Р Е Ш Е Н И Е №
14.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
11246 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 398185 от 02.05.2018 г. по гр.д. № 10235/2015 г. Софийски
районен съд, 50 състав отхвърлил предявения от А.Н., ЕГН **********, срещу ЕС
на офис-сграда, находяща се на ул. „*********гр. София, представлявани от
управител Н.М., иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на
общото събрание на етажните собственици, проведено на 27.01.2015 г., за
актуализиране на приложение № 2 към Правилника за вътрешния ред в ЕС. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на етажния собственик „Г.К.П.М.“
ООД, ЕИК ********, сумата 600 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца А.Н., който го обжалва изцяло
с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обстоятелството,
че видът на разходите и начинът за тяхното разпределяне между етажните
собственици, вкл. разходите за управление и поддръжка на сградата, били приети
с Правилник за вътрешния ред на ЕС от 03.05.2012 г., не изключвало задължението
на ОС на ЕС за спазване на императивните разпоредби на чл. 51, ал. 1 и ал. 5 ЗУЕС, нито изключвало незаконосъобразност на решение № 5, прието по т. 3 от
дневния ред на ОС на ЕС от 27.01.2015 г. Мотивите на атакуваното решение били
вътрешнопротиворечиви, като въпреки че приел, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС има императивен характер, районният съд необосновано отхвърлил иска. Освен
това ищецът искал прогласяване на нищожността, евентуално отмяната на решение №
5 не само относно разпределението на разходите за охрана, а и относно начина на
разпределение на разходите за управление и поддръжка на ЕС, а по отношение на
тях съдът не изложил никакви мотиви.
Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с
което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Съображения излага в писмена защита от 22.03.2022 г.
Въззиваемите страни – ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с административен
адрес: гр. София, ул. „*********представлявани от вписания в регистъра при СО
управител „В.М.“ ЕООД, ЕИК ********, не са депозирали отговор по реда
на чл. 263, ал. 1 ГПК и не вземат становище по жалбата.
Етажният собственик „Г.К.П.М.“ ООД не е депозирал отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 09.03.2022 г. чрез процесуален
представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го намира за
неправилно по следните съображения:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение №
5, взето по т. 3 от дневния ред на ОС на ЕС, проведено на 27.01.2015 г., с
което било одобрено актуализирането на приложение № 2 към Правилника за
вътрешния ред в етажната собственост. С исковата молба ищецът твърди решение №
5 в частта му относно разпределение на разходи за охрана да е взето извън компетентността
на ОС на ЕС по чл. 11, т. 5 ЗУЕС, тъй като охраната се осъществявала от
специализирана фирма по ЗЧОД – сключен бил договор с „Ф.-Д.“ ООД, а разходите
за такъв тип охрана не се включвали в дефиницията за разходи за управление и
поддръжка по смисъла на § 1, т. 11 ДР ЗУЕС. В този смисъл решението, с което се
потвърждавало съществуващо разпределение на разходи за охрана, противоречало на
изискванията на закона; Твърди още, че решение № 5 потвърждавало начина на
разпределение на разходите за почистване, консумативи и абонамент (вид разходи
за управление по смисъла на § 1, т. 11 ДР ЗУЕС), като не било в компетентността
на ОС на ЕС да определя начина на разпределение на тези разходи – той бил
нормативно определен по императивен начин с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. С одобряването
на приложение № 2 към Правилника за вътрешния ред тези разходи се разпределяли
между съсобствениците пропорционално на притежаваните идеални части в общите
части, с което ОС на ЕС нарушило чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, а също и ал. 5 на чл. 51.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК чрез
тогавашния управител на етажната собственост, ответниците са оспорили
предявения иск с възражения, че решение за охрана на офис-сградата било взето
по протокол от ОС на ЕС от 04.11.2014 г., а нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС била
диспозитивна и в правомощията на ОС на ЕС било да определи начина на
разпределяне на разходите за управление и поддръжка. В същия смисъл е и
постъпилият отговор на исковата молба от етажния собственик „Г.К.П.М.“ ООД.
Искали са от съда да отхвърли иска.
Не е спорно и по делото се установява, че на ОС на ЕС, проведено на
27.01.2015 г., по т. 3 от дневния ред е взето решение № 5, с което се одобрява
актуализираното приложение 2 към Правилника за вътрешния ред в сградата –
етажна собственост. Видно от приложение 2, същото предвижда разпределение на
разходи за ремонт, ДМА и охрана пропорционално на площта, притежавана от всеки
етажен собственик, а разходите за почистване, консумативи и абонамент –
съобразно притежаваните идеални части в общите части на сградата. В частта
относно разпределението на разходи за охрана същото възпроизвежда взетото
решение № 2 на ОС на ЕС от 04.11.2014 г., за което на съда е служебно известно,
че е отменено с влязло в сила решение № 2197 от 17.03.2016 г. по
в.гр.д. № 13207/2015 г. на СГС, ІI-б въззивен състав.
Атакуваното по настоящото дело решение № 5, с което се одобрява
актуализираното приложение 2 към Правилника за вътрешния ред в частта относно
разпределение на разходите за охрана е взето извън компетентността на Общото
събрание на етажната собственост, така както тя е очертана в чл. 11 ЗУЕС.
Дейностите по охрана са по-широки от функциите на портиер и разходите за тях
надхвърлят консумативните разходи за управление и охрана на етажната
собственост по смисъла на § 1, т. 11 ДР ЗУЕС. Ето защо, както по въпроса
дали да се наеме охрана, така и по начина на разпределяне на разходите за нея,
следва да е налице единодушие на всички етажни собственици, а не решение на
мнозинството от тях по реда на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС (в този смисъл решение № 287
от 18.12.2014 г. по гр. д. № 3888/2014 г., І ГО на ВКС). В случая не е било
налице единодушно решение, поради което атакуваното решение в тази част е
нищожно и подлежи на отмяна.
Основателни са и доводите на въззивника за незаконосъобразно разпределяне
на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в относимата му редакция, разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.
Разпределението на т.нар. консумативни разходи за ползването на общите части не
се извършва между етажните собственици съразмерно на притежавания от тях дял в
общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици,
ползватели и обитатели) в етажната собственост. Кои разходи са такива за
управление и поддържане на общите части е посочено в § 1, т. 11 ДР
ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата, разходите за портиер и
възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане на общите части. Изобщо
дейността по „поддържане на общите части“ е определена в закона като дейност,
насочена към запазването им в добро състояние (§ 1, т. 13 ДР ЗУЕС).
Предвидените в ЗУЕС правила относно начина на разпределение на разходите за
управление и поддържане на общите части са задължителни за Общото събрание.
Нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС не предпоставя възможност за
тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази насока може да се направи и от
тълкуването на чл. 11, т. 5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че
правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на
разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части.
Последният е разписан изрично в закона - поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите (в този смисъл практиката на ВКС - решение № 313 от
07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г., ІV ГО, решение № 80 от 04.11.2021 г. по
гр. д. № 1213/2020 г., ІV ГО).
В случая решение № 5, с което е одобрено актуализирането
на приложение 2 към Правилника за вътрешния ред в частта относно начина за
разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части, е взето
в нарушение на императивната разпоредба
на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Поради това и в тази част решението на ОС на ЕС подлежи
на отмяна.
Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това бъде
постановено друго, с което искът се уважи.
Ищецът не е претендирал присъждане на разноски до
приключване на устните състезания в първата инстанция, поради което разноски за
първоинстанционното производство не следва да му се присъждат. Доказано и
основателно направените разноски в настоящата инстанция са в размер на 40 лв. –
дължима държавна такса по въззивната жалба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 398185 от 02.05.2018 г., постановено по гр.д. № 10235/2015
г. на Софийски районен съд, 50 състав, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по предявения иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС от А.Н., ЕГН **********,
срещу ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в офис-сградата с административен адрес: гр. София,
ул. „*********представлявани от управителя „В.М.“ ЕООД, ЕИК ********,
решение № 5, взето по т. 3 от дневния ред на Общото събрание на етажната
собственост, проведено на 27.01.2015 г., с което се одобрява актуализираното
приложение 2 към Правилника за вътрешния ред в частта относно разпределението на разходите за охрана и на
разходите за управление и поддръжка на етажната собственост.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в офис-сградата с административен адрес: гр. София,
ул. „*********представлявани от управителя „В.М.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплатят на А.Н., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 40.00
лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.