№ 882
гр. Пловдив , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300502323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му юрк. И.Н., против разпореждане №16342
от 16.08.2021г. на РС- Пловдив, ХV гр.с., постановено по ч. гр. д. №20215330112441, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК против Г. М. Д., ЕГН **********. В
частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането. Иска се отмяната му
и издаване на поисканата заповед за изпълнение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните
по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
За да откаже издаване на поисканата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
първоинстанционният съд е приел, че подаденото заявление не отговаря на
изискванията на чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и въпреки дадените
му указания заявителят не е отстранил допуснатите нередовности.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени
в чл.127, ал.1 от ГПК, сред които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на
които се основава искът. В случая с подаденото заявление заявителят е поискал
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 1559,30 лв., за която е
посочил, че представлява „неплатени суми“ по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключени между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за които е открит акаунт №11151862001,
обективирани в издадени и непогасени фактури, които вземания са били прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение №1 от 24.02.2020г. към договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.10.2018г. поръчка от 15.11.2017г. С
разпореждане на първоинстанционния съд на заявителя е указано в 3- дневен срок от
1
съобщението да отстрани нередовностите на заявлението, като посочи какви суми по
основание, размер и периоди претендира по всеки отделен договор, сключен с
длъжника. В предоставения му срок същият е подал писмена молба, в която е описал
само сключените между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и длъжника
договори, но не и вида и размера на сумите, които претендира по всеки от тях. При
това положение правилно заявлението му е било отхвърлено, тъй като то не отговаря
на изискванията на чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и указанията на
съда за отстраняване на нередовностите му не са били отстранени от заявителя въпреки
предоставената му възможност за това. От съдържанието на изложените от заявителя
фактически обстоятелства е видно, че претендираната сума от 1559,30 лв. съставлява
сбор от множество отделни вземания, всяко от които е следвало да бъде надлежно
индивидуализирано чрез посочване на характера му, размера му и юридическия факт,
от който е възникнало. В случая това не е било сторено от заявителя, за което са
изложени подробни съображения в обжалваното разпореждане, които изцяло се
споделят от настоящия състав на съда. От изложените от заявителя твърдения не става
ясно какво точно представляват претендираните „неплатени суми“, как е формиран
размерът на общата сума от 1559,30 лв., каква част от нея се дължи по всяко отделно
правоотношение и за какъв период, както и кога е настъпила изискуемостта на всяко от
вземанията. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №16342 от 16.08.2021г. на РС- Пловдив, ХV
гр.с., постановено по ч. гр. д. №20215330112441, с което е отхвърлено заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Г. М. Д., ЕГН
**********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2