№ 244
гр.Дулово,20.12.2019
година
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд - Дулово, граждански състав в
открито заседание, на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
участието на секретаря Нина Станчева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 721 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 415
от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба подадена от А.К. - гражданин на Р Т., роден на ***
***, чрез процесуалния си представител адв. Е.Ф. от САК, против „Д.” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление” с.В., ул. В. № **,
общ.Д, представлявано от управителя А.С.Ю., в която се твърди, че ищецът в
качеството си на наследник притежава 2/9 идеални части от наследството на Х.Х.А.Х.С.-
бивш жител *** притежаващ общо 147.031 декара земеделска земя в землището на с.В.
и ответникът е ползвал през стопанската
2015/2016г. 13.500 дка от нива с № ***., сега с идентификатор ***. цялата с
площ от 54.014 дка, като идеалните части
на ищеца от тези 13.500 дка отговарят на
3.000 дка и той желае да получи ползите от тях равняващи се на 3 х 80 = 240лева
или по 80 лева на декар рента за стопанската 2015/2016 година.
Твърди още,че ответникът е обработвал
през процесната стопанска година негова лична собственост нива от 3.000 дка от имот с идентификатор *** и претендира обезщетение
по чл.59 от ЗЗД за тях по 80 лева на декар или в общ размер от 240 лева. Подал
е заявление по чл. 410 от ГПК за това свое вземане до РС- Дулово, въз основа на
което е образувано ч.гр.дело № 606/2018г.. На 05.10.2018г. РС-Дулово е издал
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
е осъдил ответника да му ги заплати. В срока за възражения ответника е подал
такова, че не дължи и за него е възникнало задължението да подаде настоящата
искова молба. Претендира за законната лихва върху задължението считано от
датата на подаване на заявлението - 02.10.2018 година до окончателното му
изплащане, както и направените разноски по заповедното производство и исковото
производство.
Ответникът „Д.”
ООД с ЕИК ***,
чрез управителя си А.С.Ю., надлежно уведомен в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва предявеният иск като неоснователен.
Твърди, че
за претендирания период представляваното от него дружеството-ответник има
сключен договор за наем с лицето Х.Х.А.от гр.Д, който е съсобственик на имотите
и притежава съответните идеални части въз основа на Нотариални актове за
дарение от №54/2012г. и №149/2008г. на нотариус К.К. с район на действие -ДРС.
Представя същите като доказателства.
Сочи, че договора за наем за претендирания
период бил сключен за 13.500дка от ПИ №*** по КККР на ****, номер по предходен
план ***., която площ отговаря на идеалните части които Х.А. е
придобил в собственост с двата нотариални акта. Иска
от съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявените съдебни
искове от ищеца А.К. срещу „Д." ООД ЕШС:***, със седалище и адрес на
управление с.В., ул.В **, общ.Д, обл.С, представляван А.С.Ю. в качеството на
управител за заплащане на посочените в исковата молба парични суми,претендирани
като обезщетение по чл.59 от ЗЗД за лишаване от ползване на посочените имоти
или части от имоти, находящи се в землището на ****, като изцяло неоснователни
и недоказани, и да осъдите ищеца да заплати сторените по делото разноски.Представя
писмени доказателства.
Ищецът А.К. – редовно призован, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът „Д.“ ООД – редовно
призован, представлява се в съдебно заседание от управителя А.Ю. и от
процесуалният си представител адв. Г.А. ***. Заявява, че поддържа исмения
отговор. Представя писмени и гласни доказателства.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, прецени ги по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК и прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр. д.№ 606/2018
г. по описа на РС-Дулово е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като длъжникът е
осъден със Заповед № 353/05.10.2018г., да заплати на ищеца следните суми:
- 240.00 лв., представляваща
обезщетение по чл.59 от ЗЗД поради лишаване на кредитора от правото му на
ползване на собствените му идеални части от имот № ***., с нов № идентификатор ***
за стопанската 2015/2016 година.
- законната лихва върху сумата от 240 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 02.10.2018год. до окончателно изплащане на вземането,
-
325.00лв. (триста двадесет и пет лева) –
разноски по заповедното производство.
Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника и той в срок е подал възражение че не дължи сумите. В тази
връзка съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.
По
делото е предявен иск с правно основание чл.415
във вр. чл. 59 от ЗЗД,
с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца за което последният се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК.
Страните
не спорят ,че ищеца притежава качеството на наследник на Х.Х.А.Х.С.- бивш жител
*** в чието наследство попада имот с идентификатор ***. Не спорят, че през
стопанската 2015/2016 година 13.500декара от този имот е обработван от
ответника „Д.“ ООД с.В.. Не спорят, че ищеца е собственик на идеални части от
имот с идентификатор *** и че през стопанската 2015/2016г. една част от имота е
обработвана от ответника на основание договор за наем сключен с лицето
Х.Х.А..
Спорът
възниква относно дължимия наем върху частта от поземления имот предмет на
настоящото дело и по специално на кого се дължи, на собственика по нотариалните
актове с когото е сключен договор за наем или лично на собственика ищец за неговите
идеални части.
Ответникът
твърди,че претендираните суми са изплатени на Х.Х.А.с когото е
имал сключен договор за наем от 10.10.2015г. за 13.500 дка от поземлен имот с
идентификатор ***/с номер по предходен план ***./.
В
съдебно заседание управителят на търговското дружество –ответник заяви, че
договорът за наем е сключен след като Х.Х.А.му е представил 2 бр. нотариални
актове за собственост. Същите са представени с писмения отговор и са приети от
съда като писмени доказателства по делото.
От
представеният Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****., по описа на нотариус К.К с рег.
№ 351 на НК на РБ, с район на действие – Районен съд – Дулово е видно, че Х.Х.А.е
дарил на сина си Х.Х.А.притежаваната от него 1/6 ид.част от поземлен имот
с идентификатор ***/с номер по предходен план ***./, равняваща се на 9.002 дка.
От
представеният Нотариален акт за дарение на недвижим имот *****.,
описа на нотариус К.Костов с рег. № 351
на НК на РБ, с район на действие – Районен съд – Дулово е видно, че А.М. е
дарила на своя първи братовчед Х.Х.А.притежаваната от нея 1/12 ид.част от поземлен имот
с идентификатор ***/с номер по предходен план ***./, равняваща се на 4.502 дка.
С
оглед на това, съдът констатира че Х.Х.А.е станал собственик на общо 13.504 дка
от поземлен имот с идентификатор ***/с номер по предходен план ***./.
От
представеният Договор за наем от 10.10.2015г. е видно, че
ответникът е наел лично от собственика Х.Х.А.за стопанската 2015/2016 година
земеделска земя с площ от 13.500 дка, която е част от поземлен имот
с идентификатор ***/с номер по предходен план ***./.
В
настоящият случай Х.А. е действал като собственик, а не като пълномощник на
Мехмед Мехмед Дерменджи, за който ищецът твърди че не го е упълномощавал да
отдава под наем притежаваните от него идеални части и да получава дължимия
наем.
По
делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Исмаил Ю.
Халил/без родствени връзки със страните/, който заяви че ищецът А.К. е завел
дело и срещу него. Заяви още, че се е срещнал лично с ищеца който на въпроса на
свидетеля защо го съди, е отговорил че е
дал пълномощно на адвокат и че срещу него не води дело, и че това е направил адвоката.
Свидетеля обясни, че всички наследници се споразумели кака да бъде разпределена
земята и как да ползва всеки своя дял., както е че всеки наследник отдава своя
дял на различни хора.
След
анализ на така представените доказателства съда стигна до следните изводи:
С
два нотариална акта за дарение на недвижим имот от 27.11.2008г.
и 18.05.2012г., Х.Х.А.е получил 1/6 ид.ч. и 1/12 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ***/с номер по предходен план ***./, които
идеални части се равняват общо на 13.504 дка.
Именно
на това основание, той в качеството си на собственик е сключил с ответника на
10.10.2015г. договор за наем за срок от една стопанска година – 2015/2016г.,
при цена от 60.00 лв. на декар.
Не
е спорно между страните че ищецът притежава 2/9 идеални части от поземлен имот
с идентификатор ***/с номер по предходен план ***./, но те не са част от
отдадените под наем на ответника от Х.А. 13.500 дка, тъй като последния е
сторил това в размера който е получил като дарение, а не извън това на което е
станал собственик.
В
този смисъл съда споделя становището на процесуалния представител на ответника,
че е налице валидно правно основание за ползването на имота от ответника, който
е сключил договор за наем с лице което е собственик на имота по силата два
нотариална акта за дарение.
Дължимата
наемна цена за процесния период е точно платена от ответника и ако ищецът е
имал претенция за дължим наем, е следвало да насочи исковата си претенция към
лицето сключило договора за наем за стопанската 2015/2016г.
Съдът
намира, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване, който изисква да е налице обогатяване от една
страна, обедняване от друга страна, връзка между тях и липса на основание за имущественото
разместване.
Предвид
на изложеното, съдът приема, че исковата претенция е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на производството и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него
разноски по делото представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявеният от А.К., роден в ** на ***година, турски гражданин с
персонален идентификационен код в Т *** , с постоянен адрес: ******, против Д.” ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление” с.В., ул. В. № **, общ.Дулово,
представлявано от управителя А.С.Ю., иск с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД – да бъде признато за
установено по отношение на Д.” ООД с ЕИК ***, че дължи на ищеца А.К., роден в Р *** на ***година,
*** гражданин с персонален идентификационен код в Т. ****, следните суми: 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение по
чл.59 от ЗЗД поради лишаване на кредитора от правото му на ползване на
собствените му идеални части от имот № ***., с нов идентификатор *** за
стопанската 2015/2016 година, ведно със законната лихва върху сумата от 240
лв., считано от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2018год. до
окончателно изплащане на вземането, и 325
(триста двадесет и пет) лева – разноски по заповедното производство, за
които суми е издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 353/05.10.2018 г. по ч. гр. дело № 606/2018 г. по описа на Районен съд – Дулово.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК А.К., роден в *** на ***година,
турски гражданин с персонален идентификационен код в Т ***, лична карта серия ****,
издадена **** година, с постоянен адрес: ******, да заплати на „Д.” ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление” с.В., ул. В. № **, общ.Дулово, представлявано от
управителя А.С.Ю.,
направените разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: