№ 1366
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Гражданско дело №
20201100109862 по описа за 2020 година
Ищецът А.П.Г.“ ЕООД твърди, че на 12.12.2018г. сключил с ответника Д. С. М.
договор за продажба на недвижим имот под формата на нотариален акт № 98/12.12.2018 г.
на нотариус ЦЦ.С. с предмет самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.905.1717.2.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри за гр. София - одобрени
със заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.905.1717.2.13, като била уговорена продажна цена в
размер на 123 000,00 лева, от които сумата от 70193,00 лева е заплатена в деня на сключване
на договора, а остатъка от 52 807,00 лева – преведена същия ден по сметка на нотариуса.
Твърди, че в договора страните постигнали уговорка оставената на съхранение при нотариус
ЦЦ.С. да бъде предадена на продавача в 3-дневен срок от представяне пред нотариуса на
оригинал на разрешение за ползване на сградата, като страните определят краен срок за
представянето му 30.05.2019 г. Счита, че с изтичане на срока за представяне на
разрешението за ползване на сградата не отпада задължението на купувача за заплащане на
тази част от цената, а единствено това за съхранението й при нотариуса и след тази дата е
можело да се изтегли от купувача. Сочи, че тъй като до 30.05.2019 г. не е успял да се снабди
с разрешение за ползване на сградата на 04.09.2019 г. вложената от купувача сума била
изтеглена от него. Твърди, че сградата е получила Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на 01.06.2020 г. и в същия ден на купувача Д. С. М. е предадено владението на
обектите, предмет на договора за продажба. Счита, че с въвеждане на сградата в
експлоатация е настъпил падежът за плащане на остатъка от продажната цена, като с
нотариална покана, връчена на ответника на 16.06.2020 г., го е поканил да изплати остатъка
1
от продажната цена. Сочи, че след предявяване на иска ответникът е заплатил част от нея в
размер на 32 467,00 лева и иска от съда да осъди ответника да заплати незаплатената част от
продажната цена в размер на 20 340,00 лева /уточнителна молба от 22.10.2020 г./.
Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът Д. С. М. оспорва иска. Сочи, че постигнатата между страните
уговорка, обективирана и в приемо-предавателен протокол за съхранение рег. № 19722, дело
№ 21, рег. 25 от регистъра на саморъчните завещания, документи и книжа на нотариус
ЦЦ.С. е била оставената при нотариуса сума да бъде възстановена на купувача в срок до три
дни, в случай че не бъде представено разрешение за ползване на сградата в срок до
30.05.2019 г. Твърди, че волята на страните е била тази част от цената от 52 807,00 лева да е
била дължима само при спазване на срока за снабдяване на сградата с разрешение за
ползване, а при неспазването му да липсва основание за плащането й, тъй като връщането й
е уговорено да представлява обезщетение – неустойка за неизпълнение в срок на
задължението на продавача за въвеждане на сградата в експлоатация.
Ответникът Д. С. М. твърди, че от забавеното изпълнение на задължението на
А.П.Г.“ ЕООД за въвеждане на сградата в експлоатация е претърпял вреди. Сочи, че на
12.03.2019 г. сключил с „Д.П.“ ЕООД предварителен договор за продажба на недвижим
имот с предмет, обектите предмет на процесния договор за продажба, като в същия бил
уговорен срок за сключване на окончателния договор 12.09.2019 г., при условие, че сградата
е въведена в експлоатация. Сочи, че поради липса на разрешение за ползване на сградата е
бил в забава на собственото си задължение за прехвърляне на имотите към „Д.П.“ ЕООД и
му е заплатил неустойка в размер на 20 000,00 лева. Заплащането на тази сума твърди да
представлява претърпяна от него вреда в причинна връзка с неизпълнение на задължението
на А.П.Г.“ ЕООД за въвеждане на сградата в експлоатация в срок и предявява евентуален
насрещен иск за нея с правно основание чл. 82 ЗЗД.
Ответникът сочи, че уговорената продажна цена по предварителния договор от
01.03.2019 г. е в размер на 150 000 евро, като до сключване на окончателен договор не се
стигнало, поради което твърди, че е претърпял вреда във връзка с неизпълнението на А.П.Г.“
ЕООД под формата на пропусната полза, равняваща се на разликата между уговорената
продажна цена по предварителния договор от 12.03.2019 г. и цената, на която той е закупил
процесния имот, която разлика възлиза в размер на 170 376 лева, като предявява евентуален
насрещен частичен иск за част от тази сума в размер на 340,00 лева. Твърди, че
извънсъдебно е направил изявление за прихващане на вземанията си за вреди от
неизпълнението в размер на 20 340,00 лева с вземането на ищеца за продажна цена за
същата сума. Претендира разноски.
В отговора на насрещната искова молба ответникът по насрещните искове
А.П.Г.“ ЕООД оспорва същите. Твърди, че предварителния договор от 12.03.2019 г. е
антидатиран и съставен за целите на процеса и в този смисъл симулативен, тъй като не е
целял посочените от страните в него правни последици. В тази връзка излага твърдения, че
нотариалната заверка на предварителия договор следва датата му, както и датата на която
2
ответникът е разбрал за наложената му обезпечителна мярка на настоящия, тогава бъдещ
иск. Сочи, че след тази дата е извършено и привидното плащане на неустойка в размер на 20
000,00 лева, като твърди, че ако договорът се приеме за действителен, то М. е могла да
ограничи вредите като направи възражение за нищожност на клаузата за неустойка,
евентуално да направи възражение за нейната недължимост, тъй като изпълнението на това
задължение е по причина, която е извън нея. Оспорва Д. С. М. да е претърпяла фактически
вреди в причинна връзка със забавеното изпълнение на задължението за снабдяване на
сградата с удостоверение за експлоатация, като твърди уговорената в предварителния
договор от 01.03.2019г. цена да е много над пазарната такава към момента на сключването
му, поради което също симулативна.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По общите факти:
Наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор за
продажба на недвижим имот от 12.12.2018 г. не е спорно между страните. Предмет на
договора е продажбата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.1717.2.1
по кадастралната карта и кадастрални регистри за гр. София,- одобрени със заповед РД-18-
739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК – апартамент с площ от 98,90 кв.м.,
заедно с припадащите му се идеални части от общите части и от право на собственост върху
дворното място, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.1717.2.13,
представляващ паркомясто № 27, с площ от 12,50 кв.м.
В договора е посочено, че общата данъчна оценка на имотите е 121 420,12 лева
/114 662,10 + 6758,02 = 121 420,12 /, а продажната цена – 123 000 лева, като сумата от
70193,00 лева е заплатена в деня на сключване на договора, а остатъка от 52 807,00 лева е
преведена по сметка на нотариус, в деня на сключване на договора и ще бъде преведена от
нотариуса по банкова сметка на продавача в срок до 3 работни дни след представяне от
негова страна на нотариуса на оригинал на разрешение за ползване на сградата, като
страните определят краен срок за представянето му до 30.05.2019 г. В раздел ІІІ от договора
е предвидена неустойка за съдебно отстраняване. В раздел VІ е предвидено, че владението
върху недвижимия имот се предава в срок до 7 дни след въвеждане в експлоатация на
сградата, в която са имотите. На същата дата от страните като молители е подписан приемо-
предавателен протокол за съхранение на сумата от 52 807 лева по сметка на нотариус ЦЦ.С.
представляваща част от продажната цена по договора като същата следва да бъде преведена
на продавача в срок от 3 работни дни след изпълнение на задължение – ангажимента за
представяне на Разрешение за ползване на сградата, като страните са определят краен срок
за представянето му 30.05.2019 г. В случай че същото в срок до тази дата не бъде
представено на нотариуса в оригинал оставената за съхранение сума следва да бъде
възстановена в срок до 3 дни на купувача по банковата му сметка, освен ако не бъде
представено друга споразумение между страните.
На 12.12.2018 г. В.М.К., в качеството си на управител на А.П.Г.“ ЕООД е
3
подписал разписка, с която е признал, че е получил от Д.С. Д. сумата от 136 037 лева за
поискани строително-ремонтни дейности, а именно апартамент № 1, находящ се в секция Б,
на партерен етаж с площ от 98,90 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата и от правото на собственост от мястото, заедно с паркомясто № 27,
находящо се в сутерена на кота - 3,10 м., с площ от 12,50 кв.м.
Видно от предавателен протокол от 04.09.2019 г. сумата от 52 807 лева е
възстановена на Д.М. по банковата й сметка.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното удостоверение,
че сградата е въведена в експлоатация на 01.06.2020 г.
С нотариална покана от 08.06.2020 г., връчена на Д. С. М. на 16.06.2020 г.
продавачът А.П.Г.“ ЕООД я е поканил да заплати остатъка от продажната цена в размер на
52 807,00 лева в 7-дневен срок от получаване на поканата.
С уведомление, изпратено на 25.09.2020 г. и връчено на А.П.Г.“ ЕООД купувачът
Д.М. го уведомява, че сумата от 32 467,00 лева представляваща остатък от продажната цена
по договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 98/12.12.2018 г. е преведена по
банкова сметка на дружеството. Посочено е, че сумата от 20 340,00 лева е задържана и
представлява част от претърпените от нея вреди и пропуснати ползи във връзка със
забавеното изпълнение на задължението за снабдяване на сградата с удостоверение за
експлоатация, като е посочено, че се прави алтернативно възражение за прихващане с тези
нейни вземания. С уведомлението е отправена покана за провеждане на среща за евентуално
постигане и подписване на споразумение.
С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот датиран с дата
12.03.2019 г. Д. С. М. в качеството й на продавач и „Д.П.“ ЕООД, в качеството му на
купувач се съгласяват да сключат окончателен договор за продажба на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.905.1717.2.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри
за гр. София,,- одобрени със заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на
АГКК – апартамент с площ от 98,90 кв.м., заедно с припадащите му се идеални части от
общите части и от право на собственост върху дворното място, както и самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.905.1717.2.13, представляващ паркомясто № 27, с площ от
12,50 кв.м. при цена в размер на 150 000,00 евро в срок до 12.09.2019 г., като цената е
платима изцяло в деня предхождащ датата на сключване на окончателния договор по сметка
на нотариуса, който в тридневен срок от датата на представяне на удостоверение за вещни
тежест, което показва липсата на такива, следва да я преведе на продавача. В чл. ІІІ.3.1 е
предвидено, че в случай че продавачът не изпълни задълженията си по договора или не се
яви пред нотариуса или се откаже или се окаже, че е декларирал неверни обстоятелство или
имотът не е снабден с разрешение за ползване, то продавачът е длъжен да заплати на
купувача неустойка в размер на 20000,00 лева. Подписът на лицето, подписало за се купувач
по договора П.Л. Г. – управител на „Д.П.“ ЕООД е с нотариална заверка от 08.11.2019 г.
Представен е анекс от 12.09.2019 г. към този договор, с който страните са се съгласили, че
4
поради обстоятелството, че към момента сградата, в която се намират продаваемите имоти
не е снабдена с разрешение за ползване, датата за сключване на окончателен договор се
променя до 21.01.2020 г., на която дата страните се считат поканени в 10,00 ч. пред нотариус
Ц.С. за сключването му. Посочено е, че до посочената дата продавачът трябва да представи
разрешение за ползване на сградата, в която се намират имотите.
Със споразумение от 21.01.2020 г. страните по предварителния договор от
12.03.2019 г. са се съгласили, че към тази датата сградата не е снабдена с разрешение за
ползване, поради което Д.М. дължи неустойка в размер на 20 000,00 лева по 3.1 от
предварителния договор, както и че с подписването му страните се съгласяват, че
окончателно са уредили отношенията си и нямат претенции една към друга. Подписът на
лицето, подписало споразумението за купувача П.Л. Г. – управител на „Д.П.“ ЕООД е с
нотариална заверка от 01.09.2020 г.
С платежно нареждане от 30.12.2020 г. Д. С. М. е заплатила на „Д.П.“ ЕООД
сумата в размер на 20 000,00 лева – неустойка по предварителен договор ид. №
68134.905.1717.2.1.
По иска по чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 200 от ЗЗД.
Предявен е иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на
дължимата цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения
между него и ответника, по силата на които за ответника е възникнало задължението за
плащане на цена в посочения в исковата молба размер и настъпване изискуемостта на това
вземане.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор за
продажба на недвижим имот от 12.12.2018 г. не е спорно между страните. Спорно между
страните е тълкуването на клаузата на чл. ІІ от договора относно начина на плащане, падежа
и дължимостта на остатъка от продажната цена в размер на 52087,00 лева. В тази връзка
съдът намира следното. При тълкуване на договора, съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД
съдът намира, че волята на страните, обективирана в нотариалния акт, е последната част от
продажната цена в размер на 52807,00 лева да бъде платена след получаване на разрешение
за ползване на сградата, в която са построени обектите, предмет на договора за продажба.
Тук съдът взема предвид и обстоятелството, че видно от издаденото удостоверение за
експлоатация и от разписка от същата дата – 12.12.2018 г. продавачът е възложител на
строителните работи на целия обект, като е получил и цена за построяване на самите обекти
наред с тази за прехвърляне правото на собственост, т.е. снабдяването на сградата с
разрешение за ползване е зависело от него в качеството му на възложител на строителните
работи. Този остатък от продажната цена, чиято изискуемост настъпва след прехвърляне на
правото на собствеността върху купувача, е уговорено да бъде оставен по договор за влог
при нотариуса, за да бъде гарантирано получаването й от продавача при настъпване на
5
условието за нейната изискуемост – снабдяването на сградата с разрешение за ползване.
Уговорката за неустойка, като отнапред определен размер на дължимото
обезщетение при неизпълнение на договора, следва да бъде ясна и недвусмислена. В
настоящия случая страните са обвързали със срок изпълнението на задължението-
ангажимент на продавача за снабдяване на сградата с разрешение за ползване, но не са
обвързали неспазването на срока с дължимо обезщетение за неустойка. Волята на страните
кога ще бъде дължима неустойка ясно е посочена в раздел ІІІ от нотариалния акт.
Уговорката, че след изтичане на срока за снабдяване на сградата с разрешение за ползване
вложената при нотариуса сума се възстановява на купувача е такава, определяща срока, след
който последният може да иска вложената от него сума от нотариуса, респ. последният да я
възстанови по сметка на купувача. Това е така, тъй като между страните и нотариуса за
влагане на тази сума е сключен отделен договор за отговорно пазене по чл. 25а от Закон за
нотариусите и нотариалната дейност, в който съхранението на тази сума следва да бъде
обвързано с определени условия и срок. Предаването на тази сума от купувача по договор за
отговорно пазене на нотариуса не представлява действие по престиране на продавача, респ.
връщането й от нотариуса на купувача не представлява уговорка за неустойка, а единствено
за връщане на вложената сума на собственика й.
За волята на страните вложената при нотариуса част от продажната цена да се
върне на купувача, без това да представлява уговорка за дължима му се неустойка по
договора, съдът съди от поведението и изявленията на страните и конкретно на купувача
след издаване на разрешението за ползване на сградата със забава. В писмо от 25.09.2020 г.,
изходящо от Д. С. М. тя сочи, че е платила част сумата в размер на 32 467,00 лева, като сама
сочи, че същата представлява остатък от продажната цена по договор за продажба, както и
че разликата е задържала като обезщетение за претърпените от нея вреди от 20 340,00 лева.
От това изявление на М. следва, че самата тя счита, че е останала задължена със сумата от
52807 лева за продажна цена, т.е. че не й е била дължима като неустойка и е съобразила
размера на задържаната сума с този на твърдените от нея действително претърпени вреди.
Предвид изложеното съдът намира, че за сумата от 52807 лева не е налице
уговорена между страните неустойка за неизпълнение задължението-ангажимент на
продавача за снабдяване на сградата с разрешение за ползване до 30.06.2019 г., както и че
вземането за плащането й е станало изискуемо на 24.06.2019 г. с изтичане на срока, посочен
в поканата, с която А.П.Г.“ ЕООД представил на Д. С. М. удостоверението за въвеждане на
сградата в експлоатация.
Предвид правните изводи на съда за основателност на предявения главен иск е
настъпило вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалните насрещните
искове с правно основание чл. 82 ЗЗД.
Предявени са насрещни искове за действително претърпени вреди и пропуснати
ползи от забавеното изпълнение на задължението по договор за продажба на недвижим имот
нотариален акт № 98/12.12.2018 г. на продавача за снабдяване на купувача с разрешение за
ползване на сградата в срок до 30.06.2019 г.
6
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже факта и размера на
претърпените от него на вреди – загуби и пропуснати ползи, изразяващи се в пропусната
реална възможност за увеличение на имуществото, и наличието на причинна връзка между
претърпяването на тази вреди и договорното неизпълнение.
Предвид изложените по-горе правни изводи между страните А.П.Г.“ ЕООД, като
продавач и възложител на строителството на цялата сграда, в която са прехвърлените обекти
на правото на собственост и Д. С. М. - купувач е постигната уговорка за срок на изпълнение
на това задължение от страна на А.П.Г.“ ЕООД, който не е спазен и дружеството е било в
забава за периода 30.05.2019 г. – 31.05.2020 г.
Доколкото претендираните вреди се изразяват с платена неустойка и пропусната
печалба от предварителен договор от 12.03.2019 г., по който Д. С. М. е имала качеството
продавач, на първо място следва да бъде разгледано възражението на А.П.Г.“ ЕООД за
нищожност на този договор и анекси към него, поради сключването им при условията на
абсолютна симулация.
Симулативна (при абсолютна симулация) е тази сделка, която страните са
сключили, за да създадат за пред трети лица привидност за съществуването на такава
облигационна връзка, без да желаят сключването на сделката и пораждането на последици
й, като симулативната сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД. При
твърдения за симулативност на сделка / процес тежестта на доказване на това обстоятелство
е у оспорващия сделката ( в този смисъл решение № № 4 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. №
670/2012 г., I т. о., ТК и Решение № 1405 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2007 г.,
IV г. о., ГК).
Съдът намира, че в настоящия процес се доказа пълно фактът, че със сключване
на предварителен договор от 12.03.2019 г., сключен от Д. С. М., като продавач и „Д.П.“
ЕООД, като купувач страните не са целели пораждането на последиците на тази сделка, като
целта на сключването му е създаването на привидно основание за претърпяване на вреди от
страна на М., което да й послужи в отношенията й с А.П.Г.“ ЕООД като страни по договора
от 12.12.2018 г.
До този извод съдът достигна вземайки предвид по отделно и в съвкупност,
следните обстоятелства.
На първо място, като дата на сключване в предварителния договор е посочена
дата 12.03.2019 г., но подписът, положен от П.Л. Г. в качеството му на управител на „Д.П.“
ЕООД е с нотариална заверка от 08.11.2019 г., която дата следва да се приеме за най-ранна
дата на фактическото му сключване, тъй като на нея е положен един от двата необходими
подписа за постигане на съгласието. Тази дата следва датата на изтичане на срока, в който
А.П.Г.“ ЕООД по договора от 12.12.2018 г. е следвало да представи на Д.М. удостоверение
за ползване на сградата.
От съдържанието на предварителния договор се установява, че в него е уговорено
сключването на окончателен договор, като до датата предхождаща тази на сключване на
7
окончателния договор не е предвидено плащането нито на капаро, нито изпълнението на
друго задължение по така проектирания бъдещ договор от страна на „Д.П.“ ЕООД, каквато е
обичайната практика при сключване на такъв тип договори.
На следващо място, на 31.08.2020 г. Д.М. е получила обезпечителна заповед за
обезпечаване на бъдещия иск на А.П.Г.“ ЕООД за плащане на остатъка от продажната цена
по договор за продажба на недвижим имот от 12.12.2018 г. От следващия ден - 01.09.2020 г.
е нотариалната заверка на подписа на управителя на „Д.П.“ ЕООД върху споразумение, в
което е посочена дата на сключването му 21.01.2020 г., в което страните по предварителен
договор от 12.03.2019 г. са се съгласили, че към тази датата сградата не е снабдена с
разрешение за ползване, поради което Д.М. дължи неустойка в размер на 20 000,00 лева по
3.1 от предварителния договор, както и че с подписването му страните се съгласяват, че
окончателно са уредили отношенията си и нямат претенции една към друга. Същевременно
плащането на неустойката в размер на 20000,00 лева е от 30.12.2020 г., дата следваща с 22
дни датата, на която Д.М. е получила иницииралата настоящето производство искова молба
за отговор.
От съвкупността на горите обстоятелства – липсата на никакво плащане между
страните по предварителния договор, предхождащо узнаването за предприетите действия по
обезпечаване на иска на А.П.Г.“ ЕООД, нотариалното заверяване на един от подписите по
договора и споразумението на дати следващи посочените в тях и същевременно свързани с
неизпълнението на договора от 12.12.2018 г. и с узнаване на обезпечителната заповед, както
и плащане на неустойката в хода на настоящия процес, съдът намира за несъмнен факта, че
сключването на предварителния договор между Д. С. М. и „Д.П.“ ЕООД е привидно, като
страните не са желали да се породят последиците на предварителния договор, а единствено
да създадат привидно основание за претърпяване на вреди от страна на М. на вреди, което да
й послужи в отношенията й с А.П.Г.“ ЕООД като страни по договора от 12.12.2018 г.
Предвид правните изводи за нищожност, поради сключването му при абсолютна
симулация на предварителен договор от 12.03.2019 г., съдът приема, че фактически Д.М. не
е претърпяла вреди под формата на платена неустойка, тъй като плащането също е
симулативно, както и не са претърпени пропуснати ползи от разликата с продажната цена,
уговорена в този симулативен договор и тази по договор от 12.12.2018 г.
Предвид изложеното, предявените насрещни искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
По възражението на ответника за прекомерност на уговореното между ищеца и
Адвокатско дружество „Г., М.И.С.“ адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът
може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Уговореното между А.П.Г.“ ЕООД и Адвокатско дружество „Г., М.И.С.“ е в
8
размер на 4200,00 лева с ДДС.
Първоначалната цена на иска, която е била и към момента на договаряне на
адвокатското възнаграждение е в размер на 52 807,00 лева. Съобразно тази цена
минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на
2537,05 лева с ДДС. При определяне фактическата и правна сложност на делото съдът взема
предвид, че ответникът е предявил два насрещни иска, по които представителят на ищеца е
провел активна защита, депозирал е отговор, направил и възражения и доказателствени
искания по насрещните искове. Следва да се посочи, че именно по възраженията и
насрещните искове на ответника правната и доказателствена дейност по делото е усложнена.
Предвид изложеното съдът намира, че уговореното между страните адвокатско
възнаграждение в исковото производство не се явява прекомерно и не следва да бъде
намалявано.
За процесуално представителство в обезпечителното производство между А.П.Г.“
ЕООД и адвокат Г. е уговорено възнаграждение в размер на 1500,00 лева, а в
производството по обжалване на определението за допускане на обезпечение – в размер на
800,00 лева.
Съгласно чл. 7, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението в обезпечителното
производство се определя по правилата на ал. 2 върху ½ от имуществения интерес и в
настоящия случай същото възлиза в размер на 1322,10 лева. Уговореното възнаграждение не
надвишава съществено минималното, поради което не следва да бъде намалявано.
Според чл. 11 от Наредбата минималният размер на възнаграждението в
производство по частна жалба е 200,00 лева. Уговореното възнаграждение от 800,00 лева
съществено надвишава минималното, като в проведеното производство по частна жалба в
закрито съдебно заседание ответникът по нея единствено е подал отговор. Така уговореното
възнаграждение следва да бъде намалено на 200,00 лева.
Доколкото намаляването цената на иска за част от първоначалния размер е
поради забавено плащане от страна на ответника, сторено след подаване на исковата молба
съдът намира, че разноските върху оттеглената част от иска също следва да бъдат възложени
върху ответника, станал повод за предявяване на иска в първоначално предявения му
размер, за който съдът достигна до извод за съществуване на вземането към датата на
подаване на исковата молба.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от него разноски в общ размер на 7453,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН: ********** да заплати на А.П.Г.“ ЕООД , ЕИК:
******* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД сумата от 20340,00лева,
представляваща незаплатена част от продажна цена по договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 98/12.12.2018 г. на нотариус ЦЦ.С., ведно
със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до плащането, както и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 7453,60 лева разноски в исковото производство и в производството
по обезпечаване на бъдещ иск.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. М., ЕГН: ********** срещу А.П.Г.“ ЕООД ,
ЕИК: ******* насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД за вреди от
неизпълнение на задължението-ангажимент на ответника по насрещните искове по договор
за продажба на недвижим имот от 12.12.2018 г. за снабдяване на сградата, в която са
продаваемите обекти с разрешение за ползване до 30.06.2019 г. за сумата в размер на
20000,00 лева – претърпяна загуба представляваща заплатена неустойка по предварителен
договор от 12.03.2019 г., сключен с „Д.П.“ ЕООД, както и за сумата от 340,00 лева
предявени частично от 170 376 лева, представляваща пропусната полза от разликата
между уговорената в предварителен договор от 12.03.2019 г. продажна цена и тази в
нотариален акт № 98/12.12.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10