други
подобни, индициращи обстоятелства, стига същите да са
годни да създадат сигурно убеждение и да обусловят извод, че ответниците са
осъзнавали увреждането на ищеца. В случая единственото индуциращо обстоятелство
за знание за увреждане, което бе установено по делото е ниската продажна цена
по процесната сделка от 35000лв. при пазарна цена според
СОЕ от 75000лв., в комбинация с последвалото, след около 2 месеца, сключване на
предварителен договор за продажба на имота при цена от 39000евро. От друга
страна обаче от неопроверганите показания на свидетелят Кателиев, се установи,
че процесният имот е бил в окаяно и изключително
нехигиенично състояние, което води до занижаване на цената на същия. Установи
се още, че непосредствено след закупуването, в имота са започнали ремонтни
дейности с цел привеждането му в нормално състояние, което обяснява завишената
цена на същия в предварителният договор за покупко-продажба. При това положение
и с оглед липсата на успешно насрещно доказване, включително и за свързаност на
лицата-страни по атакуваната сделка или че продавача има значителни по размер
задължение към трети лица, въпросната разлика в цените на имота не е достатъчно
основание за формиране на извод за знание у купувача, че със сключването на
сделката се цели увреждане на кредитора-ищец. Тук е мястото да се посочи, че при преценка на въпросната разлика в
цените, следва да се отчете и предвидената в чл.9 от ЗЗД свобода на
договарянето, респективно възможността за сключване на спекулативни сделки с
цел извличане на максимална печалба, без това непременно да е насочено към
увреждане на трето за сделката лице.
По изложените
съображения, съдът намира, че в случая не се доказа наличието на третата от
предвидените в чл.135, ал.1 от ЗЗД предпоставки, а имено знание за увреждане,
съответно, че предявената от “Мбилдинг“ ЕООД претенция, следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на
спора по двете претенции предмет на делото, в полза на всяка от страните, в
качеството им на ответници по отхвърлен иск, се дължат деловодни разноски на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от доказателствата по делото
направените във връзка със съответния отхвърлен иск разноски са, както следва:
в размер на 4320лв. за заплатено от “Мбилдинг“ ЕООД
адвокатско възнаграждение по ИУИ; в размер на 5600лв. за заплатено от М. и С. И.ови адвокатско възнаграждение
по иска по чл.135, а.1 от ЗЗД и 450лв. в полза на Община Варна за
юрисконсултско възнаграждение по същия иск.
При определяне на размера на
разноските, съдът съобрази, че насрещните възраженията на “Мбилдинг“ ЕООД и
на М. и С. И.ови за
прекомерност на адвокатските хонорари при условията на чл.78, ал.5 от ГПК,
са неоснователни предвид значителната правна и фактическа сложност на делото.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на “Мбилдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Г. Живков“ №22, представлявано от М В Н, против М.И.И.,
с ЕГН ********** и С.К.И., с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, представлявана от Кмета Иван П., за обявяване за недействителна по отношение на ищеца на увреждащата го сделка, обективирана
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***. на Варненски
нотариус, с рег.№382 на НК, по силата на която С.Д.С. е продал на М.И.И., недвижим имот с идентификатор №***, представляващ
Жилище /Апартамент/ №**, находящ се в сграда с
идентификатор №**, в ПИ с идентификатор №**, с адрес: **, със застроена площ от
55.90кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, коридор, две
тераси, заедно с Избено помещение №16, с полезна площ от 10кв.м., като и
3.7534% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска на М.И.И., с ЕГН ********** и С.К.И.а,
с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за
приемане на установено, че “Мбилдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.“Г. Живков“ №22, представлявано от М В Н, няма качеството на кредитор на С.Д.С. по Запис на заповед на стойност 60000лв.,
издаден на 08.03.2010г., с падеж на 08.10.2015г. и по Запис на заповед на стойност 80000лв., издаден на 12.02.2017г.
с настъпил падеж на 05.10.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
“Мбилдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Г.
Живков“ №22, представлявано от М В Н, да
заплати на М.И.И., с ЕГН ********** и С.К.И., с ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, сумата от 5600лв.,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА
“Мбилдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Г.
Живков“ №22, представлявано от М В Н, да
заплати на Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ №43,
представлявана от Кмета Иван П., сумата
от 450лв.,
представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
М.И.И., с ЕГН ********** и С.К.И.,
с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да
заплатят на “Мбилдинг“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Георги Живков“ №22, представлявано от М В Н, сумата от 4320лв., представляваща съдебно деловодни
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: