Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
гр. Кюстендил, 18.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на трети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2489 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД против Д.К.М..
В
исковата молба се твърди, че на 29.09.2014 г. между страните
бил сключен Договор
за мобилни услуги за мобилен номер 0897/495060 за срок 24 месеца
по програма „G Max 20.99“. Правоотношението между страните било подновено с
Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. към процесния договор за същия
мобилен номер и за същия срок по предпочетена програма “Web and Talk 49,99 лв. промо 20 лв.“. Възползвайки се от
преференциалните условия на Оператора, абонатът взел мобилно устрoйство HUAWEI модел P8 Lite Black на изплащане чрез 23
лизингови вноски всяка в размер на 9,59 лв.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.05.2018 г. до 04.10.2018 г.
ищцовото дружество издало следните фактури:
-
фактура № *********/05.06.2018 г. за периода
05.05.2018 г. – 04.06.2018 г. с начислена сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 35,46 лв. с ДДС, от които: за мобилен номер 0897/495060
16,66 лв. без ДДС за месечен абонамент “G Web and Talk 49,99 лв., лизингова
вноска 14,59 лв. Дължимата сума била платима в срок 20.06.2018 г. като към
фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер;
-
фактура № **********/05.07.2018 г. за периода
05.06.2018 г. – 04.07.2018 г. с начислена сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 35,48 лв. с ДДС, от които: за мобилен номер 0897/495060
16,66 лв. без ДДС за месечен абонамент “G Web and Talk 49,99 лв., лизингова
вноска 14,59 лв. Дължимата сума била платима в срок 20.07.2018 г. като към
фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер;
-
фактура № **********/05.08.2018г. за периода
05.07.2018 г. – 04.08.2018 г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 34,58 лв. с ДДС, от които: за мобилен номер 0897/495060 16,66 лв.
без ДДС за месечен абонамент “G Web and Talk 49,99 лв., лизингова вноска 14,59 лв.
Дължимата сума била платима в срок 20.08.2018 г. като към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер;
Сочи
се, че абонатът не заплатил потребени от него мобилни услуги на обща стойност
105.52 лв., които били фактурирани за три последователни отчетни месеца – м.
03/2018г., м. 04/2018г. и м. 05/2018 г. Извършена била корекция с кредитно известие
№ **********/05.09.2018 г., а дължимата сума възлизала на 114,30 лв., платима в
срок 20.09.2018 г.
Поради
неизпълнение на задължението на ответната страна се ангажирала договорната
отговорност на последната, като ищцовото дружество издало по абонатен номер
*********/05.10.2018 г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за
плащане в размер на 387,01 лв. Тази сума включвала и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 228,94 лв.;
фактурирана била и цената на оставащите незаплатени лизингови вноски съгласно
уговорения погасителен план в размер на 114,30 лв.; включена била и сумата за
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 43,77
лв.
Претендираната
за заплащане сума като неустойка в размер на 228,94 лв. включвала сумата от
49,98 лв. неустойка по процесния договор в размер на 3-месечни абонаментни
такси, формирана съгласно постигнато с Комисията за защита на потребителите
споразумение и 178,96 лв., представляваща неустойка за процесното устройство.
Отделно,
дължимите лизингови вноски за последното, на основание т.12, ал.2 от ОУ, били
обявени за предсрочно изискуеми. За устройство HUAWEI, модел P8 Lite Black, взето във връзка с
мобилен номер 0893/840913 се дължала цена в
размер на 43,77 лв. след м. 10/2018 г. до м. 11/2019 г.
Така,
в нарушение на процесните договори и приложимите към тях Общи условия,
ответникът не е изпълнил задълженията си и изпаднал в забава.
Изпълнен
бил фактическият състав на договорното неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което
Драганов следвало да понесе отговорността си.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните наличието на вземане на ищеца против ответника Д.К.М., ЕГН: **********, адрес: *** в общ размер на 343,24 лв.
(триста четиридесет и три лева и двадесет и четири стотинки), от които:
1./114,30 (сто и четиринадесет лева и тридесет стотинки) незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от 05.05.2018
г. до 04.10.2018 г.;
2./228,94 лв. (двеста двадесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки)
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата
21.12.2016 г., предсрочно прекратен на дата 27.08.2018 г.,
КАКТО И ДА БЪДЕ ОСЪДЕН Д.К.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 43,77 лв. (четиридесет
и три лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от м. 10/2018 г. до м. 11/2018 г. по Договор за лизинг от
21.12.2016 г. за устройство HUAWEI модел P8 Lite
Black, взето във връзка с мобилен номер 0897/495060 с абонатен номер *********.
Претендират се и сторените в настоящото
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в
срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор чрез назначения й особен представител адв. Е.Й.. Навеждат се доводи за
нередовност на исковата молба. Отделно исковете били недопустими, а и напълно
неоснователни. Исковото производство било продължение на заповедното такова и
било недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение към датата на подаване на заявлението.
Възразява се срещу заплащане на претендираните разноски, представляващи
адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производства, тъй като липсвали
доказателства, че такива били заплатени.
При тези доводи се иска
исковите претенции да бъдат отхвърлени като недопустими и неоснователни.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответникът
оспорва иска по съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че
между
"Теленор България" ЕАД (с предходно наименование "Космо България
Мобайл") и ответника бил сключен
Договор за мобилни услуги от 29.09.2014 г. с посочен в
същия абонаментен план при стандартен месечен абонамент от 20,99 лв., за
предпочетен номер ********** и при първоначален срок на договора – 12 месеца.
Видно от представената на
л. 15 от делото декларация – съгласие е, че на ответника са предоставени
приложимите общи условия на оператора, ведно с
информация по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителните.
От представеното на л.
16-18 от делото Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани
услуги с мобилен фиксиран номер +359********* от 21.12.2016г., се установява
уговорен между страните абонаментен план „Web&Talk 49,99 промо 20 лв.“ при стандартен месечен абонамент от 49,99 лв. и
промоционален такъв – 20,00 лв. Видно от споразумението е, че ответната страна е получила мобилно
устройство марка HUAWEI, модел P8
lite Black със сериен номер 863323030427837.
На същата дата -
21.12.2016 г., доказателствата по делото установяват, че страните сключили и
Договор за лизинг с предмет на същия посоченото мобилно устройство марка HUAWEI, модел P8
lite Black със сериен номер 863323030427837 на
обща стойност 335,57 лв., платима на 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на
14,59 лв.
Представени и приети като
доказателство по делото са и общите условия на оператора съответно към договора
за лизинг (л. 20 от делото) и такива за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги (л. 30 до 36 от делото).
Приобщени са и издадени
фактури с получател ответника в настоящото, както следва: фактура
№ *********/05.06.2018 г. за периода 05.05.2018 г. – 04.06.2018 г. с начислена
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 35,46 лв. с ДДС; фактура №
**********/05.07.2018 г. за периода 05.06.2018 г. – 04.07.2018 г. с обща сума
за плащане 70,94 лв.; фактура № **********/05.08.2018г. за периода 05.07.2018
г. – 04.08.2018 г. с обща сума за плащане 105,52 лв. Представено е още и
кредитно известие (дубликат) № 72777221092 от 05.09.2018г. за периода
05.08.2018г. – 04.09.2018г. с начислена обща сума за плащане от 114.30 лв., а
така също и крайна фактура№ ********** от 05.10.2018г. за период 05.09.2018г. –
04.10.2018г. с обща сума за плащане от 387,01 лв.
Горепосочените източници на
облигационни отношения между страните са представени и повторно, съобразно
указанията на съда, със заверка на същите, извършена от адв. Герова,
процесуален представител на ищцовото дружество.
Установява се още от приетото ч.гр.д. № 1392/2019 г. на
КРС, че ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 732/2019 година, за сумата
в размер на 387,01 лв. по договор за мобилни услуги от дата 29.09.2014г., от
които 158,07 лв., дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и 228,94 лв., представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, за които операторът е
издал крайна фактура № ********** от 05.10.2018г., платима в срок до
20.10.2018г.; мораторна лихва в размер на 10,32 лв. за периода от 21.10.2018г.
до 12.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 04.07.2019г.., до изплащане на вземането, както и сторените
разноски – 25,00 лева държавна такса и 180,00 лева адвокатско възнаграждение.
Тя е била връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление. Така, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заповедния съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като в срока по чл. 415 от ГПК той е предявил настоящите
положителни установителни искове, ведно с осъдителен такъв.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
В допълнение ще се посочи, че съдът е пропуснал
да се произнесе по направеното доказателствено искане за допускане на
съдебно.счетоводна експертиза, заявено с молба с вх. №262522/03.02.2021 г.,
като това опущение не следва да бъде поправяно (чрез възобновяване на
производството и произнасяне по него), доколкото е било заявено несвоевременно,
респ. преклудирано.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
При условията на кумулативно обективно съединяване (чл. 210, ал. 1 ГПК)
са предявени: установителна претенция за сумата от
343,24 лв., с предмет установяване съществуването на
част от вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК
по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415
от с. к. вр. чл. 79, ал., 1 от ЗЗД, както и осъдителна такава за
разликата до пълния размер, предмет на
издадената заповед с цена 43,77 лв. и с правно основание чл. 342 ТЗ, вр. с
чл. 79 от ЗЗД.
По допустимостта на установителния
иск: Съдът, в изпълнение на задълженията
си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от
ТР №
4/2013
г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е
налице издадена заповед за изпълнение в хода на
заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба, връчена на длъжника в условията на чл. 47 от ГПК –
чрез залепване на уведомление, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК
са съответни на предприетото процесуално
поведение на ищеца, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо той се
възприема за допустим. Действително отправеното искане към съда на основание чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК следва да е идентично с
това, направено в заповедното производство, както и да произтича от същите обстоятелства, заявени в заповедното
производство, но е възможно искът да бъде предявен за част от вземането, за което е издадена заповедта,
какъвто е настоящият случай. Аргумент в т. см. може да се вземе от правилото, че искът по чл. 422 от ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес (така т. 11б от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., ОСГТК) и след като изрично не е изключена
възможността за отклонение във връзка с предмета на
делото, няма процесуална пречка претенцията да се предяви само за част от заявения й в заповедното производство
размер. За разликата, за която не е предявен иск, са налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК,
които следва да бъдат съобразени от
заповедния съд. В т. см. претенцията в
тази част е допустима.
По основателността на установителния
иск: Исковата претенция е предявена по реда на
чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с. к.
В хода на производството бе поддържано
възражение, че представените по делото доказателства, вкл. и процесния договор,
са заверени от лице, без яснота за неговата идентичност и отбелязване на
неговото качество. Искане за представяне на посочените документи в оригинал е
направено от ответната страна още с отговора по чл. 131 от ГПК като е
поддържано в хода на цялото производство до неговото приключване, а в о.с.з. от
28.10.2020г. е конкретизирано, че искането е касателно само договора за мобилни
услуги, ведно с приложенията към него. Като краен резултат, въпреки изрично
дадените от съда указания в тази насока (видно от протокола от 28.10.2020г.)
оригинали на исканите документи по делото не са постъпили без обяснение за
причината за това, като същите са представени със заверка от пълномощника на
ищцовото дружество по реда на чл. 32 от ЗА. Отделно, съобщението за изпълнение
на дадените от съда указания е получено от ищцовото дружество на 25.11.2020 г.,
а представените документи (в заверени копия по реда на чл. 32 ЗА), са
депозирани на 03.02.2021 г. Същевременно, в последната отново не са изложени
причини, поради които документите не са представени съобразно указанията на
съда.
При посочените
обстоятелства следва да се вземе предвид, че с разпоредбата на чл. 183 ГПК се допуска
представяне на писмено доказателство в заверено от страната, която го представя
копие. Ако съдът или противната страна поискат оригинала, защото неговата
истинност се оспорва, той трябва да бъде представен в оригинал. Не се ли
оспорва истинността може да бъде представен официално заверен препис от
документа - копие заверено от органа, който го е издал. В случая единственото
възражение на ответната страна се е изразявало в това, че представените по делото
доказателства, вкл. и процесния договор, са заверени от лице, без яснота за
неговата идентичност и отбелязване на неговото качество. Истинността им обаче,
не е била оспорвана, поради което и на
основание чл. 32 от
Закона за адвокатурата
официално завереният им препис от адвокат
в кръга на работата му по повод защитата на правата и интересите на негов
клиент, могат да ползват представилата ги страна.
При тези обстоятелства следва да се приеме
наличието на валидно възникнало между страните облигационно отношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване
при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на
индивидуален договор от 29.09.2014 г. за предоставяне на обществени електронни
съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да
предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна
мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.
Сумата от 114,30 лв.
се претендира като дължима именно за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер ********* за периода от 05.05.2018 г. до 04.10.2018 г. Възникването на това
парично задължение е поставено в зависимост от пълно и точно престиране от
страна на ищеца – чл. 63, ал. 1, ЗЗД. Доказателства,
че такива са предоставени действително обаче, не са ангажирани. Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни задължения
точно в качествено и времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от
ищеца по правилата, предписани в
правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Издадените фактури за
ползвани телекомуникационни услуги са частни удостоверителни документи,
съставени от ищеца и не обвързват съда с доказателствена сила относно
престацията на ищеца-съставител на счетоводните документи, съотв. не доказват
получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като страна
по процесния договор и последващия анекс. В съдържанието на фактурите е
отбелязана общата дължима сума - фактура № *********/05.06.2018
г. за периода 05.05.2018 г. – 04.06.2018 г. с начислена сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 35,46 лв. с ДДС; фактура № **********/05.07.2018
г. за периода 05.06.2018 г. – 04.07.2018 г. с обща сума за плащане 70,94 лв.;
фактура № **********/05.08.2018г. за периода 05.07.2018 г. – 04.08.2018 г. с
обща сума за плащане 105,52 лв. Представено е още и кредитно известие
(дубликат) № 72777221092 от 05.09.2018г. за периода 05.08.2018г. – 04.09.2018г.
с начислена обща сума за плащане от 114.30 лв., а така също и крайна фактура №
********** от 05.10.2018г. за период 05.09.2018г. – 04.10.2018 г. с обща сума
за плащане от 387,01 лв.
Но
е отбелязано, че месечната еднократна такса възлиза на 42,41 лева, във третата фактура
тя е определена на 41,66 лева, отразена е и отстъпката от 25,00 лева, но според
процесното допълнително споразумение месечният абонамент възлиза на 49,99 –
стандартен абонамент и 20 лева – промоционален месечен абонамент. С това остава
неясно как е формирана исковата сума, респ. исковата претенция досежно сумата
от 114,30 лв. се явява недоказана.
Досежно претенцията с правно основание чл. 92
от ЗЗД в размер на 228,94 лв.:
Тя се
поддържа като сбор от два компонента, а именно: сума в размер на 49,98 лв.,
представляваща размера на тримесечните абонаментни такси, както и такава в
размер на 178,96 лв. – разликата между стандартната цена на устройството (без
абонамент) съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора
и заплатената от потребителя при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
В приложените към делото договор за мобилни
услуги и допълнително споразумение към същия се съдържат идентични клаузи,
предвиждащи, че при прекратяване на
договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен в
него, по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: а. неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока на договора; и б. в случаите, в които е
предоставено устройство – и разликата между
цената на
предоставеното устройство без абонамент,
съгласно последната актуална ценова листа на
оператора и заплатената от потребителя цена
за устройството в брой или общата лизингова
цена по договора за лизинг.
Така, по отношения на сумата в размер 178,96
лв., представляваща разликата между стандартната цена на устройството (без
абонамент) съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора
и заплатената от потребителя при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора, съдът счита същата за недължима, поради което и претенцията в тази си
част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендираната сума
представлява неустойка и то втора, дължима кумулативно с първата, тъй като цели
именно обезщетяване вредите от неизпълнение на
задълженията по договора от страна на
потребителя. Това категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. трето от ЗЗД и се явява нищожна. Предвиждайки в договора за
едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се
надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано
висока по смисъла на чл. 143, т. 5
от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не е
индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал.
2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал.
1 от ЗЗП и не следва да се прилага.
Клаузата от договора за мобилни
услуги, установяващи, че неустойка в случай на прекратяване на договора за три
месечни такси ще се дължи също е нищожна и не поражда права и задължения за
страните. В договора за мобилни услуги неустойка е в размер на сбора на всички
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното му
прекратяване, респ. потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси
без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора
услуги. По този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен
за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва
установените в договора услуги. Така установени клаузите за неустойка, като
нищожни и установени в противоречие с
добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС. Обстоятелството,
че в случая кредиторът претендира заплащане на неустойката частично, а именно в размер на сбора от три месечни абонаментни
такси, не санира недействителността на клаузата, която представлява
правопораждащият юридически факт – нормата, установяваща неустоечното
задължение. След като последната е изцяло недействителна, не може по нея да се
претендира дори частично изпълнение, което според кредитора е в съответствие с
нормите на добросъвестността.
Поиска с
правно основание чл. 342 ТЗ,
вр. с чл. 79 ЗЗД в размер на 43,77 лв.: В хода на заповедното производство е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за
сумата от на
387,01 лв. по договор за мобилни услуги от дата 29.09.2014г., от които 158,07
лв., дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги и 228,94 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги, за които операторът е издал крайна фактура №
********** от 05.10.2018 г., платима в срок до 20.10.2018г.; мораторна лихва в
размер на 10,32 лв. за периода от 21.10.2018 г. до 12.06.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 04.07.2019 г.,
до изплащане на вземането, както и сторените разноски – 25,00 лева държавна
такса и 180,00 лева адвокатско възнаграждение. С оглед връчването й на длъжника в условията на чл.
47, ал.5 от ГПК - чрез залепване на
уведомление, заявителят е подал с срока по чл. 415 от ГПК искова молба, като в петитума
на същата е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване
установителен иск по чл. 422 от ГПК от
ГПК за сумите 114,30 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер ********* за периода от 05.05.2018 г. до 04.10.2018 г. и 228,94
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата
21.12.2016 г., предсрочно прекратен на дата 27.08.2018 г, както и иск по
342 ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 43,77 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от м. 10/2018 г. до м. 11/2018 г. по Договор за лизинг от
21.12.2016 г. за устройство HUAWEI модел P8 Lite Black, взето във връзка с мобилен
номер 0897/495060 с абонатен номер *********.
Осъдителната претенция с цена 43,77 лв. е такава за
разликата до пълния размер, предмет на
издадената заповед с оглед поясненията в депозираната допълнителна молба вх. №
261/07.01.2020 г. на ищцовото дружество (л. 40 от делото), в която се сочи, че
„…за осъдителната претенция не е предявен иск по чл. 422 ГПК, а издадената
заповед за изпълнение за размера над 343,24 лв. подлежи на обезсилване на
основание чл. 415, ал.5 от ГПК…“. С извършването на елементарно математическо
пресмятане - 158,07 лв. (сума по заповедта) минус 43,77 лв. (осъдителната
претенция) = 114,30 (претенция по установителния иск).
В посочената хипотеза следва да се вземе предвид, че
действително съгласно предвиденото в т. 11б от ТР № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, при условията на чл. 210, ал.
1 от ГПК може да се предяви
осъдителен иск в производство по чл. 422 от ГПК, но само за разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането. Настоящият случай
обаче, не е такъв. С предявения осъдителен иск се
търси присъждане на вземане за лизингови
вноски, каквото вземане не е било предмет на
заявлението по чл. 410 от ГПК и на издадената заповед за изпълнение. В същото тълкувателното
решение е пояснено, че въвеждането на
друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,
може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на
евентуалност. В конкретния случай обаче, осъдителният иск за лизингови вноски е
предявен в условията на кумулативност,
поради което не са налице предпоставките за разглеждането му в производство по чл. 422 от ГПК. Допустимостта на подобен иск е обусловена от наличието на
правен интерес от търсената защита, а
такъв би съществувал за ищеца – кредитор само в случай на обезсилване на заповедта
за кредитора (така Определение №
230/23.03.2010 г. по дело № 83/2010 г.
на ВКС,
ТК, 2–ро т. о).
Допълнителни доводи могат да се вземат и от хронологичния поглед на развилите се съдебни производства. Издаването на заповед за изпълнение предшества
предявяването на осъдителния иск и
наличието й за същото вземане обезсмисля последния, тъй като липсва правен
интерес от предявяването му. В тази
насока е налице и константна съдебна практика (решение № 158/13.10.2010 г. по т. д. №
1086/2009 г. на II т. о., решение № 194/26.11.2010 г.
по т. д. №
80/2010 г. на
II т. о., решение № 27/08.03.2010 г. по т. д. №
521/2009 г. на
I т. о.). Докато е налице валидна заповед
за изпълнение, липсва правен интерес от
предявяването на осъдителен иск. Такъв ще
бъде налице едва ако заповедта за изпълнение бъде обезсилена, но доколкото тази
преценка се прави не с оглед изхода на
спора, а в неговия начален етап, предявеният при условията на кумулативност осъдителен иск се явява
недопустим и производството по делото по иска за присъждане на за сумата от
43,77 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода м.10.2018г.
до м.11.2018г. по Договор за лизинг от 21.12.2016 за устройство HUAWEI модел P8 Lite Blаck, следва да бъде прекратено.
За пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че за сумата в размер на 10,32 лв., представляваща дължима мораторна
лихва за периода 21.10.2018г. – 12.06.2019г., която сума е предмет на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, но не
е заявена в настоящото производство, съдът не следва да се произнася (в т.ч. не
следва да обезсилва заповедта в посочената част), доколкото за търсената сума
настоящият състав не е бил десезиран чрез отказ или оттегляне на иска, поради
което и производството в тази си част не е прекратено, респ. не намират
приложение правните постановки, дадени в т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по
тълк. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Преценката за обезсилване на заповедта в
сочената част, на осн. чл. 415, ал.5 от ГПК, е такава от компетенциите на съда
в заповедното производство.
По отговорността за
разноски:
При този изход на спора разноски се следват
единствено на ответната страна, но поради липса на представени доказателства за
сторени такива, то не следва да й се присъждат.
В хода на производството ответникът бе представляван
от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ
процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. Е.Й. се дължи изплащане на сумата за това, която е внесена от ищеца по
делото и в който смисъл съдът се е произнесъл в съдебно заседание от
03.02.2021г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Теленор
България“ ЕАД, с ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София против Д.К.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че съществува вземане в полза на ищеца и против
ответника в общ размер на 343,24 лв. (триста четиридесет и три лева и
двадесет и четири стотинки), от
които: 1./ 114,30 (сто и четиринадесет лева и тридесет
стотинки) незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за
периода от 05.05.2018 г. до 04.10.2018 г.; 2./ 228,94 лв. (двеста
двадесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 21.12.2016 г., предсрочно прекратен
на 27.08.2018 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. 410 от ГПК в хода на производството по ч.гр.д. №1392
от описа на КРС за 2019 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим, поради
липса на правен интерес, предявения при
условията на кумулативност с установителната
претенция от „Теленор България“ ЕАД, с ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, против Д.К.М., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 342 от ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, за присъждане на сумата от 43,77 лв. (четиридесет и три лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
незаплатени лизингови вноски за периода от м. 10/2018 г. до м. 11/2018 г. по
Договор за лизинг от 21.12.2016 г. за устройство HUAWEI модел P8 Lite
Black, взето във връзка с мобилен номер 0897/495060 с абонатен номер ********* и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
2489/2019 г. по описа на КРС в посочената част.
В прекратителната част решението е с характер на определение, поради което подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд –
Кюстендил, а в останалата си част решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________