Решение по дело №441/2021 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 97
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20211870200441
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Самоков, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20211870200441 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

П. Б. И. от гр. П. обжалва Наказателно постановление № .., издадено на ..
г. от Е. П. Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – С., РУ – С., с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В писмена молба, постъпила по делото на 29.10.2021 г., т. е. преди даване
ход на съдебните прения, жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата и
развива допълнителни съображения в подкрепа на нейната основателност.
Пред съда жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не се представлява в открито съдебно заседание и не
заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до измененията и допълненията
със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
1
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно
постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно-наказателното производство е образувано по реда на
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставен на 23.07.2019 г. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от св. Г. Е., на длъжност „инспектор
пътен контрол“ в РУ – С. срещу жалбоподателя, на длъжност технически
ръководител на „Л..“ - С. към „Г. и.“ ЕООД, ЕИК .., за това, че на 22.07.2019 г.
около 18,45 ч. в гр. С. на второкласен път № .., км .. (Д. – С.) в качеството си
на длъжностно лице – технически ръководител на „Л..-С..“ на участък от км ..
до км .. за извършване на строително-ремонтни работи, не е взел
своевременни мерки за сигнализиране по установения начин на изкоп на
банкет и канавка в продължение на 1000 метра в участъка от км .. до км ..,
което може да застраши безопасността на движението. Посочено е в АУАН,
че с така описаното си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 178, ал. 1, т. 7 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП. В
него фактическите констатации на актосъставителя са възприети изцяло;
прието е, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 178, ал. 1, т. 7 от
ЗДвП и че то е съставомерно като административно нарушение съгласно тази
административно-наказателна разпоредба, като за това административно
нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер 2000 лв.
От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят
да е извършил административното нарушение, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗдвП се наказва с глоба от 2000 лв. до
7000 лв. длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за
отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на
пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат
безопасността на движението.
В чл. 85 от ЗАНН е предвидено, че по отношение израза „длъжностно
лице“, употребен в този закон, се прилагат разпоредбите на Наказателния
2
кодекс, т. е. прилага се разпоредбата на чл. 93, т. 1 от НК, съдържаща
определение на това понятие. Липсата на специална легална дефиниция за
„длъжностно лице“ в ЗДвП и обстоятелството, че ЗАНН е общ закон спрямо
ЗДвП, позволяват тълкувателен извод, че длъжностното лице по смисъла на
ЗДвП има характеристиките, установени в чл. 93, т. 1 от НК – това е всяко
лице, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно
или постоянно: а/ служба в държавно учреждение, с изключение на
извършващите дейност само на материално изпълнение или б/. ръководна
работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и
помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител или помощник-частен
съдебен изпълнител.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният срещу
жалбоподателя АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила, която
не е опровергана от други доказателства, за обстоятелството, че към датата на
твърдяното нарушение (22.07.2019 г.) жалбоподателят работи в „Г. и.“ ЕООД,
ЕИК ..и е технически ръководител на „Л..-С.“ на участък от км .. до км .. за
извършване на строително ремонтни работи. По делото обаче не са събрани
никакви доказателства, каквито напр. биха могли да бъдат длъжностни
характеристики или други документи, от които да се установява, че именно за
жалбоподателя е възникнало задължение да вземе своевременни мерки за
сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя, в случая на
изкоп на банкет и канавка с дължина 1000 метра в участъка от км .. до км .. от
републикански път ІІ-... Затова не може да се установи дали именно на
жалбоподателя или на друго лице „Г. и.“ ЕООД е възложило функциите по
чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ, сред които е и отговорността по чл. 163, ал. 2, т. 1 от
ЗУТ за спазване на правилата за изпълнение на строителните и монтажните
работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка.
Наред с това, необходимо е да се допълни, че съгласно чл. 167, ал. 1, изр.
първо от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, са длъжни да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. В ЗДвП не е посочено кои са
лицата, които стопанисват пътищата. Отговор на този въпрос може да бъде
3
изведен от разпоредбите на Закона за пътищата (ЗП). В тях не се използва
понятието „стопанисване” на пътищата, но те установяват кои субекти са са
задължени да ги поддържат в зависимост от собствеността върху пътищата.
Това са Агенция „Пътна инфраструктура“ – за републиканските пътища (чл.
30, ал. 1 от ЗП); общините – за общинските пътища (чл. 31 от ЗП);
собствениците на частните пътища (чл. 32 от ЗП). Следователно
административно-наказателно отговорно по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП е
длъжностно лице от състава на стопанина на пътя или длъжностно лице, на
което стопанинът на пътя е възложил функции по поддържане на пътя в
изправно състояние или по незабавно сигнализиране на препятствията на
пътя, респ. по отстраняването им във възможно най-кратък срок. От
събраните доказателства не може да се направи извод, че стопанинът на пътя
е възложил тези функции именно на жалбоподателя. Обстоятелството, че
жалбоподателят е служител на изпълнителя на ремонт на пътя „Г. и..“ ЕООД
би могло да обоснове друг вид негова юридическа отговорност или
съставомерност на деянието му като административно-нарушение,
предвидено в друг закон, но не е достатъчно за ангажиране на
административно-наказателната му отговорност съгласно чл. 178, ал. 1, т. 7 от
ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не е установено
по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен
начин жалбоподателят да е административно-наказателно отговорен съгласно
приложената от административно-наказващия орган разпоредба на чл. 178,
ал. 1, т. 7 от ЗДвП за невземане на своевременни мерки за сигнализиране по
установения начин на посочения в АУАН и в НП изкоп на банкет и канавка с
дължина 1000 метра в участъка от км ..до км .. от републикански път ІІ-...
Поради това обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Независимо от изхода на делото разноски на жалбоподателя не се
присъждат поради липса на такова искане от негова страна и на доказателства
за извършване на разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на .. г. от Е. П. Ф.,
на длъжност Началник група към ОДМВР – С., РУ – С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
5