Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр.Велико
Търново, 24.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
197 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО.
Образувано
е по жалба на З.С.С., понастоящем в Затвора в гр. Стара Загора против Решение №1012-04-81#2 от 29.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Велико Търново, с което е отхвърлена
жалбата на лицето срещу Разпореждане №2112-04-544#8/07.02.2022г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Велико Търново, с което е
отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
социална пенсия за инвалидност. В жалбата се твърди неправилност на оспореното
решение, тъй като при постановяването му административният орган не е съобразил
придобития стаж от лицето в периода от 1985г. – 1987г. в кафето на Химически
комбинат Бургас и през 1988г. в Захарни заводи. Моли се за отмяна на административния
акт.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно
изложени съображения. Моли за отхвърляне на оспорването и присъждане на
разноски.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Решение №1012-04-81#2
от 29.03.2022г. на Директора
на ТП на НОИ-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу
Разпореждане №2112-04-544#8/07.02.2022г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Велико Търново, с което е
отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
социална пенсия за инвалидност.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
З.С.С.
подава на 04.10.2021г. заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност чрез Затвора град Стара
Загора. Към искането е представено единствено ЕР на ТЕЛК от 13.07.2021г., в
което е отбелязана дата на инвалидизация 20.10.2016г. С писмо лицето е
уведомено, че следва да представи всички
оригинални документи за трудов/осигурителен стаж, като е отбелязано, че в
Регистъра на осигурените лица няма данни за осигурителен стаж след 31.12.1996г.
и липсват данни за сключени трудови договори в Регистъра на трудовите договори.
В отговор на същото лицето декларира наличие на трудов стаж за периода
01.01.1991г. – 31.12.1995г. в ТКЗС – гр.
Сухиндол без да представя документи. От административния орган са събирани
служебни доказателства за полагане на труд от лицето, като въз основа на тях е
установен трудов стаж в размер на шест месеца и 28 дни, включващи редовна
военна служба. Поради липсата на 5г. осигурителен стаж към датата на
инвалидизиране е прието липсата на предпоставките на чл.74, ал.1, т.4 от КСО и
е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а
предвид процента на трайно намалена работоспособност (50%) е отказано отпускане
и на социална пенсия за инвалидност. Разпореждането е обжалвано пред горестоящ
орган, който е отхвърлил жалбата на С. като неоснователна и недоказана.
В
хода на настоящото производство нови доказателства не се представят от
страните.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма, и при спазване на формалните процесуални правила за издаването му.
Основният
спор между страните е свързан с продължителността на осигурителния стаж на
жалбоподателя, придобит до датата на неговото инвалидизиране /20.10.2016г./.
Настоящия
състав намира за правилен извода на пенсионните органи, че жалбоподателят не
отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, тъй като не разполага с изискуемия стаж от 5 години съгласно чл.
74, ал. 1, т. 4 КСО.
Предпоставките
за придобиване на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
условията, при които това право може да бъде реализирано са уредени в чл. 71 и
сл. от КСО. Съгласно чл. 71 от КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност,
когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за
продължително време. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на
сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (чл. 72 от КСО).
По силата на чл. 74, ал. 1 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и
имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по
рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението
по чл. 94, както следва: 1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на
ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на
осигурителния стаж; 2. до 25-годишна възраст - една година; 3. до 30-годишна
възраст - 3 години; 4. над 30-годишна възраст - 5 години. Освен това една трета
от осигурителния стаж по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен (чл. 74,
ал. 2 от КСО).
Цитираните
до тук разпоредби сочат, че за да придобие право на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, жалбоподателят, който към момента на инвалидизирането
си е на 46г. 03 мес. и 01 дни, следва да отговаря кумулативно (едновременно) на
следните условия: 1. да има определена трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто; 2. да има придобит до датата на инвалидизиране осигурителен стаж
с минимална продължителност от поне 5 години; и 3. една трета от изискуемия
стаж от 5 години да е действителен, т. е. поне 1 година и 8 месеца от
придобития стаж да е действителен. Липсата на която и да е от изброените
предпоставки е основание за отказ да бъде отпусната пенсия за инвалидност.
В
настоящия случай по делото не е спорно, а и се установява от приложеното в
преписката експертно решение на ТЕЛК, че на С. е определена 50 % трайно
намалена работоспособност, т. е. изпълнено е първото от трите условия.
Безспорно се установява още, че жалбоподателят към датата 20.10.2016 г. (датата
на инвалидизиране) притежава общ осигурителен стаж от 6 месеца и 28 дни. При
тези данни правилно пенсионният орган е достигнал до извод, че жалбоподателят
не отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, тъй като не разполага с изискуемия стаж от 5 години съгласно чл.
74, ал. 1, т. 4 КСО. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че не са зачетени като осигурителен стаж периодите, в които е
работил в кафето на Химически комбинат Бургас и в Захарни заводи. На първо
място следва да се отбележи, че в хода на административното производство С. не
е навел такива твърдения, за да може административният орган да събере
необходимите доказателства. Тези твърдения са наведени едва пред съда, но
доказателства в подкрепа на същите не са представени по делото. От страна на
жалбоподателя не са ангажирани и доказателствени искания, макар да му е указана
необходимостта да установи наличие на изискуемия стаж. С оглед на това се
налага изводът, че не е изпълнено нормативно определеното изискване за придобит
5-годишен осигурителен стаж, към датата на настъпване на осигурения риск „инвалидност“,
като кумулативно необходима предпоставка за възникване на правото на
претендираната от жалбоподателя пенсия.
По
отношение на изискването регламентирано в разпоредбата на чл.74, ал.2 от КСО
една трета от осигурителния стаж по ал. 1, т. 2, 3 и 4 да е действителен, което
се явява третата предпоставка, която следва да е налице при отпускане на пенсия
за инвалидност е необходимо да бъде посочено, че условието за наличие на 1
година и 8 месеца действителен стаж е приложимо едва след доказване наличието
на общия осигурителен стаж, изискуем по чл.74, ал.1 от КСО. И след като в
настоящото производство се установи, че жалбоподателят не разполага с такъв
стаж от 5 години, то в случая обсъждането на този въпрос остава извън предмета
на спора.
По
изложените съображения съдът намира оспореното решение за издадено при спазване
на процесуалния и материалния закони, поради което и жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на З.С.С., понастоящем в Затвора в гр. Стара Загора
против Решение №1012-04-81#2 от 29.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Велико Търново.
ОСЪЖДА З.С.С.
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Стара Загора да заплати на ТП на
НОИ Велико Търново сумата от 100лв. / сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: