Решение по дело №111/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 658
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20213100500111
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 658
гр. **** , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500111 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД – ****, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 261269/17.11.2020 год., постановено по гр.
дело № 164/2020 год. по описа на РС-****, с което в производство по чл. 422, вр. чл. 415
ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът (настоящ
въззивник) „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. **** дължи на
„Морски дюнер” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ****,
община ****, сумата от 1074, 94 лева, представляваща платена от абоната „ИВ ДЕ ИВ“
ЕООД без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по фактура №
**********/30.01.2018 г., представляваща корекция на сметка за периода 24.08.2016 г. –
21.04.2017 г., начислена служебно по констативен протокол за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. ****, ул. „****,
Павилион, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане, което
вземане е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 28.11.2019
г., за което вземане е издадена Заповед № 9444/13.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20505/2019 г. по описа на РС-****.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са
налице предпоставки за допълнително начисляване на количество ел. енергия по партидата
на абоната – цедент на ищцовото дружество за процесния период. Твърди се, че процесната
сума представлява стойност на реално потребено от цедента „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД количество
ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в
софтуера на електромера. При извършена на 21.04.2017 год. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД-**** проверка на електромера, отчитащ доставяната до
1
обекта на „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД (цедент по договора за цесия от 28.11.2019 год.) ел. енергия и
след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 7110
кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на дружеството, но не са отчетени при
редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана
предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното
количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта
на цедента ел. енергия от 7110 кВтч, чиято стойност последният дължи на дружеството –
доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл. 183 ЗЗД.
Поради това и сумата от 1074, 94 лева не е платена без основание, а като цена на
доставена на цедента „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД ел. енергия по продажбеното правоотношение
между него и ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД-****. При положение, че
цедентът няма вземане към ответното дружество (т. е., вземане не съществува) договорът за
цесия е нищожен.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-**** е образувано по предявен „Морски дюнер” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ****, община **** срещу „Енерго-
Про Продажби“ АД, със седалище гр. **** по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. **** дължи на
ищцовото дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. **** сумата от 1074, 94
лева, представляваща платена от абоната „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД, със седалище гр. **** без
основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по фактура №
**********/30.01.2018 г., представляваща корекция на сметка за периода 24.08.2016 г. –
21.04.2017 г., начислена служебно по констативен протокол за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. ****, ул. „****,
Павилион, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане, което
вземане е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 28.11.2019
г., за което вземане е издадена Заповед № 9444/13.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20505/2019 г. по описа на РС-****.
В исковата си молба ищецът „Морски дюнер” ЕООД, ЕИК *********, със седалище с.
****, община ****, навежда следните твърдения: С договор за прехвърляне на вземане от
28.11.2019 год. е придобил от „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД, със седалище гр. **** вземане на
последното към „Енерго-Про Продажби” АД – **** за сумата от 1074, 94 лева,
представляваща платена на 11.02.2019 год. без основание сума, представляваща стойност на
коригирана ел. енергия за обект аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на
потребление: гр. ****, кв. ****я, Павилион, на която партида титуляр е „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД,
със седалище гр. ****, за която сума е издадена фактура № **********/30.01.2018 год. за
периода 24.08.2016 год. – 21.04.2017 год.
Ищецът твърди, че праводателят му по договора за цесия е потребител на ел. енергия
за обект, находящ се в гр. ****, кв. ****, Павилион, с абонатен № ********** по силата на
договорни отношения за доставка на ел. енергия с ответното дружество „Енерго-Про
Продажби” АД, гр. ****. На 11.02.2019 год. „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД, със седалище гр. **** е
заплатил на ответното дружество сумата от 1074, 94 лева, съставляваща стойността на
служебно начислено (след корекция) количество електроенергия за периода от 24.08.2016
год. – 21.04.2017 год. за горния обект на потребление. Счита, че сумата е платена без
основание (при начална липса на основание), тъй като праводателят му не е потребявал
2
начисленото му количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва
законно основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия извън
периодичните месечни отчети. Твърди също, че начинът и методиката, въз основа на която е
начислена сумата по партидата на цедента, са неправилни и незаконни, както и че не са
представени доказателства за реално доставяне на количеството електроенергия, посочено в
корекционната справка. Възразява, че демонтираният електромер не е представен за
експертиза на компетентния орган за метрологичен надзор в състоянието, в което е бил
демонтиран. Оспорва, че не е имало данни за сумарния регистър при демонтажа на
електромера. Оспорва констативния протокол от извършената проверка. Навежда още, че с
решение на ВАС от 06.02.2017 г. са отменени правилата, регламентиращи принципите,
условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената ел. енергия за минал
период, поради което липсва нормативно уредена възможност за доставчиците да
начисляват ел. енергия на това основание. Оспорва правното основание на извършената
корекция. Твърди, че предвидените в ОУ корекционни процедури са незаконосъобразни и
неравноправни.
По изложените съображения счита, че платената на 11.02.2019 г. сума е платена без
основание и ответникът дължи връщането и.
́
Въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищцовото дружество
„Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ****,
община **** срещу длъжника „Енерго-Про Продажби” АД – **** е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 9444/13.12.2019 год. по ч. гр. дело 20505/2019 год. на РС-****
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, че не дължи посочената сума,
което обуславя и правния интерес от иска на ищцовото дружество за установяване на
вземането му срещу ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа иска, настоява за
уважаването му и за присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про
Продажби” АД – ****, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че е
недопустим поради неподведомственост на делото на съда предвид наличието на валидна
арбитражна клауза между него и праводателя на дружеството – ищец по договора за цесия
за решаване на спора от арбитражен съд. Навежда, че арбитражното споразумение, с което
страните по материалното правоотношение са се съгласили спорът да се отнесе и разреши от
арбитраж, е принадлежност към вземането, с прехвърлянето на вземането цесионерът е
обвързан и от сключеното между праводателя му и ответника арбитражно споразумение.
Настоява за прекратяване на производството.
В евентуалност оспорва иска като неоснователен. Твърди, че с праводателя на ищцовото
дружество са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия, по
който ответното дружество изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения,
осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект аб. № **********,
находящ се в гр. ****, кв. ****я, Павилион. На 21.04.2017 год. е извършена техническа
проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на цедента ел. енергия, при която
са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 7110 кВтч в
невизуализиран регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел.
енергия от 7110 кВтч е било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено.
Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след
софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена
нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала ел. енергия от 7110 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея.
Посоченото количество ел. енергия от 7110 кВтч е остойностено с фактура №
3
**********/30.01.2018 год.
По изложените съображения счита, че начислената по партидата на цедента „ИВ ДЕ
ИВ“ ЕООД, със седалище гр. **** сума съставлява стойността на реално доставена и
потребена от обекта му на потребление ел. енергия, заплащането на която ел. енергия той
дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД, поради
което и сумата от 1074, 94 лева не е платена от цедента без основание, а като цена на
доставена му ищеца ел. енергия по продажбеното правоотношение между страните.
Въз основа на изложеното счита иска за неоснователен, тъй като с договора за цесия е
прехвърлено вземане, което не съществува. Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С договор за прехвърляне на вземане от 28.11.2019 год. „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД, със
седалище гр. **** е прехвърлил възмездно на „Морски дюнер“ ЕООД, със седалище с. ****,
община ****, Врненска област, свое вземане към „Енерго-Про Продажби“ АД- **** за
сумата от 1074, 94 лева, представляваща платена на 11.02.2019 год. без основание стойност
на коригирана потребена електроенергия за обект с аб. № ********** и кл. № **********, с
адрес на потребление: гр. ****, **** Павилион, на която партида титуляр е „ИВ ДЕ ИВ“
ЕООД, за което е издадена фактура № ********** от 30.01.2018 год. на стойност от 1074, 94
лева.
Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че
цедентът „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД и ответното дружество са в договорни правоотношения по
повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия; че сумата 1074, 94 лв. е начислена като
корекция на сметката на цедента, както и че същата е заплатена от цедента в полза на
ответника на 11.02.2019 г., като в подкрепа на последния факт е и преводно нареждане от
дата 11.02.2019 год. на л. 22 от делото на РС-****.
Не е спорно между страните, че цедентът „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр. ****, ул. „****, Павилион, по силата на
договорни отношения за доставка на ел. енергия с ответника „Енерго-Про Продажби” АД,
гр. ****. Ползваната ел. енергия се отчита и заплаща по партида с абонатен № ********** и
клиентски № **********.
От представен на л. 37-38 от делото на РС-**** констативен протокол №
1103332/210.4.2017 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“
АД-**** са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0216
66142937, монтиран на обекта на „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД, находящ се в гр. ****, аб. №
**********, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 338 кВтч;
1.8.2 – 1837 кВтч; 1.8.3 – 7110 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 9286 кВтч. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба с № 448421 и изпратен за експертиза в БИМ. В протокола е
отбелязано, че споровете между клиента и дружеставата „Енерго – Про Мрежи“ Ад
(понастоящем с наименование Еелектроразпределение Север“ АД) и „Енерго-Про
Продажби“ АД, породени от тоз ипротокол или възникнали в отношенията между страните,
ще се решават от Арбитражен съд **** при сдружение „ППМ“. Проверката е извършена в
присъствието на управителя на дружеството „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД и негов законен
представител, който е подписал констативния протокол без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
4
протокол № 34/19.01.2018 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
установила външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия на тарифа 1.8.3 – 7110 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според
метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на
технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ и извършена
техническа проверка, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от
7110 кВтч за периода 240.8.2016 год. – 06.04.2017 год. за обекта на „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД,
находящ се в гр. ****, аб. № **********. За стойността на горното количество ел. енергия е
издадена фактура с № **********/30.01.2018 год. за сумата от 1074, 94 лева, заплатена на
ответника по банков път на 11.02.2019 год.
От констативен протокол № 11180650/24.08.2016 год. (л. 52-53 от делото на РС-****)
е видно, че на обекта с аб. № **********, е монтиран електромера с фабричен номер 1114
0216 6614 2937. В протокола е отразено, че при монтажа електромерът е бил с нулеви
показания по нощна и дневна тарифи (регистри 1.8.1 и 1.8.2) и без показания по върхова
тарифа (регистър 1.8.3). Монтажът е извършен в присъствието на управителя на
дружеството „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД, който е подписал протокола без забележки.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че
електромерът с фабр. № 1114 0216 6614 2937, монтиран на обекта на „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД,
находящ се в гр. ****, аб. № **********, е от одобрен тип; произведен е през 2016 год. и
през същата година е преминал метрологична проверка преди да бъде монтиран.
Метрологичната му годност е шест години, изтича през 2022 год. и към датата на проверката
на 21.04.2017 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната от
обекта ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Електромерът е настроен
фабрично да показва потребяваната ел. енергия по двата визуализирщи се на екрана
регистри – 1.8.1 и 1.8.2. Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на
7110 кВтч е отчетена (измерена) от СТИ. Според заключението цялата потребена от обекта
ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1114 0216 6614 2937. Натрупаното
количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка
намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера; вмешателството е извършено
чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през
инфрачервения порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на
́
количествата ел. енергия по нощна и дневна тарифни зони. Извършените изчисления по
остойностяването на количеството ел. енергия от 7110 кВтч са математически точни,
съгласно утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията (по технологични разходи) за
процесния период. Според заключението, технически не е възможно показанията в
невизуализирания регистър 1.8.3 на процесния електромер да са различни от нулеви към
датата на монтаж, при положение, че електромерът е бил нов, неупотребяван и не е бил
включван в електрическата мрежа.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че процесният електромер разполага и
със сумарен регистър – регистър 1.8.0, който сумира показанията по всички регистри –
визуализирани и невизуализирани, поради което и в сумарния регистър 1.8.0 са отразени и
показанията по този скрит регистър.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на решението, с оглед направения от ответника отвод за
неподведомственост на делото на гражданския съд, настоящият състав намира следното:
5
Решението е допустимо. По въпроса относно подведомствеността на делото на
гражданския съд настоящият състав споделя изводите в Определение № 260153/10.07.2020
год. по в. ч. гр. дело № 1282/2020 год. по описа на ОС-****, с което е потвърдено
определението на първоинстанционния съд № 4502/24.03.2020 год. по гр. дело № 164/2020
год. на Рс-****, с което е било отхвърлено възражението на ответното дружество за
недподведомственост на делото на гражданския съд поради наличието на арбитражна
клауза, поради което и не е нужно същите да бъдат преповтаряни.
По съществото на иска, съдът намира следното:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
праводателя на ищцовото дружество е извършено по реда и условията на обнародваните в
ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила
от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на
КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие
с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и
съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от
ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с
Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на
„ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД – **** на дата 21.04.2017 год. не са част от действащото право. Нормите
на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело
№ 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на
проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на праводателя на ищеца ел.
енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените
текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен
вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са
отменени.
Трайно установената съдебна практика (решения на ВКС на РБ по гр. д. № 4160/2018г.
на ІІІ г. о.; гр. д. № 50417/2016г. на І г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на ІV г. о.; гр. д. №
169/2020 г.на ІV г. о.; гр. д. № 1096/2020г. на ІІІ г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на ІV г. о.; гр. д. №
4124/2019 г.на ІІІ г. о.; гр. д. № 2299/2020 г. на ІІІ г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на ІІІ г. о.; гр.
дело № 2777/2020 г. на ІІІ г. о. и др.) приема, че и преди измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и
чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е
допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е
отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите
параметри на СТИ. Специалната регламентация на договора за продажба на електрическа
енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в
ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата
на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от
общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането и от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
́
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.
6
В случая ответното дружество твърди, че сумата от 1074, 94 лева, представлява
стойността на реално потребено от цедента „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД количество ел. енергия,
което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на
електромера, поради което и тази сума не е платена без основание. Т. е., цедентът няма
вземане към ответника по чл. 55 ЗЗД, което да е прехвърлил на ищеца с договора за цесия.

Анализът на доказателствата обосновава извода, че количеството ел. енергия от 7110
кВтч, констатирано при извършената на дата 21.04.2017 год. проверка на електромера,
материализирана в констативния протокол № 1103332 и от метрологичната експертиза на
БИМ РО Русе, материализиран в протокола № 34/19.01.2018 год. е действително доставено и
потребено от обекта на праводателя на ищцовото дружество.
Установено е по делото, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0216 6614
2937 на обекта на „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД на дата 24.08.2016 год., електромерът е бил нов,
неупотребяван и не е бил включван в електрическата мрежа – в тази насока е заключението
на съдебно-техническата експертиза. Установено е също, че електромерът е монтиран на
обекта на цедента с нулеви показания по регистри 1.8.1 и 1.8.2 – съответно за нощна и за
дневна тарифа. От констативния протокол № 1103332/21.04.2017 год. е установено, че при
проверката на електромера, извършена на посочената дата, регистър 1.8.4, който също не е
визуализиран на дисплея, е бил с нулеви показания, от което пък следва, че при монтажа на
електромера и този регистър също е бил с нулеви показания. Установено е също, че
регистър 1.8.3 - също невизуализиран на дисплея, е бил с показания 7110 кВтч; регистър
1.8.1 е с показания 338 кВтч, реигистър 1.8.2 – 1837 кВтч, а регистър 1.8.0 – т. нар. „сумарен
регистър“, в който се записва цялото преминало през измервателната схема на електромера
и съответно доставено от доставчика и потребено от обекта на клиента количество
електрическа енергия, е бил с показания 9286 кВтч, което количество е равно на сбора от
показанията на останалите регистри - 1.8.1; 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4.
Обсъжданият констативен протокол е съставен в присъствието на управителя на
дружеството „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД и е подписан от него, представлява частен свидетелстващ
документ, който удостоверява неизгодни за своя издател, в случая управителя на
дружеството – цедент, факти, които не са опровергани по надлежния ред, поради което и
съдът приема за установени засвидетелстваните в него факти.
Установено е също от протокола на БИМ, РО Русе, че е осъществена външна намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 7110
кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Съгласно чл.10, ал. 1, т. 1 б. “д“ от Закона за измерванията – Българският институт по
метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и
извършва метрологична експертиза на средствата за измерване. Изготвеният в рамките на
компетентността му протокол е официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 ГПК
е доказателство за съдържащите се в него изявления.
От анализа на фактите, обсъдени в тяхната взаимна връзка, а именно: че при монтажа
на електромера същият е бил нов, неупотребяван, невклюван в електрическата мрежа,
монтиран е с нулеви показания по регистри 1.8.1; 1.8.2 и 1.8.4 (съобразно приетото по –
горе), че при проверката на електромера на дата 21.04.2017 год. в регистър 1.8.0 е
констатирано измерено количество от 9286 кВтч ел. енергия, което количество е равно на
сбора от количествата ел. енергия по всички останали регистри (визуализирани и
невизуализирани, вкл. и по регистър 1.8.3), обсъдени във връзка с установеното от БИМ, че
е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера и е констатирано наличие
на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 7110 кВтч, която не е визуализирана на дисплея,
обсъдени във връзка и със заключението на вещото лице, според което технически не е
7
възможно показанията в невизуализирания регистър 1.8.3 на процесния електромер да са
различни от нулеви към датата на монтаж, при положение, че електромерът е бил нов,
неупотребяван и не е бил включван в електрическата мрежа, следват няколко извода: Първо,
че при монтажа на електромера с фабричен 1114 0216 6614 2937 на обекта на „ИВ ДЕ ИВ“
ЕООД на дата 24.08.2016 год., същият е бил с нулеви показания по всички регистри
(визуализирани и невизуализирани, респ. активирани и неактивирани за търговски отчет) и
второ: че количеството електрическа енергия от 7110 кВтч, начислено по партидата на
цедента „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД за обект с аб. № **********, е действително доставено от
доставчика и потребено от обекта на дружеството количество ел. енергия за периода от
24.08.2016 год. до 21.04.2017 год.
При това положение сумата от 1074, 94 лева не е платена от цедента на дружеството
ответник без основание, а представлява дължимата престация за доставена му за горния
период електрическа енергия по сключения при общи условия договор за продажба на ел.
енергия.
След като цедентът няма вземане към ответника, то и договорът за прехвърляне на
вземане от 28.11.2019 год. е нищожен поради липса на предмет – чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Обжалваното решение е неправилно, същото следва да се отмени и да се постанови
друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените в двете инстанции разноски.
Разноски за производството по ч. гр. дело № 1282/2020 год. по описа на ОС-**** не
следва да се присъждат, доколкото с акта си по цитираното частно гражданско дело
окръжният съд се е произнесъл по отговорността за разноските за частното производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261269/17.11.2020 год., постановено по гр. дело № 164/2020 год. по
описа на РС-****, вкл. и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Морски дюнер” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. ****, община **** срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. ****, „**** Тауърс – Г“ по
реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. **** дължи на
„Морски дюнер” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ****,
община ****, сумата от 1074, 94 лева, представляваща платена от абоната „ИВ ДЕ ИВ“
ЕООД без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по фактура №
**********/30.01.2018 г., представляваща корекция на сметка за периода 24.08.2016 г. –
21.04.2017 г., начислена служебно по констативен протокол за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. ****, ул. „****,
Павилион, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане, което
вземане е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 28.11.2019
г., за което вземане е издадена Заповед № 9444/13.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20505/2019 г. по описа на РС-****;
8
ОСЪЖДА „Морски дюнер” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. ****, община **** да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. ****, „**** Тауърс – Г“, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 919 лева (деветстотин и деветнадесет лева) разноски
за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9