Определение по дело №36/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 2001/02.07.2014г., постановено по гр.д. №289/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, е депозирана пред ОС Благоевград, въззивна жалба от Регионална Дирекция по горите Б., БУЛСТАТ[ЕИК], чрез Директора инж. Г. Я., с адрес на управление [населено място], ул. „В. К.” №.

С въззивната жалба са навадени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост на същото от събрания доказателствен материал. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд не е извършил всестранна и съвкупна преценка на доказателствата по делото, вследствие на което е стигнал до неправилни изводи от фактическа страна и до грешното приложение на материалния закон. Оспорват се от представителят на жалбоподателя- Регионална Дирекция по горите Б. като неправилни, правните изводи на първоинстанцинния съд, при оценката му на събраните доказателства, като се твърди че съдът необосновано е приел, че за въззиваемия А. Т. К. е възникнало правото по чл. 32 ал.1 от ЗДС, за спорния по делото период от м. 09.2012г. до 12.12.2012г., за което във въззивната жалба са развити съображения, основани на анализа на събраните доказателства. Във връзка с основното оплакване във въззивната жалба за необоснованост на обжалваното решение, са изложени доводи и за това, че първоинстанционния съд неправилно е тълкувал и ценил събраните гласни доказателства, като необосновано са изключени от обсъждането на решаващия съд данните, съдържащи се в показанията на свидетелите на Регионална Дирекция по горите Б., поради бланкетното посочване за тяхната вероятна заинтересованост от изхода на делото по смисъла на чл. 172 от ГПК. От друга страна излагат се доводи, че първоинстанционния съд изцяло е кредитирал показанията на свидетелите, доведени от въззиваемия А. Т. К., въпреки липсата на категоричност и точност в тях. С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск от А. Т. К. като неоснователен, ведно с всички произтичащи от това правни последици.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. А. К.-М., пълномощник и процесуален представител на А. Т. К., с който се иска от съда да остави без уважение въззивната жалба. Възразява се срещу доводите изведени с въззивната жалба, за необоснованост на обжалваното решение на РС Гоце Делчев, като се сочи от пълномощника на въззиваемия, че съдът е извършил цялостен и правилен анализ на събраните доказателства и е стигнал до верни правни изводи, като е постановил едно правилно и непорочно съдебно решение. Навадени са доводи от фактическа страна, че въз основа на събраните доказателства безспорно се доказва спорния по делото факт- че А. Т. К. е изпълнявал длъжността си на държавна служба през процесния период. С писмения отговор са изложени доводи, че не само представените от въззиваемия - А. Т. К. доказателства, но и тези представени от Регионална Дирекция по горите Б. пред първоинстанционния съд, водят на безспорния извод, за възникналите правоотношения по смисъла на чл. 32 ал. 1 от ЗДС за въззиваемия А. Т. К.. С писмения отговор на въззивната жалба се изказва становище, че обжалваното решение на РС Гоце Делчев е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.

Писменият отговор на въззивната жалба е редовен, доколкото съдържа подробни доводи на насрещната страна срещу оплакванията на жалбоподателя с жалбата, като същият е с изискуемото се от закона съдържание, депозиран е в установения от закона срок и е депозиран от лице легитимимирано да депозира отговор по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК.

Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл.32 ал.1 от ЗДСл и чл. 86 от ЗЗД, за изплащане на неизплатени месечни заплати за изпълнение на държавна служба, на допълнителни режийни възнаграждения върху месечните заплати, както и на обезщетение на забава върху дължимите суми, като първоинстанционният съд правилно е квалифицирал спорното право, след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна.

Пред първоинстанционния съд в [населено място] са предявени искове от А. Т. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], Община Г., област Б. и служебен адрес: [населено място], ул. „А. С.” №, чрез адв. А. К.- М., срещу Регионална Дирекция по горите Б., БУЛСТАТ[ЕИК], чрез Директора инж. Г. Я., с адрес на управление [населено място], ул. „В. К.” № като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Регионална Дирекция по горите Б., да заплати на А. Т. К.,

-сумата 1 200лв., съставляваща неизплатени основни месечни заплати за периода от месец 09.2012г. до 12.12.2012г., ведно с мораторната лихва за всяка неизплатена месечна заплата, от момента на дължимостта и, до предявяването на иска, в размер на 200.00лв., както и законната лихва от образуваното на делото до окончателното изплащане на дължимото;

- сума в размер на 720.00лв., представляваща неизплатени режийни върху основните месечни заплати за периода от 19.03.2012г. до 12.12.2012г., ведно с мораторната лихва за всяка неизплатена сума за режийни върху месечната заплата от момента на дължимостта и до предявяване на иска, в размер на 100.00лв., както и законната лихва, считано от момента на завеждането на иска, до окончателното изплащане на дължимото.

