№
гр. Кърджали, 11.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали
в открито заседание на двадесет и втори
май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. дело № 122 по описа на КАС за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР). Делото е образувано по жалба от Б.М.К. от ***, против Заповед № З-349/08.02.2018 г. издадена от главен директор на
ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието, с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
шест месеца.
Жалбоподателят
намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие
с материалния закон, в нарушение на процесуалните разпоредби, както и поради липса
на компетентност. Счита, че вмененото му нарушение - демонстративно неизпълнение
на разпорежданията на прекия ръководител, попада в хипотезата на чл.200, ал.1, т.11,
пр.2 от ЗМВР, както и че за сочената проява на неетично поведение спрямо прекия
ръководител, е предвидено друго по вид дисциплинарно
наказание – това по чл.199, ал.1, т.4 , пр.2 от ЗМВР. Счита също, че в разрез с
основен принцип в административното производство, проверката била извършена под
прекия контрол на началника на ОЗ “Охрана“-Кърджали, който се явявал „пострадал“
от процесното дисциплинарно нарушение. Сочи и нарушение
на чл.206 от ЗМВР, тъй като писмените му обяснения не били предоставени на дисциплинарно-наказващия
орган - главен директор на ГД „Охрана“, а на по-долу стоящ ръководен служител. Излага
съображения за нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР, поради това, че вмененото му нарушение
не било конкретизирано. Твърди и липса на
мотиви, нарушило правото му на защита. Иска
отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание и в писмени
бележки, депозирани от пълномощник, поддържа подадената жалба, като се излагат и
допълнителни съображения, че не е отказвал да даде писмени обяснения, като такива
са били депозирани от него на 04.12.2017г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Главен директор на ГД „Охрана“
към МП,
в представен писмен отговор, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че издадената
заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в установената форма,
съответна на материалния закон и на неговите цели. Счита, че е спазена и процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание, както и че визираното в заповедта дисциплинарно
нарушение е безспорно установено. Излага съображения за неоснователност на изложените
в жалбата доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед.
Съдът, като
взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
С докладна записка рег.№***/*** г., началникът
на ОЗ „Охрана“- Кърджали, е уведомил главния директор на ГД „Охрана“-София, за дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя
К., както и за предприетите в тази връзка действия.
Със заповед
№***/*** г., главният директор на ГД „Охрана“ възложил проверка за изясняване на постъпили
данни за нарушение на служебната
дисциплина, от страна
на *** Б.М.К. – *** в Областно
звено “Охрана“-Кърджали, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения по изготвяне на
месечните отчети за гориво, както и в проявено,
на 04.12.2017 г., неуважително и агресивно
поведение спрямо *** С. Б., като: значително повишаване на тон, отправяне на обидни реплики и отказ да се изпълни
заповед. Горната проверката е възложена
на комисия, председателствана от директора на ОД „Охрана“- Пловдив, с членове - двама служители
на ОД “Охрана“ - Пловдив. На
12.01.2018 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на заповедта, видно от отбелязаното в същата, в т.ч. и с възможността
да участва в дисциплинарната проверка.
Във връзка с назначената
проверка са представени докладни записки от служителите
в ОЗ „Охрана-Кърджали, в т.ч. и от
жалбоподателя К., според които
на 04.12.2017 г., на жалбоподателя К.
било наредено да се яви в кабинета
на началника на ОЗ „Охрана“ – Кърджали- *** Б., за да даде обяснения, защо ежемесечните
отчети за гориво, за зачислените
му автомобили, са попълнени от друго лице - *** Х., въпреки нареждането
за собственоръчното им попълване от
водачите. По време на срещата, представените от
К. ежемесечни отчети били скъсани от
*** Б., а на
жалбоподателя било наредено изготвянето на други такива. Жалбоподателят категорично, с висок
и агресивен тон, отказал да изпълни нареждането. Според посоченото в докладната записка на *** К. Т. - пряк свидетел
на случилото се, жалбоподателят, вероятно афектиран от ***, използвал, по отношение на прекия си
началник *** Б., изразите:
„***“, както и: „***“.
На 25.01.2018 г., назначената комисия е изготвила справка с вх.№***,
според която,
жалбоподателят е проявил неетично поведение спрямо началника си – *** С. Б.,
накърнил е достойнството му, отправяйки му обидни
реплики и повишавайки му тон пред
други служители,
както и демонстративно отказвайки да изпълни
разпорежданията му за даване на
обяснения и лично попълване на месечните
отчети за управляваните служебни автомобили.
На
01.02.2018 г.,
на основание чл.206 от ЗМВР, на жалбоподателя е връчена
покана за даване на писмени
обяснения, за извършените нарушения
на служебната дисциплина, идентични с описаните в горната справка,
като са посочени относимите разпоредби от ЗМВР и предвиденото наказание.
Във връзка с горната покана, на 06.02.2018 г., в ГД „Охрана“ е регистрирано и писмено обяснение от жалбоподателя,
получено и преценено от дисциплинарно-наказващия орган,
видно от резолюцията, поставена върху обясненията.
С оспорената
заповед, на основание чл.393,
ал.2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, чл.204, т.3, чл.197,
ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и чл.9, ал.3, т.15 и ал.5 от Правилника за
устройството и дейността на ГД „Охрана“ и въз основа на изготвена справка №***/***
г., на жалбоподателя Б.К. – ***, *** в ОЗ „Охрана“ Кърджали,
е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за това, че на 04.12.2017 г., проявил
неетично поведение спрямо прекия си ръководител-*** С. Б., накърнил е достойнството
му, отправяйки обидни реплики, значително е повишил тон пред други служители и демонстративно
отказал да изпълни разпорежданията му за даване на обяснения. Прието е, че горните действия представляват дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и чл.66 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в ГДИН и ГДО, и за което в чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР е предвидено
наказание „порицание“. Оспорената заповед
е редовно връчена на 12.02.2018 г., лично на наказаното лице.
При така
установените факти, след
преценка на допустимостта на жалбата, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При проверката за законосъобразност на оспорения
административен акт съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът намира,
че заповедта е издадена от компетентен орган и в установената форма. Според разпоредбата
на чл.393, ал.2 ЗСВ, по отношение на личния състав на ГД "Охрана", в която заема длъжност и жалбоподателят, се прилагат
разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството
на вътрешните работи. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР, находящ
се в част трета, глава осма от с.з., приложим по силата на чл.393, ал.2 ЗСВ, дисциплинарни
наказания се налагат със заповеди от ръководителите на съответните структури - за
всички наказания по чл. 197 за служителите
на младши изпълнителски длъжности, каквато е длъжността на К. Според чл.9, ал.2
и чл.9, ал.3, т.15 от Правилника за устройството
и дейността на ГД „Охрана“, главният директор е ръководител на ГД "Охрана", и разполага с правомощията да награждава и наказва
служителите в главната дирекция и в териториалните й звена. По горните съображения,
неоснователно е твърдението в жалбата за липса на компетентност на издателя на акта.
Заповедта
е в писмена форма, като в нея са посочени: извършителят; времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението; нарушените разпоредби; доказателствата, въз основа
на които е установено; правното основание и наложеното наказание, както и възможността
за оспорването й.
При
постановяване на обжалвания акт не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените в заповедта
и в предхождащите я документи конкретни факти, описващи поведението на служителя,
представляват мотиви на административния акт. Нарушението е установено след извършена
проверка, като резултатите са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия
орган. Заповедта е издадена въз основа на данните от проведената проверка, като
са посочени и конкретните действия на служителя - отправяне на обидни реплики, повишаване
на тон пред други служители и демонстративен отказ да изпълни разпореждане за даване
на обяснения, квалифицирани като нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване
на правилата на Етичния кодекс. Наказанието е наложено в двумесечния срок от откриване
на нарушението, указан в чл. 195 ЗМВР, и при спазване изискванията на чл.206, ал.1
и ал.2 ЗМВР, като на 06.02.2018 г. в ГДО е регистрирано писмено
обяснение от жалбоподателя, получено и преценено от дисциплинарно-наказващия орган,
видно от резолюцията, поставена върху обяснението.
Събрани са, и са оценени всички доказателства
и факти от значение за изясняване на случая. В тази връзка, назначената
от дисциплинарно-наказващия орган комисия /в състава на която не са включени служители
от ОЗО – Кърджали/, е събрала отново и обсъдила обясненията и докладните записки,
свързани със случая, а оспорената заповед е издадена въз основа на установеното
в справката. По горните съображения, необосновани се явяват и доводите в жалбата,
за нарушения на процедурата, ограничили правото му на защита, в т.ч. и за необективност
на разследването.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспорената заповед съответства и на материалния закон,
като наложеното
дисциплинарно наказание е съответно на констатираното нарушение.
Съгласно чл.194,
ал.2, т.4 ЗМВР, неспазването на правилата на съответния Етичен кодекс, е дисциплинарно
нарушение, за което чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР
предвижда наказание „порицание“.
В чл. 66 от
Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в ГДИН и ГД «Охрана»
към МП, утвърден със Заповед №№***/***
г. на Министъра на правосъдието, е
предвидено, в отношенията с колегите си служителят да проява
уважение и коректност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност.
С оспорената заповед, служителя е бил наказан за проявено неетично поведение
спрямо прекия му ръководител - *** С. Б., накърняване на достойнството му, чрез
отправени обидни реплики, значително повишаване на тон пред други служители, както
и демонстративен отказ да изпълни разпорежданията му за даване на обяснения.
Установи се
от събраните по делото писмени доказателства
–обяснения и докладни записки на служители в ОЗО Кърджали, както и от изрично посочена в оспорената заповед - справка
рег. №***/*** г. на дисциплинарно разследващата комисия, чиито констатации не бяха
опровергани, че на посочената дата, жалбоподателят е извършил установеното нарушение
на чл.66 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН
и ГД «Охрана» към МП. Отправените от
него реплики: „***“ и
„***“, към *** Б. /който безспорно
е колега на жалбоподателя/, както и високият
и агресивен тон, са били възприети от Б. като обидни
и оказващи отрицателно въздействие върху служебната среда в звеното, видно и от
негова докладна записка вх. №***/*** г. По делото е установен също
и демонстративният отказ на
жалбоподателя, да изпълни разпореждането на Б. да даде обяснения. В случая, последното
деяние, заедно с визираните по-горе, е подведено под хипотезата на чл.66, като част
от обидното и неприемливо отношение на служителя, демонстриращо неуважение, описано
като демонстративен отказ, а не като нарушение по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР - неизпълнение
на заповед, поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилна
квалифицикация на деянието.
По изложените
съображения, обжалваната заповед е законосъобразна на всички основания по чл.
146 от АПК, а жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.К. от ***, против Заповед № З-349/08.02.2018 г. издадена от Главен директор на
ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието, с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
шест месеца.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му.
С Ъ Д И Я: