РЕШЕНИЕ
гр.София, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
7258 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно
основание чл.26 ал.2 пр.4 и 5 от ЗЗД вр. чл.17 ал.1
от ЗЗД и чл.33 ал.2 от ЗС.
Ищецът Г.О.С. *** сочи, че е съсобственик на поземлен
имот в гр.София, р-н Л., ул.***********. На 16.04.2019г. той узнал, че други
съсобственици на имота са отчуждили възмездно притежаваните от тях ид.ч. от имота. След справка в имотния регистър при АВ
ищецът установил, че с нот.акт № 126 т.І, рег.№ 1458,
д.№117/11.03.2019г. на Нотариус Д.Т.един от съсобствениците на имота П.В.С. е
дарил на П.Т.Л. 1/30 ид.ч. от имота. С нот.акт № 43 т.ІІ, рег.№ 2434 д.№ 225/11.04.2019г.
съсобствениците П.В.С., В.В.С., В.Ц.С., З.Т.Ц., Б.Е.Ц.,
С.Е.Ц., С.К.М. , М.О.С., И.Н.С. и Р.И.С. са продали на П.Т.Л. притежаваните от
тях 19/30 ид.ч. от имота. Ищецът твърди, че при
продажбата на имота е нарушен умишлено чл.33 ал.1 от ЗС, като той е бил лишен
от възможността за предпочитателно изкупуване на
продадените ид.ч. от имота при същите условия.
Посочва, че не му е било предложено изкупуване от който да е от съсобствениците
при каквито и да е условия. Твърди, че дарението и последвалата продажба на ид.ч. от имота е било укривано от него. Посочва, че
дареният и впоследствие купувач П.Л. е собственик на съседни на процесния имоти и е отправял предложения до ищеца за
покупката на имота, които той отказвал. Твърди, че е налице прикрито съглашение
по см. на чл.17 ал.1 от ЗЗД при дарението на ид.ч. от
имота. Посочва, че тази сделка е симулативна и по
отношение на нея следва да се приложат правилата за прикритото между страните
по нея съглашение, а именно покупко-продажбата на имота, евентуално даване
вместо изпълнение. Моли съда да обяви недействителността на договора за дарение
между ответниците П.С. и П.Л. поради липса на
основание, евентуално поради привидност, и да допусне в полза на ищеца
изкупуване на продадените от други съсобственици на трето лице ид.ч. от имота. Претендира разноските по делото.
Ответникът П.В.С. оспорва предявените искове. Посочва,
че ответникът П.Л. е съсед на процесния имот от
2004г. Имотите имали обща граница, поради което се налагало двамата да си
съдействат по различни процедури по ЗУТ. В същото време ищецът искал да изкупи ид.ч. от имота от останалите съсобственици на цена под
пазарната, да го застрои и да го продаде, заплашвал ги че ще обремени имота с
разходи и ще ги осъди да му ги заплатят. По това време ответникът се сближил с П.Л.,
който му помогнал за грижите и лечението на майка му и брат му, в последствие и
за погребението на майка му по време когато ответникът С. живеел в чужбина.
През 2007г. ответникът П.С. се върнал със семейството си в България, където се
установил трайно. Ответникът Л. му помогнал да започне бизнес и да си стъпи на
краката. В знак на благодарност П.С. дарил на П.Л. 1/30 и.ч. от имота. По това
време ищецът бил отдал под наем процесния съсобствен имот и бил заявил на останалите съсобственици,
че разходите по поставяне на ограда и изравняване на терена били около
33 000лв., които поискал те да му заплатят веднага. Съсобствениците
приели, че Г.С. иска да ги принуди да му продадат техните ид.ч.
от имота на предложената от него цена, а претенцията му за поставяне на чакъл и
ограда - за нереални разходи. Съсобствениците се събрали и решили да продадат
своите ид.ч. от имота на П.Л., тъй като от имота не
получавали никакви ползи и не желаели да заплащат тежестите, направени по
самоволната инициатива на Г.С.. Разговаряли с Л. и се споразумели за цена от 50
евро/кв.м. Продали имота с нот.акт №68 от 2019г.,
месеци по-късно ответникът разбрал, че ищецът е завел дело срещу него за
заплащане на разходи, свързани с имота – гр.д.№ 8663/19г. на СГС, І ГО, 22 с-в.
Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на дарението, като посочва че няма
привидност на тази сделка. Оспорва твърдението, че е нарушил разпоредбата на
чл.33 ал.1 от ЗС. Посочва, че е действал съобразно закона и моли съда да
отхвърли исковете. Претендира за разноски.
Ответниците В.С., В.С.,З.Ц.,
Б.Ц., С.Ц., С.М., М.С., П.Л., И.С. и Р.С.,***
оспорват предявения срещу тях иск. В отговора на исковата молба излагат
фактически твърдения, близки до изложените от ответника П.С.. Оспорват
твърдението на ищеца, че дарението е нищожно, като сочат, че то не противоречи
на закона или на морала, нито заобикаля закона, нито е налице привиден договор.
Оспорват твърдението за нарушено право на ищеца да изкупи имота. Молят съда да
отхвърли предявените искове. Претендират за разноски.
Ответникът П.Л. *** оспорва предявените искове.
Посочва, че през 2004г. е придобил съседния на процесния
имот и оттогава е установил отношения със съседите си, съсобственици на процесния имот. Посочва, че отношенията между ищеца и останалите
съсобственици са били конфликтни, тъй като ищецът и неговия син са искали да
изкупят имота, да го застроят и след това да продадат застроеното. Ищецът
започнал процедура по изготвяне на проект за план за регулация и застрояване на
имота. Заплашвал останалите съсобственици, че ще ги обремени с големи разходи,
предлагал да закупи техните ид.ч. на цена в пъти под
пазарната. Тези обстоятелства ответникът Л. разбрал от ответника П.С., с когото
станали близки. Ответникът Л. помагал на ответника П.С. за лечението на болната
му майка. Оказал му съдействие да започне собствен бизнес, след като П.С. се
завърнал със семейството си в България през 2007г. През 2017г. П.С. му споменал
на два пъти, че иска да му дари част от процесния
имот, и през 2019г., след категоричното му настояване, сделката била извършена
за 1/30 ид.ч. от имота. След сделката разбрал, че
ищецът е отдал под наем имота без съгласието на останалите съсобственици. Бил
оградил имота и изравнил терена и искал от останалите съсобственици да му
заплатят 33 000лв. разходи. В същото време прибирал наема за себе си.
Според останалите съсобственици това бил начин да ги принуди да му продадат
идеалните си части на предложената от него цена, вкл. като прихване нереалните
си разходи за поставяне на чакъл и ограда. Обяснява, че скоро след дарствената сделка с него се свързал адвокат на
съсобствениците, които предложили да му продадат имота, тъй като не искали да не
получават ползи от имота и да поемат тежести, които други са поели по тяхна
инициатива. Споразумели се за цена от 50 евро/кв.м. и на 11.04.2019г. сключили
договор за продажбата на ид.ч. на съсобствениците.
Три месеца по-късно ищецът предявил срещу тях иск за заплащане на разходи за
имота - 32 688лв. за „привеждане на имота в годност за ползване на
наемателя“ и 10 519лв. за „градоустройствена процедура“. Било образувано гр.д.№ 8663/19г. на СГС, І ГО,
22 с-в. Оспорва исковете за признаване нищожност на дарението, като излага
подробни съображения. Твърди, че дарението е действителна сделка, с оглед на
което искът на ищеца по чл.33 ал.2 от ЗС досежно
възникване правото му на изкупуване на имота е неоснователен. Претендира за
разноските по делото.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Ищецът Г.С., ответниците В.С.,
В.С.,З.Ц., Б.Ц., С.Ц., С.М., М.С., П.С., И.С. и Р.С.
и неучастващата в процеса С.К. /разпитана като свидетел/ са били собственици по
наследство на поземлен имот, възстановен по ЗСПЗЗЗ с идентификатор
68134.4354.151, находящ се в гр.София, р-н Л., ж.к. Л.
с площ от 2 102кв.м.
С нот.акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот № 126 т.І, рег.№ 1458, дело
№117/11.03.2019г. на Нотариус Д.Т., рег.№ 41 на НК, с район на действие РС
София, ответникът П.С. е дарил на ответника П.Л. 1/30 ид.ч.
от този имот.
С нот.акт № 43 т.ІІ, рег.№
2434, дело № 225/11.04.2019г. на Нотариус Д.Т., рег.№ 41 на НК, с район на
действие РС София съсобствениците на същия имот П.В.С., В.В.С.,
В.Ц.С., З.Т.Ц., Б.Е.Ц., С.Е.Ц., С.К.М. , М.О.С., И.Н.С. и Р.И.С. са продали на П.Т.Л.
притежаваните от тях общо 19/30 ид.ч. от имота.
По искане на ищеца по делото, за изясняване как се е
стигнало до реализиране на процесните две сделки, са
изслушани ответниците П.С. и П.Л..
Ответникът П.С. в съдебно заседание излага твърдения,
които е отразил и в отговора на исковата молба. Посочва, че се е запознал с П.Л.
през 2004г. , който от тогава много му помагал. По това време П.С. все още
живеел в чужбина и П.Л. помагал с лечението на болната майка на С. и с
лечението на брат му. Заради получената помощ П.С. решил да му се отблагодари и
да му дари собствената му ид.ч. от имота. В същото
време ищецът поставял условия на роднините си, съсобственици, да му възстановят
разходите по облагородяване на имота. Това постановило началото на конфликти
между роднините. Ответникът П.С. искал да се отърве от своята част от имота,
която била на ниска стойност. В същото време ищецът претендирал от него хиляди
левове, а го отдал под наем без да иска съгласието на останалите съсобственици.
Ответникът П.Л. в съдебно заседание обяснява, че процесния имот е съседен на негов имот. Той се обадил на
ответника П.С. и го попитал дали процесния имот е
продаден. П. му казал , че не е, но му било писнало от ищеца, който го
заплашвал, че ще запорира сметките му и с жена му
били решили П. да дари имота си на П.Л.. Посочва, че той имал сервиз на тежка
техника и му била необходима голяма площ за паркиране, маневри. Интересувал се
да купи имоти наоколо, ако нещо се продавало. За отношенията си с ответника П.С.
обяснява, че той помогнал на С. за лечението на майка му и брат му, помогнал му
и финансово за погребението на майка му. Ответникът обяснява, че не се
притеснявал от проблеми с ищеца във връзка с претенциите му за възстановяване
на разходи.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни
доказателства за установяване привидността на дарствената
сделка.
Св.Д.П.установява, че е наемател на процесния имот
от 2018г. Ползва го за паркинг и съхранение на автомобили. През м.април-май 2019г.
се появил един човек, който му казал, че е собственик на имота и че свидетелят
следва да се изнесе. Този човек бил от фирмата „Булавто“,
която държала съседното място , в което се намирал сервиз за камиони „Ивеко“. Свидетелят се обадил на ищеца и на сина му, които
му казали че няма такова нещо, че няма нов собственик, че са няколко наследници
собственици на имота. След няколко дни свидетелят бил поканен в офиса на
фирмата „Булавто“, където получил заплахи, където
служители на фирмата го заплашили да напусне имота. Предложили му друг съседен
имот, който да ползва, но не приел, защото той не бил облагороден. В процесния имот свидетелят бил поставил хале, прокарал
ток и вода. Направило му впечатление, че
в съседния имот на „Булавто“ построили хале на 3 м. от
оградата с ползвания от него имот, на което вратата гледала към процесния имот, а не към улицата. По този начин халето не
би могло да се ползва, заради оградата, като според свидетеля от фирмата „Булавто“ искали да си прокарат път през процесния
имот. Свидетелят посочва, че има договор за наем на имота за срок от 3 години,
отказал на напусне, въпреки продължилите заплахи, и в момента още ползва имота.
Посочва, че наел имота от Г.С.. Мястото било като изоставено сметище, с
боклуци, камъни, дървета, но се разбрали с бай Г. в 3 месечен срок той да
изчисти мястото , да го огради, да сложи врата за паркинг, за да могат да го
ползват. Обяснил им, че мястото е на роднини, че искат да построят блок и да
оставят на внуците си по един апартамент. Докато се снабдят с документи, с
разрешително за строеж, се разбрали свидетелят да съхранява мястото за 3
години. Свидетелят не е виждал другите
съсобственици.
Св.Д.Д., съдружник със св.П.,
обяснява, че познава О.С., син на Г.С. /който е и процесуален представител на
ищеца по делото/, чрез когото наели паркинг място в Л.. Мястото било в много
лошо състояние – на него имало сметище, било обрасло, но се разбрали О. да го
изчисти. След 2-3 месеца мястото било изчистено и фирмата им се нанесла, като свързали
мястото с ток, вода, канал. След няколко месеца ги потърсил новия собственик на
имота. Свидетелят се учудил, че О. не му е казал , че е продал имота и го
потърсил по телефона. О. му казал, че имота не е продаден, но имал проблем с
роднини. След време заедно със св.П. ходили в офиса на „Булавто“,
като там им казали че имат интереси към имота, тъй като са новите собственици. Предложили
им друг парцел, на който да преместят паркинга. Свидетелят и неговия съдружник
не се съгласили, защото другите парцели нямали излаз към улица. Тогава ги
заплашили, че ще ги изгонят, имали съдии, прокурори, говорили с началника на 9
РУП.
Св. С.К., съсобственик на процесния
имот, обяснява, че брат й С.М. /ответник/ и братовчедите й се обаждали по
телефона да я питат дали ще продава своята част от имота. Обаждали й се много
пъти, тя се ядосала, защото не искала да продава. Не знае кой е купил имота, но
знае че не е от кръга роднини.
Св. В.К., дъщеря на св.С.К., установява, че майка й
притежава 1/6 ид.ч. от имота в кв.Л.. В. й С.М. и други роднини между които П.С. и В.С. се
обаждали няколко пъти да питат дали ще продават имота. Предлагали 50 евро/кв.м.
Казали им, че фирма „Булавто“,
която се занимавала с автомобили иска да купи имота и затова го купува цялото.
За фирмата свидетелката знае, че притежава съседен имот с лице към
околовръстното шосе, имала огромна сграда и паркинг. Но майка й и тя били категорични,
че не продават имота, тъй като бил от дядо й и имал за тях сантиментална
стойност. След продажбата се обадил вуйчо й С., който им казал, че са продали
имота, не били продали само майка й и вуйчо й Г..
По искане на ответниците по
делото са събрани гласни доказателства за установяване намерението на страните
при сключване на дарствената
сделка.
Св.О.С., съпруга на ответника П.С., установява, че
познава П.Л. от 2007г., когато със съпруга й се преместили да живеят в
България, но е чувала за него и по-рано от съпруга си. От съпруга си знае, че Л.
му помогнал за лечението и грижите за майка му и брат му, а по-късно и за
развитието на бизнеса му. Съпругът й разговарял с нея , че иска да подали на Л.
нещо, като приятел. Свидетелката го подкрепя в решенията му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите. Същите не
си противоречат и се подкрепят от събраните по делото доказателства, а
показанията на св.С. се ценят по реда на чл.172 от ГПК.
Страните не спорят, че непосредствено след извършване
на дарствената сделка на 11.03.2019г., ответникът П.С.
е продал заедно с част от ответниците по това дело
друг техен съсобствен имот.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск срещу ответниците
П.С. и П.Л. по чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД за обявяване нищожност на договора за
дарение поради липса на основание. При условията на евентуалност е предявил иск
срещу същите ответници П.С. и П.Л. по чл.26 ал.2 пр.5
вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожност на
договора за дарение поради привидност, прикриващ действителното съглашение
между ответника П.С. да продаде на ответника П.Л. 1/30 ид.ч.
от имота.
Накрая, отново при условията на евентуалност, в случай
че бъде уважен иска за обявяване нищожност на дарствената
сделка на някое от двете посочените основания, ищецът иска от съда да признае
правото му по чл.33 ал.2 от ЗС да изкупи продадените от ответниците
В.С., В.С.,З.Ц., Б.Ц., С.Ц., С.М., М.С., П.Л., И.С. ,
Р.С. и П.С. на ответника П.Л. ид.ч. от процесния имот.
По иска за обявяване нищожност на дарствената
сделка поради липса на основание.
Основанието на договора е причината, заради
която страните
се задължават по него, типичната и непосредствена
правна цел на сделката. Основанието
се предполага до доказване на противното. Дарението на 1/30 ид.ч.
от имота не е без основание. Целта на сделката е да прехвърли собствеността на
трето на съсобствеността лице и да го направи съсобственик. В този смисъл
сделката има основание и искът тя да бъде обявена за нищожна поради липсата на
основание следва да се отхвърли.
По иска за обявяване нищожност на дарствената
сделка като привидна.
Договорът за дарение е нищожен като привиден договор.
Дарението прикрива действителната воля на страните по сделката за
покупко-продажбата на 3/90 ид.ч. от имота. Не се
спори по делото, че процесния имот е съседен на имота
на ответника Л., в който, съобразно показанията на свидетелите Д., П. и В.К., е
построен офиса на собственото на ответника Л. дружество, халета за сервиз на
тежки автомобили. Процесният имот е бил необходим за
производствената дейност на дружеството и ответника Л. е положил усилия да
придобие собствеността върху имота. В подкрепа на този извод е, че ответникът Л.
е изградил хале за автомобили с вход на 3м. отстояние
от съседния имот и без излаз към път, непосредствено след покупката на ид.ч. от имота се е опитал да отстрани свидетелитеД.
и П. от имота, предложил им е друг негов имот в замяна. Само месец след дарствената сделка е изповядана сделката по продажбата на ид.ч. от имота. Непосредствената близост на двете сделки и последващите действия на ответника Л. да си осигури
фактическото ползване на имота без да уведоми за покупката другите двама
съсобственици на имота - ищеца и св.К., и да поиска съгласието им той да ползва
имота, потвърждават извода за привидност на дарствената
сделка. Твърденията
на ответниците П.С. и П.Л. за съществувалата между
тях близка връзка, за оказваната от ответника Л. на ответника П.С. помощ в
годините за семейството и бизнеса му не са подкрепени от събраните по делото
доказателства, а и противоречат на здравата житейска лО.ка. Показанията на св.С. следва да се преценяват съобразно
указанията на чл.172 от ГПК с оглед на нейната заинтересованост. Свидетелката
няма преки впечатления дали П.Л. е помагал на съпруга й , като всичко което
споделя го знае от своя съпруг. Т.е. впечатленията й са опосредени,
а не непосредствени. Свидетелката не е виждала свекърва си, нито има преки
впечатления за нейното лечение, тъй като по него време със съпруга й живеели в
чужбина. Не знае за бизнеса на съпруга си, тъй като се е занимавала с
отглеждането на двете им деца. Неприемливо е да се твърди, че за даден съвет
или препоръка за намиране на лекуващ лекар или болнично заведение се дарява
имот. Дарението е едностранен договор, който се сключва с оглед личностите,
които го сключват, обикновено близки роднини или приятели, чиято цел е
материално облагодетелстване на надарения и морално възнаграждение на дарителя
за изпълнение на един нравствен дълг. Дарственото
разпореждане е свързано обикновено с благодарност, която дарителят изпитва към
надарения. Даряването на ид.част от имот в конфликтна
съсобственост в никакъв случай не може да се приеме като знак на благодарност.
Установи се от заявеното от самите страни, че ищецът Г.С. е ползвал за себе си
целия имот и е реализирал доход от наем, като в същото време е изисквал от
останалите съсобственици възстановяване на направените от него разходи,
заплашвал ги е със съдебни дела, запори. В такава ситуация твърдението за
дарение от благодарност на ид.ч. от съсобствен имот в конфликтна съсобственост не е
издържано. Всъщност целта на ответниците С. и Л. при сключване на сделката не е била да
се надари Л., а да се открие за него възможност за последващо
изкупуване като се заобиколи правилото на чл.33 ал.1
от ЗС. Не е необходимо да се установи плащането, за да се приеме възмездността на една сделка.
Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД
привидните договори не пораждат действие. При привидните договори няма
намерение за обвързване от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се
създаде привидността. Действителното намерение може да е страните да не се
обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито
съглашение (относителна симулация). Привидността се отнася до третите лица, в
които трябва да се създаде погрешна представа относно действителното правно
положение, а не до страните по сделката, които са наясно, че същата няма правно
действие. В случая е налице относителна симулация. Прикритата сделка е
покупко-продажба. Прехвърлена е собственост върху ид.ч.
от имота , но не безвъзмездно, както е манифестирано при оформяне на сделката и
сега се твърди пред съда. Договорът за дарение на имот по нот.
акт № 126 т.І, рег.№ 1458, дело №117/11.03.2019г. на Нотариус Д.Т.е нищожен. С
ТР №5/12г. по т.д.№5/12г. ОСГК на ВКС прие, че няма заобикаляне на закона,
когато с договор за дарение се отчужди ид.ч. от
частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето
за съсобствеността лице и останалата ид. част е прехвърлена в последствие с договор за
покупко-продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за
изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл.33 ал.1 от ЗС. Няма
пречка обаче договорът да е нищожен на друго основание /така и решение
№40/7.04.2020г. на ВКС по гр.д.№ 2383/19г. , ІІІ г.о., ГК/.
Съгласно чл.17
ал.1 от ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно
привидно съглашение, прилагат се привилата относно прикритото, ако са налице
изискванията за неговата действителност. Налице
са изискванията за действителност на договор за покупко-продажба на 1/30 ид.ч. от
имота - спазена е формата за разпореждане с имота –
нотариален акт , има съгласие за съществените условия по чл.183 от ЗЗД. Цената
по сделката е определяема в действителните отношения на страните, симулирали
дарение и установяването й няма решаващо значение при установяване на
симулацията /така Решение №184/19.01.2016г. по гр.д.№ 6394/14г. , ІІІ г.о., ГК,
ВКС/.
Установи се, че ответниците,
съсобственици на имота, са продали на трето на съсобствеността лице своите ид.ч. от него, в нарушение на правилото на чл.33 ал.1 от
ЗС. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част,
като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача, а, за да могат
да сторят това, сделката трябва да е действителна - по силата на сделката
купувачът да е станал собственик на съответната идеална част от вещта /така ТР №5/12г.
по т.д.№5/12г. ОСГК на ВКС/. Ищецът има право да изкупи от купувача П.Л.
закупения от него дял от имота по двете възмездни сделки – прикритата продажба
и продажбата по нот. акт № 43 т.ІІ, рег.№ 2434, дело
№ 225/11.04.2019г. на Нотариус Д.Т., общо в размер на 20/30 ид.ч.
от имота. Спазен е 2 месечния срок по чл.33 ал.2 от ЗС. Прикритата сделка е от
11.03.2019г. , а втората сделка за продажба е от 11.04.2019г. Искът е предявен
на 10.05.2019г. Независимо от това, в константната съдебна практика се приема,
че искът по чл.33 ла.2 от ЗС се подава в 2 месечен срок от момента на узнаване
на сделката / така решение № 197 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1430/2010 г. и
решение на 209 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, І г. о./. По
този момент не се спори от страните, като ищецът е заявил в исковата молба,
че е разбрал за сделките на 16.04.2019г.
Цената при изкупуване по чл.33 ал.2 от ЗС се определя
от това , което купувачът е платил за имота – 130 187 лв. за 19/30 ид.ч. и съответно 6852лв. за 1/30 ид.ч.
, или общо 137 039 лв. за 20/30 ид.ч. от имота.
Сумата следва да се заплати в 1 месечен срок от влизане в сила на съдебното
решение, в противен случай същото се счита обезсилено по право.
По разноските:
При този изход, на основание чл.78 ал.1 от ГПК на
ищеца се следват направените от него разноски по делото. Ответниците
нямат право на разноски. Ищецът е представил списък с разноски в общ размер на
5662лв., от които 632лв. платена държавна такса, 30лв. депозит за свидетели и
5000лв. платен адвокатски хонорар. Ответниците
възразяват по размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение като прекомерен. Съдът намира възражението за
основателно. Съобразно материалния интерес по делото и съобразявайки Наредба №1
за минималните размери адвокатски възнаграждение, чл.7 ал.2 т.4, минималният
размер адвокатски хонорар за предявените искове е 2126,18лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни
заседания, съдът счита че ответниците следва да
заплатят на ищеца разходи за адвокат в размер на 2500лв. Те дължат и останалите
разноски за държавна такса и за свидетели, или общо дължат за разноски 3162лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.26 ал.2 изр.1 пр.4 от ЗЗД, предявен от
Г.О.С., ЕГН ********** срещу П.В.С., ЕГН ********** и П.Т.Л., ЕГН **********
за обявяване за нищожен на договор по нот.акт за
дарение на ид.ч. от недвижим имот № 126 т.І, рег.№
1458, дело №117/11.03.2019г. на Нотариус Д.Т., рег.№ 41 на НК, с район на
действие РС София поради липса на основание .
ОБЯВЯВА за нищожен ,
на основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД, по иска на Г.О.С., ЕГН **********, с
адрес *** срещу П.В.С., ЕГН **********, с адрес *** и П.Т.Л., ЕГН **********, с
адрес ***, договор по нот.акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот № 126 т.І, рег.№ 1458, дело
№117/11.03.2019г. на Нотариус Д.Т., рег.№ 41 на НК, с район на действие РС
София, като привиден, прикриващ покупко-продажба.
ПРИЗНАВА правото на Г.О.С.,
ЕГН ********** да изкупи на цена от 137 039 лв. 20/30 ид.ч.,
собствени на П.Т.Л., ЕГН ********** по нот.акт за
дарение на ид.ч. от недвижим имот № 126 т.І, рег.№
1458, дело №117/11.03.2019г. на Нотариус Д.Т., рег.№ 41 на НК, с район на
действие РС София и нот.акт
№ 43 т.ІІ, рег.№ 2434, дело № 225/11.04.2019г. на Нотариус Д.Т., рег.№ 41 на
НК, с район на действие РС София, от поземлен имот с идентификатор № 68134.4354.151
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, с адрес на имота
гр.София, р-н Л., Л. разширение, с площ 2102 кв.м. с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма; с номер по
предходен план: 1045, при съседи: имоти с идентификатори № 68134.4354.152, №68134.4354.250,
№ 68134.4354.622, № 68134.4354, който имот по документ за собственост
представлява: неурегулиран поземлен имот /бивша нива/ целият с пространство от
2 130 кв.м., съставляващ имот № 1045 по плана на град София, местността Л. -
разширение, находящо се местността “Чегаревец“. при съседи на имота: улица, имот № 959, н-ци на Й.Г., н-ци на Д.Д.Й., н-ци на Г. и А.С., н-ци на Т. П. М. и н-ци на В.С.К.,
по иска на Г.О.С., ЕГН ********** срещу П.В.С., ЕГН **********, В.В.С., ЕГН **********, В.Ц.С.,ЕГН **********, З.Т.Ц., ЕГН **********,
Б.Е.Ц., ЕГН **********, С.Е.Ц., ЕГН **********, С.К.М., ЕГН **********, М.О.С.,
ЕГН **********, И.Н.С., ЕГН **********, Р.И.С., ЕГН ********** и П.Т.Л., ЕГН **********,
с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.
УКАЗВА на Г.О.С.,
ЕГН **********, че съгласно чл.31 ал.3 от ЗС, ако в едномесечен срок от датата,
на която решението влезе в сила, не плати цената от 137 039 лв. на П.Т.Л.,
ЕГН **********, решението в частта по иска по чл.33 ал.2 от ЗС ще се счита
обезсилено по право.
ОСЪЖДА ответниците П.В.С., ЕГН **********, В.В.С.,
ЕГН **********, В.Ц.С.,ЕГН **********, З.Т.Ц., ЕГН **********, Б.Е.Ц., ЕГН **********,
С.Е.Ц., ЕГН **********, С.К.М., ЕГН **********, М.О.С., ЕГН **********, И.Н.С.,
ЕГН **********, Р.И.С., ЕГН ********** и П.Т.Л., ЕГН ********** да заплатят на Г.О.С.,
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 3162лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: