Решение по дело №847/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 535
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120200847
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 _535_                                    07.05.2019 година                                        гр. Бургас

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Бургас,                                                        ХXII  наказателен състав

на 10.04.2019 г. и в открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                                                            

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Гемеджиев

           

Секретар: Мария Милева,

след като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев НАХД № 847 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе намира следното :

 

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е по реда на чл.189, ал.14 ЗДвП, вр. чл.59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на М.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** против електронен фиш серия К № 2284028 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева. В жалбата се посочва, че жалбоподателят не е управлявал посоченото в обжалвания ел.фиш МПС, като се добавя, че М. не е в състояние да посочи лицето, което е било водач на процесната дата. Посочва се също така, че ел.фиш е незаконосъобразен, поради нарушаване на материалния закон и е издаден при неспазване на съдопроизводствените правила. Посочва се също така, че не става ясно на какъв принцип е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, след като той не е единствения представител на дружеството, което е собственик на процесното МПС.

В съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не ангажира доказателства.

Административно-наказващият орган – редовно уведомен, не се явява и също не ангажира допълнителни доказателства.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на съдебно обжалване съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2018 г., в 17:57 часа, в гр.Бургас, на път I-6, километър 488+700 в посока от квартал Ветрен към пътен възел Лукойл, автоматизирано техническо средство №TFR1-M 510 заснело л.а. марка „PEUGEOT” модел “407” с рег. № СВ 50 43 АА, който се движел със скорост от 71 км/ч при разрешена в населено място до 50 км/ч Скоростта била установена със мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” с ID №510/07.

След справка в централна база данни на КАТ се установило, че превозното средство е собственост на „БУЛ МЕД КОНСУЛТ“ ООД с управители, съдружници и представители заедно и поотделно Георги Илиев Панчев и жалбоподателя М.М.М.. Предвид посоченото дотук на последния бил издаден процесния ел.фиш, като изрично в него е указана и алтернативната възможност по чл.189 ал.5 ЗДвП за подаване на декларация с данни на лицето, което на посочения ден е управлявало процесното МПС. Това не е сторено.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по делото писмени доказателствени средства и по-конкретно: удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка, разпечатка от клип, протокол за монтаж, протокол от проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

В случая нарушението е установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

В АНП са ангажирани доказателства в тази насока, които съдът изцяло кредитира. Цитираните цифрово законови разпоредби, квалифициращи нарушението и определящи  рамките на административнонаказателното обвинение, точно и напълно съответстват на обстоятелствата по случая, които съдът намира за изяснени. Не се спори, че нарушението е установено в рамките на населено място, при което съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч. Не се спори, че процесния лек автомобил е МПС от категория В. На жалбоподателя е указано в ЕФ, че в 14-дневен срок от получаването му може да подаде декларация в която да посочи лицето, което е управлявало автомобила, но такава не е постъпила. Очевидно се касае за служебен лек автомобил, при което вероятно има начин за удостоверяване кой го е управлявал на процесните дата и час. Не е ясно защо процесния ел.фиш е издаден на М.М., а не на Георги Панчев, но това е без значение, след като не е използвана възможността за подаване на декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП. При издаване на ел.фиш не се изисква мотивировка защо се наказва един съдружник-управител-представител на дружество вместо друг. Именно поради тази причина съществува и възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП.

Наложеното на осн. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП административно наказание съответства на извършеното нарушение, предвид установената скорост на движение на автомобила в населено място.

Мотивиран от всичко посочено и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд - Бургас

               

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2284028 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 182, ал. 2, т.3 ЗДвП на М.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