№ 20263
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110125321 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Г. Д. Ч., ЕГН
**********, чрез адв. С. Н. Б. срещу „,0, представлявало от управителя си –
И,в.
Съдът е сезиран с кумулативно предявени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2.
за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 6 от
05.03.2024 г. и за неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
"„Организатор, продажби и реклама“ с код по НКПД 3339 3 021" при
ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.
1 КТ за заплащане на сумата от общо 15 556.56 лв, представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 06.03.2024 г. до 06.09.2024г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът е направил възражение с правно
основание чл. 108 ЗЗД за прихващане на евентуално дължимите обезщетения
от работодателя със сумата от 2 716, 22 лева срещу дължимото от
работодателя обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №010 от
28.02.2023 г. Г. Ч. заема длъжността „Организатор, продажби и реклама“ с код
по НКПД 3339 3021 по силата на Длъжностна характеристика от 28.02.2023 г.
Трудовият договор бил сключен като постоянен с първоначален изпитателен
срок, който е изтекъл и считано от 28.08.2023 г, договорът е станал такъв за
неопределено време по чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ. На 31.05.2023 г. между ищцата
и ответното дружество било подписано допълнително споразумение към
трудовия договор, с което е повишено нейното възнаграждение. На
1
служителката били връчени Предизвестие и Заповед №6 от 05.03.2024 г. за
прекратяване на трудовия и договор, в заповедта и в предизвестието
единствената посочена причина за прекратяването била липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Ищцата оспорва уволнението с твърдения, че отговаряла на условията
за длъжността и за точното и качествено изпълнение на длъжността. С
уволнението били нарушени основните законови изисквания за прекратяване
на трудов договор на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, като липсвало посочване
на качествата, които липсват според работодателя. Излагат се аргументи, че
трудовото правоотношение не е прекратено в срока за изпитване. Позовава се
на Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. по т. д. № 4 / 2017 г. на ОСГК на
ВКС основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ. Прави искане при уважаване на главния иск за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал.1, т.1 КТ да бъде възстановена
на работа по реда на чл. 344, ал. 1,т. 2 във връзка с чл. 345 КТ на предишната
заемана от нея длъжност длъжността „Организатор, продажби и реклама“ с
код по НКПД 3339 3 021. Твърди, че следва да и бъде заплатено обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение - чл. 225, ал.1 КТ вр. с
чл. 344, ал.1, т. З КТ, за периода 06.03.2024 г. до 06.09.2024г. Сочи, че
последният пълен отработен месец е месец февруари 2024 г., като брутното
трудово възнаграждение е в размер на 2 592.76 лв. месечно. За периода от
шест месеца размера на претендираното обезщетение се формирал по следния
начин -6x2 592.76 или общо 15 556.56 лв. Моли съдът да признае на
основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ за незаконно дисциплинарното уволнение
по чл. 328, ал. 1, т.5 КТ на Г. Д. Ч., ЕГН ********** извършено със Заповед
№6 от 05.03.2024 г. като отмени същата; Да възстанови ищцата Г. Д. Ч., ЕГН
********** на предишната заемана от нея длъжност при ответното
дружество, а именно: „Организатор, продажби и реклама“ с код по НКПД
3339 30215; Да осъди на основание чл. 344, ал. 1, т. З във връзка с чл. 225, ал.1
КТ. „С, да плати на Г. Д. Ч., ЕГН ********** обезщетение по чл. 225, ал.1 от
КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, в общ размер
на 15 556.56 лв. (петнадесет хиляди петстотин и петдесет и шест лева и 56
стотинки) за периода от 6 месеца, считано от 06.03.2024 г. до 06.09.2024 г.
ведно със законната лихва до пълното изплащане на сумата. Моли да се
присъдят в нейна полза сторените за настоящото съдебно производство
съдебни разноски.
Направено е искане за обезпечаване на иска, като с Определение №
18806/02.05.2024 г. по делото е допуснато обезпечение на исковете и е
издадена обезпечителна заповед.
В срока за отговор на искова молба е постъпил такъв от ответника „С,,
като последния оспорва иска. Сочи, че служителката е трябвало да издава
фактури и придружаващите ги документи, да обновява продуктовата
информация на сайта на Работодателя, както и да обработва получените
поръчки по телефон, имейл или онлайн магазина. Твърди, че ищцата не е
изпълнявала правилно и своевременно служебните си задължения, допускала
е грешки, забавяния, които са подробно описани в отговора. Сочи, че ищцата
не владеела английски, който език бил необходим в работата й, въпреки че в
автобиографията си била посочила че владее езика на работно ниво; същата
2
въвеждала с много бавно темпо продукти на сайта на ответника, като
допускала грешки; не въвеждала своевременно направените плащания от
клиенти; не се справяла в комуникацията с клиенти; издавала гаранционни
карти, в които не бил попълнен срока за гаранция; допускала грешки при
въвеждането на поръчки в складово-счетоводната програма, неправилно
посочвала дали следва да се начислява ДДС; не приспадала платените от
клиенти аванси; неправилно преместила среща, в която трябвало да участва
управителя; не се справила да отговори на въпроси на одитори. Твърди, че
заповедта за прекратяване на уволнението е законосъобразна, работодателя
бил изложил подробно пред служителката мотивите за прекратяване на
трудовия договор, включително кои качества й липсват. При уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - се прави евентуално възражение за
прихващане, с обезщетенията, които са заплатени от работодателя по чл. 210,
ал. 1 КТ в размер на 2716,22 лв. и обезщетение по чл. 224 КТ за 2023 г. в
размер на 123,46 лв., и обезщетение по чл. 224 КТ за 2024 г. в размер на 370,39
лв.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следва да бъдат
посочени следните обстоятелства:
1) По силата на трудов договор № 010 от 28.02.2023 г. Г. Ч. заема
длъжността „Организатор, продажби и реклама“ с код по НКПД 3339 3021 по
силата на Длъжностна характеристика от 28.02.2023 г.
2) Трудовият договор e сключен като постоянен с първоначален
изпитателен срок, който е изтекъл и считано от 28.08.2023 г, договорът е
станал такъв за неопределено време по чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ.
3) На 31.05.2023 г. между ищцата и ответното дружество e подписано
допълнително споразумение към трудовия договор, с което е повишено
нейното възнаграждение.
4) На служителката са връчени Предизвестие и Заповед №6 от
05.03.2024 г. за прекратяване на трудовия и договор на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ, поради липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата.
5) В заповедта като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение като основание за прекратяване е посочено „поради липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата“.
6) Представена е длъжностна характеристика за длъжността "
Организатор, продажби и реклама“, която не е спорно, че е връчена на ищцата,
като се спори относно тълкуването на задълженията на ищцата, както и
съдържанието на ДЛХ.
7) Не е спорно между страните и от представените писмени
доказателства се установява, че в CV-то (Curriculum Vitae) си ищцата на ниво
на език „Английски“ е посочила „работно ниво“ за четене, писане и говорене.
8) От трудовата книжка на ищцата се установи, че към датата на
представяне на трудовата книжка (01.10.2024 г.) не е имала друг работодател
3
след „С,, ответник по делото, което ответникът не оспори, и с оглед характера
на официален документ на трудовата книжка, съдът приема за безспорно
установено;
Като доказателства по делото са приети фишове за работна заплата на
ищцата за месец февруари 2024 г. и месец март 2024 г. от които се установява,
че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец 02.2024 г. е в размер
на 2 592,76 лева (2 562,02 лева основна заплата и 30,74 лева клас), като за
месец март е получила обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 2 716, 22 лева,
както и обезщетения по чл. 224 КТ / за неизползван платен годишен отпуск/ за
2023 г. и 2024 г. в общ размер от 493, 85 лева. Приобщени към
доказателствения материал са и извлечение от трудовата книжка на ищцата, от
която се установява, че за периода 01.06.2023 г. – 06.03.2024 г. е била с
работодател „С,, като на 06.03.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства
-„Гаранционна карта № 642 и 680 от 19.10.2023 г., „Гаранционна карта № 784
и 782 от 22.02.2024 г. От тях действително се установява липса на сериен
номер и гаранционен срок, както се твърди от ответника в отговора на искова
молба. Въпреки това от представената и неоспорена по делото Длъжностна
характеристика от 28.02.2023 г., липсва конкретно задължение на ищцата, в
качеството и на служител, да издава гаранционни карти. В т. 4 от
длъжностната характеристика е посочено „Издава фактури и придружаващи
документи“. С оглед на горното, съдът приема за установено, че
служителката е имала задължение да издава гаранционни карти, възложено и
с Длъжностна характеристика от 28.02.2023 г. Въпреки това, в хода на делото
не се доказа по несъмнен начин, че единствено ищцата има задължение да
издава гаранционни карти съответно че така издадените неточни гаранционни
карти са издавани от нея.
От допуснатите като писмени доказателствени средства имейл на
работодателя до ищцата от 11.01.2023 г. и от 21.06.2023 г., имейл от „,Д от
17.11.2023 г. се установява наличие на грешки при издаване на фактури от
страна на ответното дружество.
С отговора на искова молба е представена и кореспонденция между
Бистра Димитрова, управителя на дружеството ответник и ищцата, от която се
установява, че г-жа Димитрова, сочена като одитор от ответника, иска
допълнителна информация по проект № 48, а последната е предоставена от
управителя на дружеството, като ответницата единствено фигурира като
адресат на кореспонденцията.
С молба от 17.06.2024 г. ищцата е представила извлечения от онлайн
магазин Сейфтиъп с описание на наличните продукти, а именно – различни
видове обувки, с посочен модел, както и цена. Представените извадки не са
оспорени от ответника. От последните се установява, че в онлайн магазин
Сейфтиъп са качени над 90 артикула, с описание и цена.
С молба в изпълнение на указанията от страна на ответника от
01.07.2024 г. са представени писмени доказателства – Заповед № 03
СУК/01.03.2023 г. и Длъжностна характеристика на мениджъра на СУК,
подписана на ищцата – Г. Ч.. Писмени доказателства са представени в
4
законоустановения срок /до обявяване на предварителния доклад за
окончателен/ съответно последните са допустими. Последните са оспорени от
страна на ответника в проведеното на 01.10.2024 г. открито съдебно заседание
като опит за едностранно изменение на задълженията на една от страните по
трудовото правоотношение – на работника, доколкото няма данни за връчване
заповедта на ищцата.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на един свидетел - А,
служител при ответника. Независимо от обстоятелството, че свидетелят е
служител на ответника, съдът намира показанията му за обективни, логични и
ги цени. От показанията на свидетелят А, се установява, че ищцата не знаела
английски език, извършвала превод на английски през Гугъл преводач, от
което възниквали грешки при превода, а оттам и в окомплектоването и
изпращането на стоката; ищцата е имала проблеми с окомплектоването на
стоката, не знаела как се казват и кои са специфичните предмети от стоката на
работодателя търговец и съответно кои стоки следва да окомплектова.
Установява се и че управителят и е правил забележки за сгрешени фактури по
ДДС, както и за гаранционни карти без срокове; също и че през месец март
2024 г. е имало одит, за който управителят не знаел. Установява се, че
дружеството ползвало система, в която когато се изпише поръчковия номер на
определена стока излиза описание на съответния продукт (дали е реле, дали е
аксесоар) и това всичко било на английски език. По същия начин били и
фактурите, получавали от дружеството. Установява се, че е управителят е
предложил на ищцата да запише курс за английски, но последното не се
осъществило.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, при оспорване
законността на прекратяването на трудовото правоотношение, в тежест на
работника или служителя е да докаже, че между него и ответника е
съществувало такова, по силата на трудов договор със соченото в исковата
молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника, както и да
посочи правнорелевантните факти, които според него обуславят
незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че в негова полза е възникнало
потестативното право да прекрати правоотношението с ищцата на основание
чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ /посоченото в Заповедта за прекратяване/.
Между страните е безспорно, че е съществувало трудово
правоотношение по трудов договор №010 от 28.02.2023 г. Г. Д. Ч. заема
длъжността „Организатор, продажби и реклама“ с код по НКПД 3339 3021,
както Длъжностна характеристика от 28.02.2023 г., че последното е
прекратено с Предизвестие и Заповед №6 от 05.03.2024 г. за прекратяване на
трудовия и договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Съответно за тези факти и обстоятелства ищецът не носи доказателствена
тежест. Ищецът следва единствено да посочи правнорелевантните факти,
които счита, че обуславят незаконосъобразност на Заповедта.
5
В процесната уволнителна заповед е посочено като основание за
прекратяване на трудовия договор - по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, съгласно която
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2,
поради липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата.
За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за упражняване
на субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение с работник или служител, установяването на
законността на което, съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е в тежест
на работодателя, трябва уволнителната заповед да е издадена от компетентен
орган на работодателя, ищецът да е в невъзможност да изпълнява своите
трудови задължения поради липса на професионални или личностни качества,
като това състояние следва да се дължи на негово безвиновно поведение -
обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и заповедта
за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретни качества на
служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.
Съгласно нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника
или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ - при липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ дава възможност на
работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на работник или
служител, когато той не изпълнява поетите от него и възложени му от
работодателя трудови задължения, доколкото те не противоречат на закона и
добрите нрави и се изискват с оглед заеманата от него длъжност. Това
неизпълнение трябва да се дължи на липса на качества у работника или
служителя, която се явява причина за невъзможността да се предостави
надлежно изпълнение. Липсващите качества означават фактическа липса на
знания, умения и навици за изпълнение на работата, като това е обективно
състояние, което може да се дължи на различни причини– недостатъчна
образованост, недостатъчна професионална квалификация, липса на опит или
природни дадености, съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация,
тактичност, способност за работа с хора и други.
Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ изисква съществуването на три
предпоставки за прекратяването на трудовия договор, а именно: 1 служителят
не притежава качества, необходими за ефективното изпълнение на
възложената работа; 2 непритежаването на тези качества е обективно
състояние, което не може да се вмени във вина на служителя; 3 от формална
страна качествата, които работодателят твърди да липсват у служителя, следва
да бъдат посочени в заповедта за уволнение /т. нар. фактически мотиви/
конкретно и да бъде отразена причинната връзка между тяхната липса и
неефективността на изпълнението на работата /кое конкретно качество пречи
на изпълнението на конкретна трудова функция/.
Законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за
прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради
което и такава не се изисква. Самата липса на качества трябва да е от такова
естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от
6
страна на работодателя, което налага неизпълнението на трудовите
задължения да има продължителен характер, като не се дължи на инцидентно
обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя, а
освен това е необходимо то да е налице към момента на упражняване на
потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на работодателя.
Ако към момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от
КТ, то без значение е това дали в един предходен момент работникът или
служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и каква е
продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност- в тази
насока е Решение № 60258/18.08.2022 год. на ВКС, гр. д. № 3443/2020 год., IV
г. о. /
Следва в тази насока следва да се посочи също, че съгл. разпоредбата на
чл. 126, т. 4 от КТ работникът или служителят е длъжен да изпълнява
възложените му задачи ефективно, да постига в работата си възможно най-
високите резултати. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ произтича от идеята
на законодателя, че работодателят може да прекрати трудовия договор тогава,
когато е налице отклонение от онова, което работникът или служителят следва
да постига в работата си и това, което в действителност постига. След като
последният не е в състояние да даде възможно най-добрия резултат, може да
бъде уволнен. Това налага да бъдат установени всички възложени на
работника или служителя трудови функции и да се прецени всестранно
тяхното изпълнение. Преценката включва отчитане на характера и обема на
възложените задачи. Периодът, който се взема предвид, е продължителен и
отразява едно трайно състояние. От друга страна се вземат предвид и
деловите качества на работника или служителя в тяхната цялост с всичките им
положителни и слаби страни, като както бе посочено не е необходимо
наличието на виновно поведение. Всичко това следва да бъде преценено от
работодателя към момента на издаване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение.
В разглеждания случай не се спори от страните, че процесната
уволнителна заповед е издадена от компетентен орган.
С оглед общото формулиране на уволнително основание по чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ съдебна практика изисква при прилагането му заповедта да бъде
мотивирана като бъдат конкретизирани фактическите основания, обосновали
преценката на органа на работодателска власт, че работникът или служителя
не притежава съответните качества за ефективно изпълнение на възложената
му работа. В този смисъл е и задължителната тълкувателна практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от
01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, и
по-конкретно в т. 3 от посоченото Тълкувателно решение се приема, че „В
заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5
КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им
или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената
работа.“ .
В мотивите си Върховния касационен съд пояснява, че „ Основанието за
прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ е формулирано
като общо оценъчно и неопределено понятие- „липсата на качества за
7
изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва
следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в
качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на
знания, умения или навици. За индивидуализация на волеизявлението е
достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.5 КТ да
се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се
състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който
работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни
варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат
да упражнят правото си на защита.“.
Липсата на качества на работника или служителя може да се изразява в
липсата както на професионални или личностни качества, като липсата се
изразява в недостиг на тези качества, необходими за ефективно, резултатно
изпълнение на конкретно възложената работа и трябва да изразява едно
трайно състояние на работника или служителя. Това налага в съдебното
производство да бъде установена по убедителен начин от работодателя
обективната невъзможност служителят успешно да се справя с възложените
му задачи в сравнително продължителен период от време, но това е
необходимо в случай, че в заповедта са посочени тези факти, които следва да
бъдат доказани в хода на съдебното производство. Поради това е необходимо в
заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти,
обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални
умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да
изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените
в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се
извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение.
Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в
нея основание, обуславя незаконността й. От значение за законността на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е посочването в заповедта за
уволнение на конкретни факти и данни, относими към възложената работа на
работника или служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да
направи преценка за законността на уволнението като провери
съществуването на фактите от действителността, както и правилното им
квалифициране и подвеждане под правната норма. (в този смисъл решение №
150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014 г., III г. о., ГК).
В конкретния случай безспорно се установи, че единственото основание,
посочено в Заповед №6 от 05.03.2024 г. за прекратяване на трудовия и
договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е „поради липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“, което е
възпроизвеждане на текста на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Гореизложеното е достатъчно основание заповедта да бъде отменена, а
така предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 съответно
обусловения от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ да бъдат
уважени изцяло.
Неоснователни са доводите, направени в писмената защита на
ответника, че чрез свидетелски показания могат да се изложат и изброят
липсващите качества на работника, т. е. да се мотивира заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, като по този начин се санира
8
порока, обусловил отмяната й. Чрез свидетелски показания не могат да се
изложат и изброят липсващите качества на работника, т. е. така не може да се
мотивира заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като по
този начин не се санира порока, обусловил отмяната й – така Решение № 4306
от 17.07.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11983/2023 г. За да се гарантира
принципът на законоустановеност на уволнението и правото на защита на
работника следва към момента на налагане на наказанието последният да има
възможност да се запознае с мотивите на работодателя, въз основа на които
едностранно е прекратено правоотношението му. По този начин работникът
ще има възможност да организира защита си по ефективен начин преди
евентуалния съдебен процес, а не в хода на висящ процес с предмет
законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, да
научава за първи път фактическите основания, въз основа на които е издадена
заповедта. В този смисъл - Решение по гр. д. № 1966/10 г.; Решение по гр. д. №
804/11 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 1003 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 3705/2015 г., III г. о. Горната хипотеза да се отграничи от принципната
възможност работодателя да доказва липсата на качествата на работника със
свидетелски показания, които обаче са посочени в заповедта – в този смисъл
вж. Определение № 575 от 27.04.2015 г. по к. гр. д. № 274 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, недопускащо до касационно обжалване Решение № 5834 от
30.07.2014 г. по в. гр. д. № 4340 / 2013 г. на Софийски градски съд.
За пълнота на анализа, съдът посочва следното:
Видно от представената длъжностна характеристика, изисквания към
заемане на длъжността мениджър на СУК е висше образование. Видно от
представеното и неоспорено по делото CV-то (Curriculum Vitae) си ищцата,
последната е семестриално завършила, но не и дипломирана. Съответно
липсва придобита квалификация „висше“, изискуема за съответна длъжност.
Съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд това
означава, че работодателят се е съгласил с липсата на необходимите
качества за заемане на длъжността и не може да препрати трудовия договор
на това основание впоследствие.
Безспорно се установи, че ищцата е посочила в своето CV-то
(Curriculum Vitae), че владее „Английски език“ на „работно ниво“ за четене,
писане и говорене. В представената по делото и неоспорена от страните
Длъжностна характеристика от 28.02.2023 г., подписана от Г. Ч., липсва
изискване за владение на чужд език. Действително в технически познания
има изискване за работа със складово-търговски софтуер, но от това не може
да се предполага, че за ползването на последния се изисква определено ниво
на познание на чужд език. Съответно знанието на чужд език не е предпоставка
за заемане на длъжността и не може да бъде основание за прекратяване на
правоотношението.
В продължение на горните разсъждения, наличието на съответно висше
образование, така и изискването за владение на чужд език, могат да изпълнят
хипотезата на правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Именно последната е
свързана с липсата на необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа - те са установени като изисквания за
съответната работа, изразяват се в определена степен и вид завършено
образование /средно, полувисше, висше, по точна определена специалност
9
(напр. право, медицина, икономика)/, респективно в професионална
квалификация, без която съответната работа не може да се изпълнява /напр.
компютърна грамотност, владеене на чужд език, на стенография и др./. Тези
изисквания се предвиждат в нормативните актове, в длъжностните
характеристики или следват от тях. В този смисъл: Решение № 207 от
02.10.2014 г. по гр. д. № 2355 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
Съдът счита, че независимо, че в хода на процеса се установиха
твърдените в отговора на искова молба и действия на служителя довели до: 1)
погрешно въвеждани цени; 2) издаване на гаранционни карти, в които не е
посочен срокът на гаранцията на продуктите; 3) грешно издавани фактури,
поради неприспадане на платени от клиенти аванси; 4) промяна датата на
среща на работодателя по процедура по сертифициране за ISO 9001 от
01.03.2024 г. на 28.02.2024 г., когато последният бил в град Асеновград и не
могъл да присъства; то с оглед формалната липса на мотиви за заповедта за
уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, следва да отмени същата.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
При предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест
на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма
срочен характер. С иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ се предявява правото на
уволнения работник или служител да бъде възстановен на работата, която е
изпълнявал преди уволнението. Искът има конститутивен характер: да се
възстанови съществуването на прекратеното трудово правоотношение между
него и работодателя. Това право на работника или служителя възниква от
незаконното уволнение.
Още с окончателния доклад по реда на чл. 146 ГПК съдът е постановил,
а страните не са оспорили, че процесния трудов договор e сключен като
постоянен с първоначален изпитателен срок, който е изтекъл и считано от
28.08.2023 г, договорът е станал такъв за неопределено време по чл. 67,
ал.1, т. 1 от КТ. Съответно искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
следва да бъде уважен.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения
период, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
Съдът, като съобрази задължителната Тълкувателна практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 6/2013 г.
от 15.07.2014 г. на ОСГК, и по-конкретно, че „Фактът на безработица може
да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца“, както и
установеното по делото, а именно, че в трудовата книжка на ищцата няма
вписване на друг работодател след „С,, приема, че така предявения иск е
основателен.
Относно размера на иска съдът, като съобрази чл. 228 КТ, и доколкото
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225
КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
10
съответното обезщетение, както и че допълнителното трудово възнаграждение
за „стаж“ е с постоянен характер, претенцията в размер на 15 556.56 лева (6 х
2 952,76 лева) следва да бъде уважена изцяло.
Относно възражението за прихващане на ответника по чл. 108 ЗЗД:
Ответникът следва да установи, че ищецът му дължи посочената от него
сума, а именно – 2 716,22 лева, на въведеното от него основание, както и че
вземането му е изискуемо; при оспорване на вземането на ответника, ищеца
следва да докаже правоизклюващите, правопогасяващите си възражения.
Съгласно чл. 103 ЗЗД Когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо
и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В настоящия
случай, между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се
установява, че обезщетение на основание чл. 220 КТ /за неспазено
предизвестие/ и обезщетение по чл. 224 КТ /за неизползван платен годишен
отпуск/ са изплатени при прекратяване на трудовото правоотношение.
Спорно е единствено дали е възможно прихващане на дължимото на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 в. вр. с чл. 255 КТ обезщетение в размер на шест
брутни трудови възнаграждения с изплатеното на основание чл. 220 КТ
обезщетение за неспазено предизвестие. Правната квалификация на така
направеното възражение от страна на ответника е – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Относно прихващане с платеното обезщетение по чл. 220 КТ:
Върховния касационен съд в практика, например Решение № 88 от
29.01.2010 г. по гр.д. № 590/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 770 от
10.01.2011 г. по к. гр. д. № 312 / 2010 г. на Върховен касационен съд;
Решение № 271/2012 г. по гр.д. № 409/2011 на ВКС, ІІІ г.о. и Решение №
37/2016 г. по гр.д. № 3852/2015 г. на ВКС, ІV г.о., възприета и в най-
актуалната практика на ВКС - Определение № 607 от 13.02.2024 г. по гр. д.
№ 2494 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, намира че
„Обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на
предизвестие подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по
чл.344, ал.1, т.3 КТ обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, тъй като двете вземания
обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно
оставането му без работа.“.
Съдът счита за формално правилни аргументите, изложени в писмената
защита на ищеца, а именно, че „Благодарение на това обезщетение
договорът е прекратен на 06.03.2024 г., а не от 06.04.2024 г., както е
следвало да бъде, ако работодателя беше спазил предизвестието по ТД. Ако
беше спазено предизвестието и ТД беше прекратен от 06.04.2024 г. ищцата
щеше да получи цялото си възнаграждение за времето от 06.03.2024 г. до
06.04.2024 г. и трудовият договор щеше да бъде прекратен считано от
06.04.2024 г.“. Следва обаче да се добави, че ищцата би получила
възнаграждението си за периода 06.03.2024 г. до 06.04.2024 г., в хипотезата на
спазен едномесечен срок на предизвестие, но при условия че тя полага
ефективно труд за този един месец.
Относно прихващане с платеното обезщетение по чл. 224 КТ:
Предвид оттеглянето на възражението от ответника с молба от
01.07.2024 г. съдът не следва да се произнася по същество на същото. Въпреки
11
последното, за пълнота на анализа, съдът отбелязва, че обезщетението по реда
на чл. 224 КТ е безусловно /тоест не се влияе от обявяване на уволнението за
незаконосъобразно/ и се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост
от законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа
работникът или служителят вече не може да претендира реалното ползване на
отпуска. Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им
към един преходен момент, т. е., въпросът за отпадането на правото не стои – в
този смисъл вж. Решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933 от 2001 г. ,
III г. о., докладчик председател на отделение Таня Митова.
В обобщение:
Възражението за прихващане на ответника с платеното обезщетение по
чл. 220 КТ е основателно за сумата от 2716,22 лева и след извършеното
прихващане ищецът следва да бъде осъден за сумата от 12 840,34 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски имат и двете страни. И двете
страни в срок са представили доказателства за направени такива.
Сторените съдебно-деловодни разноски по исковете с правно основание
чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ и до размера на уважената част по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, са в тежест на работодателя - ответник, който
трябва да заплати и дължимите по тях държавни такси. Ищецът дължи на
насрещната страна сторените съдебно-деловодни разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
По отношение разноските на ищеца:
Доколкото в представените договори за процесуално представителство
между ищеца и неговия пълномощник не е направено разграничение коя част
от платените суми за кои искове се отнася, съдът приема, че се отнасят
поравно /по една трета/ за всеки от кумулативно съединените искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ
За настоящото производство ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв., от която съразмерно на уважената част
от исковете му се дължи 1 412,71 лева. (за исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 – по 500 лева, а за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, който е частично уважен, 412, 71 лева.). За разликата над 1 412,71 лв. до
пълния претендиран размер от 1 500 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По отношение разноските на ответника:
Гореизложеното относно липсата на посочване за кой от исковете каква
част от договореното адвокатско възнаграждение се дължи, се отнася и за
ответника. В настоящото производство ответникът се представляваше
първоначално от адв. С. М., а впоследствие от преупълномощен адв. А. Д..
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и списък по реда на
чл. 80 ГПК е представен само от адв. Д.. В него е посочено, че е ответникът е
заплатил сумата от 2 500 лева.
Ищецът направи изрично възражение за прекомерност за заплатеното
адвокатското възнаграждение на ответника, което съдът счита за основателно.
Съдът счита, че с оглед правната и фактическа сложност на делото, липсата на
12
изслушани експертизи и множество свидетели, адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лева е справедливо и обосновано, поради което размерът на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено до този размер.
С оглед изхода на делото, разноските, които следва да се присъдят на
ответника са в размер на 87,29 лева, отговаряща съответно на сумата от 500
лева (дължима за защита по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ) и
определена пропорционално на отхвърлената част от иска.
По отношение съдебните разноски:
Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоценяеми и предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден за сумата от 80.00 лева за първия и 40.00 лв. за втория,
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е оценяем и ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса за уважената част от този иск, а именно –
513,61 лева.
Съгласно чл. 359 КТ ищците – работници и служители са освободени и
не заплащат такси и разноски по трудови дела, следователно в тежест на
служителя не следва да се възлагат разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ уволнението на Г. Д. Ч., ЕГН **********, извършено със Заповед
№6 от 05.03.2024 г. на работодателя “С,0, представлявало от управителя си –
И,, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото й
правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г. Д. Ч., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „Организатор,
продажби и реклама“ с код по НКПД 3339 3 021, при работодателя “С,0,
представлявало от управителя си – И,.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ
“С,0, представлявало от управителя си – И, да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН
**********, сумата в размер на 12840,34 лева (дванадесет хиляди осемстотин
и четиридесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от
06.03.2024 г. до 06.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба (30.04.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 12 840,34 лева до претендирания размер от 15
556,56 лева като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на
“С,, в размер от 2 716,22 лева, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
връщане на платеното обезщетение по член 220, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК “С,0, представлявало от
управителя си – И,, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийския районен съд разноски по делото в размер на 633,61 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
13
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, да се изпрати на ищеца нарочно
СЪОБЩЕНИЕ за възстановяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ, съгласно което
му се укаже, че при възстановяване на работника или служителя на
предишната му работа от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато
този срок не бъде спазен по уважителни причини – по арг. от Тълкувателно
решение № 3 от 2.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 3/2019 г., ОСГК, докладчик
съдията М,.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14