Р Е Ш
Е Н И Е
№ ............./………………………г., гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно
заседание от двадесет и шести октомври 2021 година, в състав:
Председател:
Мария Иванова-Даскалова
Секретар:
Оля Йорданова
като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова
административно дело №2673 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.Г.Т. с ЕГН **********,*** против
Ревизионен акт № Р-03000320000106-091-001/27.08.2020г. издаден от органи по
приходите при ТД на НАП- Варна, изменен с Решение № 261/13.11.2020г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, с който са й установени
допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 2 989,66лв.
– главница и 98,83лв.– лихви.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на РА. Издаден бил в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорват се фактическите констатации на органите по приходите и
установените въз основа на тях данъчни задължения. Неправилно не признали за
получена от жалбоподателката сумата от 10000евро от сина й - Р.Х.М., които
получил като възнаграждение за труда, който положил в Република Ч.. За това
били представени доказателства в хода на ревизионното производство - писмени
обяснения от Р.М., който предоставил сумата и формуляр U1. Неправилно и без основание не бил признат
и дохода на съпруга й - С. И. Т. , който той декларирал.Тези средства той
получил за трудовата си дейност във Финландия. Ангажират се доказателства за
тези факти и обстоятелства. Претендира се отмяна на РА изцяло. В съдебно
заседание упълономощения процесуален представител поддържа жалбата и моли да
бъде уважена.
Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП
се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита я за неоснователна,
а РА – за правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в него и в изменящото
го решение на директора на дирекция “ОДОП“. Излага подробни съображения в писмени
бележки. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП в минимален размер
от 446,19лв., съответстващ на материалния интерес от 3 088,49 лева по
спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, от активно
легитимирано лице. За И.Т. е налице правен интерес за обжалването на РА изменен
с Решението на по-горестоящия орган, тъй като с него й се установяват публични
задължения, което засяга неблагоприятно правната й сфера. Изчерпан е реда на
чл.152 от ДОПК за задължителното административно обжалване на Ревизионният акт
пред директора на дирекция „ОДОП“, който го изменил и именно в тази част РА е
предмет на съдебна проверка в настоящото производство. Жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът достигна до следните
установявания и изводи:
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320000106-020-001/09.01.2020г. /л.2/,
изменена в частта на срока за завършване на ревизията със Заповед за изменение
на ЗВР №Р-03000320000106-020-002/07.04.2020г. /л.257/, издадени от А. Ц. Б. - началник сектор, оправомощена да издава ЗВР
съгласно чл.112 от ДОПК със Заповед №Д-2273/20.12.2018г. на Директора на ТД на
НАП Варна /л. 32-33 от делото/. Определеният с тези ЗВР и ЗИЗВР предметен
обхват на ревизията е установяване на задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2019г.
Възложено е ревизията да бъде извършена от гл. инспектор по приходите М. Г.
А.-Д.– определена за ръководител на ревизията и гл. инспектор по приходите Е.
Н. Г..
За резултатите от ревизията в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК
e съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320000106-092-001/23.07.2020г., който
е връчен на Т. по ел. път на 24.07.2020г. /л.293-307 от преписката/.
Ревизионното производство е финализирано с издаден от
възложителя на ревизията и от ръководителя й Ревизионен акт №
Р-03000320000106-091-001/27.08.2020г. /л.316-320 от преписката/, с който на И.Г.Т.
са установени допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за
д.п.2019г. в размер на 3 011,77 лева – главница и 99,56 лева – лихви. От
ревизиращите е установен укрит доход на И.Т. и на основание чл.122, ал.2 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ за 2019г., след
като от укрития приход е приспаднато облекчение от 7920лв. по чл.28, ал.2 от ЗДДФЛ и е определена годишна данъчна основа в размер на 30117,74лв.
РА е оспорен по административен ред пред Директора на
Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 261/13.11.2020г. го
изменил като установил данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ за 2019г. в
размер на 29896,66лв., след като от укрития приход приспаднал облекчението в
размер на 7920лв. по чл.28, ал.2 от ЗДДФЛ и установил на Т. допълнително задължение
за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за д.п.2019г. в размер на 2 989,66лева –
главница и 98,83 лева – лихви.
Предмет на обжалване в настоящото съдебно производство е така
изменената част от РА № Р-03000320000106-091-001/27.08.2020г.
В хода на ревизионното производство са направени следните,
относими към предмета на делото, фактически констатации:
Установено е, че И.Г.Т. е местно
физическо лице с постоянен адрес ***, която е омъжена и през ревизирания период
не е упражнявала стопанска дейност и не е регистрирана по ЗДДС.
По повод отправено искане за
представяне на документи и писмени обяснения /л.4-10/ Т. предоставила на
ревизиращите приходни квитанции за платени местни данъци и такси, Експертно
решение на ТЕЛК №1741/19.06.2013г. с което е преосвидетелствана с 80 %
увреждания с дата на инвалидност 27.03.2013г., Разпореждане
03190028265/01.01.2019г. удостоверяващо, че от 27.03.2013г. е пенсионер /л. 11-13/.
С протокол за предаване на документи на
орган по приходите вх. № 2604-1/31.01.2020г. /л.67/ от И.Т. са представени:
Деклараторите посочили, че сумите са от
спестени 50000 евро от работа на С. И. Т. в чужбина в периода 2008г.–2012г., както и от получени
20000лева от С. Х. - майка на Т. преди да почине. И.Г.Т. декларирала
получена през 2019г. сума в размер на 10000евро от сина й Р.Х.М.,
представляваща лични негови спестявания, които средства й предоставил за
покупка на автомобил с цел последващата му продажба. Лицата декларирали, че всички
тези пари са им предоставени в брой и са съхранявани в семейния им дом.
-свидетелство за регистрация на МПС с рег.
№ **** и свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ***** /л.64-65/;
-удостоверение от 20.09.2019г. от ЦКБ
за разкрита банкова сметка *** И.Г.Т. /л.65 -гръб/;
-документ на немски от 17.07.2019г. за
закупен автомобил „Мерцедес“ от И.Г.Т. на цена от 40000 евро /л.63/;
-Заповед №СЗ-Д-ПР-07-Д-230/23.08.2013г.
на Дирекция „Социално подпомагане“–Провадия /л.63-гръб/ и социална оценка-
Приложение №3 към чл.13, ал.1 от ППЗИХУ /л.62/;
-разпореждане № ********** от 26.07.2013г.
за отпускане на социална пенсия за инвалидност на И.Г.Т., считано от
27.03.2013г. от НОИ /л.61/.
Ревизиращите събрали информация и от
трети лица – от банки, въз основа на която установили, че през ревизирания
период И.Т. е оперирала ефективно с една банкова сметка *** „Експресбанк“АД,
която е открита на 28.10.2013г. и закрита на 21.06.2018г., по която получавала
суми от отпуснатата й пенсия по болест и помощи от социално подпомагане, които
теглела веднага. Ревизиращите събрали данни от документи представени от Агенцията
по вписванията, Службата по вписванията - Варна /л.233-239/, Областта дирекция
на МВР-Варна, Сектор Пътна полиция /л.209-216/, Община Дългопол /л.203-206/, ТП
на НОИ – Варна /л.199-200/, Дирекция „Социално подпомагане“–Провадия /л.196/ и
Областта дирекция на МВР-Варна /л.128/.
За целите на ревизионното производство в
преписката са приложени писмени доказателства и обяснения, с данни за
релевантните факти и обстоятелства в ревизионното производство. Приложени са
представените документи от доставчиците на телекомуникационни услуги, ел.
енергия и водоснабдяване и др. на ревизираното лице, подробно описани на стр.4
от РД /л.306-гръб/. Приложени са представени документи от „Силвър Стар Ритейл“
ЕАД /л. 132-197/ и „ЗАД Армеец“ АД /л.255/ с данни за направени разходи във
връзка с лекия автомобил. Документи и обяснения от представляващия „Терра Нова“
ЕООД с.Зорница, обл. Варна относно закупена земеделска земя – наследствена на И.Т.
и др. лица /л.276а-276б/.
Извършена е насрещна проверка на Р.Х.М.,
резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка
/ПИНП/ №П-22221920132208-141-001/26.08.2020г. /л.311-5/. Приложени са дадените
от него собственоръчни писмени обяснения и представен документ за извършен от
него на 18.02.2019г. паричен превод чрез MoneyGram от Ч. на чешки крони /CZK/, които незабавно са изплатени като 221,08лв. /BGN/ на майка му - И.Г.Т. в България. В обясненията си Р.Х.М. описал, че предоставил
на майка си - И.Г.Т. в брой сумата от 10000евро на два пъти по 5000 евро,
когато си идвал от Ч. в страната през месец юли 2018г. и през месец декември
2018г. За това не съставили документ, защото не смятал за нужно. Парите дал на
майка си в дома й в с.Партизани, обл.Варна с цел да помогне на брат си. Парите
били негови лични спестени средства от възнагражденията, които получавал в
Република Ч., където от 2015г. работел шест дни в седмицата по 12 часа, както и
от спечелени от него 185 000 чешки крони от слот автомат.
От
постъпилите справки и документи органите по приходите установили, че на 22.07.2019г.
И.Т. е закупила л.а.„Мерцедес С63 АМГ 4МАТИК“ с рег. №**** за 40000евро, равняващи се на 78 233,20лв. /л.209
от преписката/.
От извършената насрещна проверка на Ю. С. Т. – син на И.Т. и неин пълномощник,
резултатите са отразени в ПИНП № П-03000320076403-141-001/13.05.2020г. /л.291-6/.В
писмените си обяснения /л.289/ Юлиян Т.
заявил, че л.а. „Мерцедес С63 АМГ 4МАТИК“ с рег. № **** се експлоатира основно от родителите му С. и И. Т.и и от техни близки и роднини. Посочил
разходите, които направил във връзка с този автомобил и представил документите
за заплащането им – на застраховки и гаранционното му обслужване /л.281-288/.
Ревизиращите приели, че И. и С. Т.и не
са представили доказателства и не са доказали твърденията си в писмените
обяснения, че в началото на 2014г. и на 2019г.
са имали у дома си в брой 45000 евро. В РД на стр.11-21 представили извършена съпоставка
на имущественото състояние, приходите и разходите на И.Г.Т. за ревизираните
данъчни периоди /л.303-298/, като приели налични парични средства в брой у нея в
началото и в края на всяка от ревизираните години в размер на 5000лева,
включително в началото на 2019г. В приходната част на паричните потоци включили
наличните парични средства в брой, средствата по банкови сметки в началото на
всеки данъчен период и получените от ревизираното лице приходи от изплатени
помощи и пенсии, а в разходната част – крайните салда в брой и по банкови
сметки, както и разходите за издръжка и живот и за заплатени данъци,
осигурителни вноски, такси и др. В приход и като налични в началото за 2019г.
ревизиращите не включили сумата от 10 000евро, които сина й М. заявил, че
й предоставил през 2018г., нито преведените й от него през 2019г. средства от 221,80лв.
чрез MoneyGram. В разходната част на съпоставката на имущественото състояние на
Т. за 2019г. включили сумата от 39 116,60лева, представляваща ½
част от заплатената сума от 40000евро – равняващи се на 78 233,20лв., за
придобиване на л.а. „Мерцедес С63 АМГ 4МАТИК“ с рег. № ****, тъй като е придобит от Т.и в режим на съпружеска имуществена общност.
За 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и
2018г. ревизиращите не констатирали превишение на извършените разходи над
получените доходи, а за 2019г. установили превишение на разходите над доходите
в размер на 38 037,74лв., което квалифицирали като обстоятелство по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК – като данни за укрити приходи или доходи от ревизираното
лице Т. за данъчната 2019г.
На И.Г.Т. било връчено уведомление по чл.124
от ДОПК №Р-03000320000106-113-001/14.04.2020г. /л.259/, с което я уведомили, че данъчната основа за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. – 31.12.2019г. ще бъде определена по реда на
122-124а от ДОПК. Изготвено е уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК № Р-03000320000106-139-001/14.04.2020г.
/л. 261-262/, както и искане за представяне на документи и писмени обяснения от
ЗЛ № Р-03000320000106-040-002/14.04.2020г. /л.264/, с което е изискана
декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за периодите от 2014г. до 2019 г.
От ревизираното лице били представени удостоверение
за раждане на Р.Х.М., декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК и писмено обяснение, че
автомобилът е закупен със спестявания на съпруга й – С. Т. от трудовата му
дейност във Финландия и сума, дадена й от сина й Р.Х.М.. Посочено било, че разходите
във връзка с експлоатацията и поддръжката на автомобила са направени от другия
й син – Ю.Т. /л. 266-270 от преписката/.
За определяне на основата за облагане
на основание чл.122, ал.2, т.1-16 от ДОПК е извършен анализ на всички относими
към ревизираното лице обстоятелства – стр. 18-20 от РД /л. 299-300/. Превишението
на разходите над приходите на ревизираното лице през 2019г. в размер на 38 037,74лв.
е прието от органите по приходите за недеклариран от И.Т. доход, който подлежи
на облагане. На основание чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа за облагане с
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е определена, като от установения укрит доход в
размер на 38 037,74 лева е приспаднато данъчно облекчение в размер на 7920лв.
по чл.28, ал.2 от ЗДДФЛ и е определена годишна данъчна основа в размер на 30 117,74
лева, върху която е установен дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на
3 011,77лв. и са начислени лихви за просрочие до датата на издаване на РА в
размер на 99,56 лева.
В хода на задължителния административен
контрол решаващия орган взел предвид приобщените доказателства - копие
от РА № Р-03000320000102-091-001/27.08.2020г. /л. 330-333/ издаден по повод ревизията
на С. И. Т. – съпруг на И.Т. и декларация
/л.335/, в която Ст. Т. заявил, че от
2008г. до 2012г. вкл. е работил във Финландия в цирк „Калиба“ със собственик
Инес Улман на длъжност шофьор и помощник в дейности, свързани със строенето на
цирка; че получавал между 1600 и 1800 евро месечно възнаграждение в брой и носел
спестеното в България и го съхранявал в дома си; че работил по 7 месеца през
всяка от петте години и от тази трудова дейност спестил в брой 50 000евро до ноември
2012г., когато получил тежък мозъчен инсулт и загубил работоспособността си, че
от тогава семейството му се издържало от спестяванията му от възнагражденията
от цирка, от които до началото на 2019г. били изхарчени около 5000евро.
Директорът на дирекция „ОДОП“- Варна приел,
че не са ангажирани доказателства за отношенията на С. И. Т. с цирк „Калиба“, за твърдяното като получено
възнаграждение, тъй като липсвали идентификационни данни за платеца на дохода и
информация за времето на получаване на тези средства. Счел, че дори да са
получени такива възнаграждения от С. Т.,
не се представени никакви документи за реалното им внасяне в България, за изразходваната
част от тях и за съхраняваната. Поради това преценил като правилен крайния
извод в РА, че не е доказано и поради това не са признати твърдяните доходи в
размер на 50000 евро и наличието от тях в брой на сумата от 45 000евро за
семейството му, включващо и съпругата му – И.Т. в началото на 2019г.
Относно сумата в размер на 10000евро,
която Т. заявила, че получила от сина си Р. Х.М. решаващия орган взел предвид
данните в справката в ИС на НАП за осигуряването на Р.Х.М. и подадените уведомления
за трудови договори, според които от 12.09.2014г. до 17.09.2015г. той работел по
трудови правоотношения в „Джакин“ЕООД с месечен доход 400-600лв., от 08.02.2017г.
до 01.08.2017г. бил в трудови правоотношения с „Нолев логистик“ ООД с месечен
доход 560лв. Тъй като Р.Х.М. не представил доказателства, че притежава
посочените парични средства, които да предостави на майка си, ответникът не кредитирал
представения с жалбата срещу РА формуляр U1 - удостоверение за
социалноосигурителни периоди, които да бъдат взети под внимание при изчисление
на обезщетения за безработица /л.322-323/, тъй като бил на чешки език, без
превод на български и не удостоверявал размер на получени доходи. Освен това решаващия
орган констатирал несъответствия в обясненията на жалбоподателката и на Р.Х.М. за
времето и целта на предоставяне на средствата, поради което не ги кредитирал. При
проверката на РА директорът на Д“ОДОП“ установил, че в приходната част на
съпоставката за 2019г. не е посочена изпратената от Р.М. и получена от И.Т. сума
от 221,08лева сума по представения при насрещната проверка документ от
18.02.2019г. С тази сума той увеличил приходите й за 2019г. и постановил Решение
№ 261/13.11.2020г. с което изменил РА като изменил на 37 816,66лв. превишението
на разходите над приходите й за 2019г. С оглед така определения като подлежащ
на облагане доход решаващия орган определил годишната данъчна основа по реда на
чл.122 от ДОПК за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ на Т. в размер на
29 896,66лв., представляваща превишение на разходите над приходите й в
размер на 37 816,66лв., намалено със сумата от 7920лв. съгласно чл.28, ал.2
от ЗДДФЛ и определил дължимия от нея данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за д.п.2019г.
в размер на 2989,66лв. Върху тази сума, на основание чл.175 от ДОПК, във връзка
с чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ изчислил на 98,83лв. начислените лихви за просрочие до
датата на РА.
Във връзка с твърденията в жалбата по
искане на представителя на И.Т. по делото са разпитани свидетелите С. И. Т. , М.
Б. С. и Р.Х.М. и са приети представените писмени доказателства.
Свидетелят С. Т., който е съпруг на ревизираното
лице И.Т. заявява, че има син от друг брак, който се казва Р. и живее и работи
в Ч. от 6-7 години. През лятото и зимата на 2018 година той дал на майка си два
пъти по 5000 евро. Р.М. работел целогодишно в Ч. на трудов договор като
организатор в предприятие за авточасти и получавал възнаграждения. Лекият
автомобил „Мерцедес“ бил закупен с парите, предоставени от този му син и със
спестените от него 50000 евро от работата му във Финландия, които съхранявал в дома им. Описва, че със съпругата си нямат големи
разходи, защото живеят на село и си произвеждат месо и зеленчуци. Във Финландия
работил на трудов договор, като шофьор и като асистент в цирка на манежа и получавал
трудово възнаграждение в размер на 1400 евро месечно, което му изплащали в брой.
Имал и други доходи от допълнително възложени му задачи. Работел през времето
от 01.04. до 9-10.10, след което се прибирал в България, където не работел. По
време на работата във Финландия нямал разходи за наем и за храна, тъй като спял
в каравани, осигурени от цирка. Няма документи за стаж, тъй като не е бил
осигуряван.
В показанията си свидетеля Спасов потвърждава,
че работел заедно със съпруга на жалбоподателката Т. във Финландия, в цирк,
няколко години през времето от март до октомври. С. Т. работел като шофьор на
камион с ремарке. Всички служители имали трудови договори и получавали основна
месечна заплата от около 1400-1500 евро. Собственичката на цирка им възлагала и
допълнителни задачи, от които са изкарвали допълнително доходи от около 500
евро на месец. Спели в каравани и собственичката на цирка им носела храна всеки
ден, поради което нямали разходи за спане и храна. Транспортът от България до
Финландия им заплащала в едната посока собственичката на цирка, а в другата
посока – си го заплащали работниците. Заплатите получавани в брой на всеки 15
дни. Заявява, че тъй като не употребявал цигари и алкохол, Т. успявал да спести доста пари, които внесъл
в брой в България. Не знае какъв е бил размерът на
получаваното от Т. трудово
възнаграждение, нито каква сума е спестил и донесъл в страната и за какво я
изразходвал. Потвърждава, че за извършваната от тях
работа не са им заплатени осигуровки от собственичката на цирка.
Свидетелят Р.М. заявява, че е син на
жалбоподателката и от 2015 година живее и работи в Ч.. Там освен доходи по
трудово правоотношение получавал и допълнителни такива, тъй като през почивните
дни работел почасово като преброител на стоката в големи супермаркети и
складове на едро, за което е получавал по 100-120 чешки крони на час. Твърди,
че имал възможност да спестява, тъй като работодателят му изплащал определена сума под формата на купони
за храна и отделно от това поемал едното от дневните му хранения и плащал 75 %
от стойността на храната, а за него оставало за заплати символичната цена от
около 18-20 крони за едно хранене – обяд или вечеря. Работодателят му
осигурявал напълно безплатно общежитие или квартира, поради което нямал разходи
за наем. Твърди, че през 2018 година дал на майка си два пъти по 5000 евро –
през лятото и през зимата, с цел закупуване на хубав автомобил, който
впоследствие да бъде препродаден и с печалбата да помогнат на малкия му брат – С. Т. да си закупи жилище в гр.София. Колата вече била закупена, но била запорирана
и не успели да я препродадат. Автомобилът не бил закупен само с парите, които
той предоставил на майка си, но нямал яснота за произхода на останалите
средства.
Приетите и приложени в съдебната фаза
към писмените доказателства формуляр U1-Удостоверение за
социалноосигурителни периоди, които да бъдат взети под внимание при изчисление
на обезщетения за безработица в заверено копие в оригинал на чешки език с
превод на български език /л. 40-45/ и документите за положен труд от Р.Х.М. в
Република Ч. в периода от 2015г. до 2020г., трудови договори, документи за
размера на заплатата и анекси, потвърждения за трудово правоотношение, регистрационни
листове от пенсионно осигуряване /л.77-133 от делото/ изцяло кореспондират с подробните,
логични и последователни показания на свидетеля Р.М. за фактите и
обстоятелствата свързани с полагания от него в продължение на години труд в Ч.
по трудови договори срещу заплащане от тамошните работодатели на съответното трудово
възнаграждение, осигуровки и т.н. От потвържденията за трудово правоотношение и
потвърждения от работодател за целите на оценка на правото на обезщетения за
безработица издадени в Ч. с легализиран превод на български език се установява,
че М. е работил от 07.08.2017г. до 28.02.2018г. по трудово правоотношение на
длъжност „монтажист“ в „Манувия Моравия“ООД-гр.Острава, за което при този
работодател има зачетени общо 206 дни трудов стаж. От 13.04.2018г. до 14.02.2020г.
е работил по трудово правоотношение на длъжност „работник -оператор“ в „МенпауърГруп“ООД-гр.Прага,
за което при този работодател има зачетени общо 1 година и 308 дни трудов стаж,
при месечна заплата нето 20 600 чешки крони. По трудов договор с
работодателя „ОТТО ЧЕК“ООД-Оломоуц е назначен на работа считано от 19.09.2015г.
в град Бърно със заплата съгласно ведомост около 14000-15000 крони месечно
възнаграждение. Подкрепени от писмените доказателства приети и приложени на
л.93-133 от делото са показанията на свидетеля М. за договорени във връзка с
трудовите му договори с различните работодатели в Ч. допълнителни възнаграждения
за нощен труд, работа в почивните дни и т.н. посочени в приетите по делото
писмени инструкции, споразумения, трудови договори, документи за размера на
заплатата към трудовите договори на работник на агенция за работа на чешки и
български език, приложени на л.95 и следв. от делото.
От представените от процесуалния
представител на ответната страна доказателства – справка за осигуряването по
ЕГН се установява, че за свидетеля М. подадените данни за положен труд в
България за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2019г. и начислен месечен
осигурителен доход в НАП са: от м. 01.2012г. до м. 05.2013г. - от осигурителя „Сириус
2005“ООД-гр.София, от м.06.2013г. до м. 09.2014г. – от осигурителя „Голд
Сити“ООД-София, от м.09.2014г. до м.09.2015г. – от осигурителя „Джакин“ЕООД-София
и от м.02.2017г. до м.07.2017г. – от осигурителя „Нолев
логистик“ООД-гр.Хасково. От справката за всички подадени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ за свидетеля М. по ЕГН за периода 01.01.2012г. до
31.12.2019г. се установява, че при работодателя „Сириус 2005“ООД-гр.София е бил
назначен на длъжност „носач-товарач“ от 14.09.2011г. до
03.06.2013г., в „Голд Сити“ООД-София е бил на длъжността „продавач-консултант“
от 03.06.2013г. до 13.09.2014г., в „Джакин“ЕООД-София е бил на длъжност
„продавач-консултант“ от 12.09.2014г. – до 17.09.2015г.,
в „Нолев логистик“ООД-гр.Хасково е бил „продавач-консултант“ от 08.02.2017г. до
01.08.2017г. /л. 138-141 от делото/.
Установява се от фактическа страна, че свид.
М. е с регистрирани трудови договори с юридически лица в България от м.09.2011г.
до м.09.2015г., след което от м. октомври 2015г. до м. февруари 2017г. няма
данни да е работил в България. През 2017г. отново за няколко месеца има трудов
договор с работодател в България - от февруари до юли 2017г. вкл. и от 02.08.2017г.
до края на 2019г. няма данни да е в трудови правоотношения с работодател в
страната ни. Данните в тези справки кореспондират с показанията на свид. М. и
установеното от приетите по делото писмени доказателства на чешки език с превод
на български за наемането му от работодатели в Ч. и полагане на труд там срещу
съответното възнаграждение от края на 2015г. до края на 2019г., с изключение на
шест месеца от февруари до август 2017г., от която страна е извършил на
18.02.2019г. паричния превод чрез MoneyGram на чешки крони равняващи се на 221,08лв.,
които са получени в България от майка му - И.Г.Т..
С оглед на това доказани и
неопровергани са изложените факти и обстоятелства в дадените собственоръчно
писмени обяснения от Р.Х.М. в хода на ревизионното производство, които подробно
излага и в показанията при разпита му като свидетел по делото, че е работил в Ч.
и получавал възнаграждения и от личните
си спестявания е предоставил на майка си - И.Г.Т. в брой сумата от 10 000евро,
която донесъл на два пъти по 5000 евро при пристигането си в България от Ч.
през лятото на 2018г. и по коледа на 2018г., които предоставил без уговорка за
връщане на майка си във връзка с подпомагането на брат му за закупуване на
жилище, с каквато цел Т.и закупили през
2019г. л.а. „Мерцедес“ с намерение за реализиране на приходи от препродажбата
му.
Въз основа на тези фактически установявания при проверката
на РА, изменен с Решението на ответника се налагат следните изводи :
В хода на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ревизията
е възложена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и е приключила
в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи – от възложителя
на ревизията и от ръководителя на ревизията, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ВАС на РБ по тълк. дело
№10/2016г. и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. От
представените от ответника в хода на съдебното дирене доказателства се налага
извода, че издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са ги подписали с валиден
електронен подпис, съобразно чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Ревизионният акт, неразделна част на който е ревизионния
доклад е издаден в изискуемата от закона писмена форма по аргумент от чл.120,
ал.1 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. Той съдържа фактическите основания
на органа по приходите във връзка с установените данъчни задължения на
ревизираното лице и правните основания за издаването му със съответната
разпоредителна част. Установените публични задължения са конкретизирани по
основание, по размер, по период и по субект. Налага се извода, че оспорения РА
съответства на законовите изисквания за форма и съдържание на този вид
административни актове.
При проверката не се установяват допуснати от органите по
приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
производството по издаване на оспорения РА, които да обосноват отмяната му.
Ревизиращите са провели множество процесуални действия, подробно описани в РД,
чрез които са събрали допустими, необходими и относими доказателства за
обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, за
приходите и разходите на ревизираното лице в проверяваните данъчни периоди.
Проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства,
в съответствие с принципите на служебно начало /чл.5 от ДОПК/, обективност
/чл.3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл.6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в
частност в данъчния ревизионен процес. Неоснователни са доводите в жалбата
поддържани от представителя на Т., че в ревизионното производство не са
извършени от ревизиращите съответните процесуални действия за установяване на
действително изплатените доходи на съпруга й - С. Т. по време на работата му в
чужбина. Съгласно чл. 116, ал. 1 от ДОПК в случай, че за установяване на
задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и
обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизираното лице е
да представи доказателства за изясняването им. Следователно тежестта за
установяване на тези осъществени извън територията на България факти и
обстоятелства е на ревизирания, т.е. на жалбоподателя Т., за която ще настъпят
благоприятни правни последици от установяването им, а не за органите на приходната администрация.
Преценката за съответствието на РА с материалноправните
разпоредби бе извършена при съобразяване на установеното от доказателства
събрани по време на ревизията и ангажираните в хода на съдебно производство.
Конкретното ревизионно производство е проведено по особения
ред на чл.122-124а от ДОПК, като основата за облагане с данъци е определена въз
основа на анализ по чл.122, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122
от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства.
Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.
Поради това в производството по съдебното обжалване на РА издаден по реда на
чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията
за извършване на ревизията по този ред и спазването на императивния процесуален
ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно
доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, които опровергават
фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2
от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите,
следва да са подкрепени с надлежни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им не може да се възлага на ревизирания.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред са
изрично изброени от разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1-8 от ДОПК. Правилата за
определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на
последните, са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства
по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения
от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта
основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са категорично установени и
тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане
по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи
някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.
В конкретния случай основание за преминаване към облагане по
особения ред за ревизирания период е превишението на разходите над приходите на
жалбоподателката, поради което едни и същи факти обосновават и преминаването
към реда по чл.122-124а от ДОПК, и определянето на данъчната основа. Поради
това след извършен анализ на получените и изразходваните парични средства от Т.
следва да се прецени налице ли са обстоятелства за прилагане на особения ред и правилно
ли е определена основата за облагане с данък.
Между страните по делото не се спори, че установените с РА
допълнителни задължения на И.Т. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2019г. са
определени от органите по приходите след извършена съпоставка на имущественото
състояние, доходите и разходите й, при която е установен недостиг на парични
средства, за които е прието, че са от недеклариран доход на Т. и са счетени за
данъчна основа, върху която е начислен допълнително дължим данък по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ. Основният спорен въпрос по делото е свързан с отказа на данъчните
органи да признаят като доходи на И.Т. сумите в размер на 50000 евро, които се
твърдят като налични в семейството й от спестяванията от работа в чужбина от
нейния съпруг С. Т., както и предоставените й през 2018г. средства в размер на
10000 евро от сина й Р.Х.М., лични негови спестявания от работата му в Ч., с
които парични средства още в обясненията пред ревизиращите и в жалбата до съда
се твърди, че е заплатен придобития през 2019г. от Т. и съпруга й л.а.„Мерцедес
С63 АМГ 4МАТИК“ с рег. № В6611НР на стойност 40000 евро, които се равняват на
78 233,20лева. По делото няма спор за отнасянето на ½ част от 78
233,20лв., които са заплатени като цена за този автомобил придобит при режим на
СИО в разход в изготвената имуществена съпоставка за 2019г. на
жалбоподателката.
От събраните по делото
доказателства не се установява какви точно са били доходите на С. Т. от
работата му в чужбина, има ли и какви спестявания от тях и имало ли е останали
и какви средства, които да е предоставил на разположение на Т. в ревизирания
период до 2019г., които да са послужили за закупуване на лек автомобил „Мерцедес С63 АМГ
4МАТИК“ с рег. № В6611НР. В хода на ревизията Т. е декларирал, че в периода от 2008г. до
2012г., за около 7 месеца на година, е работил на длъжност шофьор и като помощник в дейности свързани със строенето на цирк „Калиба“ във
Финландия. Данните са за получавано
възнаграждение от 1600 и 1800 евро месечно в брой, от които спестените носел в
България и ги съхранявал в дома си. Твърденията, че Ст. Т. е работил по трудов договор във Финландия
не са подкрепени от писмени доказателства, не се представя трудов договор, нито
данни за регистриране на такъв, за осигуряването му като работник по такъв и за
размер на възнаграждението. Данните от обясненията дадени в хода на ревизията и
от показанията на разпитания свидетел, работил в същия цирк са, че Ст. Т. е работил сезонно в периода от 2008г. до
2012г. в цирка и е получавал парични средства като възнаграждение в брой, от
които спестявал. По делото липсват данни и доказателства как и какъв размер са
средствата, които Ст. Т. е прехвърлил от
Финландия в България и предвид работата му в цирка през 7 месеца от годината,
колко от тях е разходвал от 2008г. до 2014г., колко е имал налични в началото
на ревизирания период - 01.01.2014г. и
имал ли е и колко към датата на закупуване на автомобила – 17.07.2019г. При данните по делото, вкл. от
показанията на свидетеля Спасов и свид. Т., че твърдяната заетост на Т. във Финландия е била за около 7 месеца в
годината, а през останалите 5 месеца годишно няма данни, да е осъществявал
трудова дейност в България или в чужбина, основателно ревизиращите са отчели,
че получените от работата във Финландия средства са разходвани за издръжка и
живот на семейство Т.и през 5-те месеца
от 2008г. до 2012г., както и за посрещане на ежедневните разходи през 2013г. и
следващите години, поради настъпилата за него неработоспособност в края на
2012г. Това кореспондира с заявеното в показанията на съпруга на
жалбоподателката, че от края на 2012г. до пенсионирането му се е издържал със
спестяванията си и се подкрепя от данните от писмените
доказателства събрани от ревизиращите, че жалбоподателката
и съпруга й в ревизираните 2014г.-2019г., а и преди това са получавали много
ниски доходи - единствено от пенсии и помощи от социално
подпомагане. Тези данни обосновават извода за логична и правилна преценката на
органите по приходите, че не е доказано твърдението на жалбоподателката, че и
през 2019г. е разполагала със спестените
средства от С. Т. до 2012г. от работата му във Финландия. Правилността на този
извод не се разколебава от ангажираните в съдебната фаза гласни доказателства. Правилно
при имуществената съпоставка за 2019г. в РД ревизиращите са приели в началото
на 2019г. за фактически налични 5000лв. у И.Т., независимо от източниците им,
вкл. от спестяванията на съпруга й, които заедно с доходите й от пенсия и др.
социални плащания е посрещнала разходите си за издръжка и живот през 2019г. Обстоятелството,
че се е наложило за реализиране на намерението й за закупуване на скъп лек
автомобила през 2019г., с препродажбата на който да подпомогнат единия си син,
да поиска средства от другия си син – Р.М. и да вземе от него през 2018г. на
два пъти по 5000евро – общо 10 000евро от неговите лични спестявания от
работата му в Ч., опровергава твърденията на жалбоподателката и съпруга й Т., че през 2019г. са разполагали с
45 000евро от спестяваната му от работата във Финландия. При наличие на
такава сума у Т.и те биха могли да заплатят
покупната цена на МПС от 40 000евро без да вземат средства от М.. Подробните
разяснения на свидетеля С.
за
живота и работата във Финландия в цирка, вкл. за средствата заплащани и на
съпруга на Т. не изясняват нито каква сума последният е спестил и донесъл в
България, нито как е разходвана и до кога каква част от нея е била налична у Т.и. Гореизложеното налага обоснован извод, че
от И.Т. не са ангажирани доказателства за установяване на факта на получавани
от нейния съпруг С. Т. парични средства от работа във Финландия и техния
размер, нито за спестяването им до 2019г., за предаването им на нея, поради
което правилно органите на приходната
администрация не са включили такива суми на отделен ред в приходната част на паричния
й баланс за 2019г. Освен това на С. Т.
също е бил ревизиран и изцяло в негов интерес се явяват твърденията му за
наличие в дома му с Т. и през 2019г. на суми над 40 000 евро още от
работата му във Финландия до 2012г.
В подкрепа на твърденията в декларацията на жалбоподателката
и нейния съпруг, че са разполагали с 20000лв. в
ревизирания период от майката на Т. – С. Х., които им дала преди да почине, в
ревизионното производство, а и в съдебната фаза не са ангажирани никакви
доказателства. В тази връзка няма изложени доводи в жалбата до съда. По делото липсват
данни за получаването на горепосочената сума от Т., респ. за предоставянето й на ревизираната И.Т.
и не се твърди и доказа тя да е заплатила с тези средства през 2019г. автомобила.
Както бе прието от фактическа страна,
основателно и доказано е заявеното от жалбоподателката пред ревизиращите,
поддържано и в съдебната фаза, че сина й - Р.Х.М. й е предоставил 2018г. общо 10 000евро – лични спестявания от
работата му в Ч. през годините след 2015г., които и предоставил на два пъти -като
си идвал в България – през лятото и по коледа. Неправилно решаващия орган не взел
предвид представения с жалбата срещу РА Формуляр U1 - Удостоверение за
социалноосигурителни периоди, които да бъдат взети под внимание при изчисление
на обезщетения за безработица, изготвен от Бюрото по труда на Ч., в който е
отразена осигурена заетост на Р.М. в периода от 08.02.2015г. до 14.02.2020г., с
малки прекъсвания, както и средния брутен месечен доход за периода от
13.04.2018г. до 14.02.2020г. в размер на 20600 чешки крони. Това изцяло
кореспондирало със заявения в писмените му обяснения като произход на средствата – лични спестявания от
трудова му дейност в Република Ч., където работел от 2015г. Представените в
съдебната фаза с превод на български от чешки писмени доказателства: трудови
договори, документи за размера на заплатата и анекси, потвърждения за трудово
правоотношение, регистрационни листове от пенсионно осигуряване и т.н., удостоверяват
полагането от Р.Х.М. в Република Ч. на труд в периода от 2015г. до 2020г. с
подробни данни за сроковете на договорите, работодателите, длъжността и размера
на трудовото му възнаграждение, вкл. отчисленията от тях за обезщетения при
безработица. Тези писмени доказателства изхождат от трети неучастващи в спора лица,
които са чуждестранни търговски дружества и респ. държавни органи с функции
свързани с полагането на труд, които не са заинтересовани от изхода на делото.
Те не се оспорват от ответната страна, нито се опровергават с доказателства
отразените в тях обстоятелства, поради което следва да се кредитират изцяло.
Поради това основателно и доказано е твърдението в жалбата и заявеното при
разпита на свид. М., че са му заплащани трудовите възнаграждения по
представените договори с работодателите в Ч., които са му начислявали и внасяли
съответните суми за обезщетения за безработица и той е имал лични спестявания. Доколкото
по силата на трудовото правоотношение работникът дължи престирането на работна
сила, а работодателят заплаща договореното парично трудово възнаграждение,
представените писмени доказателства от страните в съдебната фаза безспорно
доказват трудовата заетост на М. в Република Ч. от преди 2018г., вкл. и през
2019г., който не е бил в страната на адреса си в София, когато е потърсен за
насрещната проверка и който от Ч. е изпратил на Т. през 2019г. бърз паричен
превод на чешки крони. С представените справки в съдебната фаза представителят
на ответника не опроверга верността на тези факти и обстоятелства и доказа, че от
края на 2015г. до 2019г., с изключение на няколко месеца през 2017г. М. не е
бил в трудово правоотношение в България. Поради това изцало неоснователно е
становището на представителя на ответника, че свидетеля не е доказал, че е получавал трудово възнаграждение в Ч..
За
предаването на паричните средства от Р.Х.М. на И.Т. събраните по делото гласни
доказателства са еднозначни и безпротиворечиви. Свидетелят С. Т. потвърждава,
че М., който е син на жалбоподателката от друг брак и живее и работи на трудов
договор в Ч. от 6-7 години е дал през лятото и през зимата на 2018г. на майка си два пъти по 5000евро, които са
използвани за закумуването на автомобила. Показанията на този свидетел напълно
кореспондират с писмените обяснения на М.,
дадени в хода на ревизионното производство, потвърдени от последния при разпита
му в процесуалното качество на свидетел по делото, в който Р.М. дава подробни
разяснения относно работата, която е извършвал в Република Ч., сумите, които е
получавал, размера на предоставената на жалбоподателката сума, както и времето
и целта на предоставяне на паричните средства. Изцяло обосновани с
писмените и гласни доказателства по делото и с официално оповестените от
Евростат данни за изпратени над 1 милиард лева към България през 2018г. от
българите, работещи в чужбина, от които 833млн. лв. са изпратени в страната от
страните-членки, каквато е и Ч., които не включват сумите, които се донасят в
брой от прибиращите се в България, са доводите на представителя на
жалбоподателката срещу приетото в РА за предоставените 10 000евро от М. на
майка му -Т.. Обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства установяват възможността на Р.Х.М. да предостави на майка
си сумата от 10000 евро на два пъти по пет евро в дома й на село. Доколкото
става въпрос за взаимоотношения между много близки родственици – по права линия
от първа степен /майка и син/, лишено от всякаква икономическа и житейска
логика е очакването на приходните органи за съставяне на документи за
предаването на сумата.
Неоснователни са съображенията, поради
които органите по приходите аргументират непризнаването като приход на Т. на
сумата от 10000 евро предадена й на два пъти от М. – заради несъответствия в
обясненията на двамата за времето на предоставяне на средствата. Посоченото в
декларацията на И. и С. Т.и, че получената от сина на жалбоподателката Р.М.
парична сума в размер на 10000 евро, представлява негови спестявания и е дадена
за покупка на автомобил с цел продажбата му изцало кореспондира със описаното от
М., че целта е закупуване на автомобил, който впоследствие да бъде препродаден
и с печалбата да се помогне на малкия му брат Стоян да закупи жилище. Естествено
е предоставилия средствата в евро М., който преди да дойде в България ги е
обменил от чешки крони в евро, който е и по-млад от Т., да си спомня по-точно
кога и как ги е предал на майка си, която не е имала уговорка за връщането им.
Дали сумата е предадена на два пъти през 2018г. или на веднъж през 2019г. не е
от съществено значение, след като тя я получила преди закупуване на лекия
автомобил през 2019г. и я използвала за заплащане автомобила. Поради това и
след като не е зачетена като постъпление през 2018г., левовата равностойност на
10 000евро е следвало да бъде включена като такова в имуществената
съпоставка на И.Т. за данъчен период 2019г., в който е направен на 17.07.2019г.
разхода на сумата от 39116,60лв. за закупуването на автомобила, към който
момент няма спор, че жалбоподателката е разполагала с предоставените от сина й
10 000 евро представляващи 19 558,30лв.
В жалбата не
се възразява срещу останалите суми, включени при изготвянето на съпоставката на
имущественото състояние за процесния ревизиран данъчен период /2019 година/,
поради което съдът приема, че приходите са придобити и разходите са извършени в
размерите и на датите, посочени в РА.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
органите по приходите неправилно не са признали като доход на И.Т. сумата в
размер на 10000 евро, представляващи 19 558,30 лева. Посочената сума
следва да бъде включена в приходната част на изготвената съпоставка на
имущественото състояние на жалбоподателката за 2019г. Независимо от признаването на сумата в размер на 10000 лева равняващи се
на 19 558,30 лева като доход на жалбоподателката и включването й в
приходната част на изготвената съпоставка на имущественото й състояние за 2019г.,
отново се установява превишение на разходите над приходите на жалбоподателката
за този данъчен период, макар и в по-малък размер от установеното с РА. Поради
това правилен и законосъобразен е извода в РА и в изменящото го решението на
ответника, че извършените през 2019г. от И.Т. разходи са с парични средства, с
които тя е разполагала, но не е декларирала и основателно ревизиращите са
заключили, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – че има
данни за укрити доходи, което е основание за преминаване към облагане по
особения ред на чл.122 и следв. от ДОПК.
Установеното от съда превишение на
разходите над приходите на жалбоподателката за 2019г. е в размер на 18 258,36лв.
и представлява разликата между определеното с РА превишение от
37 816,66лева и предоставената от сина на жалбоподателката Р.Х.М. сума в
размер на 19 558,30лева. На основание чл.28, ал.2, т.2 от ЗДДФЛ посочената
сума от 18 258,36лв. следва да бъде намалена с 7920лв., при което се
изчислява на 10 338,36лв. данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК.
С оглед на това и в качеството на
инстанция по същество по аргумент от чл.160, ал.1 от ДОПК, с настоящото решение
следва се определи данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК за облагане с данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за д.п.2019г. на И.Г.Т. в
размер на 10 338,36лв. и дължим данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ за д.п.2019г. в размер на 1 033,84лева, предвид данъчната
ставка от 10 %.
На основание чл.175
от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху невнесената в срок сума от 1033,84лв.
се дължи лихва, която до датата на издаване на РА – 27.08.2020г. е в размер на
34,18 лева, изчислена чрез програмния продукт за изчисляване на лихви на интернет
сайтa на НАП.
По тези съображения
РА изменен с решението в частта, с която на жалбоподателката са установени
допълнителни задължения за данък върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за
д.п.2019г. в размера над 1 033,84лв. до 1955,82лв. –
главници и в размера над 34,18лв. до 64,65лв. – лихви е неправилен и незаконосъобразен
и следва да се отмени. В останалата част, с която на жалбоподателката са
установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за д.п.2019г. в размер на 1 033,84 лева
– главница и 34,18 лева – лихви, РА е
правилен и законосъобразен, а оспорването му с жалбата е неоснователно.
При този
изход на спора, направеното своевременно искане от представителя на ответника
за присъждане на юрисконслутско възнаграждение следва да бъде уважено.
Съобразно отхвърлената част от жалбата за сумата от 1 068,02лв. – главница
и лихви, съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ответната страна сумата от 154,30лв. за юрисконсултско възнаграждение. От представителят на жалбоподателката не е направено
искане за присъждане на разноски и такива не следва да й бъдат присъждани.
Водим от
горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000320000106-091-001/27.08.2020г. на органи
по приходите при ТД на НАП-Варна изменен с Решение № 261/13.11.2020г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП в частта, с която на И.Г.Т. с ЕГН ********** *** са
установени допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2019г. в
размера над 1 033,84лв. до 1 955,82лв. – главници и над 34,18лв. до 64,65лв.
– лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Т. *** против Ревизионен акт №Р-03000320000106-091-001/27.08.2020г. на органи по
приходите при ТД на НАП-Варна, изменен с Решение №261/13.11.2020г. на Директора
на Дирекция „ОДОП“- Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са й установени
допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 1033,84лв.
- главници и 34,18лв. – лихви.
ОСЪЖДА И.Г.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП сумата от 154,30лв./сто петдесет и четири лева и тридесет стотинки/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на
глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: