№ 460
гр. Ловеч, 02.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.ЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от В. АНАСТАСОВ Частно наказателно дело №
20234300200375 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от В. С. С., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Излага, че е дал доказателства за своето поправяне по
време на изтърпяване на наказанието с проявената дисциплинираност,
завършил е средното си образование и работи от 1 година и 2 месеца. Счита,
че е взел нужните поуки за спазване на правилността и законите на република
България, награждаван два пъти, за което счита, че са налице доказателства
за поправянето му и превъзпитанието му. Моли да бъде условно предсрочно
освободен.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ст. юрк. Г.Г. счита, че
подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение по изложените доводи в становището представено от Началника на
Затвора-Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Ц. П. счита,
че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения
от свобода, поради което моли молбата на С. да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на В. С. С. - адв.
С.Д. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на
чл. 70 от НК. В тази връзка сочи, че по отношение на подзащитния й са
налице множество награди, които са индиция за поправянето му.
Лишеният от свобода В. С. С. в съдебно заседание се явява лично и със
1
служебния си защитник, поддържа молбата на основанията изложени в нея и
моли да бъде освободен условно предсрочно.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода
наложено с Протоколно определение № 37/04.06.2020 г. по НОХД № 58/2020
год. по описа на РС-Омуртаг в размер на 8 месеца лишаване от свобода, от
което наказание към днешна дата е изтърпял 2 месеца и 12 дни, от
предварителен арест 2 месеца и 23 дни, фактически изтърпял 5 месеца и 5
дни, от работа 25 дни, или ВСИЧКО 6 месеца и има ОСТАТЪК от 2 месеца.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на В. С. С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения
от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
наказание лишаване от свобода. От направения анализ на всички
доказателства за цялостното поведение на С. обосновават извод, че не са
налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в
нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които
сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на
цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е
видно, че лишения от свобода С. е постъпил в затвора на 20.07.2023 г. Рискът
от рецидив при постъпването е 71 точки. Проблемни зони с необходимост от
корекционно въздействие са настоящето правонарушение, криминално
минало, отношение към правонарушение, управление на финансите, начин на
живот, умения за мислене. При редуциране на оценката на риска от рецидив,
същата е намалена на 63 точки, като дефицитите в проблемните зони
продължават да се наблюдават. Рискът от сериозни вреди е висок за
обществото, предвид четиринадесетте минали осъждания и вероятността от
извършване на друго подобно – утвърден модел за препитаване на С.. Рискът
от вреди в затвора е относително среден. Факторите, които повлияват риска са
липсата на квалификация, трудови нагласи, социалната незрялост и слабия
2
самоконтрол. Рискът от вреди по отношение на служителите е нисък.
През периода на изтърпяване на наказанието С. е наказван 5 пъти с
извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7
дни и едно писмено предупреждение, като следва да се има предвид, че към
настоящия момент С. е с три действащи наказания по смисъла на чл. 109, ал.
1 от ЗИНЗС. Награждаван е два пъти с извънредна хранителна пратка.
Становището на Началника на Затвора е отрицателно за условно
предсрочно освобождаване на С., тъй като няма настъпили сериозни,
значителни позитивни промени от момента на постъпване в затвора.
Поведението на С. е променливо, като се редуват периоди на положителна
промяна в поведението и нагласите от една страна, и на склонност към
нарушаване на дисциплинарните изисквания от друга. Не се отчитат значими
резултати по поставените в плана на присъдата цели. Не е дал достатъчно
доказателства, че е започнал да се поправя и превъзпитава. Няма значима
промяна в нагласите и мисленето. Решенията и действията му са лекомислени
и спонтанно повлияни от обстоятелствата. Ресурсът за положителна промяна
е оскъден, предвид необратимите криминогенни нагласи. Извършените
деяния в миналото, които не са малко на брой са доказателство, че С. е лице,
което е склонно с лекота да пренебрегва правила и норми. Изтърпените преди
това наказания лишаване от свобода не са му указали нужното до там
корекционно въздействие. С. не е дал достатъчно основания да се мисли, че са
настъпили някакви устойчиви и необратими позитивни промени, като остава
рисков фактор за обществото.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е
изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание. В
настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като С. е изтърпял
всичко 6 месеца, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 2
месеца.
Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното
наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото
общежитие при Затвора Ловеч по отношение на С., тъй като не са налице
трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че
същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради
3
което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.
70, ал. 1 от НК. За да достигне до този извод решаващият съд съобразява
обстоятелството, че към момента С. е с три действащи наказания по смисъла
на чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което не може да се приеме, че същият се е
поправил.
Ето защо, настоящата инстанция приема предвид посочените по-горе
доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно
освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от
свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода В. С. С. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка 2 месеца от наложеното му
наказание с Протоколно определение № 37/04.06.2020 г. по НОХД № 58/2020
год. по описа на РС-Омуртаг в размер на 8 месеца лишаване от свобода, като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. С. С. - роден на
***********, с постоянен и настоящ адрес с. ***********, *********** ЕГН
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
ОСТАТЪКА от 2 месеца от наложеното му наказание с Протоколно
определение № 37/04.06.2020 г. по НОХД № 58/2020 год. по описа на РС-
Омуртаг в размер на 8 месеца лишаване от свобода, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4