Р Е Ш Е Н И Е
гр. ***еч, 04.06.2021г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание на тридесети
март, през две хиляди и две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:И***
***А
при секретар М. К*** като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1030 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:
Иск с правно
основание: чл.79 ЗЗД :
Подадена е искова молба
от М.М.С. ЕГН ********** с адрес: ***, против: П.Г.Я.
ЕГН ********** с адрес: ***, с петитум, съгласно
Молба 262419/29.10.20г. : да се постанови
решение, с което се осъди ответника
да й заплати дължимата сума от 80 лв., за което издала фактура
№1/10.05.2020 г., предявена му незабавно и подписан от него, както и законната
лихва от деня на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите и
направените по делото разноски – 26,90 лева и същият да бъде осъден да й ги
заплати.
Ищцата твърди, че на
10.05.2020г. издала фактура № 1/10.05.2020г. за извършени от нея
ветеринарномедицински услуги - издаване на ветеринарно-медицинско свидетелство
(ВМС) за 9 бр. едри преживни животни (говеда) на лицето П.Г.Я.. Основание за
издаване на посочената фактура е издаването на ВМС № *** от 10.05.2020г. в
качеството си регистриран ветеринарен лекар, обслужващ животновъден обект с № ***,
собственост на П.Г.Я. по Договор за ветеринарномедицинско обслужване 52/01.01.2019г. Съгласно Чл. 132, ал. 1,т. 3а, собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни не
допускат придвижването и транспортирането на животни без ветеринарномедицинско
свидетелство. Придвижване или транспортиране на живи животни се извършва чрез
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни,
издавано от информационната система, издадено от регистриран ветеринарен лекар.
Чрез издаването на ВМС лекарят гарантира с подписа си, че горепосочените
животни са предварително прегледани и намерени за клинично здрави и годни за
придвижване до место предназначението им. Извършила съм преглед на посочените
във ВМС 9 бр. говеда, които бяха в добро здравос***но
състояние и кондиция, и съм проверила, че са им извършени всички мероприятия по
изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и
ликвидиране на болести по животните и зоонози - туберкулинизация и ваксинация срещу заразен нодуларен дерматит и син език за
2019г., дейности извършени лично от мен. Всички животни бяха идентифицирани
съгласно Наредба 61 от 9 май 2006 г. за ус***ията и реда за официална идентификация на животните, за
които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз с ушни марки
с номера, описани във ВМС. Твърди,че животните били придвижени на самоход, придружени от собственика им П.Я.. Издаденото
свидетелството важи само за придвижване на описаните животни от мястото на
товарене животновъден обект *** до мястото на разтоварване животновъден обект
5504-0268, и двата собственост на г-н П.Я.. Твърди, че за извършената услуга
лицето му дължи сумата 80 лв. съгласно ценоразпис на частно практикуващ
ветеринарен лекар, за което издала фактура № 1/10.05.2020г., предявена незабавно на П.Я., като същата е
подписана от него. Твърди още, че след като не получила плащането в момента на
извършване на услугата, поканила нееднократно г-н П.Я. по телефон да изпълни
задължението си, но същият не е направил това и до момента. Изтъква още , че се
снабдила със ЗИПЗ по чл.410 ГПК, но било подадено възражение, поради което в
срока предявява настоящия иск.
Съдът е изпълнил
процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответника по делото, редовно призован, който оспорва иска като се
твърди, че се изиска заплащане на неизвършени дейности, и се изисква от ищцата
– ветеринар заплащане на дейности, които не са извършвани. Твърди, че фактурата е издадена по негово желание и
настояване и това е №1 фактура и според него е първият клиент /животновъд, на
който се издава документ. На фактурата е записано, че е извършен преглед (ВМО –
ветеринарно-медицинско освидетелстване) на животните преди да ги премести в
новия обект. Двата му обекта *** и 5504-0268 били на разстояние 1000 метра един
от друг. Единия бил обор, а другия пасище и животните се местят ежеседмично на
собствен ход в зависимост от храната и пашата.
Твърди,че д-р М. не е присъствала при преместването на животните, както твърди.
Просто към тая дата пасището вече било регистрирано като такова по променената
два месеца преди това Наредба №44 на МЗХГ. Животните му са в новия обект, за
който тя издава пътния лист ВМС (ветеринарно медицинското свидетелство) поне от
2 (два) месеца преди датата на документа, което лесно мога да докажа със
свидетели и/или снимки. Към момента на фактурата и месеци преди това, животните
нито са местени, нито са преглеждани (освидетелствани)! От д-р М. се изисквало
единствено, да ги въведе на правилното място във системата ВЕТИС, до която той
като животновъд няма достъп. Твърди още, че никой не я е викал да
преглежда/освидетелства животните, а и тя не е посещавала обектите му от
Ноември 2019, за да пише фактура за такава услуга. Всичко това е документирано
и лесно доказуемо според него.
С
определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими допустими представените писмени доказателства към
исковата молба, насрочил съдебно заседание, представил е проекто – доклад на
страните.
В
съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се представлява. Депозира Становище 26163 с
подробни изложения и възражения: че прегледа се осъществява на място в
животновъдния обект и не са присъствали други хора, освен тя и г-н Я.; че му
обяснила, че няма как да издаде ВМС без преглед, което е абсолютно законово
изискване Изтъква , че разстоянието между обектите не определяло освен таксата
за услугата нито изискването за издаване на такъв документ след неговото
съгласие е съставен документа и издадена
фактурата; по същата не е постъпила плащане към настоящия момент; твърди , че
животните били във животновъден обект с №***, където трябвало да бъдат съгласно
информацията във ВЕТИС и др. доводи както и Становище 261569 1 в което се прави
искане да не се кредитират гласните доказателства и сочи доводи за това;
отбелязва, че позоваването на многократното местене на животните от един обект
в друг без ВМС не е основание за черпена на права по настоящото дело. Моли за
уважаване на иска и присъждане на съдебно де***одните
разноски по делото.
Ответникът
, редовно призован се явява лично и чрез
адв. Б. оспорва иска и моли да се отхвърли като акцентира, че от показанията на
свидетеля *** е видно ,че става въпрос за два различни обекти и този , за който
се твърди, че е бил извършен прегледа №*** е бил напуснат от животните много
по-рано, два – три месеца от датата на която се твърди, че е извършен прегледа,
което се потвърждавало и от показанията според него и на свидетеля ***– края на
април и началото на май №*** са
напуснали с оглед строеж и промяна на предназначението на обекта и това
показва, че издадената фактура не кореспондира с реалното извършване на
услугата, само е описана, но не е извършена. Претендират и разноски.
Съдът
като съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени И гласни доказателства, становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност намира от
правна и фактическа страна следното:
Ищеца обосновава претенцията си въз основа на Договор за
ветеринарномедицинско обслужване 52/01.01.2019г.,
който е с неопределен срок, а в последствие с представения от нея договор
№9/20.04.20г. като твърди, че е прегледала животните – 9 броя говеда на
10.05.2020г. , което потвърждава и с отбелязването си под №26 в амбулаторния си
дневник като съответно е издала и процесната фактура,
в която е фактурирала стойността на извършената от нея медицинска услуга, за
която ответника се е съгласил и подписал
документа. Прилага и съответните документи , легитимиращия да издава ВМС
съгласно ЗВД
Ответника
отрича да е извършила описаното медицинско освидетелстване реално и в първия му
обект, а това, което е сторено от нея било – само въвеждане във системата
ВЕТИС, до която той няма достъп.
Ищцата
обосновава действията си по извършените от нея ветеринарномедицински услуги –
издаване на ВМС на основание, чл.39,
ал.2, т.13 от Закона за ветеринарномедиценската
дейност, по силата на което тя като ветеринарен лекар , упражняваща
ветеринарномедицинска практика, издава ветеринарномедицински документи за придвижване
на територията на страната на животни и кожи и вълна, добити от животни,
отглеждани за лична консумация по образец на БАБХ, след възлагане от ОДБХ.
Въпросните се издават по образец на ВМС с определени реквизити. При тази си
дейност по издаване на ветеринарни документи се спазват съответните разпоредби
чл.102 – 106 ЗВД / ветеринарния лекар е длъжен
да не подписва документи за животни, които не са инспектирани от него/ .
В изпълнението на тази разпоредба според
съда е отбелязването в издаденото ВМС /стр.4/, че животните вписани в него са
предварително прегледани от д-р. М., намерени за клинично здрави и годни за
предвижване до место предназначението им. Българската агенция по безопасност на
храните /БАБХ/ от своя страна извършва проверки на издадените ВМ документи за
спазване на изискванията, свързани с издаването им – чл.107 ЗВМД.
В издаденото от нея ВМС от 10.05.2020г.
е отразено,че място на товарене е обект ***
/***/ Я. ***, начин на предвижване – на самоход, с
придружител Пл. Я., 9 броя говеда, клинично здрави при товаренето, съответно
ваксинации, цел: смяна на пасище; място на разтоварване ***, Я. ***.
Тази дейност е свързана със
задълженията на собственика по чл. 132.
(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от
19.02.2016 г.) като за нуждите на делото, съдът сочи само отделни разпоредби, а
именно:
Собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни:
1.
осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглеждат, като
сключват договори по чл. 137а, съответно по чл. 137б;
3.
(доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) спазват
ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране
на животните, предвидени в българското законодателство и в законодателството на
Европейския съюз;
3а.
(нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) не допускат
придвижването и транспортирането на животни без ветеринарномедицинско
свидетелство, а за едрите преживни и за еднокопитните животни – и без
ветеринарномедицински паспорт, с изключение на: а) придвижването на животните с
цел ежедневна паша;
11.
(изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) нямат право да
извършват придвижване и търговия с животни, които не са идентифицирани и за
които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и
ликвидиране на болести по животните и зоонози, както
и със суровини и храни, добити от такива животни;
Или в случая от представените
писмени доказателства приема,че се е касаело за смяна на пасище от ответника
във връзка с у-ние за регистрация на животновъден обект №1040/28.04.2020г. под
№ ***, Я. ***, регистриран по реда на чл.137 ЗВД в който се отглеждат : крави,
телета и коне , при технология: целогодишно пасищно и във връзка на
преместването на говедата е било необходимо ВМС , което да е издадено от
ветеринарен лекар.
С оглед изискванията на ЗВД между
страните е бил сключен договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги
№52/01.01.2019г. за първия му обект и договор за
предоставяне на ветеринарномедицински услуги №9 /20.04.20г., за втория /
стр.27, ред 7/, и съгласно чл.6 , възложителя – Я., се задължава да не извършва
предвижване на животни, за които не са изпълнени съответни мерки и не са
прегледани от изпълнителя и нямат издадено ВМС за предвижване, а в чл.7 –
изпълнителя се задължава да издава ВМС само на здрави и годни за предвижване
животни, и при издаването му,
възложителя заплаща такса на изпълнителя и държавна такса по ТАРИФА на БАБХ/
чл.39 и чл.40 от Тарифата включва такива случай.
Т.е при предвиждането на животни от
едно пасище на друго, извън случая на ежедневна паша,
собственика е следвало да изпълни вменени му от закона задължения – да се
снабди с ВМС, съответно, при спазване на определени предпоставки – Управителя
на практиката по чл.30 ат ЗВД - С. *** е
следвало да му го издаде, което е
сторил. Т.е преместване
на 9 бр. говеда, се подчинява на законово регламентирани разпоредби и именно в
изпълнението им твърди ищцата , че е издала фактурата, тъй като без него тя не
е могла да впише в него ,че животните са клинично здрави и със съответните въксинации, а
ответника счита, че не дължи плащане по издадената фактура - №1/10.05.2020г.,
защото не е реално извършен от д-р М. преглед , която въобще от октомври не
била идвала в обекта.
Основанието за издаването на
фактура извести към фактура №1/10.05.20г. е освидетелстване на 9 бр. говеда, съответно
80,00 лева като ищцата обосновава образуването на вписаната цена с извършени от
нея на 10.05.2020г. в обект *** преглед на животните, въз основа на който е
издал сертификата, за което й се дължи съгласно представения от нея ценоразпис
/стр.37/ - общ клиничен преглед– 80 лева / за от 6 до 50 броя ЕЖ, т.е съдът
приема ,че фактурата касае само медицинските дейности по прегледа на говедата.
Няма да обсъжда подробно
твърденията на страните за извършването и неизвършването на този преглед,
съответно ангажираните гласните доказателства на ответника, насочени въобще към
опровергаването на вписаното във ВМС, че животните на 10.05.2020г. са се
намирали по това време в обект ***, тъй като вече са били във втория му обект и
реален преглед не могло на това място да се извърши вече, който обект е бил и в
преустройство вече.
Това е
така защото е подписал Фактура известие към фактура №1/10.05.20г., която е
следвало да заплати и с превод с оглед предявяването й. В настоящото
производство оспорва извършването на съответната ветеринарномедицинска услуга,
но въпросната фактура не е оспорена по съответния ред – чл.193 ГПК , която на осн. чл.180 ГПК като частен свидетелстващ документ има
формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото
авторство. Свидетелстващият документ може да бъде верен или неверен с оглед на това
удостоверителното изявление отговаря ли на действителното фактическо положение
или не, т.е при оспорване по чл.193 , ал.2 ГПК може да се опровергае
съдържанието й като установи, че документа е неистински – не удостоверява факта
, за който свидетелства. Тъй като не е
оспорил верността й на частен свидетелстващ документ като по този предвиден от
ГПК ред , съдът приема,че съдържанието й не опровергано, поради което възраженията му
следва да се отхвърлят в този смисъл като неоснователни.
Съдът
приема ,че фактурата е издадена по съответния ред и от съответното лице и
следва да се зачете нейната формална доказателствена сила, поради което следва
да се уважи така предявения иск като основателен и доказан.
При
този изход следва да се осъди ответника да заплати на ищцата направените по
делото разноски в настоящото и заповедно производство, тъй като исковата молба
е предявена в срока, указан на ищцата по чл.415 ГПК – разпореждането й е връчено на 22.06.20 г. , а исковата молба е
входирана на 17.07.20г. и тя се възползва от
разпоредбата на чл.415,ал.4 ГПК , или в заповедното – 26,90 лева – съдебно – де***одни разноски и в настоящото – 26,90 – доплатената д.т.
Воден от горните съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.Г.Я. ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплати на М.М.С. ЕГН ********** с адрес: ***, дължимата сума от 80,00
/осемдесет/ лева, за което С. е издала фактура №1/10.05.2020 г., предявена
му незабавно и подписана от него, както и законната лихва от деня на завеждане
на делото 17.07.2020г. до окончателното изплащане на сумите и направените по
делото разноски в настоящото и заповедното – 53,80 лева
Решението подлежи на обжалване пред ***ешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: