№ 452
гр. Враца, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20221400200505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода Д. В. И., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения И..
В съдебно заседание участието на лишения от свобода е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата си и прави
искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
Д. В. И. търпи наказание по н.о.х.д. № 1845/2018 г. по описа на РС-Монтана,
формирано като общо увеличено на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 и чл.24 НК по
съвкупност от присъди по цитираното по-горе н.о.х.д. № 1845/2018 г., н.о.х.д. №
1698/2017 г. по описа на РС-Видин и н.о.х.д. №1778/2017 г. по описа на РС-Видин, в
размер на 7 години и 11 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим,
за извършени престъпления по чл.152, ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1 НК /опит за изнасилване/,
чл.325, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК /хулиганство/ и по чл.150, ал.1 НК /блудство/.
Постъпил е в Затвора Враца на 06.06.2017 г., а началото на изтърпяване на
1
наказанието е 10.03.2018 г. Към датата на постановяване на настоящото определение -
05.10.2022 г., от това наказание е изтърпял 5 години, 1 месец и 13 дни, от които 4
години, 5 месеца и 15 дни фактически, а от работа 7 месеца и 28 дни. Остатъкът за
изтърпяване е 2 години, 9 месеца и 17 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка
подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за
неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е била 54 точки, в границите на средните стойности. Дефицити
при него са били наблюдавани в зоните: отношение към правонарушението,
междуличностни проблеми, умения за мислене. При последващите ревизии рискът от
рецидив е бил намален до актуалните 41 точки към настоящия момент, което е в
рамките на средните стойности, а рискът от вреди за обществото е среден и се обуславя
от насилствения характер на настоящите престъпления по съвкупността, две от които
за сексуално насилие, и тези в криминалното му минало. Рискът за всички останали
категории се е запазил нисък.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време
на престоя си в затвора лишеният от свобода И. е бил награждаван един път през 2022
г. Наказван е два пъти през 2021 г., но и двете наказания са заличени.
Лишеният от свобода е полагал труд в затворническото общежитие
първоначално като хигиенист на етажа, а от 15.07.2022 г. е бил преназначен на
длъжността "бакар", като е разнасял храната на лишените от свобода. Два дни по-късно
претърпява злополука на работното си място, получил изгаряния и бил настанен на
лечение в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" гр.София. По този повод изпълнението на
наказанието му е било прекъснато до 09.09.2022 г., от която дата се е завърнал отново в
ЗООТ. Освен това успешно е завършил корекционна програма "Умения за мислене",
проведена за периода от 26.04.2022 г. до 05.05.2022 г. Вземал е активно участие и в
организираните в ЗООТ групови мероприятия.
Според доклада към настоящия момент оценката на риска от рецидив отразява
понижение на числовата стойност от 54 на 41 точки, запазвайки се в регистъра на
средните стойности. Отчетена е известна позитивна промяна в зоните „нагласи“ и
„умения за мислене“. Въпреки този напредък продължават да са налице дефицити,
включително в повлияните проблемни зони. В доклада е посочено, че осъденият е с
незряло мислене, не разпознава и не осъзнава напълно проблемите си, което води до
неспособност за решаването им, а също така, че е с лабилна мотивация за позитивна
промяна на поведението. Отбелязано е, че неумението му да се съобразява и да спазва
правила, повтарянето на допуснати грешки, склонността му към импулсивни действия
са предпоставка да се смята, че след освобождаването му от затвора лесно може да се
върне към стария си начин на живот.
Констатирано е, че не са постигнати в цялост заложените цели и договорените
дейности в плана на присъдата, поради което е предложено корекционната работа с
осъдения да продължи в посока постигане на трайна положителна промяна в зоните на
дефицит.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода
И. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
2
освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на
съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Д. И. не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От
изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен
процес при него. В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив при
осъдения – 41 точки, които са незначително променени, пропорционално на периода на
изтърпяване на наказанието. Съдът съобрази и това, че не са изпълнени в цялост
целите, заложени в плана на присъдата, а две от основните дефицитни зони при
осъдения – "нагласи" и "умения за мислене", независимо от наблюдаваните
положителни промени в тях, трябва да продължат да бъдат обект на интензивна
корекционна работа, тъй като осъденият все още не осъзнава проблемите си и нуждата
от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда в необходимата
степен негативните последици от действията си. Вярно е, че по време на престоя си в
затвора той е взел участие в различни групови мероприятия, трудови и образователни
дейности, няма нарушения на дисциплината в ЗООТ. Тези позитивни резултати обаче
не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат
изведени еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените
дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от завръщане
към стари общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на затвора.
Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен
и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното
въздействие спрямо осъденото лице за постигане в пълна степен на набелязаните цели
в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони,
за да има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на
живот.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното
е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Д. В. И., роден на
*** в гр.Видин, българин, български гражданин, с постоянен адрес с.гр., понастоящем
в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка - в размер на 2 години, 9 месеца и 17 дни, от наказанието в
размер на 7 години и 11 месеца лишаване от свобода, наложено му като общо по
н.о.х.д. № 1845/2018 г. по описа на РС-Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
3
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4