Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
гр. Пловдив, 04.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Елена
Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 4236/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 36-0000349 от 03.07.2020 г. на Началник в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ (нататък РД „АА“) гр. Пловдив, с което на Г.Т.Т.
с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 93б, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози (нататък ЗАвП) му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, пар. 1 от Регламент 561/06 на ЕО (нататък Регламентът) вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
В жалбата се излагат бланкетни съображения
за незаконосъобразност и необоснованост на НП. Моли се да бъде отменено. В
допълнително писмено становище и в съдебно заседание се поддържа тезата за нерегламентирана
поправка в АУАН относно датата му на съставяне и разминаване в посочената в
АУАН и НП нарушена правна норма, които се претендира да са съществени нарушения
на процесуалните правила. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела подробно писмено
становище, с което счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление законосъобразно. В съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява неоснователна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Едноличен търговец „Г.Т.“ притежавал
лиценз за обществен превоз на товари № **********/27.02.2027 г.
На 23.06.2020 г. по предварително
изготвен график И.М. с негов колега, служители в РД „АА“, бил на работа като
осъществявал контрол по спазване на правилата на ЗАвП на път III-375 по направление
гр. Пловдив – гр. Пещера на разклона за с. Оризаре. Около 10:10 ч. спрял
товарен автомобил „Ивеко 120Е24“ с рег. № ***. Водач на автомобила бил
установен жалбоподателят Г.Т.Т.. М. извършил проверка на пътния лист,
товарителницата и тахографските листове за предходните дни. По този начин
установил, че за предходния ден, а именна 22.06.2020 г., водачът на товарния
автомобил е осъществил удължено работно време за управление от 10 часа, като го
е превишил с до 1 час.
По този повод е съставен от акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А-2019 бл. № 273275 от 23.06.2020
г. за нарушение на чл. чл. 6, пар. 1, изр. 2 от Регламент 561/06 на ЕО вр. чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Водачът на автомобила просто посочил, че има
възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено
и обжалваното НП, с което на основание чл. 93б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложена
имуществена санкция в размер на 100 лв.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетеля И.М. – актосъставител, и от
писмените доказателства по делото – АУАН, приложение удостоверение за дейности,
оригинал на тахографска шайба за 22.06.2020 г. и заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на МТИТС.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Посочва
времето и мястото на констатиране на нарушението, проверката, която лично е
направил на тахографския лист и установеното от него нарушение. По тези причини
и им се довери като логични, непротиворечиви, подробни и кореспондиращи с
останалите доказателства по дело и най-вече с приложения тахографски лист.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия
орган и актосъставителя следва от така представената заповед на МТИТС.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и го е сторил. Актът е съставен в негово присъствие и му е бил предявен за
запознаване и подписване, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата за максималната продължителност на управление от 10
часа. Изчерпателността на описанието на нарушението съдът намира за осъществена,
доколкото е посочено какво точно е следвало да извърши дружеството жалбоподател и в какъв срок.
Не може да бъде възприето възражението
за допускането на съществено нарушение, което да ограничава правата на
нарушителя и да се свързва с поправка на датата на съставяне на АУАН. Действително
е налице корекция, но същата касае техническа грешка в момента на съставянето
му, а не допълнителна поправка направена в отсъствието на нарушителя. Отделно
от това актът е връчен на нарушителя за подписване и препис от него е получен
на датата на самото нарушение – 23.06.2020 г. Затова и не може да се приеме за
съществено нарушение на правилата, тъй като след като към момента на
констатиране на нарушението е съставен и акта, то нарушителят от самото начало е
могъл да разбере, че датата му на съставяне е именно 23.06.2020 г.
Не се споделя и възражението за
разминаване в нарушената правна норма между АУАН и НП. От една страна правилата
на Указа по прилагането на Закона за нормативните актове в чл. 26, ал. 2 не
въвежда изречението като структура на нормативния акт. Затова и
административнонаказващият орган не е длъжен да посочва предложенията и
изреченията, за да се приеме, че изписването на конкретната разпоредба е
коректно. Такава е и трайната съдена практика. От друга страна вече изцяло в
компетенцията на наказващия орган е да упражни правомощията си по чл. 53, ал. 2
от ЗАНН и да издаде НП и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Такъв именно е и настоящия случай. Като извършената
поправка в нарушената правна норма не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, а прецизиране и правилно прилагане на материалния закон.
Същевременно не се извършва никаква подмяна или корекция във фактическата
страна, което би било недопустимо.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че се установява авторството и осъществяването на
вмененото нарушение.
Поведението на жалбоподателя е
квалифицирано като нарушение на чл. 6, пар. 1 от Регламент 561/06 на ЕО вр. чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Посочената норма гласи, че дневното време за
управление не следва да надхвърля девет часа, като се предвижда изключение, че независимо
от това дневното време за управление може да бъде удължено до максимум 10 часа
не повече от два пъти седмично. Заедно с това българският закон предвижда при
извършване на обществен превоз на товари водачите да се съобразяват с правилата
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета.
Безспорно се установява, че
жалбоподателят и осъществява обществен превоз на товари на територията на
страна, за което има издадена лицензия. На 23.06.2020 г. е осъществявал в
качеството си на водач такъв превоз, за което има и съставени документи.
Същевременно обаче на 22.06.2020 г. дневното му време на управление именно като
водач е било 11 часа, т.е. удължено до максимално допустимото от 10 часа
управление за не повече от два пъти седмично и надхвърлено с още 1 час
управление. Последното пряко се установява от показанията на разпитания
свидетел и от оригинала на тахографския лист, приложен към преписката.
От субективна страна нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че
неизпълнението на задължението му да не управлява товарен автомобил над
допустимите дневни норми може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици и е искал настъпването на последиците, след като е управлявал повече
от 10 часа.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 93б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба
във фиксиран размер на 100 лв., което е в предвидените от закона рамки. То
отговаря и на измеренията на извършеното нарушение, доколкото последното се
квалифицира с превишение на продължителността на дневното работно време на
водачите съгласно Регламента с до 1 час.
Така определено наказанието
съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде
потвърдено.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000349 от 03.07.2020 г. на
Началник в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което
на Г.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 93б, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, пар. 1 от Регламент 561/06 на ЕО вр.
чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е. А.