Претендират се с исковата молба и направените по делото разноски от ищеца.

Исковата претенция е основана на твърденията, изведени с исковата молба пред първоинстанционния съд, че от м. март 2012г. въззиваемия А. Т. К. е назначен на длъжността „Началник отдел” специализирана администрация в Регионална дирекция по горите [населено място], като със Заповед от 24.09.2012г., която му е връчена на 12.12.2012г., служебното му правоотношение е било прекратено. Твърди се от К., че до датата на която му е връчена заповедта, той е изпълнявал добросъвестно служебните си задължения, но въпреки това не са му изплатени полагащите се месечни заплати за изпълнение на държавна служба, за периода от м.09.2012г. до 12.12.2012г., в размер на 1200 лева, както и допълнителни режийни възнаграждения върху месечните заплати в размер на 720 лева.

С писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на Р.- Б.- ст. юристконсулт Ф. М. Д., е направила възражение за неподсъдност на делото, като изразява становище че същото следва да се разглежда от АС Благоевград, а не от РС Гоце Делчев. Изразява се становище, че исковата претенция е допустима, но по съществото си неоснователна. Възразява се, че за периода от м. 09.2012г. до 12.12.2012г. въззиваемият А. Т. К. извън времето през което е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, не се е явявал на работа и не е изпълнявал служебните си задължения, произтичащи от служебното му правоотношение, като липсва каквато и да е било кореспонденция или друга съставена от К. документация за този период. В тази насока се сочи с писмения отговор Доклад от инж. С. П.- Директор на дирекция „Специализирана администрация” при Р.- Б. с вх. № 156/09.01.2013г. Това дава основание за възражение от страна на процесуалния пълномощник на Регионална Дирекция по горите Б., с писмения отговор на исковата молба да възрази, че за процесния период, не възниква правото на А. Т. К. да получава заплата/трудово възнаграждение/. За същият период не се дължат поради същите основания и режийни разноски, претендирани от ищеца с исковата молба.

По искане на ищеца и на основание чл.214 от ГПК, първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска, досежно неговия размер, като исковата претенция е намалена- претендира заплащане на месечни заплати в размер на общо 1 192.00лв. за периода от м.09.2012г. до 12.12.2012г. и мораторна лихва за забава до завеждането на иска, в размер на 34.84лв.

Настоящият въззивен състав при анализ на събраните доказателства пред първостепенния съд в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, счита за установено фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че въззиваемия А. Т. К. е започнал работа като държавен служител в Регионална дирекция по горите [населено място], считано от 19.03.2012г., където е назначен със Заповед РД-НДСл № 13/12.03.2012г. на Директора на Р. – Б., на длъжността „Началник отдел” в дирекция „Специализирана администрация”, с ранг ІІ м, в отдел със седалище [населено място]. Същият е бил с дневно работно време от 8 ч. и 40 часа седмично, при петдневна работна седмица и при основна месечна работна заплата от 628.00лв. С последваща Заповед РД-НДСл № 31 от 06.08.2012г. на Директора на Р. – Б., му е определена основна месечна заплата от 685.00лв.

Установява се, че със Заповед РД-НДСл № 04/24.09.2012г. на Директора на Р.-Б., служебното правоотношение на А. Т. К. с Регионална Дирекция по горите Б. е прекратено, на основание чл.12 ал.1 от ЗДСл. Заповедта за прекратяване е връчена на ищеца на 12.12.2012г., като същият е отказал да я подпише и връчването е извършено при условия на отказ на служителя да получи заповедта.

Преди да бъде прекратено служебното правоотношение на А. Т. К. с Регионална Дирекция по горите Б., за процесния по делото период- от м. 09.2012г. до 12.12.2012г., въззиваемия е ползвал няколко пъти отпуск по болест и временна нетрудоспособност, за което по делото са представени съответните болнични листа. В приетия като писмено доказателство Доклад от инж. С. П.- Директор на дирекция „Специализирана администрация” при Р.- Б. с вх. № 156/09.01.2013г., който е бил и пряк началник на служителя, ясно и точно са посочени представените 5 броя болнични листа, както и периода за който същите се отнасят.

Установява се от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, че работното място на въззиваемия А. Т. К. е била канцелария, находяща се в административната сграда на Община Г. Д.. Събрани са пред първоинстнацинния съд гласни доказателства, като от разпита на незаинтересовани свидетели по смисъла на чл. 172 от ГПК, следва да се приеме за установено, че през дните в периода от м. 09.2012г. до датата на прекратяването на служебното му правоотношение- 12.12.2012г., въззиваемия А. Т. К. се е явявал на работа на работното си място. Свидетелят Ц. работи като полицейски инспектор, като същият работи в съседна канцелария на тази на К. в сградата на общината. Свидетелят сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че макар да ползвал няколко пъти болнични, в дните през есенните месеци и преди К. на 2012г., А. Т. К. идвал на работа в канцеларията си, като подготвял документи в стаята си. Те имали традиция когато са на работа да се обаждат в съседната стая, за да се виждат един с друг, тъй като работата и на двамата била такава, че не винаги можело да бъдат открити на работните си места, тъй като изпълнявали част от задълженията си извън сградата на общината. Свидетелката Т., също познава въззиваемия А. Т. К., като същата е Директор на гробищни паркове и нейната канцелария се намира в съседство с тази на К. в сградата на Общината. Тя сочи в показанията си, че за известен период е бил в болнични и тя разбрала за това от други лица, но след това редовно идвал на работа в канцеларията си, а преди К. съобщил, че го уволняват и напуска като се мести на друга работа. Свидетелката обаче не може да посочи в кои точно дни от месец септември до месец декември тя го е виждала да идва на работа в канцеларията си. Свидетелят С. също е работел в РУП като мл. инспектор и канцеларията му е била през процесния по делото период, в съседство с кабинета на въззиваемия А. Т. К.. Този свидетел сочи, че К. винаги се отбивал при полицейските служители когато бил на работа за да им се обади. В своите показания този свидетел твърди, че преди да бъде увелнен- малко преди К., К. редовно идвал на работа в офиса си, освен 10-15 дни, когато бил в отпуск по болест.

Според въззивният съд разглеждащ делото, от събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства се установява, че през процесния период- от м. 09.2012г. до 12.12.2012г., въззиваемия А. Т. К. е изработил и предал на прекия си началник и редица документи, с оглед на изпълняваните от него служебни задължения и съобразно приложената по делото длъжностна характеристика- Отчет на дейността за месец ноември 2012г., Рапорт до Началник отдела към Р.- Б. от 06.12.2012г. с приложени към него 2 броя Констанитивни протоколи от м. 11.2012г., предадени в Р.- Б. в плик с пощенско клеймо от 07.12.2012г./преди датата на прекратяване на служебното му правоотношение/. По делото е приложен и приет като писмено доказателство и представен от въззиваемия А. Т. К. проверен от него, а представен от Л. Х. Опис на пътните листа на автомобил с рег. № 36 75 АН, управляван от самия Х., който е с дата 01.12.2012г. и към който са приложени описаните в описа пътни листа. Приет е като доказателство по делото и Отчет за дейността на отдел [населено място] за месец 11.2012г., който е подписан от инж. А. К.. Тези писмени доказателства са представени пред първоинстанционния съд и не са били оспорени от ответната страна досежно истинността им или автентичността им, след като същите носят подписа на въззиваемия К..

Във връзка със създалата се обстановка, по делото е представен и приет като доказателство от първоинстанционния съд- Доклад от инж. С. П.- Директор на дирекция „Специализирана администрация” при Р.- Б. с вх. № 156/09.01.2013г., който е пряк началник на въззивамия А. Т. К.. Инж. П. е докладвал на Директора на Р.- Б., като е съобщил за представените от К. болнични листа, но сам признава че същите са били представени със закъснение и той на практика не е получавал своевременно информация кои дни от процесния период К. е бил в отпуск по болест и в кои дни същия е следвало да е на работното си място и да изпълнява служебните си задължения, произтичащи от длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност. В доклада се посочва неуспешния опит заповед за прекратяване на служебното правоотношение да се връчи на А. Т. К. на 13.11.2012г., въпреки че на тази дата въззиваемия не е бил в отпуск по болест, като се пояснява, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е връчена на К. едва на 12.12.2012г., като за целта К. се е явил на работно си място едва след като е бил извикан от П. по телефона. Въз основа на изложеното в цитирания доклад, инж. П. е изказал становище че следва да се промени реда за придвижването на болничните листова след представянето им в Р.- Б., като за същите следва своевременно да бъдат уведомявани преките ръководители на съответните служители, а освен това е предложено на Директора на Р.- Б., на А. Т. К. да не се изплаща възнаграждение за периода от 01. 09.2012г. до 12.12.2012г.

По повод на така изготвения доклад, Директора на Р.- Б. е изискал становища, които са приложени и приети като доказателства по делото. От становище с вх. № 246/14.01.2013г. на Гл. юристконсулт- Й. П. и Гл. счетоводител- Е. М. е видно, че същите считат документите изготвени от А. Т. К. във ръзка със служебните му задължения, да са представени след прекратяването на служебното му правоотношение, поради което не са своевременно представени и съществува съмнение че са изготвени след прекратяването на правоотношението, поради което е дадено становище възнаграждение на К. за този период да не се начислява, тай като същиет за периода от м. 09.2012г. до 12.12.2012г. не е изпълнявал реално преките си служебни задължения, дори и в дните когато не е бил в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност.

В обратен смисъл са други становища, представени пред първоинстанционния съд е приети като доказателства по делото. Така в писмено становище с вх. № 5698/28.12.2012г. на А. П.- Гл. специалист „Човешки ресурси” към Р.- Б., се изразява становище, че съгласно чл. 149 ал.1 от АПК, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с А. Т. К., влиза в сила от датата на връчването и, като в периода от м. 09.2012г. до 12.12.2012г., той е бил в служебно правоотношение с Р.- Б., като в този смисъл на лицето се дължи както възнаграждение, така и обезщетение по чл. 61 ал.2 от ЗДСл. В Доклада си до Р.- Б. с вх. № 5621/21.12.2012г. инж. А. Д.- заместник директор на Р. изказва становище, че до 12.12.2012г. следва да се приеме че А. Т. К. е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения, като се сочат писмени доклади и отчети представени от К. с плик, с пощенско клеймо от 07.12.2012г., които са изготвени и подписани от въззиваемия по повод на неговата работа и в изпълнение на служебните му задължения. Ето защо инж. Д. изразява становище, че следва да му бъде начислено за периода от м. 09.2012г. до 12.12.2012г., дължимото му се възнаграждение.

Пред първоинстанционния съд като свидетели са били разпитани и служители на Р.- Б.. Прекият ръководител на въззиваемия свидетелят С. П. сочи в показанията си, че след като научил от К. че ще представя болнични листа, той стигнал до извода че същият ще бъде в продължителен и непрекъснат отпуск по болест, като изцяло поел за процесния период изпълнението на неговите задължения. За това че болничните не покриват целия процесен период, инж. П. научил едва когато отишъл повторно да връчва заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с А. Т. К.- на 12.12.2012г. Свидетелят П. в своите показания твърди, че според него А. Т. К. не е изпълнявал служебните си задължения в дните, в които не е бил в отпуск по болест, като той твърди че в този смисъл липсва изготвена от К. документация във връзка със служебните му задължения. Свидетелят обаче не убедителен. По- късно в показанията си признава, че от страна на А. Т. К. е изготвен отчет за месец ноември, но това станало след като бил поканен изрично от инж. П. и при това доклада е бил входиран в Р.- Б., след като служебното правоотношение с К. е било прекратено на 12.12.2012г. Свидетелят сочи още в показанията си, че този отчет за месец ноември му е бил изпратен от въззиваемия К. и по ел. поща, като отново акцентира че това е станало след като е изрично е поканил служителя да го изготви. Свидетелят М. работи в Р.- Б., като работното му място е в [населено място]. Въззиваемият К. му е бил пряк ръководител. Свидетелят сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че в периода от м. 09.2012г. до м.12.2012г., той е знаел че К. е в болнични, не го е търсил за да му поставя задачи, нито е бил търсен от въззиваемия, не е представял пред К. изготвените от него документи за заверка и съгласуване. През този период документите се изпращали директно на инж. П. в [населено място]. Свидетелят В. Ч., е работел в процесния период като главен горски инсперктор в отдел Г. Д.. Този свидетел през процесния период от м. 09.2012г. до 12.12.2012г. също е бил в отпуск по болест и често е отсъствал от работа, като той не си спомня К. да му е поставял задачи във връзка със служебните задължения. Свидетелят обаче сочи пред първоинстанционния съд, че през месец ноември или декември, той е бил извикат от К. в канцеларията му в [населено място] и му е представил отчетите за месеца.

От допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд съдебно икономическа експертиза, която въззивния съд възприема изяло като пълна и комтепентно изготвена се установява, че в разчетно- платежната ведомост за м. 09.2012г. на А. К. е начислена чистата сума за получаване в размер на 302.84лв. С нея частично е погасено задължението на служителя към Р.- Б., за предоставено работно облекло. По разчетно- платежната ведомост за м.10 и м.11.2012г., на въззиваемия К. е начислено възнаграждение и за двама месеца в размер на 0.00лв. Причината за това е издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните по делото, издадена на 25.09.2012г. В разчетно- платежната ведомост за м. 12.2012г. въззиваемия А. Т. К. не фигурира. В заключението на експерта Е.П. се сочи още, че А. К. е със статут на държавен служител и като такъв не му се полагат режийни добавки. Експерта сочи в първоначалното си заключение, че след като няма начислени възнаграждения за месеците октомври и ноември и след като на въззиваемия не се следват режийни, не е налице и забава за Р.- Б. и не следва да се начислява мораторна лихва.

В допълнителното заключение на експерта Е. П. експерта е посочила, че за процесния период, неизплатеното възнаграждение във връзка със служебното задължение на А. Т. К. с Р.- Б., е в размер общо на 1 192лв., а размера на мораторната лихва за забава за същия период, върху неизплатените възнаграждения за изпълнение на служебните задължения на А. Т. К. е в размер на 34.84лв.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, навежда следните правни доводи:

Предявени са искове с правно основание чл.32 ал.1 от ЗДСл и чл. 86 от ЗЗД, за изплащане на неизплатени месечни заплати за изпълнение на държавна служба, както и на обезщетение за забава за изплащане на дължимите суми. Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове, като е приел същите за разглеждане, след като е счел че исковата молба е редовна. За въззиваемият А. Т. К. безспорно е налице правен интерес от предявените искове, след като твърди че в периода от м. 09.2012г. до 12.12.2012г., предмет на настоящото дело, все още е имал статута на държавен служител и реално е изпълнявал служебните си задължения по правоотношението му с Р.- Б., през дните в които не е бил в отпуск по болест, а твърди че за този период не е било изплатено дължимото възнаграждение.

Въззивният съд счита, че предмет на въззивно обжалване е едно валидно съдебно решение на РС Гоце Делчев, което е взето от законен съдебен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано от съдията който го е постановил. С оглед на направеното възражение за неподсъдност с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, настоящият състав на ОС Благоевград счита, че обжалваното решение е в пределите на правораздавателната власт на съда, който го е постановил, като компетентен да разглежда предявените искове е бил именно гражданския съд, а не административния съд. Без съмнение между страните е съществувало служебно правоотношение, като няма спор по делото, че в процесния период А. Т. К. е имал статута на държавен служител, до момента на прекратяването на служебното му правоотношение, като не са събрани никакви доказателства между страните да е възниквало трудово правоотношение. Следователно претендираните суми ако иска е основателен, следва да се дължат на страната по силата на служебно правоотношение възникнало по реда на ЗДСл и при наличието на съответните материално правни предпоставки за това. Не е налице спор между страните и с оглед на възникването, съдържанието или прекратяването на служебното правоотношение между А. Т. К. и Регионална Дирекция по горите Б., поради което не е налице оспорване на администравните актове на органа по назначаване и прекратяване на служебното правоотношение, които подлежат на проверка по реда за обжалване на административните актове. Не е налице и спор между страните за размера на дължимото възнаграждение във връзка със служебното правоотношение, който също се определя с административен акт, подлежат на съдебен контрол пред административния съд, тъй като касае съдържанието на възникналите между страните служебни правоотношения./чл. 124 ал.1 от ЗДСл/. Спорът между страните по настоящото дело е имуществен, тъй като без да се оспорва размера на определеното служебно възнаграждение за процесния период, се претендира дължимостта му и неговото изплащане, с оглед на спора между страните дали въззиваемия А. Т. К. реално е изпълнявал служебните си задължения през този период. С Определение № 50 от 06.07.2011г. на ВАС по адв. д. № 54/2010г. на 5 членен състав от съдии от ВКС и ВАС, при разглеждане на спор за подсъдност възникнал между граждански и административен съд, по предявен иск с правно основание чл. 32 ал.1 от ЗДСл. за заплащане на допълнително възнаграждение, е било решено че претенцията има гражданско правен парактер. Касае се за спор, който произтича от правоотношение, възникнало между равнопоставени субекти. Изложение са съображения, че правото на заплата е субективно материално право с имуществен характер и в този смисъл доколкото се претендира заплащане на възнаграждение за служебно правоотношение, а не за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията по повод на административната дейност, иска е подсъден на граждански съд и следва да бъде разглеждан по компетентност от Софийски раойнен съд. Доколкото в настоящия случай също няма спор между страните за съществуването, съдържанието и прекратяването на спорното правоотношение, а се претендира заплащането на възнаграждение по служебното правоотношение за периода от м. 09.2012г. до 12.12.2012г., въззивният съд счита, че компетентен да разглежда спора е бил именно РС Гоце Делчев, поради което съдът е действал в рамките на правораздавателната си компетентност и е постановил едно валидно съдебно решение.

Между страните няма спор, че през периода от м. 09.2012г. до 12.12.2012г., между Регионална Дирекция по горите Б. и въззиваемия А. Т. К. е съществувало служебно правоотношение, като К. е бил със статут на държавен служител. Така установи се, че със Заповед РД-НДСл № 13/12.03.2012г. на Директора на Р. – Б., той е бил назначен на длъжността „Началник отдел” в дирекция „Специализирана администрация”, с ранг ІІ м, в отдел със седалище [населено място] и е бил с месторабота – [населено място]. По силата на последваща Заповед РД-НДСл № 31 от 06.08.2012г. на Директора на Р. – Б., му е определена основна месечна заплата от 685.00лв.

Не се спори между страните по делото и относно момента на прекратяването на служебното съотношение между страните по делото- от момента на връчването на Заповед РД-НДСл № 04/24.09.2012г. на Директора на Р.-Б., с която служебното правоотношение на А. Т. К. с Регионална Дирекция по горите Б. е прекратено, на основание чл.12 ал.1 от ЗДСл., считано от 12.12.2012г. Така видно е от отбелязването в приетата като писмено доказателство Служебна книжка № 30 от 19.03.2012г., на името на А. Т. К., че служебното му правотношение с Регионална Дирекция по горите Б. е съществувало до 12.12.2012т.

Спорен между страните е останал факта- дали на основание възникналото служебно правоотношение, ищеца К. е изпълнявал служебните си функции до датата на прекратяване на служебното му правоотношение, което е станало с връчването на заповедта на 12.12.2012г. и дали за периода от м.09.2012г. до 12.12.2012г. органа по назначаването следва да заплати на въззиваемия А. Т. К., дължимото му се възнаграждение за служебно правоотношение, изчислено съобразно отработените дни в които ищеца се е намирал на работа и не е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.

Не са събрани доказателства нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд между страните по делото - А. Т. К. и Регионална Дирекция по горите Б., да е възниквало въз основа на сключен трудов договор валидно трудово правоотношение по повод на изпълнение на възложените на въззиваемия служебни задължения въз основа на приетата като доказателство от първоинстанционния съд длъжностна характеристика. Съобразно Решение № 587 от 27.09.2010г. на ВКС по гр.д. № 1579/2009г. на ІІІ г.о. на ГК, нормата на чл. 74 от КТ е неприложима към служебното правоотношение, възникнало по Закона за държавния служител, като не намира приложение към служебното правоотношение по ЗДСл и уредбата на отношенията между страните при недействителност на трудовия договор- чл. 75 от КТ.

В рамките на своята компетентност и обвързан от оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград счита, че анализа на доказателствената съвкупност води на правния извод, че до прекратяването на служебното му правоотношение с Р.- Б., считано от 12.12.2012г., въззиваемия А. Т. К. е изпълнявал служебните си задължения, съобразно представената по делото длъжностна характеристика. Разбира се, поради обстоятелството че същият през процесния период пет пъти е бил в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност, обективно въззиваемия К. е изпълнявал тези свои задължения в значително занижен обем. В този смисъл съдът дава вяра на свидетелските показания на инж. С. П., че по- голямата част от работата на К. през процесния период е била извършвана от неговия пряк началник- самия свидетел П.. Същевременно налице са достатъчно обективни данни, че през краткия период от процесния период, в дните в които не е бил в отпуск по болест поради нетрудоспособност, К. е бил на работното си място- в канцеларията в [населено място], в сградата на Общината. В тази насока категорични са свидетелските показания на свидетелите – Ц., Т. и С.. Същите са безпристрастни, тъй като нямат отношение към настоящото дело, като в по- голямата си част тези показания са категорични и въззивният съд им дава вяра, тъй като липсват основания да се съмнява в тяхната заинтересованост.

Убедителни са събраните доказателства и за това, че в процесния по делото период от м. 09.2012г. до 12.12.2012г., въззиваемият А. Т. К. в рамките на служебните си задължения, е изготвил макар и частично и само за месец ноември 2012г., отчети, справки и др. книжа, даващи основание да се приеме че същият е изпълнявал, макар и в значително намален обем своите служебни задължения, тъй като повечето време от периода разглеждан по настоящото дело, К. е бил в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност. Тези документи са представени и приети като доказателства по делото и не са оспорени от другата страна досежно тяхното съдържание и автентичност. Изводите на въззивният съд в тази посока се подкрепят частично и от писмените доказателства, представени от Р.- Б., както и от свидетелските показания на самите свидетели на дирекцията. Така в писменото си становище, дадено преди завеждането на настоящото дело пред съда, инж. Д. категорично е дала становището си, че А. Т. К. е изпълнявал служебните си задължения през спорния период и в дните, в които не е бил в отпуск по болест и поради това следва да му се заплати възнаграждение за това, до датата на прекратяването на служебното му правоотношение- 12.12.2012г. Противоречие в тази насока има и в свидетелските показания на свидетелят П.- пряк ръководител на въззиваемия. От една страна той правилно твърди, че през процесния период е бил поел изцяло работата на А. Т. К., тъй като е считал че същият е в продължителен и непрекъснат отпуск по болест, поради нетрудоспособност. В своите показания пред първоинстанционния съд, К. обаче признава, че А. Т. К. е изготвил отчета за месец ноември, но това станало по негово лично нареждане до служителя, като свидетелят твърди че този отчет е представен след прекратяване на служебното правоотношение/12.12.2012г./, но това обстоятелство не се доказа по категоричен начин по делото, тъй като плика не е запазен, а в писменото си становище инж. Д. сочи, че същият е бил с пощенско клеймо от 07.12.2012г. Изложеното води на извода, че твърдението на А. Т. К., заявено с исковата молба пред първоинстанционния съд, че в периода от м. 09.2012г. до 12.12.2012г. е бил в служебни правоотношения с Р.- Б. и е изпълнявал служебните си правоотношения, напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като не можа да бъде оборено само от свидетелските показания на свидетелите, разпитани по искане на Р.- Б., тъй като от една страна тези показания на се категорични и непротиворечиви и в някои от частите си противоречат на събраните писмени доказателства по делото, а от друга страна съдът е длъжен да съобрази и тяхната евентуална заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК. Неоснователни са оплакванията, наведени с въззивната жалба по делото, че първоинстанцинното решение е неправилно, тъй като съдът е изградил изводите си върху неточна и непълна оценка на събраните доказателства. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства в тяхната пълнота, анализирал е същите и е стигнал до верни правни изводи, като незаконосъобразен е довода на жалбоподателя за необоснованост на обжалваното първоинстационно решение от доказателствената съвкупност.

Предявеният иск с правно основание чл. 32 ал. 1 от ЗДСл е не само доказан по основание, но и установен по размер. Същият е установен с допънителното заключение на експерта по изслушаната съдебно икономическа експертиза и в този смисъл, съдът правилно е уважил предявени иск за размера след допускане на изменение на иска по чл. 214 от ГПК, който съответства на сумите посочени в допълнителното заключение на експерта икономист.

Поради изложените съображения от правна страна и поради това че изводите на първоинстанционният съд съвпадат с тези на въззивния съд, обжалваното решение на РС Гоце Делчев следва на основание чл. 271 от ГПК да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2001/02.07.2014г., постановено по гр.д. №289/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: