Присъда по дело №856/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 61
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Стоян Константинов Попов
Дело: 20213100200856
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 61
гр. Варна , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
Съдебни заседатели:Делчо Кирилов Кордов

Пламен Петров Витанов
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора Златин Атанасов Златев (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Наказателно дело от общ
характер № 20213100200856 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. Ф. Г. Н., роден на 31.03.1947 г. в гр. Добрич, български
гражданин, живущ в гр. Провадия, ул. „Ц. О." № 59, ет. 5, ап. 10, с висше образование,
пенсионер, разведен, осъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
За периода от 14.04.2011 г. до 14.09.2011 г. в гр. Варна в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на управляващ и представляващ „Триад" ООД, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 76 710,85
лв., като потвърдил неистина в подадени справки-декларации на „Триад" ООД, които се
изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС - СД по ЗДДС с № 0300-1564146/14.04.2011 г.
за данъчен период м. март 2011 г., СД по ЗДДС с № 0300-1580291/16.05.2011 г. за данъчен
период м. април 2011 г., СД по ЗДДС с № 0300-1595469/14.06.2011 г. за данъчен период м.
май 2011 г., СД по ЗДДС с № 033420701271284/14.07.2011 г. за данъчен период м. юни 2011
г., СД по ЗДДС с № 033420701537545/14.08.2011 г. за данъчен период м. юли 2011 г., СД по
ЗДДС с № 033420701768842/14.09.2011 г. за данъчен период м. август 2011 г., относно
наличието на реални доставки от „Сървис Прес БГ" ООД по следните фактури: №
282/16.03.2011 г., № 283/15.04.2011 г., № 284/15.04.2011 г., № 285/18.04.2011 г., №
286/15.07.2011 г.
1
и от „Транспроект" ЕАД по следните фактури: № 234/15.03.2011 г., №
239/18.03.2011 г., №240/12.04.2011 г., № 241/09.05.2011 г., № 243/13.05.2011 г., №
242/16.05.2011 г., № 244/16.06.2011 г., № 245/20.06.2011 г., № 244/24.06.2011 г., №
247/28.06.2011 г., № 248/11.07.2011 г., № 249/28.07.2011 г., № 251/12.08.2011 г.,№
252/17.08.2011 г., № 253/22.08.2011 г., № 254/25.08.2011 г., като съставил и използвал
документи с невярно съдържание - отчетни регистри и дневник за покупките на „Триад"
ООД за данъчни периоди м. март 2011 г., м. април 2011 г., м. май 2011 г., м. юни 2011 г., м.
юли 2011 г. и м. август 2011 г. в резултат, на което е приспаднал неследващ се данъчен
кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК,
вр. с чл.26, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 4 от НК, вр. чл. 55 ал. 1 т .1 и ал. 3 от НК
му налага наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА ПОДС. Н. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на
Финансите, сумата от 76 710,85 лв. /седемдесет и шест хиляди седемстотин и десет лв. и
осемдесет и пет ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва ведно, считано от 14.09.2011 г.
ОСЪЖДА ПОДС. Н. да заплати държавна такса върху размера на уважения
граждански иск в размер на 3068.44 лв. в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт по сметка на ВОС.
ОСЪЖДА ПОДС. Н. да заплати направените по делото разноски в размер на 546 лв.
в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд – Варна в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 856/2021 г. по описа на ВОС,постановена на 17.09.2021
г.
Подс. Ф. Г. Н., ЕГН **********, роден в гр. Добрич, български гражданство и
националност, висше образование, разведен, осъждан, адрес: гр. Провадия, ул. „Ц. О."
№ 59, ет. 5, ап. 10 е предаден на съд с обвинение по:
чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това, че за периода от 14.04.2011 г. до 14.09.2011 г.
в гр. Варна в условията на продължавано престъпление в качеството си на управляващ
и представляващ „Тр.“ ООД е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 76 710,85 лв., като потвърдил неистина в
подадени справки-декларации на „Тр.“ ООД, които се изискват по силата на чл. 125,
ал. 1 от ЗДДС - СД по ЗДДС с № 0300-1564146 / 14.04.2011 г. за данъчен период м.
март 2011 г., СД по ЗДДС с № 0300-1580291 / 16.05.2011 г. за данъчен период м. април
2011 г., СД по ЗДДС с № 0300-1595469 / 14.06.2011 г. за данъчен период м. май 2011 г.,
СД по ЗДДС с № 033420701271284 / 14.07.2011 г. за данъчен период м. юни 2011 г., СД
по ЗДДС с № 033420701537545 / 14.08.2011 г. за данъчен период м. юли 2011 г., СД по
ЗДДС с № 033420701768842 / 14.09.2011 г. за данъчен период м. август 2011 г.,
относно наличието на реални доставки от „Сървис Прес БГ“ ООД по следните
фактури: № 282 / 16.03.2011 г., № 283 / 15.04.2011 г., № 284 / 15.04.2011 г., № 285 /
18.04.2011 г., № 286 / 15.07.2011 г.
и от „Транспроект“ ЕАД по следните фактури: № 234 / 15.03.2011 г., № 239 /
18.03.2011 г., № 240 / 12.04.2011 г., № 241 / 09.05.2011 г., № 243 / 13.05.2011 г., № 242 /
16.05.2011 г., № 244 / 16.06.2011 г., № 245 / 20.06.2011 г., № 244 / 24.06.2011 г., № 247 /
28.06.2011 г., № 248 / 11.07.2011 г., № 249 / 28.07.2011 г., № 251 / 12.08.2011 г., № 252 /
17.08.2011 г., № 253 / 22.08.2011 г., № 254 / 25.08.2011 г., като съставил и използвал
документи с невярно съдържание - отчетни регистри и дневник за покупките на „Тр.“
ООД за данъчни периоди м. март 2011 г., м. април 2011 г., м. май 211 г., м. юни 2011 г.,
м. юли 2011 г. и м. август 2011 г. в резултат, на което е приспаднал неследващ се
данъчен кредит.
Представителят на ВОП в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от същия деяние се доказва по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както
и от самопризнанието на подсъдимия направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Изразява становище за налагане на наказание лишаване от свобода с размер над
средния предвиден в закона, доколкото приема, че е налице сравнителен баланс между
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Предлага изпълнението на
наказанието да бъде отложено.
Процесуалният представител на гр. ищец излага, че в производството по делото
са били събрани доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 255 от
НК. В пледоарията си излага, че гражданският иск е доказан по основание и размер,
като моли съда да го уважи, така както е предявен.
Подсъдимият Н. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с
протоколно определение от 17.09.2021 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел
1
самопризнанието му, доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза. В последна си дума изразява съжаление
за извършеното.
Защитникът на подсъдимия, адв. Д., с оглед проведената процедура, се съгласява
с установената фактология по делото и извода на държавното обвинение, че Н. е
извършил престъплението. Счита, обаче, че наказанието му следва да се определи в
минималния размер предвиден в закона. Горните доводи аргументира със занижената
степен на обществена опасност на дееца, както и налични смекчаващи вината
обстоятелства.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Дружество „Тр.“ ООД-Варна със седалище гр. Варна, ул. „Ив. № 1, ЕИК по
Булстат *********, е вписано през 1997 г. в Търговския регистър със собственик Ф. Г.
Н.. Било регистрирано по реда на действащото законодателство с обща данъчна
регистрация в ТД на НАП-Варна. По данни на НАП и декларирано от управителя на
дружеството, предмета на дейност е товарен автомобилен транспорт.
През периода 2008 г. - 2010 г. Ф. Г. Н. извършвал търговска дейност, при която
начислявал ДДС, което следвало да бъде внесено в бюджета. С цел да не внася
дължимия ДДС в бюджета, Н. решил да представи пред органите по приходите
документи за недействителни търговски сделки - получени доставки от други
търговски дружества, като въз основа на такива неистински документи и подавал
данъчна декларация с невярно съдържание.
За установяване на размера и реалността на получените доставки и ползвания
данъчен кредит от данъчно задълженото лице, със заповед № 1103969 / 04.10.2011 г.
било възложено извършването на ревизия на дружество „Тр.“ ООД гр. Варна за
периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г..
Като част от ревизионната дейност, съгласно чл. 72 от ЗДДС, вр. чл. 45, ал. 2 от
ДОПК, били извършени насрещни проверки.
За констатациите за задължения по ДДС бил изготвен РД № 1103969 /
12.01.2012 г..
За установените задължения за ДДС за периода 01.01.2008 г. -31.12.2010 г. бил
изготвен и РА № 1103969 / 13.02.2012 г..
При извършената от органите по приходите насрещна проверка на дружество
„Транс проект“ ООД, от страна на дружеството било декларирано, че нямат по никакъв
повод делови и търговски контакти с „Тр.“ ЕООД. При проверка в информационния
масив било установено, че няма издавани фактури на „Тр.“ ЕООД.
Посочено било също, че не са издавани фактури с номера: № 234 / 15.03.2011 г.,
№ 239 / 18.03.2011 г., № 240 / 12.04.2011 г., № 241 / 09.05.2011 г, № 243 / 13.05.2011 г.,
№ 242 / 16.05.2011 г., № 244 / 16.06.2011 г., № 245 / 20.06.2011 г., № 246 / 24.06.2011 г.,
№ 247 / 28.06.2011 г., № 248 / 11.07.2011 г, № 249 / 28.07.2011 г., № 251 / 12.08.2011 г.,
№ 252 / 17.08.2011 г., № 253 / 22.08.2011 г., № 254 / 25.08.2011 г.. Това е потвърдено и
от представителя на фирма „ТРАНС ПРОЕКТ" ЕАД при разпит като свидетел Г.С.П..
2
При извършената от органите по приходите насрещна проверка на дружество
„Сървис прес БГ“ ЕООД с ЕИК по Булстат ********* на 15.11.2011 г. в деловодството
на ТД на НАП-София-офис Център, било входирано придружително писмо и
декларация от Д.Ст.Р. - управител на дружество „Сървис прес БГ" ЕООД, с което се
декларира, че „Сървис прес БГ" ЕООД няма и не поддържа търговски и други
взаимоотношения с фирма „Тр.“ ООД и посочените в ИПДПОЗЛ с изх. № 10-72-00-350
/ 04.11.2011 г. фактури са издадени на други контрагенти и са включени в други
данъчни периоди.
При извършената проверка на тези твърдения било установено, че: фактура №
282/16.03.2011 г. е издадена в действителност на 16.08.2010 г. на фирма „Санома
Блясък България“; фактура № 283 / 15.04.2011 г. е издадена в действителност на
16.08.2010 г. на фирма „Класик дизайн“; фактура № 284 / 15.04.2011 г. е издадена в
действителност на 25.08.2010 г. на фирма „Инвестпрес“ АД; фактура № 285 /
18.04.2011 г. е издадена в действителност на 26.08.2010 г. на фирма „Инвестпрес“ АД;
фактура № 286 / 15.07.2011 г. е издадена в действителност на 26.08.2010 г. на ЕТ
„Тирекс“;
Това се потвърждава и от представения Дневник на продажбите. Същото е
потвърдено при разпит като свидетел на Диян Стефанов Рангелов.
При изискване от органите по приходите на счетоводната отчетност на „Тр.“
ЕООД, такава не е била представена. Органите по приходите са установили, че
дейността на дружеството е търговия на дребно с промишлени стоки, зеленчуци и
плодове и СМР. Дружеството не е наемало недвижими имоти за упражняване на своята
дейност. През 2010 г. дружеството е сключило 15 трудови договора, а през 2016 г. - 16
трудови договора.
Условието за упражняване на данъчен кредит е лицето да притежава данъчен
документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данък по този
закон на регистрирано лице по реално получена от него стока или услуга по облагаема
доставка, която лицето има право да приспадне.
По отношение на горецитираните доставки от двете дружества „Транс проект“
ООД и „Сървис прес БГ“ ЕООД, в хода на ревизията от органите по приходите не е
установено реално извършени доставки. Установено е, че дружествата-доставчик
декларират, че не са издавали фактури на ревизираното дружество „Тр.“ ЕООД и няма
търговски взаимоотношения с него.
В хода на ревизията, от дружество „Тр.“ ЕООД не са представени оригиналите
на фактурите, издадени от дружество „Сървис прес БГ“ ЕООД.
Дружество „Сървис прес БГ“ ЕООД е декларирало, че е издавало такива
фактури, но към други контрагенти и за други данъчни периоди. В дневниците на
дружество „Сървис прес БГ“ ЕООД не са включени тези фактури като издавани на
дружество „Тр.“ ЕООД гр. Варна.
Поради това, сумите по фактурите, включени в обвинението, нямат характер на
данъчен кредит за фирма „Тр.“ ЕООД. Начислявайки данък върху фактура, без да има
облагаема доставка, същият е начислен в противоречие с разпоредбите на ЗДДС и е
3
приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Непризнатият данъчен кредит, е както следва по данъчни периоди:
За данъчен период м.март 2011 г., СД по ЗДДС с № 0300-1564146 / 14.04.2011 г.,
СД по ЗДДС с № 0300-1580291 / 16.05.2011 г. за данъчен период м. април 2011 г.; СД
по ЗДДС с № 0300-1595469 / 14.06.2011 г. за данъчен период м. май 2011 г.; СД по
ЗДДС с № 033420701271284 / 14.07.2011 г. за данъчен период м. юни 2011 г. ; СД по
ЗДДС с № 033420701537545 / 14.08.2011 г. за данъчен период м. юли 2011 г.; СД по
ЗДДС с № 033420701768842 / 14.09.2011 г. за данъчен период м. август 2011 г..
Подс. Ф.Н. също така като съставил и използвал документи с невярно
съдържание - отчетни регистри и дневник за покупките на „Тр.“ ООД за данъчни
периоди м. март 2011 г., м. април 2011 г., м. май 211 г., м. юни 2011 г., м. юли 2011 г. и
м. август 2011 г., в резултат, на което е приспаднал неследващ се данъчен кредит.
В момента дружество „Тр.“ ЕООД е собственост на Р.М.А.. Счетоводител на
дружество „Тр.“ ЕООД е била св.М.Ст.Хр..
Видно от заключението на назначената ССЕ, налице е приспадане на неследващ
се данъчен кредит за данъчни периоди м.март, м.април, м.май, м.юни, м.юли и м.август
на 2011 г. в общ размер на 76 882,50 лв. Данъчните задължения на „Тр.“ ЕООД са въз
основа на приспаднат неследващ се данъчен кредит по ЗДДС, по фактури, включени в
дневниците за покупки на „Тр.“ ЕООД, описани в табл.1 и табл.2, с издатели „Сървис
Прес БГ“ ООД и „Транспроект“ ЕАД, относно несъстояли се сделки за данъчни
периоди м.март, м.април, м.май, м.юни, м.юли и м.август на 2011 г. с използван по тях
данъчен кредит в размер на 76 882,50 лв. Данъкът, внесен ефективно от „Тр.“ ЕООД за
тези данъчни периоди е 171,65 лв. След приспадане на внесения ефективно данък,
разликата за довнасяне от „Тр.“ ЕООД е 76 710,85 лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на
направеното самопризнание на подсъдимия Н. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се
подкрепя от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите Г.П. и Ив.Р.,
свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от заключението на вещото лице по
приетата съдебна експертиза.
Посочените доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло,
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и са относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда:
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2,
6 и 7 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК:
От така възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка съгласно
събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че подс. Н. е
осъществил състава на престъплението на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т.
2, 6 и 7 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК ,както от обективна, така и от субективна
страна.
4
От обективна страна подс. Н. е осъществил състава на престъплението, като е
осъществил и трите форми на изпълнителното деяние, посочени в обвинителния акт -
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения на „Тр.“ ООД по ЗДДС;
потвърдил неистина в подадени пред органите по приходите справки - декларации
съгласно чл. 125 от ЗДДС; използвал документи с невярно съдържание - приложените
към тях отчетни регистри - дневник за покупки съставен съгласно чл. 124 от ЗДДС.
Регламентираното изискване, съгласно което правото на данъчен кредит е
неразделно свързано с получени стоки или услуги по облагаема доставка е видно от
нормата на чл. 68 от ЗДДС. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за
получателя по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема
доставка - следва да е възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС за получателя
по доставката. Законът поставя изискване да са налице реално осъществени доставки
на стоки или услуги. Именно реалното извършване на облагаема доставка е
безусловната предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, а не самото
издаване и осчетоводяване на данъчни фактури. В случая инкриминираните сделки за
покупки на стоки и услуги на „Тр.“ ООД от дружествата „Сървис Прес БГ“ ООД и
„Транспроект“ ЕАД безспорно са недействителни, поради което и за „Тр.“ ООД не е
възникнало право на данъчен кредит.
Доколкото в процесният случай са налице повече от едно деяние, които са
еднородни, извършени в кратък период от време при относителна една и съща
обстановка и по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление – чл. 255
от НК и безспорно при една и съща форма на вина - пряк умисъл, то е налице
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Налице е и квалифициращ елемент относно предмета. Приетата стойност на
увреждането е възлиза в размер на 76 710,85 лв.. Разбирането на ТР № 1 / 30.10.1998 г.
за „особено големи размери” е предметът на престъплението да надвишава 140
минимални работни заплати за страната. Съгласно ПМС № 326 / 30.12.2009 г. в
инкриминирания период минималната работна заплата е била в размер на 240,00 лева
или критерия за наличието на този елемент е стойността на инкриминираните вещи да
е повече от 33 600,00 лева, какъвто безспорно е настоящия случай.
По отношение наказанието:
При определяне на наказанието на подс. Н. за извършеното престъпление съдът
се съобрази с процесуалния ред на протичане на съдебното следствие, което го
ангажира с приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете искреното му разкаяние, добрите му характеристични
данни, чистото му съдебно минало към датата на извършване на престъплението,
преклонната му възраст към момента, а от там и ниската степен на обществена
опасност на дееца. Като изключително смекчаващо вината обстоятелство съдът
номинира изтеклия значителен период /близо 10 години/ от извършване на деянието до
реализиране на наказателната отговорност на подс. Н., при уговорката, че последният
няма принос за този времеви интервал.
Като отегчаващо вината обстоятелство, следва да се отчете упоритостта към
преследване на вредоносния резултат.
Поради изложеното съдът намери, че наказанието следва да се определи при
наличието на изключителни смекчаващи вината обстоятелства, доколкото и най-лекото
наказание предвидено в нормата не съответства нито на извършеното деяние, нито на
5
дееца, т.е с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, което се
свежда до определяне на наказанието под предвидения в закона минимум, а именно 2
години „лишаване от свобода“.
Като взе предвид посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, а от
там и ниската степен на обществена опасност на дееца, съдът намери, че целите на
генералната и специална превенция по отношение на подс. Н. ще се осъществят и без
да е необходимо същият да изтърпява ефективно така наложеното наказание, поради
което го отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години. Съдът не наложи
и кумулативно предвиденото наказание „конфискация на имущество“, съгласно ал. 3
на чл. 55 от НК, приемайки че основното наказание е достатъчно за реализация на
целите визирани в чл. 36 от НК.
По отношение предявения граждански иск:
В разглеждания случай най-комплициран се оказа въпроса свързан с
гражданския иск. Настоящият състав е приел, че разглеждането му е допустимо в
наказателния процес, доколкото правното му основание се явява деянието предмет на
обвинението.
В рамките на производството пред съда защитникът на подс. Н., адв. Д. е
направил възражение, че вземането предмет на иска е погасено по давност.
С това разбиране настоящият съдебен състав не може да се съгласи. Основният
аргумент на защита е, че към датата на възражението /17.09.2021 г./ са изтекли повече
от 10 г. от дата на извършване на престъплението посочено в ОА, при необходими 5 г..
Ясно е, че в основата на възражението е разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД,
свързана основано с аргумента, че вземането е станало изискуемо още установяване му
от компетентните органи или с влизане в сила на ДРА, чиято дата е далеч преди
изискващите се пет години.
Това е така, но в случая говорим за граждански иск в наказателното
производство, а тук облигационното отношение може да възникне единствено на
деликтно основание, а в случая деликта, е деянието предмет на обвинението срещу
подс. Н. /конкретно за престъплението по чл. 255 от НК/.
Хронологията е – образуване на ДП на 06.11.2018 г., предявяване на обвинение
01.07.2021 г.. Макар деянието да е довършено на 14.09.2011 г., то е обявено за
престъпление /а всяко престъпление е деликт/ едва на 01.07.2021 г. със споменатото
постановление. Това следва да се приеме, че е датата, на която за ищеца е станало
известно лицето с пасивната процесуална легитимация по иска, така както сочи чл.
114, ал. 3 от ЗЗД.
В пряка връзка горното е, че датата за начало на давността би била идентична с
датата на образуване на наказателното производство /06.11.2018 г./, при положение, че
то бе образувано срещу подс. Н., но видно от неговото съдържание, такава конкретика
отсъства. При това положение, единствено след предявяване на обвинението може да
се говори, че ощетеното лице знае кой е дееца, какво е деянието, както и какъв е
размера на причинените вреди, за да може и да конкретизира иска по основание и
размер, така както изисква процесуалния закон.
И последно в подкрепа на това разбиране. За да тече погасителна давност,
6
трябва правоимащото лице да не проявява процесуална активност, т.е да не упражнява
правото си да предяви граждански иск /една от хипотезите/. В тази връзка преди
образуване на наказателното производство, за държавата изобщо не е съществувала
възможност за предявяване на граждански иск, тъй като до обявяване деянието за
престъпление, липсва правно основание за това. До него момент държавата е
разполагала с други, по-скоро административноправни прийоми за събиране на
вземането си, за санкциониране на лицето и т.н, но не и с правото да предяви
граждански иск. Тогава няма как да искаме да тече какъвто и да е срок, при липса на
регламентирано за упражняване право.
Единственото неиздържано в тези случаи е обстоятелство, че по този начин се
дава възможност на прокурора да прецени от кога да започне да тече погасителната
давност, но решението на този въпрос не е привилегия на настоящия съд.
Поради горните съображения съдът намери, че искът не е погасен по давност.
Същият се явява основателен, доколкото признаването на подсъдимия за виновен по
възведеното му обвинение, обуславя извод, че предявеният иск е доказан по своето
основание, с оглед съществуваща между тях функционална връзка. Доказан в случая се
явява и неговия размер, с оглед заключението на вещото лице по съдебно счетоводната
експертиза и го уважи изцяло, така като е предявен – 76 710,85 лева.
Посочената сума беше присъдена в едно със законната лихва от датата на
увреждането 14.09.2011 г. до окончателното и изплащане.
́
Съдът възложи на подс. Н. направените по делото разноски в размер на 546,00
лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Варна, както и ДТ съобразно
уважения граждански иск в размер на 3 068,44 лева.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни