Определение по дело №398/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1543
Дата: 12 юни 2020 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193100900398
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……...06.2020г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година  в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН А.

 

като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №398 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на ответника Новотех-95“, с ЕИК *********, чрез адв.С.Т. и адв.Б.Р., с която се иска допълване на постановеното по делото прекратително Определение №1264 от 18.05.2020г., в частта за разноските, като се претендира присъждането на заплатен адвокатски хонорар в размер на 3000лв., за което се представят доказателства.

От ответниците по молбата Е.И.Н., Н.И.Н. и З.И.Н., чрез адв.В.Ц., е постъпил отговор, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, поради липса на основание за присъждане на разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе съдът съобрази, следното:

Молбата за допълване е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, като представянето на списък на разноските, не е условие за допустимостта ѝ, поради факта, че се иска допълване, а не изменение на съдебният акт, с който слага край на производството в съответната инстанция. Ето защо молбата, следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество молбата е частично основателна, по следните съображения:

Делото е образувано по искова молба на Е., Н. и З. И. Н., като наследници на И Н Н., който приживе е бил съдружник и управител на “Новотех-95“ ООД, с ЕИК *********, с която против посоченото дружество, са предявени евентуално съединени искове, с правно основание чл.29, ал.1, пр.1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожността, евентуално недопустимостта на вписаното с рег.№20190306152534 в ТР откриване на производство по ликвидация на ответното дружеството и назначаване на ликвидатор, или отново в евентуалност, че вписваните обстоятелства, са несъществуващи, както и евентуално съединени искове с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК за приемане на установено, че решенията на ОС приети на 21.12.2018г. и 12.01.2019г., са нищожни и несъществуващи, тъй са взети в нарушение на закона, или в условията на евентуалност, че решенията са незаконосъобразни, тъй като противоречат на дружествения договор и на разпоредбите на ТЗ.

С Определение №1264 от 18.05.2020г. производството по дело е прекратено, поради настъпила недопустимост на предявените претенции.

Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С отговора на допълнителната исковата молба /л.104 от делото /, ответникът е поискал присъждане на разноски, по което съдът не се е произнесъл, към момента на прекратяване на производството.

На следващо място съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като именно такъв е настоящия случай. Според представените с молбата за допълване доказателства, направените от ответника разноски възлизат на 3000лв., за заплатен по банков път преди прекратяване на делото адвокатски хонорар на адв.Б.Р.. Тук е мястото да се посочи, че представянето на доказателствата за разноски, след прекратяване на производството, не лишава ответника от правото да му се присъдят такива. Това е така защото, както вече се посочи, разноските са извършени преди приключване на делото, като към този момент ответника не е бил длъжен да предвиди прекратяването на производството, за да ангажира доказателства преди това, още повече, че делото е било насрочено за последващо разглеждане в о.с.з.

С оглед горното възраженията на ищците за отсъствие на предпоставките за присъждане на разноски в полза на ответника, са неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че ответника не носи вина, че ищците са инициирали едновременно производство за окончателно уреждане на отношения си дружеството, чрез получаване на съответната равностойност на притежавания от наследодателят им дружествен дял при условията на чл.125 от ТЗ и производство, което е насочено към евентуално реализиране на членствено правоотношение, като стабилизирането на съдебният акт в първото производство е довел до недопустимост на претенциите по второто.

От друга страна възражението на ищците по чл.78, ал.5 от ГПК, се явява основателно, тъй като съобразно приложимата към процесният казус  разпоредба на чл.7, ал.1, т.10 от НМРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение за производства по ТЗ на съдружник или акционер срещу дружество е 800лв. С оглед правната и фактическа сложност на делото, което има за предмет общо пет претенции, съединени в условията на кумулативност и на евентуалност, и по което са проведени четири о.с.з. и са събрани множество доказателства, съдът намира, че размерът на възнаграждението, следва да бъде редуциран до сумата от 2000лв. В тази връзка следва да се има в предвид, че страната има право на разноски за възнаграждение за един адвокат, поради което факта, че ответникът е представляван от повече от един процесуален представител, не може да бъде съобразяван при определяне на размера на възнаграждението.

По изложените съображения, съдът намира, че Определение №1264 от 18.05.2020г., следва да се допълни, като се осъдят ищците да заплатят на ответника съдебно деловодни разноски в размер на 2000лв., като молбата по чл.248 от ГПК, следва да се остави без уважение за разликата до 3000лв.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА Определение №1264 от 18.05.2020г. постановено по т.д.№398/2019г. по описа на ОС Варна, като

ОСЪЖДА Е.И.Н., с ЕГН **********, Н.И.Н., с ЕГН ********** и З.И.Н., с ЕГН **********, тримата с адрес: ***, да заплатят на Новотех-95“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ №45, сумата от 2000лв., представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ без уважение искането на ответното дружество за присъждане на разноски за разликата над посочената сума до претендираните 3000лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВАп.С в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :