Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 30.06.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 16455 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищците М.Н.Д., действащ лично и като родител и законен представител на малолетното дете Н.М.Д., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 23.06.2015 год., около 08.40 часа, по път I-6 водачът Н.С.С., при управление на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ *******, нарушавайки правилата за движение по пътищата, реализирал ПТП, като навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се ударил в насрещно движещия се товарен автомобил „Мерцедес“, след което последвал удар и в лек автомобил „Опел Астра“, управляван от К.Ж.Д., съпруга на първия и майка на втория ищец, вследствие на което последвата починала. Твърдят, че смъртта на техния сродник им причинила силни болки и страдания, тъй като били сплотено и задружно семейство. Починалата била в активна трудоспособна и житейска възраст, като със загубата съпругът загубил опора в живота, а детето било лишено от майчина обич и грижа. Поддържат, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връЗ.а молят съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди в следните размери: на М.Д. – 200 000 лева, а на Н.Д. – 220 000 лева. Отделно от това претендират на Н.Д. да бъдат заплатени имещуствени вреди в размер на 16 200 лева, представляващи 108 месеца лишаване от издръжка от майката, считано от 23.06.2015 год. до навършване на пълнолетие. Претендира се заплащане на законната лихва върху главниците от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „У.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявените искове, като твърди, че застрахования при тях водач няма вина за настъпване на произшествието, исковете са силно завишени и не дължи плащане на имуществени вреди за бъдещи периоди. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалата, тъй като пътувала без поставен колан. Моли съда да отхвърли исковете, като претендира и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От влязла в сила присъда № 36 от 20.09.2016 год. постановена по НОХД № 175/16 год. по описа на ОС-Стара Загора се установява, че съдът е признал Н.С.С. за виновен в това, че на 23.06.2015 год., на път I-6 при управление на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ *******, нарушила правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.Ж.Д..

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорено от страните, от която се установява, че удара е напълно непредотвратим за водача на лекия автомобил „Опел Астра“, управляван от починалата Д..

Представено е удостоверение за наследници № 1413/29.06.2015 год. на община Казанлък, от което е видно, че К.Ж.Д. е починала на 23.06.2015 год. и е оставила за наследници съпруг М.Н.Д. и три дъщери, сред които и Н.М.Д..

От показанията на свидетеля С.Р.се установява, че познава семейството на ищците, тъй като са приятели и често се виждат. Дава показания, че семейството живеело заедно в едно домакинство, били задружни, живеели в обич и разбирателство. С дъщеря си К. била в прекрасни отношения, каквито подхождат на майка и дъщеря. Посочва, че загубата на К. за семейството й е много голяма. Н. постоянно пита за майка си и много й липсва, а съпругът още не може да повярва, че това се е случило. Ходят често и на гробища.   

Не се оспорва от страните обстоятелството, че за лекия автомобил „Мерцедес” с рег.№ ******* е била налице сключена застраховка полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към 23.06.2015 година, както и че въз основа на това, в хода на производството, ответника е заплатил на ищеца Н.М.Д. обезщетение в размер на 104 378.50 лева.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от представените доказателства, че на 23.06.2015 год., водачът Н.С.С., при управление на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ *******, нарушавайки на правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и по непредпазливост е предизвикал ПТП, вследствие на което е починала К.Ж.Д.. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищците, като нейни сродници са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила „Мерцедес” - С./ деяние.

Не се спори по делото, че лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ ******* е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество посредством застрахователна полица, валидна към момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връЗ.а съдът счита, че на ответника З. „У.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лекия автомобил „Мердецес” – Недко С. следва да възмезди претърпените от ищците вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в З. „У.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По предявеният от М.Н.Д. иск за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева, представляващи неимуществени вреди от смъртта на съпругата му съдът намира следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 23.06.2015 год., съпругата на ищеца – К.Ж.Д. е починала. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, че в резултат на това ищеца е претърпял силни емоционални болки и страдания от загубата на починалата. Установи се, че съпрузите живеели заедно в едно домакинство, в хармония, обич и разбирателство, като заедно се грижели за домакинството и отглеждането на децата си. Съпругът е загубил опора в човека до себе си в сравнително ранна възраст, което се е отразило на психическото състояние. Съдът след като се съобрази с всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането, икономическата обстановка в страната и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца е необходима сума в размер на 140 000 лева и в тази връЗ.а искът е основателен и доказан за тази сума и следва да бъде уважен, и отхвърлен до пълният предявен размер от 200 000 лева, като неоснователен и недоказан.

По предявеният от Н.М.Д. иск за заплащане на обезщетение в размер на 220 000 лева, представляващи неимуществени вреди от смъртта на майка й съдът намира следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие майката на малолетното дете е починала. Съдът приема, че в резултат на това малолетната ищца е претърпяла болки и страдания от загубата на майка си. От свидетелските показания дадени в хода на процеса се установи, че майката, заедно с бащата са полагали големи грижи за децата си, в това число и за Н.. Съдът приема, че детето, макар и малолетно е преживяло тежко смъртта на майката. Същото е останало без майчина нежност, подкрепа и обич, тъй необходима му с оглед възрастта към момента на събитието. Каквто и обезщетение да бъде присъдено, то едва ли би компенсирало загуба на майка. Съдът след като се съобрази с всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца е необходима сумата от 200 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато доброволно изплатеното в хода на настоящето производство обезщетение в размер на 104 378.50 лева. В тази връЗ.а искът е основателен и доказан за сумата от  95 621.50 лева и следва да бъде уважен, и отхвърлен до пълният предявен размер от 220 000 лева, като неоснователен и недоказан.

По предявеният от Н.М.Д. иск за имуществени вреди, представляващи лишаване от издръжка съдът приема следното:

Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Безспорно е, че след смъртта на пострадалата малолетното му дете, което е било издържано от нея, е загубило възможността да получава тази издръжка. Нейната липса съставлява имуществените вреди, които детето търпи, поради което искът е доказан по основание. С оглед характера на вземането за имуществени вреди, произтичащо от невъзможността да се получава издръжка поради причинена смърт на лицето, издържащо ищеца Д., при определяне на неговия размер и начин на плащане следва да се прилагат по аналогия правилата на Глава VIII от СК. Съгласно чл. 89 от СК издръжката се плаща ежемесечно. Недопустимо е да се определи от съда една глобална сума, която да възмезди ежемесечните нужди на детето, тъй като след присъждането й могат да настъпят обстоятелства, даващи основания за изменение или прекратяване на издръжката. При определяне на обща сума това периодично и лично право ще се трансформира в общо облигационно вземане с всички последици. При смърт на кредитора например то ще премине върху наследниците му, което е недопустимо при вземане на издръжка. Същото няма да може да бъде променяно, въпреки че нуждите на детето могат да се изменят, а те определят имуществените щети, които то търпи и са основание за вземането му. Такъв начин за определяне плащането на обезщетението е предвиден и в чл. 51, ал. 1 ЗЗД. За определяне на размера на издръжката от значение ще бъдат нуждите на детето, възможностите на живия родител и тези на починалия, защото при неговата смърт детето е лишено именно от тези доходи.

В настоящият случай недоказано е обстоятелството дали детето получава или не наследствена пенсия, която ще покрива изцяло или отчасти неговите нужди, респективно имуществени вреди. Наистина правните основания на пенсията и обезщетението са различни: първата може да се търси на основание Кодекса за задължително обществено осигуряване, а второто - на основание ЗЗД, но и за двете правопораждащият факт е един - смъртта на К. Д.. Тези обстоятелства дават основание да се приспадне пенсията от необходимата сума за издръжка на детето. Едва след установяване на всички посочени факти и определяне размера на издръжката, която би плащала починалата майка, съдът може да определи размера на дължимото обезщетение. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че иска за заплащане на имуществени вреди са неоснователни и недоказани и като такива следва се отхвърлят изцяло.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковите суми следва да бъдат присъдени, заедно със законната лихва от датата на увреждането /23.06.2015 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 39 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на направени разноски в размер на 38 лева, съразмерно с уважения иск, а ответника на 77 лева/. На следващо място, тъй като ищците са освободени от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 13 600 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. П.К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 6 330  лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищците от своя страна следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ З. „У.” АД с ЕИК********и адрес: *** да заплати на М.Н.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***0, чрез адв. П.К., сумата от 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К.Ж.Д., починала при пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2015 год, до окончателното й изплащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ ЗК „У.” АД с ЕИК********и адрес: *** да заплати на Н.М.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***0, чрез адв. П.К., сумата от 95 621.50 /деветдесет и пет хиляди шестстотин двадесет и един лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К.Ж.Д., починала при пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2015 год, до окончателното й изплащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 220 000 /двеста и двадесет хиляди/ лева, както и иска за заплащане на сумата от 16 200 /шестнадесет хиляди и двеста/ лева, представляващи имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК М.Н.Д. с ЕГН ********** и Н.М.Д. с ЕГН **********, действаща чрез родител М.Д. да заплатят на ЗК „У.“ АД с ЕИК********сумата от 200 /двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 39 /тридесет и девет/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „У.” АД с ЕИК********да заплати на адвокат П.К. с адрес: ***0 адвокатско възнаграждение в размер на 6 330 /шест хиляди триста и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗК „У.” АД с ЕИК********да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 13 600 /тринадесет хиляди и шестстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: