№ 11684
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110109848 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ХР. Т. М. срещу „В..
Ищецът твърди, че на 15.02.2019г. е сключен с ответника договор за паричен
заем № 5507943, съгласно който ответникът се задължил да му отпусне сумата от
1500лв. за срок от 52 седмици. Уговорена е и допълнителна услуга за експертно
разглеждане на заявката, за която била дължима сумата от 899,60лв. Размерът на
погасителните вноски бил 105,14лв., а годишният лихвен процент бил фиксиран на
40,31%, ГПК на 49,35%, като общият размер на крайно дължимата сума бил 2733,64лв.
В договора било посочено, че при неизпълнение на задължението на заемателя за
предоставяне на обезпечение, същият дължи и неустойка в размер от 599,56лв., която
му била начислена. Ищецът изплатил на ответника пълния размер на всички суми,
възлизащи общо на 3333,20лв., от които 2570,60лв. били реално заплатени, а 762,60лв.
били прихванати от ответното дружество по следващия отпуснат заем по договор от
30.10.2019г.
На 30.10.2019г. страните сключили нов договор за паричен заем № 5560479 за
сумата от 2500лв. за срок от 60 седмици. От тази сума ищецът получил реално
1737,40лв., тъй като разликата от 762,60лв. послужила за погасяване на остатъчните
задължения по преходния договор. По този договор заемателят дължал и 1572,60лв.
такса за експертно разглеждане и 1048,20лв. неустойка за непредоставяне на
обезпечение. Годишният лихвен процент бил 40,32%, а ГПК 49,37%. По този договор
ищецът погасил сума в общ размер от 3460лв.
Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като противоречали на императивните правила – не била спазена предвидената
форма, не били написани на ясен и разбираем начин, не му били представени ОУ към
тях, не му били представени погасителните планове, липсвал ГПР, който бил посочен
само като процент, без ясно описана методика на формирането му. Счита, че ГПК е
грешно посочен, като действителният размер бил 122,21% по първия договор и
111,99% по втория. Оспорва да се дължи възнаграждение за експертно разглеждане на
заявката, тъй като потребителят не следва да заплаща такси за действия по усвояване и
управление на кредита съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че клаузите за заплащане
цена на допълнителни услуги са неравноправни и нищожни, както и клаузата за
неустойка, която противоречала и на добрите нрави. Посочва, че при забава
кредиторът има право само на законната лихва. Поддържа, че целите договори се
1
явяват недействителни, като липсвало посочване в тях и на правото на заемателя да се
откаже.
С оглед изложеното счита, че е платил при липса на основание и му се дължи
връщане на сумата от 1833,20лв., представляваща разликата между заплатената от него
по договора от 15.02.2019г. сума в общ размер от 3333,20лв. и реално получената от
него сума от 1500лв., както и сумата от 960лв., представляваща разликата между
заплатената от него сума по договора от 29.10.2019г. в общ размер от 3460лв. и реално
получената от него от 2500лв.
Ето защо моли ответникът да му заплати сумата от 25лв., предявена като
частичен иск от 1833,20лв., представляваща недължимо платени суми по договора за
кредит от 15.02.2019г., както и сумата от 960лв., представляваща недължимо платени
суми по договор за кредит от 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумите от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните са сключени
посочените по-горе два договора за кредит, като посочва, че по този от 15.02.2019г.
заемателят е платил сума в общ размер от 3097,53лв., с която е погасил всичките си
задължения, а по договора от 30.10.2019г. сума в общ размер от 3810лв., като по него
продължава да има непогасени задължения. Счита, че договорите отговарят на всички
нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР,
неустойката не противоречи на добрите нрави.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договорите за кредит със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни
разпоредби; извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание
процесните договорни клаузи.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни
клаузи.
С оглед становищата на страните, съдът ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че между
тях са сключени два договора за заем, първият от който на дата 15.02.2019г., а вторият
на 30.10.2019г., като договорите имат описаното в исковата молба съдържание.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, които изискват специални
знания, следва да бъде допусната и съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи.
Исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи в оригинал
всички документи и справка от счетоводството си за извършени плащания следва да
бъдат оставени без уважение, тъй като първото искане не е обосновано, а и самият
ищец разполага с тези документи след като ги е приложил към исковата молба, а по
второто искане ответникът е представил такива справки с отговора на исковата молба.
Без уважение следва да бъде оставено и искането за задължаване на основание чл. 192
ГПК на трето за спора лице да представи справка за извършени от ищеца плащания,
тъй като за всяко плащане се издава разписка, която остава у платеца и самият ищец
2
следва да разполага с тези документи.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2022г.
от 09:30ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация.
При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3